Светиите от последните дни продължават да се опитват
От старейшина Дейл Г. Ренлънд
От Седемдесетте
Като се опитваме, постоянстваме и помагаме на другите да вършат същото, ние сме истински светии от последните дни.
Мои скъпи братя и сестри, през декември 2013 г. светът бе в траур заради смъртта на Нелсън Мандела. След 27 години в затвора заради ролята си в борбата против апартейда, Мандела бе първият демократично избран президент на Южна Африка. Прошката му към хората, които го хвърлили в затвора, бе забележителна. Той получи всеобща възхвала и почит.1 Мандела често отклонява официалните признания, като казва: „Не съм светец, освен ако не мислите, че светецът е грешник, който продължава да се опитва“.2
Този израз – „светец, който продължава да се опитва“ – трябва да успокоява и насърчава членовете на Църквата. Въпреки че ни наричат „светии от последните дни“, ние понякога се плашим от това название. Думата светии често се използва, за да се назоват хора, които са постигнали извисено състояние на святост или дори съвършенство. А ние сме напълно наясно, че не сме съвършени.
Обаче нашата теология ни учи, че можем да бъдем усъвършенствани, като постоянно и непрекъснато „разчитаме изцяло на“ учението на Христос: упражняваме вяра в Него, покайваме се, вземаме от причастието, за да подновяваме заветите и благословиите от кръщението и за да имаме Светия Дух за постоянен спътник в по-голяма степен. Като правим това, ние ставаме по-подобни на Христос и издържаме до края.3 Казано по-просто, Бог наистина се интересува много повече от това кои сме и какви ставаме, отколкото от това какви сме били някога.4 За Него е важно да продължаваме да се опитваме.
Комедията Както ви харесва, написана от английския драматург Уилям Шекспир, описва драматична промяна в живота на един от героите. Един по-голям брат се опитва да уреди убийството на по-малкия си брат. Въпреки че знае за това, по-малкият брат спасява злия си брат от сигурна смърт. Когато по-големият брат научава за това незаслужено състрадание, той изцяло се променя и преминава през това, което нарича „пълно обръщане“. По-късно няколко жени се обръщат към по-големия брат и го питат: „Не бяхте ли вий този, който подло замисля непрекъснато смъртта му?“
По-големият брат отговаря: „Да, бях, ала не съм. Аз друг съм вече. И казвайки какъв съм бил преди, не се червя и даже чувствам радост, защото знам сега какъв съм станал!“5
За нас, поради Божията милост и Единението на Исус Христос, такава промяна не е просто литературна измислица. Господ заявява чрез Езекиил:
„И нечестивият няма да падне поради нечестието си в деня, когато се върне от нечестието си. …
… а той се върне от греха си и постъпи законно и праведно;
… ако нечестивият върне залог, върне грабнатото, ходи в повеленията на живота и не върши неправда, непременно ще живее; няма да умре; …
ни един от греховете, които е извършил няма да се помни против него; той е постъпил законно и праведно“.6
Със Своята милост Бог ни обещава прошка, когато се покаем и отвърнем от нечестието, дотолкова, че нашите грехове дори няма да ни бъдат споменати. Ние, поради Единението на Христос и нашето покаяние, можем да погледнем към отминалите ни дела и да кажем: „Да, бях, ала не съм“. Независимо колко нечестиви, ние можем да кажем: „Бях такъв. Но вече не съм това, което бях“.7
Президент Томас С. Монсън учи: „Един от най-великите дарове на Бог за нас е радостта да се опитаме отново, защото никой провал не трябва да бъде окончателен“.8 Дори и съзнателно и умишлено да сме грешали и повтаряли провалите и разочарованията си, в мига, в който решим да опитаме пак, Единението на Христос може да ни помогне. И трябва да помним, че не Светият Дух е този, който ни казва, че дотолкова сме затънали, че може просто да се откажем.
Бог желае светиите от последните дни да продължават да се опитват, като това е не само във връзка с преодоляването на греха. Независимо дали страдаме поради проблемни взаимоотношения, икономически трудности, болести или в последствие на нечии други грехове, безпределното Единение на Спасителя може да изцели дори – и вероятно точно – онези, които невинно са страдали. Той напълно разбира какво е да страдаш невинно, поради нечие друго прегрешение. Както е пророкувано, Спасителят ще „превърже сърцесъкрушените … (ще) даде венец вместо пепел, радост вместо плач (и) облекло на хваление вместо унил дух“.9 Независимо от всичко, с Негова помощ, Бог очаква светиите от последните дни да продължат да се опитват.
Също както Бог се радва, когато постоянстваме, Той е разочарован, ако не признаем, че и другите се опитват. Скъпата ни приятелка Тоба сподели как е научила този урок от майка си Джулия. Джулия и Тоба са сред първите чернокожи членове в Южна Африка. След приключването на режима на апартейда, на чернокожите и белите членове на Църквата е позволено да посещават заедно църква. За мнозина равноправието при взаимоотношенията между расите е ново и представлява трудност. Веднъж, когато Джулия и Тоба отиват на църква, те чувстват, че някои бели членове се държат грубо с тях. Когато си тръгват, Тоба горко се оплаква на майка си. Джулия изслушва спокойно Тоба, докато тя излива разочарованието си. Тогава Джулия казва: „О, Тоба, Църквата е като голяма болница, всички сме болни по наш си начин. Ние идваме на църква, за да ни се помогне“.
Коментарите на Джулия отразяват едно ценно прозрение. Ние трябва да сме толерантни не само когато околните работят по личните си болести, но трябва също да сме мили, търпеливи, подкрепящи и проявяващи разбиране. Тъй като Бог ни насърчава да продължаваме да се опитваме, Той очаква и да предоставяме възможност на другите да правят същото, с тяхното темпо. Единението ще дойде в живота ни дори в още по-голяма степен. Тогава ще осъзнаем, че независимо от различията, всички ние се нуждаем от същото безпределно Единение.
Преди няколко години един прекрасен млад мъж на име Къртис бе призован да отслужи мисия. Той бе от типа мисионер, за който се моли всеки президент на мисия. Той бе съсредоточен и работеше усърдно. В един момент на неговата мисия му бе назначен колега, който бе незрял, с проблеми в общуването и не особено ентусиазиран да върши работата.
Един ден, докато карат велосипедите си, Къртис поглежда назад и вижда, че колегата му необяснимо защо е слязъл от велосипеда си и ходи пеша. Мислено Къртис излива разочарованието си пред Бог, колко трудно му е да е обременен с колега, когото трябва да влачи след себе си, за да свърши каквото и да било. Мигове по-късно, Къртис получава силното прозрение, все едно че Бог му казва: „Знаеш ли, Къртис, ако ви сравня с Мен, двамата не сте чак толкова различни“. Къртис научи, че трябва да бъде търпелив с несъвършения си колега, който все пак се старае по негов си начин.
Поканата ми към всички нас е да преценим живота си, да се покаем и да продължим да се опитваме. Ако не се опитваме, ние сме просто грешници от последните дни, ако не постоянстваме, ние сме хора от последните дни, които се предават, а ако не позволяваме на другите да се опитват, ние сме лицемери от последните дни.10 Като се опитваме, постоянстваме и помагаме на другите да вършат същото, ние сме истински светии от последните дни. Докато се променяме, ще открием, че Бог наистина се интересува много повече от това кои сме и какви ставаме, отколкото какви сме били някога.11
Дълбоко съм благодарен за Спасителя, за Неговото безпределно Единение и за пророците от последните дни, които ни насърчават да бъдем светии от последните дни, да продължаваме да се опитваме.12 Свидетелствам за реалното съществуване на Спасителя, в името на Исус Христос, амин.