Господ е моята светлина
От старейшина Куентин Л. Кук
От Кворума на дванадесетте апостоли
Способността ни да стоим непоколебими и верни и да следваме Спасителя, независимо от превратностите на живота, бива усилвана от праведните семейства и единството, съсредоточено върху Христос, в районите и клоновете ни.
През този великденски сезон, ние размишляваме и ликуваме от изкуплението, дадено ни от нашия Спасител Исус Христос.1
Врявата, отекваща по земята, заради нечестието на света, поражда чувства на уязвимост. Посредством съвременното предаване на информация, влиянието на нечестието, неравенството и несправедливостта карат мнозина да смятат, че живота по своята същност е нечестен. Колкото и тежки да са тези изпитания, те не бива да ни разсейват от ликуването и празнуването на божественото ходатайство на Христос в наша полза. Спасителят буквално „(спечели) победата над смъртта“. С милост и състрадание Той взе върху Си нашето нечестие и прегрешения, като така ни изкупи и задоволи изискванията на справедливостта за всички, които се покаят и повярват в Неговото име.2
Неговата величествена изкупителна жертва надминава по значение всякакво смъртно разбиране. Това деяние на благодат носи мира, който надминава разбирането.3
Как тогава да се справяме с жестоката реалност, която ни заобикаля?
Съпругата ми, Мери, винаги е обичала слънчогледите. Тя се радва, когато те поникват на доста необичайни места, като отстрани на шосето. Има един черен път, водещ към дома на моите баба и дядо. Отправяйки се надолу по пътя, Мери често възкликваше: „Мислиш ли, че ще видим тези удивителни слънчогледи днес?“ Изненадвахме се как слънчогледите процъфтяваха в почва, която е била изложена на селскостопански машини и снегорини, както и на натрупването на елементи, които не се считат за благоприятни за растежа на слънчогледи.
Една от забележителните характеристики на младите слънчогледи, в допълнение на това да израстват в негостоприемната почва, е способността на младата цветна пъпка да следва посоката на слънцето. Правейки това, тя получава животоосигуряващата енергия преди да разцъфне в прелестния си жълт цвят.
Подобно на младия слънчоглед, когато следваме Спасителя на света, Сина Божий, ние разцъфваме и ставаме прелестни, въпреки множеството ужасни обстоятелства, които ни заобикалят. Той наистина е нашата светлина и живот.
В притчата за житото и плевелите, Спасителят заявява на Своите ученици, че онези, които обиждат и вършат беззакония ще бъдат събрани извън Царството Му.4 А говорейки за верните, Той казва: „Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си“.5 Като хора, последователи на Христос, живеещи в един враждебен свят, който буквално се намира в размирици, ние можем да избуяваме и разцъфтяваме, ако сме вкоренени в любовта си към Спасителя и смирено следваме Неговите учения.
Способността ни да стоим непоколебими и верни и да следваме Спасителя, независимо от превратностите на живота, бива усилвана от праведните семейства и единството, съсредоточено върху Христос, в районите и клоновете ни.6
Правилното време у дома
Ролята на семейството в Божия план е да „ни носи щастие, да ни помага да се учим на правилните принципи в една любяща среда, и да ни подготвя за вечен живот“.7 Красивите традиции на религиозно почитание у дома трябва да бъдат вградени в сърцата на нашите деца.
Моят чичо, Вон Робъртс Кимбъл, бил добър ученик, обещаващ автор и куортърбек по американски футбол за Университета Бригъм Йънг. На 8 декември 1941 г., денят след нападението на Пърл Харбър, той се записал във военноморския флот на САЩ. Докато изпълнявал наборна задача в Албъни, щата Ню Йорк, той изпратил кратка статия до Reader’s Digest. Списанието му платило 200 долара и публикувало неговото произведение, озаглавено: „Правилното време у дома“ в майското издание от 1944 г.
Неговият принос към Reader’s Digest, в който той говори като моряк, отчасти гласи:
„Правилното време у дома:
Една вечер в Албъни, щата Ню Йорк, попитах един моряк колко е часа. Той извади един огромен часовник и отвърна: „Часът е 7:20“. Знаех, че беше по-късно. „Часовникът ти е спрял, нали?“ – попитах аз.
„Не“, каза той, „все още е настроен на планинската часова зона. Аз съм от южна Юта. Когато се присъединих към военноморските сили, татко ми даде този часовник. Каза ми, че ще ми помага да си спомням дома.
Когато часовникът ми сочи 5 сутринта, аз знам, че татко вече става от сън, за да дои кравите. И всяка вечер, когато сочи 19:30 часа, знам че цялото семейство е край отрупаната маса, а татко благодари на Бог за храната и Го моли да се грижи за мен … “, завърши той. „Мога да разбера много лесно колко е часът, където се намирам. Това, което искам да знам, е колко е часът в Юта“.8
Скоро след като изпратил статията, Вон бил назначен на кораб в Тихия океан. На 11 май 1945 г., докато служил на американския кораб Бункер Хил близо до Окинава, корабът бил бомбандиран от два вражески самолета камикадзе.9 Загинали почти 400 души екипаж, включително и моят чичо.
Спенсър У. Кимбъл споделя искреното си съчувствие към бащата на Вон, отбелязвайки достойнството на Вон и Господното обещание: „Онези, които умрат в Мен, не ще вкусят от смъртта, защото тя ще бъде сладка за тях“.10 Бащата на Вон разчувствено отбелязва, че въпреки, че Вон е погребан в морето, Божията ръка ще го отведе в Небесния му дом.11
Двадесет и осем години по-късно, президент Спенсър У. Кимбъл говори за Вон по време на обща конференция. Той казва от части: „Познавах добре неговото семейство. … Коленичил съм в силни молитви с тях. … Обучението у дома е допринесло за вечните благословии за това голямо семейство“. Президент Кимбъл насърчава родителите във всяко семейство да „коленичат два пъти на ден … молейки се за своите синове и дъщери“.12
Братя и сестри, ако с вяра провеждаме семейна молитва, изучаване на Писанията и семейна домашна вечер, даваме свещенически благословии и освещаваме Господния ден, децата ни ще знаят колко часът е у дома. Те ще бъдат подготвени за един вечен дом в Небесата, независимо какво ги сполетява в този мъчен свят. От съществено значение е нашите деца да знаят, че са обичани и в безопасност у дома.
Съпрузите и съпругите са равностойни партньори.13 Те имат различни, но допълващи се отговорности. Съпругата може да ражда деца, което благославя цялото семейство. Съпругът може да получава свещеничеството, което благославя цялото семейство. Но в семеен съвет, съпругите и съпрузите, като равноправни партньори, вземат най-важните решения. Те решават как да учат и възпитават децата си, колко пари да харчат, къде да живеят и множество други семейни решения. Те решават заедно, търсейки напътствие от Господ. Целта е едно вечно семейство.
Светлината на Христос засажда вечното естество на семейството в сърцата на всички Божии чеда. Един от любимите ми автори, който не е член на нашата Църква, изразява това по следния начин: „В живота има толкова незначителни неща, (но) … семейството е същността, смисълът, нещото с вечна стойност; нещото, над което да бдим и за което да се грижим, и да му бъдем верни“.14
Църквата ни помага да се съсредоточим върху Спасителя като едно единно семейство
В допълнение към семейството, ролята на Църквата е също от значение. „Църквата осигурява организацията и средствата за преподаване на Евангелието на Исус Христос на всички Божии чеда. Тя предоставя свещеническата власт за извършване на спасителните и възвисяващи обреди за всички онези, които са достойни и желаят да ги приемат“.15
В света наблюдаваме необуздани разпри, нечестие и твърде голямо внимание към различните култури и неравенство. В Църквата, с изключение на езиковите единици, нашите райони и клонове са географски. Ние не се делим според класи и нива.16 Радваме се на факта, че всички раси и култури са смесени заедно в едно праведно паство. Районното ни семейство е важно за нашето развитие, щастие и лични усилия да бъдем по-подобни на Христос.
Културите често разделят хората и понякога стават източник на насилие и дискриминация.17 В Книгата на Мормон някои от най-обезпокояващите изрази са използвани, за да опишат традициите на нечестивите бащи, които водят до насилие, зли дела, нечестие и дори до унищожението на хора и народи.18
Няма по-добра начална точка в Писанията от 4 Нефи, за описание на културата в Църквата, която е съществена за всички нас. Във 2-ри стих четем: „И стана така, че през тридесет и шестата година всички люде по цялото лице на земята, както нефити, тъй и ламанити, бяха обърнати към Господа; и нямаше нито раздори, нито спорове сред тях и всички люде постъпваха справедливо едни към други“. В 16-ти стих четем: „и наистина не можеше да съществува по-щастлив народ измежду всички народи, сътворени от ръката Божия“. Отсъствието на раздори се дължи на това, че „любовта Божия живееше в сърцата на людете“.19 Това е културата, към която се стремим.
Дълбоките културни ценности и вярвания са основна част на нашата същност. Традициите на жертва, благодарност, вяра и праведност трябва да бъдат ценени и запазени. Семействата трябва да се наслаждават и бранят традициите, изграждащи вярата.20
Една от най-значимите черти на която и да е култура е нейният език. В Сан Франциско, щата Калифорния, където живяхме, е имало църковни единици, с богослужения на език, който не е местен. Учението ни свързано с езика е определено в раздел 90, стих 11 на Учение и завети: „Защото ще стане така, в него ден, че всеки човек ще чуе пълнотата на евангелието на собствения си език и на собственото си наречие“.
Когато Божиите чеда Му се молят на собствения си език, те го правят на езика на сърцето си. Ясно е, че езикът на сърцето е безценен за всички хора.
По-големият ми брат, Джозеф, е лекар и практикува в продължение на много години в района на Сан Франциско. Един възрастен член на Църквата от Самоа, който бил и нов пациент, дошъл в офиса му. Бил в тежка и непоносима болка. Установило се, че има камък в бъбреците, и се предприело съответното лечение. Този верен член заявил, че първоначалната му цел била просто да разбере какво не е наред, за да се помоли на Небесния си Отец на самоански език относно своя здравословен проблем.
За членовете е важно да разбират Евангелието на езика на сърцето си, за да могат да се молят и действат според евангелските принципи.21
Дори и с разнообразието от езици и от прекрасни, възвисяващи традиции, нашите сърца трябва да бъдат обвързани в единство и любов.22 Господ категорично заявява: „Нека всеки човек счита своя брат като самия себе си. … Бъдете едно и ако не сте едно, не сте Мои“.23 Дори и да ценим подходящото културно разнообразие, нашата цел е да бъдем обвързани в културата, обичаите и традициите на Евангелието на Исус Христос във всяко отношение.
Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни никога не е била по-силна.
Осъзнаваме, че някои членове имат въпроси и притеснения, стремейки се да усилват вярата и свидетелството си. Трябва да сме внимателни да не критикуваме или съдим онези хора, които имат притеснения – големи или малки. В същото време, хората с притеснения трябва да правят всичко по силите си, за да изграждат своята вяра и свидетелство. Едни от най-добрите начини за разрешаването на въпроси и притеснения, е търпеливото и смирено изучаване, размисъл, молитва, живот според принципите на Евангелието и получаване на съвет от съответните ръководители.
Някои твърдят, че все повече членове напускат Църквата днес и че цари повече съмнение и безверие отколкото в миналото. Това просто не е вярно. Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни никога не е била по-силна. Броят на членовете, премахващи имената си от църковните списъци, винаги е бил малък и е значително по-малък през последните години в сравнение с миналото.24 Значително е нарастването във видно измерими области, като надарени членове с текуща храмова препоръка, възрастни, плащащи пълен десятък и хората, служещи на мисии. Нека кажа отново, Църквата никога не е била по-силна. Но „Помнете, ценността на душите е огромна в Божиите очи“.25 Ние достигаме до всеки.
Ако мрачната реалност, с която се сблъсквате сега, ви изглежда печална и тежка и почти непоносима, спомнете си, че в разкъсващата душата тъмнина на Гетсиманската градина и в непонятното мъчение и болка на Голгота, Спасителят извърши Единението, което понася най-ужасните товари, които могат да съществуват в този живот. Той го направи за вас, направи го и за мен. Направи това, защото ни обича и защото се подчинява на Своя Отец и Го обича. Ние ще бъдем спасени от смъртта – дори от дълбините на морето.
Нашата защита в този живот и във вечността ще бъде в личната и семейната праведност, църковните обреди и следването на Спасителя. Това е нашето убежище от бурята. За онези, които се чувстват сами, вие можете да застанете решително в праведност, знаейки че Единението ще ви защитава и благославя отвъд способността ви напълно да го проумеете.
Ние трябва да си спомняме Спасителя, да спазваме заветите си и да следваме Божия Син подобно на младия слънчоглед, следващ слънчевите лъчи. Като следваме Неговата светлина и пример, ние ще намираме радост, щастие и мир. Тъй както 27-ми Псалм и един любим химн провъзгласяват: „Господ е светлина моя и избавител мой“.26
В този великденски ден, като един от апостолите на Спасителя, аз давам тържественото си свидетелство за Възкресението на Исус Христос. Знам, че Той е жив. Познавам гласа Му. Свидетелствам за Неговата божественост и реалността на Неговото Единение, в името на Исус Христос, амин.