Наистина добри и без лицемерие
От старейшина Майкъл Т. Рингууд
От Седемдесетте
Добрата новина от Евангелието на Исус Христос е, че желанията на нашите сърца могат да бъдат трансформирани, а мотивите ни да сe развият и пречистят.
За жалост, в живота ми имаше един период, в който се мотивирах от звания и власт. И това наистина започна невинно. Докато се приготвях да служа на пълновременна мисия, по-големият ми брат стана зонов ръководител в своята мисия. Чувах толкова много хубави неща да се казват по негов адрес, че не можех да се въздържа да не искам същите неща да се говорят и за мен. Надявах се и дори може и да съм се молил за подобна позиция.
За щастие, докато отслужвах мисията си, аз получих въздействащ урок. През последната конференция, ми бе напомнено за този урок.
През октомври президент Дитер Ф. Ухтдорф каза: „През житейския си път съм имал възможността да общувам с някой от най-компетентните и интелигентни мъже и жени на този свят. Когато бях по-млад се впечатлявах от образованите и успелите, хората, на които светът се възхищава. Но с годините стигнах до заключението, че много повече се впечатлявам от прекрасните и благословени души, които са наистина добри и в тях няма никакво лицемерие.“1
Моят герой от Книгата на Мормон е един съвършен пример за прекрасна и благословена душа, която е наистина добра и без никакво лицемерие. Сивелон е един от синовете на Алма-младши. Ние сме по-добре запознати с неговите братя – Еламан, който наследява баща си като пазител на летописите и Божий пророк, и Кориантон, който се сдобива донякъде с лоша слава като мисионер, нуждаещ се от съвета на своя баща. За Еламан, Алма написва 77 стиха (вж. Алма 36–37). За Кориантон, Алма посвещава 91 стиха (вж. Алма 39–42). За Сивелон, средния му син, Алма написва едва 15 стиха (вж. Алма 38). И въпреки това, словата му в тези 15 стиха са силни и поучителни.
„И сега, сине мой, уверен съм, че ще имам голяма радост в тебе, поради твоята непоколебимост и вярност на Бога; и тъй както започна в младостта си да гледаш към Господа твоя Бог, тъкмо тъй се надявам да продължиш в спазването на Неговите заповеди; защото благословен е този, който устои до края.
Казвам ти, сине мой, аз вече имах голяма радост в тебе, поради твоята вярност и усърдие, търпението ти и дълготърпението ти към народа на зорамитите“ (Алма 38:2–3).
Алма не само говори на Сивелон, но също говори относно него на Кориантон. Алма казва: „Не забеляза ли постоянството на брат ти, верността и усърдието му в спазване на заповедите Божии? Ето, не ти ли даде той добър пример?“ (Алма 39:1).2
Изглежда, че Сивелон е син, който иска да угоди на баща си и прави това, което е правилно в името на праведността, а не за възхвала, длъжност, сила, почести или власт. Еламан сигурно е знаел и уважавал това относно брат си, защото той дава на Сивелон попечителството на свещените летописи, които е получил от своя баща. Със сигурност Еламан се доверява на Сивелон, защото „той беше праведен човек и ходеше правдиво пред Бога; и непрестанно съблюдаваше да върши добро и да спазва заповедите на Господа, своя Бог“ (Алма 63:2). Както изглежда наистина типично за Сивелон, няма много записано за него от времето, когато се сдобива със свещените летописи до времето, когато ги предава на Еламан, сина на Еламан (вж. Алма 63:11).
Сивелон е наистина добър и без лицемерие. Той е човек, който жертва своето време, таланти и усилия, за да помага и въздига околните, правейки тези неща от любов към Бог и своите ближни (вж. Алма 48:17–19; 49:30). Той е описан съвършено от словата на президент Спенсър У. Кимбъл: „Великите жени и мъже са винаги по-загрижени да служат, отколкото да доминират“.3
В един свят, където възхвалата, длъжностите, силата, почестите и властта са така търсени, на където и да се обърнеш, аз почитам онези прекрасни и благословени души, които са наистина добри и без лицемерие. Това са хората, които са мотивирани от любовта си към Бог и своите ближни, онези велики жени и мъже, които са „по-загрижени да служат, отколкото да доминират“.
В наши дни, съществуват хора, които искат да вярваме, че стремежът ни към обществена значимост може да бъде задоволен единствено, като се сдобиваме с длъжности и сила. И при все това, за щастие, съществуват мнозина, които не се влияят от тази представа. Те намират обществена значимост, стремейки се да бъдат наистина добри и без лицемерие. Аз откривам такива хора във всяка област на живота и в множеството религиозни традиции. Откривам ги и в голям брой сред истински обърналите се във вярата последователи на Христос.4
Почитам хората, които безкористно служат всяка седмица в райони и клонове по света, вършейки повече от просто изпълнението на своите призования. Но призованията идват и си отиват. Още по-впечатляващи за мен са многото хора, които без да имат официално призование, намират начини с постоянство да служат и насърчават околните. Един брат идва рано на църква, за да нареди столовете и остава след събранията, за да приведе сградата в добър вид. Една сестра нарочно си избира да седне до сляпа сестра в района не само, за да я поздрави, но и за да пее химните достатъчно силно, така че сляпата сестра да може да чува думите и да приглася. Ако се вгледате по-внимателно във вашия район или клон, ще откриете подобни примери. Винаги има членове, които изглежда знаят кой се нуждае от помощ и кога трябва да я предложат.
Вероятно моят първи урок относно наистина добрите светии без лицемерие го получих, докато бях млад мисионер. Преместих се в един район със старейшина, когото не познавах. Бях чувал от други мисионери да говорят за това, как той никога не бил получавал ръководни задачи и как не му вървял корейския език, въпреки че бил в страната от доста време. Но след като опознах този старейшина, аз си дадох сметка, че той бе един от най-изпълнителните и верни мисионери, които някога съм познавал. Той учеше, когато беше време да учи; трудеше се, когато беше време за това. Той излизаше от апартамента навреме и се прибираше навреме. Беше прилежен в изучаването на корейския език, въпреки че му беше особено трудно.
Когато осъзнах, че коментарите, които бях чувал за него, не бяха истина, почувствах, че този мисионер бива неправилно оценяван като неуспешен. Исках да съобщя на цялата мисия това, което бях открил за този старейшина. Споделих желанието си с моя президент на мисия, да поправя това недоразумение. Неговият отговор бе: „Небесният Отец знае, че този млад мъж е успешен мисионер, и аз го знам“. Той добави: „А и ти знаеш това, кой друг има каквото и да е значение?“ Този мъдър президент на мисия ме научи какво бе важно при службата, и това не беше възхвалата, длъжността, силата, почестта или властта. Това бе един прекрасен урок за млад мисионер, прекалено съсредоточен върху званията.
Имайки предвид този урок, аз започнах да се връщам назад към живота си и да си давам сметка колко често съм бил повлияван от мъже и жени, които по онова време не са имали някакво страхотно звание или длъжност. Една от тези души, подобни на Сивелон, беше учителят ми в Семинара по време на предпоследната ми година в гимназията. Този добър човек преподава в Семинара само за около две или три години, но той разтвори моето сърце, така че да мога да се сдобия със свидетелство. Той не беше най-известният учител в училище, но беше винаги подготвен и влиянието му върху мен бе силно и дълготрайно. Един от малкото пъти, когато видях този човек 40 години след като ми беше преподавал, бе когато той дойде на погребението на моя баща. Наистина, това бе дело, немотивирано от звание или сила.
Почитам този посветен учител и множеството като него, които са наистина добри и без лицемерие. Почитам учителя в Неделното училище, който преподава на своите ученици не само в неделята, но им преподава и влияе, канейки ги да закусват заедно с неговото семейство. Почитам младите ръководители, които присъстват на спортните и културни мероприятия на младите мъже и жени от техните райони. Почитам мъжа, който пише окуражителни бележки на съседите си, както и жената, която не просто изпраща картички за Коледа, а лично ги разнася до близки и приятели, които се нуждаят от посещение. Почитам брата, който редовно извежда на разходка с колата си съседа, през тъмните му дни от болестта Алцхаймер, така предоставяйки, както на него, така и на неговата съпруга толкова необходимата промяна в рутината.
Тези неща не се правят за възхвала и почести. Тези мъже и жени не са мотивирани от вероятността да получат звания или власт. Те са последователи на Христос, заети в непрестанното правене на добро, и подобно на Сивелон, те се опитват да угодят на своя Отец в Небесата.
Натъжавам се, когато чувам, че някой е спрял да служи или дори да идва на събранията, защото той или тя са били освободени от призование и се чувстват пренебрегнати за дадена длъжност или звание. Надявам се, че един ден тези хора ще научат същия урок, който научих аз като млад мисионер – а именно, че най-значимата служба обикновено бива призната само от Бог. В стремежа си към „аз“ и “моето“, нима сме забравили божествените „Ти“ и „Твоето“?
Някои може да си кажат: „Аз имам дълъг път да извървя, за да стана като хората, които описваш“. Добрата новина от Евангелието на Исус Христос е, че желанията на нашите сърца могат да бъдат трансформирани, а мотивите ни да сe развият и пречистят. Когато сме кръстени в стадото Божие, ние започваме процеса на това да ставаме нови създания (вж. 2 Коринтяните 5:17; Мосия 27:26). Всеки път, когато подновяваме кръщелния си завет, вземайки от причастието, ние се доближаваме с още една стъпка до крайната цел.5 Като издържаме в този завет, ние получаваме достъп до силата да скърбим с онези, които сърбят, и да утешаваме онези, които се нуждаят от утешение (вж. Мосия 18:9). В този завет ние откриваме благодатта, която прави възможно за нас да служим на Бог и да спазваме Неговите заповеди, включително да Го обичаме с цялото си сърце и да обичаме ближните както себе си.6 В този завет, Бог и Христос ни помагат, за да можем ние да помагаме на хората, нуждаещи се от нашата помощ (вж. Мосия 4:16; вж. също стихове 11–15).
Наистина всичко, което желая в този живот, е да угодя на бащите си – както на земния, така и на Небесния ми Отец – и да бъда по-подобен на Сивелон.7
Благодарен съм на моя Небесен Отец за душите, подобни на Сивелон, чиито примери дават на мен и всички нас надежда. В техния живот, ние виждаме свидетелство за един любящ Отец в Небесата и един загрижен и състрадателен Спасител. Прибавям моето свидетелство към тяхното с обета да се стремя да бъда по-подобен на тях, в името на Исус Христос, амин.