Защо брак, защо семейство
От старейшина Д. Тод Кристоферсън
От Кворума на дванадесетте апостоли
Семейство, изградено върху основата на брак между мъжа и жената, предоставя най-добрата среда, в която да процъфтява Божият план.
Над западна врата на известното Уестминстърско абатство в Лондон, Англия, стоят статуите на 10 християнски мъченика от 20-ти век. Един от включените сред тях е Дитрих Бонхофер, гениален немски теолог, роден през 1906 г.1 Бонхофер става явен критик на нацистката диктатура и отношението й към евреите и други хора. Той е хвърлен в затвора за своето дейно противопоставяне и в крайна сметка е екзекутиран в един концентрационен лагер. Бонхофер създава множество произведения, като някои от неговите най-известни творби са писма, които състрадателни пазачи от лагера му помагат да изнесе от затвора, и които по-късно биват публикувани като Писма и есета от затвора.
Едно от тези писма е до неговата племенница преди сватбата й. To включва следните забележителни прозрения: „Бракът е повече от любовта ви един към друг. … В любовта си, вие виждате единствено вас двамата в света, а в брака, вие сте брънка от веригата, свързваща поколенията, които Бог прави да идват и да си отиват в славата Му, и които повиква в царството Си. В любовта си вие виждате единствено небето на личното си щастие, а в брака вие сте поставени на една отговорна позиция към света и човечеството. Вашата любов си е ваше собствено притежание, а бракът е много повече от нещо лично – той е статут, позиция. Така както короната прави царя, а не просто желанието да се владее, така и бракът, а не просто любовта ви един към друг, е това, което ви свързва заедно пред Бог и човека. … Така че любовта идва от вас, а бракът от небесата, от Бог“.2
По какъв начин бракът между мъжа и жената надминава любовта им един към друг и собственото им щастие, за да се превърне в „една отговорна позиция към света и човечеството“? В какъв смисъл той идва от „от небесата, от Бог“? За да разберем, трябва да се върнем в началото.
Пророците откриват, че първо сме съществували като интелекти, и че ни е била дадена форма, или с други думи духовни тела от Бог, превръщайки се така в Негови духовни чеда – синове и дъщери на небесни родители.3 В това доземно съществуване на духовете идва момент, в който, поради по-нататъшното изпълнение на Неговото желание „да мо(жем) да бъд(ем) възвисени с Него“,4 Небесният Отец подготвя даващ възможности и способности план. В Писанията този план носи различни имена, включително „планът за спасението“,5 „великия план на щастието“,6 и „планът за изкуплението“.7 Двете основни цели на плана са обяснени на Авраам със следните думи:
„И стоеше сред тях един, който беше като Бог, и каза на онези, които бяха с Него: Ще слезем, защото има място там, и ще вземем от тези материали, и ще създадем земя, на която тези да могат да живеят.
И с това ще ги изпитаме, за да видим дали ще вършат всичко, което Господ, техният Бог, ще им заповяда.
И на тези, които опазят първото си състояние, ще им се прибави; … и на тези, които опазят второто си състояние, ще им се прибави слава върху главите во веки веков“.8
Благодарение на нашия Небесен Отец, ние вече сме се били превърнали в духовни същества. Сега Той ни предлага начин, по който да завършим или усъвършенстваме това същество. Добавката на физическия елемент е от съществено значение за пълнотата на съществуване и славата, на които Самият Бог се радва. Докато сме се намирали с Бог в доземния свят на духовете, при съгласието си да участваме в Неговия план – или с други думи, да „опаз(им) първото си състояние“ – на нас „(ни) се прибав(я)“ физическо тяло, идвайки да живеем на земята, която Той е създал за нас.
Ако тогава, по време на нашето смъртното съществуване, изберем да „върш(им) всичко, което Господ, (нашият) Бог, ще (ни) заповяда“, ние ще „опаз(им) второто си състояние“. Това означава, че посредством нашите избори, ние ще засвидетелстваме пред Бог (и пред себе си) решителността си и способността си да живеем според Неговия вечен закон, докато се намираме извън присъствието Му и във физическо тяло, с всичките му сили, апетити и страсти. Можем ли да обуздаем плътта, така че тя да стане инструмент, а не господар на духа? Могат ли да ни бъдат поверени божествени сили в този живот и във вечността, както и силата да създаваме живот? Като отделни личности, можем ли да преодолеем злото? На онези, които успеят „ще им се прибави слава върху главите во веки веков“ – като много значима част от тази слава е едно възкресено, безсмъртно и прославено физическо тяло.9 Не е учудващо, че сме „възклицава(ли) от радост“.10
Нужни са поне четири неща за успеха на този божествен план:
Най-напред бива създадена земята за наш дом. Каквито и да са подробностите по процеса на създаването й, ние знаем, че тя не е плод на случайност, а че сътворението й се ръководи от Бог Отец и осъществява чрез Исус Христос – „Всичко това чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало“.11
На второ място е условието за смъртност Адам и Ева действат от името на всички онези, които избират да участват във великия план за щастие на Отца.12 Тяхното падение създава условията, нужни за нашето физическо раждане и за смъртното ни преживяване и обучение извън Божието присъствие. С Падението идва и осъзнаването на добро и зло и дадената ни от Бог сила да избираме.13 И най-накрая, Падението довежда до физическата смърт, нужна да направи времето ни в смъртността преходно, за да не живеем завинаги в греховете си.14
На трето място е изкуплението от Падението. Ние виждаме ролята на смъртта в плана на Небесния ни Отец, но този план не би бил изпълним, ако няма начин най-накрая да преодолеем както физическата, така и духовната смърт. И така, Изкупителят, Единородният Божий Син, Исус Христос, страда и умира, за да извърши единение за прегрешението на Адам и Ева, като по този начин предоставя възкресение и безсмъртие за всички. И тъй като никой от нас не ще бъде съвършено и постоянно послушен на евангелския закон, Неговото Единение ни изкупва и от нашите собствени грехове при условие, че се покаем. С единителната милост на Спасителя, носеща ни опрощение на греховете и освещаване на душата, ние можем да се родим отново духовно и да се помирим с Бог. Нашата духовна смърт – отделянето ни от Бог – ще приключи.15
На четвърто и последно място, са условията за нашето физическо раждане и последвалото духовно прераждане в Божието царство. За да може Неговото дело да успее ние „да бъд(ем) възвисени с Него“,16 Бог постановява мъжете и жените да сключват брак и да създават деца, като така, в едно с Бог, създават физически тела, които са централна част от изпитанието на смъртността и съществени за Неговата вечна слава. Той също постановява родителите да изграждат семейства и да възпитават децата си в светлина и истина,17 водейки ги към надежда в Христос. Отец ни заповядва:
„Свободно да обучаваш децата си на тези неща, казвайки, че:
… тъй както бяхте родени на света чрез вода и кръв, и духа, който Аз съм създал, и тъй от пръстта станахте жива душа, тъкмо тъй трябва да бъдете родени отново в небесното царство от вода и от Духа, и да бъдете очистени чрез кръв, тъкмо кръвта на Моя Единороден, за да можете да бъдете осветени от всеки грях и да се радвате на словата на вечния живот на този свят, и на вечен живот в идния свят, тъкмо на безсмъртна слава“.18
Знаейки защо напуснахме присъствието на нашия Небесен Отец и какво се изисква, за да се завърнем и да бъдем възвисени с Него, става много ясно, че нищо свързано с времето ни на земята не може да бъде по-важно от физическото раждане и духовно прераждане – двете изисквания за вечен живот. Това, по думите на Дитрих Бонхофер, е „позицията“ на брака, „отговорна(та) позиция към света и … човечеството“, която заема тази божествена институция „от небесата, от Бог“. Това е „брънка от веригата свързваща поколенията“ както тук, така и след това – според небесния ред.
Семейство, изградено върху основата на брак между мъж и жена, предоставя най-добрата среда, в която да процъфтява Божият план – среда за раждането на деца, които идват чисти и невинни от Бог, и средата за научаване и подготовка, от която те ще се нуждаят за един успешен смъртен живот и вечен живот в предстоящия свят. От съществено значение за оцеляването и процъфтяването на обществото е нужният брой семейства, изградени в подобен брак. Това е причината общества и народи, като цяло, да насърчават и защитават брака и семейството, като привилегировани институции. Никога не е ставало въпрос само за любовта и щастието на възрастните.
Социалната наука по категоричен начин потвърждава колко съществени са браковете и семействата, начело с мъж и жена“.19 И така, „предупреждаваме, че разпадането на семейството ще донесе на отделните хора, общностите и нациите бедствията, предсказани от древните и от съвременните пророци“.20 Но нашите твърдения за ролята на брака и семейството не се осланят само на социалната наука, а на истината, че те са създадени от Бог. Той е Този, който създаде в началото Адам и Ева по Свой образ, мъж и жена, и ги събра като съпруг и съпруга, за да станат „една плът“ и да се размножават и напълнят земята.21 Във всеки един човек е заложен божественият образ, но чрез брачния съюз между мъж и жена в едно, ние се сдобиваме с вероятно най-пълното значение на това да сме създадени по Божий образ – мъж и жена. Нито ние, нито което и да е друго смъртно същество, може да измени този божествен ред на брака. Това не е човешко творение. Подобен брак е наистина „от небесата, от Бог“ и също толкова значима част от плана за щастие, колкото е и Падението и Единението.
В доземния свят, Сатана се възпротивява на Бог и Неговия план, а неговото противопоставяне само увеличава силата си. Той се стреми да саботира брака и създаването на семейства, а там където се сформират бракове и семейства, той прави всичко възможно да ги разбие. Той напада всичко свято свързано с човешката сексуалност, като я изтръгва от контекста на брака с привидно безкрайна гама от неморални мисли и дела. Той се стреми да убеждава мъжете и жените, че приоритетите на брака и семейството може да бъдат пренебрегвани или изоставяни, или най-малко да станат подвластни на кариери, други успехи и стремежа към самоизява и лична независимост. Със сигурност противникът е доволен, когато родителите не учат и възпитават децата си да имат вяра в Христос, да се обърнат във вярата и духовно да се родят отново. Братя и сестри, има много добри неща, много от тях са важни, но само някои са съществени.
Заявявайки основните истини, свързани с брака и семейството, не означава да пренебрегваме или подценяваме жертвите и успехите на онези, за които този идеал не е съществуваща реалност. Някои от вас са лишени от благословията на брака поради причини, включващи липсата на подходящи кандидати, привличане към същия пол, физически или умствени увреждания или просто поради страх от провал, който, поне за момента, побеждава вярата. Или може да сте сключили брак, който да е приключил, и да сте останали сами да се справяте с това, което заедно едва успявахте да изтърпите. Някои от вас, които са сключили брак, не могат да имат деца въпреки съкрушителното желание и умоляващи молитви.
Дори да е така, всеки има дарби; всеки има таланти; всеки може да допринася за осъществяването на божествения план във всяко поколение. Много от доброто, от същественото – дори понякога всичко, нужно за сега – може да бъде постигнато в по-малко от съвършени обстоятелства. Толкова много от вас дават всичко от себе си. И когато вие, които носите най-тежкото бреме на смъртността, се изправяте в защита на Божия план за възвисяване на Неговите чеда, всички ние можем да вървим напред. Ние свидетелстваме с увереност, че Единението на Исус Христос е предвидило и, в крайна сметка, ще възнагради цялото лишение и всяка загуба на хората, които се обръщат към Него. Не съществува човек, който да е предопределен да получи по-малко от всичко онова, което Отец е приготвил за Своите чеда.
Една млада майка наскоро ми довери притеснението си, че се чувства несъвместима с това най-важно от всички призования. Аз сметнах, че въпросите които я притесняват, са незначителни и не беше нужно да се притеснява; справяше се добре. Но знаех, че тя единствено се опитва да угоди на Бог и да почете Неговото доверие. Аз й поднесох думи на увереност и в сърцето си помолих Бог, нейния Небесен Отец, да я усили с любовта Си и с израз на Своето одобрение, докато тя върши дело Му.
Това е моята молитва за всички нас днес. Нека всички открием одобрение в Неговите очи. Нека браковете процъфтяват и семействата просперират, и независимо дали нашата съдба е пълна с тези благословии в смъртността или не, нека Господната благодат носи щастие сега и вяра в сигурните обещания, които следват. В името на Исус Христос, амин.