Изберете да вярвате
От старейшина Л. Уитни Клейтън
от Президентството на седемдесетте
Спасителят дава Своето Евангелие да бъде светлина, която да води хората, избиращи да вярват в Него и да Го следват.
Миналият януари, 7–годишната Сейлър Гъцлър и семейството й пътуват от Флорида към Илинойс в частен самолет. Бащата на Сейлър управлява самолета. Малко след залез възникват механични проблеми и самолета катастрофира в тъмните върхове на Кентъки, обръщайки се на много неравен терен. Всички освен Сейлър загиват в катастрофата. Китката й се счупва. Тя има порязвания и ожулвания и е загубила обувките си. Температурата е 3 градуса по Целзий – студена и дъждовна зимна вечер в Кентъки, а Сейлър е облечена само с къси панталонки, тениска и един чорап.
Тя вика майка си и баща си, но няма отговор. Като събира цялата си смелост, тръгва боса през полето да търси помощ, гази през рекички, пресича канали и смело минава през храсти от къпини. От върха на един малък хълм Сейлър забелязва светлина в далечината, на около километър и половина от нея. Препъвайки се в тъмнината и храстите към светлината, тя на края пристига в дома на мил човек, когото не е срещала преди и който бързо й помага. Сейлър е спасена. Скоро тя е закарана в болница, където й помагат да се възстанови.1
Сейлър оцелява, защото вижда светлина в далечината и полага усилия да я достигне, въпреки дивата пустош, голямата трагедия, която преживява и нараняванията, които получава. Трудно е да си представим как Сейлър успява да направи това, което прави онази нощ. Но знаем, че тя разпознава светлината от тази далечна къща като шанс за спасение. Има надежда. Тя черпи смелост от факта, че колкото и лоши да са нещата, нейното спасение ще бъде в тази светлина.
Малцина от нас някога ще изпитат толкова ужасно преживяване като това на Сейлър. Но всички ние в даден момент ще трябва да изстрадаме нашите духовни трудности и да преминем през нашите собствени трудни емоционални пътувания. В такива моменти, независимо колко мрачни и сякаш безнадеждни са те, ако потърсим, винаги ще намерим духовна светлина, която свети към нас и ни дава надежда за спасение и облекчение. Тази светлина идва от Спасителя на цялото човечество, който е Светлината на света.
Да забележиш духовната светлина е различно от виждането на физическата светлина. Разпознаването на духовната светлина на Спасителя започва с нашето желание да вярваме. В началото Господ иска от нас поне желание да вярваме. „Но ето, ако желаете да се събудите и да съживите способностите си, … и упражните частица вяра – проповядва пророка Алма, – да, дори и ако нямате нищо повече от желание да повярвате, нека това желание действа във вас, чак докато повярвате по начин, че дадете място на частица от словата ми“.2
Призивът на Алма да поискаме да вярваме и да „дадем място“ в сърцата си за словата на Спасителя ни напомня, че убеждението и вярата изискват личен избор и действие. Ние трябва „да се събудим и да съживим способностите си“. Искаме преди да ни се даде; търсим преди да открием; чукаме преди да ни се отвори. Дадено ни е следното обещание: „Защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори“.3
Най–пламенната молба към нас да повярваме идва не от друг, а от самия Спасител по време на земното Му служение, когато Той се обръща към невярващите слушатели:
„Ако не довърша делата на Отца Си, недейте Ми вярва;
но ако ги довърша, то, макар да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мене, и Аз в Отца“.4
Всеки ден всеки от нас се изправя пред изпитание. Това е изпитанието на живота ни: дали да изберем да вярваме в Него и да позволим светлината на Неговото Евангелие да расте в нас, или да откажем да вярваме и да настояваме да пътуваме сами в тъмното? Спасителят дава Своето Евангелие да бъде светлина, която да води хората, избиращи да вярват в Него и да Го следват.
След катастрофата Сейлър има избор. Може да избере да остане при самолета в тъмното, сама и уплашена. Но предстои дълга нощ и ще става по–студено. Тя избира друго. Сейлър изкачва хълма и оттам вижда светлина на хоризонта.
Постепенно, докато тя си проправя път през нощта към светлината, тя става по–силна. Сигурно е имало моменти, в които не е виждала светлината. Може би светлината е изчезвала от поглед, когато Сейлър е в пролом, или зад дървета и храсти, но тя продължава напред. Когато може да види светлината, Сейлър има доказателство, че е на прав път. Не знае още точно каква е тази светлина, но продължава да върви към нея заради това, което знае – тя вярва и се надява, че ще я види отново, ако продължи да се движи в правилната посока. Като прави това, тя се спасява.
И в нашия живот може да стане така. Възможно е да има време, когато сме наранени, уморени и живота ни да изглежда тъмен и студен. Може да има моменти, когато не виждаме никаква светлина на хоризонта и искаме да се откажем. Ако поискаме да вярваме, ако желаем да повярваме, ако решим да повярваме, тогава учението и примерът на Спасителя ще ни покажат пътя напред.
Изберете да вярвате
Също както Сейлър трябва да вярва, че ще намери сигурност в тази далечна светлина, така и ние трябва да изберем да отворим сърцата си за божествената реалност на Спасителя - за Неговата вечна светлина и изцеляваща милост. Пророците през вековете са ни окуражавали и дори молили да вярваме в Христос. Техните увещания се основават на следния факт: Господ не ни принуждава да вярваме. Вместо това Той ни кани да повярваме, като ни изпраща живи пророци и апостоли да ни учат, дава ни Писанията и ни приканва чрез Своя Дух. Ние сме тези, които трябва да решат да прегърнат тези духовни покани, да изберат да видят с вътрешните си усещания духовната светлина, с която Той ни призовава. Решението да вярваме е най-важният избор, който можем да направим. То формира всички други наши решения.
Господ не ни задължава да вярваме, както и не ни задължава да спазваме заповедите Му, въпреки желанието Си да ни благослови. Обаче призивът Му да вярваме в Него – да упражним тази частица вяра и да осигурим място за словата Му – важи и днес. Както казва Спасителят: „Аз свидетелствам, че Отец заповяда на всички човеци, навсякъде, да се покаят и да повярват в Мене“.5
Убеждението, свидетелството и вярата не са пасивни принципи. Те не се случват без усилия. Убеждението е нещо, което ние избираме – надяваме се, работим за това и правим жертви. Ние няма случайно да повярваме в Спасителя и Неговото Евангелие, както и няма случайно да се молим или да платим десятък. Активно избираме да вярваме, както избираме и да спазваме останалите заповеди.
Приведете вярата в действие
Няма как Сейлър отначало да е знаела, че да си проправи път през шубраците е правилното решение. Тя е изгубена и ранена; тъмно и студено е. Но тя напуска мястото на катастрофата и тръгва с надеждата за спасение, като си проправя път напред, докато не вижда светлина в далечината. Веднъж видяла светлината, тя прави всичко по силите си да се движи към нея, като помни какво е видяла.
Ние също трябва да осигурим място за надеждата, че ще намерим духовна светлина, като вярваме, а не като избираме да се съмняваме. Действията ни свидетелстват за нашата вяра и се превръщат в същността на нашата вяра. Избираме да вярваме, когато се молим и четем Писанията. Избираме да вярваме, когато постим, когато пазим светостта на Господния ден, когато се покланяме в храма. Избираме да вярваме, когато ни кръщават и когато взимаме от причастието. Избираме да вярваме, когато се покайваме и търсим божествено опрощение и изцелителна любов.
Никога не се отказвайте
Понякога напредъкът в духовните неща изглежда бавен или непостоянен. Понякога може да чувстваме, че губим почва, че правим грешки или че нашите най-големи усилия да открием Спасителя не дават резултат. Ако се чувствате по този начин, моля ви, не се отказвайте – никога. Продължете да вярвате в Него, Неговото Евангелие и Неговата Църква. Синхронизирайте действията си с тези убеждения. В такива моменти, когато светлината на вярата ви отслабва, позволете на вашата надежда в любовта и благодатта на Спасителя, които се намират в Неговото Евангелие и в Неговата Църква, да победят съмнението ви. Обещавам ви, че Той ви очаква. След време ще разберете, че сте направили възможно най-правилния избор. Вашето смело решение да вярвате в Него ще ви благославя несравнимо и завинаги.
Благословиите на вярата
Чувствал съм милостивата любов на Спасителя в моя живот. Търсил съм Го в собствените си моменти на тъмнина и Той е достигал до мен със Своята изцелителна светлина. Една от големите радости на живота ми е било да пътувам със съпругата си Кати, за да се срещам с членовете на Църквата навсякъде по света. Тези прекрасни срещи са ме научили за Божията обич към Неговите чеда. Показали са ми безкрайния потенциал за щастие, който се дава като благословия на хората, които изберат да следват ученията на Господ Исус Христос. Научих, че вярата в Него и Неговата спасителна сила е правилният път към „мир в този свят и вечен живот в идния свят“.6
Свидетелствам, че Исус Христос е източникът на светлина и надежда за всички нас. Моля се всички да избираме да вярваме в Него. В името на Исус Христос, амин.