„Не това ли е постът, който Аз съм избрал?“
От президент Хенри Б. Айринг
Първи Съветник в Първото президентство
Вашето дарение от пост ще стори повече от това да помогне за посрещането на физически нужди. То ще изцели и промени сърца.
Мои скъпи братя и сестри, за мен е радост да изкажа любовта си към вас на тази обща конференция на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Тази радост произтича от свидетелството на Духа, че любовта на Спасителя достига до всеки един от вас и до всички чеда на Небесния Отец. Нашият Небесен Отец желае да благославя Своите чеда духовно и физически. Той разбира всички техни нужди, болки и надежди.
Когато помагаме на когото и да било, това за Спасителя е все едно сме помогнали на Него.
Той ни потвърждава тази истина, описвайки един бъдещ момент, отнасящ се за всички нас, когато Го видим, след като завършим живота си в този свят. Представата ми за този ден е станала още по-ярка в дните на молитва и пост, с цел да разбера какво да кажа тази сутрин. Описанието на Господ на този бъдещ момент бе дадено на Неговите ученици и обхваща това, което всички ние желаем от сърце да бъде вярно и за нас:
„Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създаването на света.
Защото огладнях, и Ме нахранихте; ожаднях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте;
гол бях и Ме облякохте; болен бях и ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.
Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме?
И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол, и Те облякохме?
И кога Те видяхме болен или в тъмница, и Те споходихме?
А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили“1
Вие и аз желаем топлото посрещане на Спасителя. Но как можем да го заслужим? Има много повече гладни, бездомни и самотни чеда на Небесния Отец, отколкото можем да достигнем. И броят им се увеличава и става дори още по-недостижим.
Но Господ ни е дал нещо, което всеки един от нас може да прави. Това е една толкова обикновена заповед, че дори и едно дете може да я разбере. Това е заповед с прекрасно обещание за нуждаещите се и за нас.
Това е законът за поста. Словата в Книгата на Исаия са Господното описание на тази заповед и благословията, достъпна за онези от нас, намиращи се в Неговата Църква:
„Не това ли е постът, който Аз съм избрал: да развързваш несправедливите окови, да разслабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените, и да счупваш всеки хомот?
Не е ли да разделяш хляба си с гладния, и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия да го обличаш, и да не се криеш от своите еднокръвни?
Тогава твоята светлина ще изгрее като зората, и здравето ти скоро ще процъфне; правдата ти ще върви пред тебе, и славата Господна ще ти бъде задна стража.
Тогава ще зовеш, и Господ ще отговаря! Ще извикаш, и Той ще рече, Ето Ме! Ако махнеш насред себе си хомота, соченето с пръст и нечестивите думи,
Ако даруваш на гладния желаното от душата ти, и насищаш наскърбената душа, тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината, и мракът ти ще бъде като пладне;
Господ ще те води всякога, ще насища душата ти в бездъждие, и ще дава сила на костите ти; и ти ще бъдеш като напоявана градина, и като воден извор, чиито води не пресъхват“2
И така, Господ ни е дал една обикновена заповед с едно невероятно обещание. В Църквата днес ни е предоставена възможността да постим веднъж месечно и да даваме щедро дарение от пост на нашия епископ или президент на клон, за ползата на бедните и нуждаещите се. Някои от тези средства ще бъдат използвани за помощ на хората около вас, вероятно за някой в собственото ви семейство. Служителите на Господ ще се молят и постят за откровение, за да знаят на кого да помогнат и какъв вид помощ да предложат. Онази част, която е излишна за хората в местната ви църковна единица, ще бъде предоставяна да благославя изпадналите в нужда членове на Църквата по света.
Заповедта да постим за бедните осигурява множество благословии. Президент Спенсър У. Кимбъл нарича провала да се спазва този закон „грях на бездействие“, който има голяма цена. Той пише: „Господ дава богати обещания на хората, които постят и помагат на нуждаещите се. … Вдъхновението и духовното напътствие ще идват с праведността и близостта до нашия Небесен Отец. Бездействието в това деяние на пост ще ни лиши от тези благословии.“3
Аз получих една от тези благословии само преди няколко седмици. Тъй като общата конференция се пада през уикенд, който обикновено включва събранието за пост и споделяне на свидетелства, аз постих и се молих да узная как все пак да се подчиня на заповедта да се грижа за нуждаещите се.
В събота, докато все още постех, се събудих в 6:00 ч. сутринта и отново се помолих. Получих впечатлението да гледам новините от света. Там, прочетох следния доклад:
„Тропичният циклон Пам опустоши множество домове, удряйки директно Порт Вила, столицата на Вануату. Той уби поне шестима във Вануату, според един от първоначалните доклади за една от най-мощните бури, които някога са достигали до земната повърхност.
Почти не остана изправено дърво, докато циклонът вилнееше на острова на тази тихоокеанска страна.4
Екип по оценка на щетите от организацията „Уърлд вижън“ планира да огледа щетите, след като бурята утихне.
Те съветват жителите да се подслонят в здрави сгради, като университети и училища.
След което казват: „Най-здравото нещо, с което разполагат, това са църкви, построени от цимент“ - казва Инга Мефам (от) Кеър Интернешънъл. … „Някои от тях не разполагат и с това. Трудно се намира постройка, която би издържала на буря 5-та категория“.5
Когато прочетох това, си спомних посещението ми на малки домове във Вануату. Можех да си представя хората, струпани в домове, разрушавани от стихията. И тогава си спомних колко топло ме посрещнаха жителите на Вануату. Мислех си за тях и за съседите им, търсещи убежище в нашата църковна сграда от цимент.
Тогава си представих как епископът и президентката на Обществото за взаимопомощ вървят сред хората, предлагайки им утеха, одеяла, храна и вода. Можех да си представя уплашените дечица, вкопчени заедно.
Те са толкова далече от дома, където прочетох този доклад, и все пак, аз знаех какво ще направи Господ чрез Своите служители. Знаех, че това, което им дава възможност да помагат на чедата на Небесния Отец, бяха даренията от пост, предоставяни щедро от последователите на Господ, които живеят в далечни страни, но близо до Господ.
И така аз не дочаках неделята. Същата тази сутрин занесох дарение от пост на моя епископ. Знам, че моето дарение може да бъде използвано от моя епископ и от президентката на Обществото за взаимопомощ за оказване на помощ на някой от моя квартал. Моето малко дарение може да не е нужно в близост до мястото, където живея аз и семейството ми, но местният излишък от дарения може да достигне до Вануату.
Други бури и трагедии ще се случат по света на хора, обичани от Господ и чиито мъки изпитва и Той. Част от вашето и моето дарение от пост този месец ще бъде използвано за помощ на някой, някъде, чието облекчение Господ ще почувства, като че ли е Негово.
Вашето дарение от пост ще стори повече от това да помогне за посрещането на физически нужди. То ще изцели и промени сърца. Плодът от доброволното дарение може да е желанието в сърцето на получателя да достигне до други хора в нужда. Това се случва по света.
Това се случва в живота на сестра Аби Търи, която живее в Сиера Леоне. През 1991 г. започва гражданска война. Тази война опустошава страната в продължение на години. Сиера Леоне и преди началото й е една от най-бедните страни в света. „По време на войната не е ясно кой управлява страната, банките … затварят, държавните служби също, полицията е неефективна (срещу бунтовниците) … и цари хаос, убийства и мъка. Десетки хиляди хора изгубват живота си и повече от два милиона души са принудени да напуснат домовете си, за да не бъдат убити“.6
Дори и в такива времена, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни расте.
Един от първите клонове е организиран в града, където живее сестра Търи. Съпругът й е един от първите президенти на клон. Той служи като президент на окръга по време на гражданската война.
Сега, когато гости посещават дома на сестра Търи, тя обича да им показва две съкровища от войната: една риза на сини и бели райета, която получила от бала с употребявани дрехи, дарени от членове на Църквата, и едно одеяло, сега износено и пълно с дупки.7
Тя казва: „Тази риза е първата … дреха, която получих. С нея ходех на работа, беше толкова хубава. (Караше ме да се чувствам красива.) Нямах други дрехи.
По време на войната, това одеяло ни сгряваше, мен и децата. Когато бунтовниците (идваха) да ни нападат, това бе единственото нещо, което (можех) да сграбча, бягайки към храстите да се скрия. И така си носехме одеялото с нас. То ни топлеше и ни пазеше от комари“.8
Сестра Търи говори за благодарността си към президента на мисия, който си поправял път през разкъсаната от войната страна, с пари в джоба си. Тези средства, от даренията от пост на хора като вас, позволявали на светиите да купуват храна, която повечето жители на Сиера Леоне не можели да си позволят.9
Сестра Търи, говорейки за достатъчно щедрите хора, помогнали им да оцелеят, казва: „Когато си мисля за хората, направили това, аз си мисля, че са били изпратени от Бог, защото обикновени хора ни направиха тази добрина“.10
Един посетител от Съединените щати отишъл в дома на Аби неотдавна. По време на посещението си в нейния дом, той усетил как е „вперил поглед в екземпляр на Светиите писания, поставени на масата“. Личало си, че са ценени, добре отбелязвани с бележки по страниците. Страниците били изтъркани, а някои скъсани. Корицата била отделена от подвързията.
Той взел Писанията в ръка и внимателно започнал да разлиства. Докато правел това, попаднал на жълто копие от бележка за десятък. Забелязал, че в страна, в която доларът имал много висока стойност, Аби Търи била платила един долар за десятък, един долар към мисионерския фонд и един долар като дарение от пост за онези, които според думите й са „наистина бедни“.
Гостът затворил Писанията на сестра Търи и си помислил, докато стоял с тази предана африканска майка, че се намира на свещена земя.11
Тъй както получената благословия от вашия и моя пост може да променя сърца, така е и с поста за доброто на друг човек. Дори и едно дете може да го почувства.
На много деца, а и някои възрастни, може да им е трудно да постят в продължение на 24 часа. Възможно е, по думите на Исаия, да чувстват, че постът „измъчва душата им“. Мъдрите родители си дават сметка за тази вероятност и поради това внимателно следват съвета на президент Джозеф Ф. Смит: „По-добре е да ги научите на принципа и да им позволявате да го наблюдават, за да може, когато са достатъчно големи да могат да избират разумно“12
Наблюдавах благословията от този съвет наскоро. Един от внуците ми бе решил, че пост в продължение на 24 часа е извън способността му да издържи. Но неговите мъдри родители все пак бяха посели в сърцето му този принцип. Един от неговите приятели от училище беше загубил братовчед в резултат на внезапна смърт. Внукът ми попита майка си в деня за пост, по времето, когато обикновено за него е много трудно да продължи да пости, дали ако го направи, това ще помогне на скърбящия му приятел да се почувства по-добре.
Въпросът му бе потвърждение на съвета от президент Джозеф Ф. Смит. Моят внук бе стигнал до момента, когато не само бе разбрал принципа за поста, но постът бе и посаден в сърцето му. Той бе започнал да чувства, че постът и молитвите му могат да доведат до благословия от Бог за някой изпаднал в нужда. Ако той живее според принципа достатъчно често, това ще доведе до прекрасните последици, обещани от Господ в собствения му живот. Той ще има духовната благословия за силата да получава вдъхновение и по-голяма способност да устоява на изкушенията.
Ние не сме запознати с всички причини, поради които Исус Христос отива в пустошта, за да пости и се моли. Но знаем поне една от последиците: Спасителят устоява напълно на изкушенията от Сатана да Го накара да злоупотреби с божествената Си сила.
Краткото време, през което постим всеки месец, и малката сума, която даряваме на бедните, може да ни предоставят само малка част от промяната на нашето естество да нямаме повече желанието да вършим зло. Но съществува по-голямо обещание, като правим всичко възможно в разумни граници, за да се молим, постим и даряваме за нуждаещите се:
„Тогава твоята светлина ще изгрее като зората, и здравето ти скоро ще процъфне; правдата ти ще върви пред тебе, и славwата Господна ще ти бъде задна стража.
Тогава ще зовеш, и Господ ще отговаря! Ще извикаш, и Той ще рече, Ето Ме!“13
Моля се да изискваме тези огромни благословии за себе си и за нашите семейства.
Давам моето свидетелство, че Исус е Христос, че в Неговата Църква ние сме приканвани да Му помагаме, докато Той се грижи за бедните по пътя Си, и че Той ни обещава, че ще дойдат вечни благословии, когато вършим това. В святото име на Исус Христос, амин.