Притчата за сеяча
От старейшина Далин Х. Оукс
От Кворума на дванадесетте апостоли
От нас зависи да си създадем приоритети и да вършим нещата, които правят нашата почва добра, а реколтата ни изобилна.
Темите за общата конференция се възлагат не от обикновени хора, а чрез подтиците на Духа. Много теми са породени от земните проблеми, които всички споделяме. Но също както Исус не ни учи как да преодолеем земните предизвикателства или политическия натиск на времето Му, Той обикновено вдъхновява Своите съвременни служители да говорят за това какво могат да правят Неговите последователи, за да променят живота си, за да се подготвят да се завърнат в небесния си дом. През този уикенд, на Великден, се чувствам вдъхновен да говоря за ценните и вечни учения в една от притчите на Исус.
Притчата за сеяча е една от малкото притчи, споменати в три от четирите евангелия. Тя е част от още по-малкото на брой притчи, които Исус обяснява на учениците Си. Посятото семе е „словото на царството“ (Матея 13:19), „словото“ (Марка 4:14) или „Божието слово“ (Лука 8:11) – ученията на Учителя и Неговите служители.
Различните видове почва, в които попадат семената, представляват различните начини, по които смъртните хора приемат и следват тези учения. Така семето, „посяно край пътя“ (Марка 4:4) не достига до почва, в която има възможност да расте. То е като ученията, които попадат в сърца, които са вкоравени или неподготвени. Няма да говоря за тях. Посланието ми се отнася за онези от нас, които сме решили да бъдем последователи на Христос. Какво правим с ученията на Спасителя, докато живеем живота си?
Притчата за сеяча ни предупреждава за обстоятелствата и отношенията, които могат да попречат на всеки, който е получил посланието на Евангелието, да даде добра реколта.
I. Камениста почва, без корени
Някои семена „паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва; а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха“ (Марка 4:5–6).
Исус обяснява, че това описва онези, които „като чуват словото, веднага с радост го приемат“, но тъй като те „нямат, обаче, корен в себе си, … като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват“ (Марка 4:16–17).
Какво кара чуващите го да „нямат корен в себе си“? Това е обстоятелството на новите членове, които са станали членове заради мисионерите или заради многото привлекателни черти на Църквата или заради многото чудесни плодове на членството в Църквата. Като не са вкоренени в словото, при противопоставяне, те могат да прегорят и изсъхнат. Но дори и хората, които са отгледани в Църквата, членовете от дълго време, могат да изпаднат в състояние, в което да нямат корен. Познавам някои от тях – членове без стабилно и трайно обръщане във вярата в Евангелието на Исус Христос. Ако не сме вкоренени в ученията на Евангелието и не следваме редовно ученията му, всеки от нас може да вкорави сърцето си и то да стане каменистата почва за духовните ни нужди.
Духовната храна е необходима за духовното оцеляване, особено в един свят, който се откъсва от вярата в Бог и от категориите за правилно и грешно. В епоха, вече доминирана от Интернет, който увеличава посланията, които пречат на вярата, ние трябва да увеличим излагането си на духовната истина, за да укрепим нашата вяра и да останем вкоренени в Евангелието.
Млади хора, ако това учение звучи твърде общо, ето конкретен пример. Ако се раздават символите на причастието, а вие пращате съобщения, шепнете си, играете на видео игри или правите нещо друго, за да се лишите от важна духовна храна, вие отсичате духовните си корени и се премествате към каменистата почва. Вие ставате податливи на изсъхване, когато се сблъскате с трудности като например изолация, заплашване или подигравки. Това важи и за възрастните.
Друг потенциален унищожител на духовните корени – ускорен от съвременните технологии, но отнасящ се не само за тях – е погледът като през шпионка на врата към Евангелието или Църквата. Този ограничен поглед се концентрира върху определено учение или практика или предполагаем недостатък в даден ръководител и игнорира великата панорама на евангелския план и личните и общностните плодове от него. Президент Гордън Б. Хинкли дава ярко описание на един от аспектите на този поглед като през шпионка. Той разказва пред студенти от УБЙ за политически коментатори, „пламнали от негодувание“ във връзка със скорошна новина. „Със заучен маниер те сипеха нападки и ярост. … Определено“, продължи той, „сега е времето на талантливите критици“.1 От друга страна, за да бъдем здраво вкоренени в Евангелието, ние трябва да бъдем умерени в критикуването и да се стремим винаги към по-широк поглед към величественото Божие дело.
II. Тръни: светските грижи и измамността на богатството
Исус учи, че „други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, и не дадоха плод“ (Марка 4:7). Той обяснява, че това са онези, за които „светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно“ (Марка 4:18–19). Това определено е предупреждение, в което всички трябва да се вслушаме.
Ще говоря първо за измамността на богатството. Където и да се намираме на духовния ни път, независимо от състоянието ни на обръщане във вярата, ние всички сме изкушавани от това. Когато отношенията или приоритетите са насочени към придобиването, използването или притежаването на собственост, ние наричаме това материализъм. Толкова много е казано и писано за материализма, че няма много какво да се добави.2 Хората, които вярват в теологията на просперитета, страдат от „измамността на богатството“. Притежаването на богатство или значителен доход не е белег за небесна привилегия, а отсъствието им не е доказателство за небесно наказание. Когато Исус казва на верния последовател, че може да наследи вечен живот, само ако раздаде всичко, което притежава, на бедните (вж. Марка 10:17–24), Той не сочи зло в притежаването на богатства, а зло в отношението на този последовател към тях. Както всички знаем, Исус възхвалява добрия самарянин, който използва същите парични средства, за да служи на ближния си, както и тези, които Юда използва, за да предаде Своя Спасител. Коренът на цялото зло не е в парите, а в любовта към парите (вж. 1 Тимотея 6:10).
Книгата на Мормон разказва за време, когато Божията църква „започна да губи напредъка си“ (Алма 4:10), защото „хората на църквата започват да … отдават сърцата си на богатствата и на празните светски неща“ (Алма 4:8). Който има изобилие от материални неща, е в опасност да бъде духовно „приспан“ от богатствата и другите светски неща.3 Това е уместно въведение към следващото учение на Спасителя.
Най-деликатните тръни, които задушат ефекта от евангелското слово в живота ни, са светските сили, които Исус нарича „грижи и богатства и житейски удоволствия“ (Лука 8:14). Те са твърде многобройни за изброяване. Стигат и само няколко примера.
В един случай Исус укорява Своя главен апостол, като казва на Петър: „ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките“ (Матея 16:23; вж. също У. и З. 3:6–7; 58:39). Да мислим за човешките неща означава да поставяме светските грижи над Божиите неща в нашите действия, приоритети и мисли.
Ние се предаваме на „удоволствията на този живот“, 1) когато сме пристрастени, а това влошава ценния Божий дар на свободата на избор; 2) когато сме измамени от тривиални разсейващи фактори, които ни отвличат от нещата с вечно значение; и 3) когато мислим, че ни се полагат неща, а това влошава личния растеж, който ни е нужен, за да заслужим вечната си съдба.
Ние сме обзети от светски грижи, когато сме парализирани от страх от бъдещето, който страх спъва продължаването ни напред с вяра, уповаването ни на Бог и Неговите обещания. Преди двадесет и пет години моят уважаван преподавател в УБЙ, Хю У. Нибли, говори за опасността да се предадем на светските грижи. Той бе запитан в интервю дали условията в света и задължението ни да разпространяваме Евангелието ни карат да се стремим към начин, по който да „се нагаждаме към света относно това, което правим в Църквата“.4
Той отвърна: „Не е ли такава цялата история на Църквата? Трябва да сме готови да обидим, да желаем да поемем риска. Тук идва вярата. … Нашата отдаденост се предполага, че трябва да е изпитание, очаква се да е трудна, очаква се да е непрактична по отношение на светските неща“.5
Този приоритет на Евангелието бе потвърден в Университета Бригъм Йънг само преди няколко месеца от един уважаван католически ръководител, Чарлз Дж. Чапът, архиепископ на Филаделфия. Говорейки за проблемите, споделяни от общностите на светиите от последните дни и на католиците, като например „относно брака и семейството, естеството на нашата сексуалност, светостта на човешкия живот и важността на религиозната свобода“, той каза:
„Искам отново да наблегна колко е важно наистина да живеем според това, в което твърдим, че вярваме. Това трябва да е приоритет, не само в личния и семейния ни живот, но и в нашите църкви, в нашите политически избори, в бизнес делата ни, в отношението ни към бедните; с други думи, във всичко, което вършим.
Ето защо е важно това“ - продължи той. „Поучете се от опита на католиците. Ние католиците вярваме, че призванието ни е да бъдем маята в обществото. Но има една тънка граница между мая в обществото и да бъдем смляни от обществото.“6
Предупреждението на Спасителя да не сме обзети от светски грижи, които да заглушат словото Божие в живота ни, определено ни предизвиква да коригираме приоритетите си със сърца, насочени към Божиите заповеди и ръководителите на Неговата Църква.
Примерите на Спасителя могат да ни накарат да мислим за тази притча като за притчата за почвите. Дали почвата е подходяща зависи от сърцето на всеки един от нас, който е изложен на евангелското семе. При податливост на духовни учения, някои сърца са вкоравени и неподготвени, някои сърца са вкоравени от неизползване, а други са насочени към светските неща.
III. Попадна на добра земя и даде плод
Притчата за сеяча приключва с описанието, което Исус дава на семената, които „паднаха на добра земя, и дадоха плод“ в различни количества (Матея 13:8). Как можем да се подготвим да бъдем тази добра земя и да имаме такава добра реколта?
Исус обяснява: „(посяното) на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение“ (Лука 8:15). Ние имаме семето на евангелското слово. От нас зависи да си създадем приоритети и да вършим нещата, които правят нашата почва добра, а реколтата ни изобилна. Ние трябва да се стремим да бъдем здраво вкоренени и обърнати към Евангелието на Исус Христос (вж. Колосяните 2:6–7) Ние постигаме това обръщане във вярата, като се молим, четем Писанията, служим и редовно вземаме от причастието, за да може винаги да имаме Неговия Дух да бъде с нас. Ние трябва да се стремим към тази велика промяна в сърцето (вж. Алма 5:12–14), която измества злите желания и егоистичните интереси с Божията любов и желанието да служим на Него и на чедата Му.
Свидетелствам за истинността на тези неща и свидетелствам за нашия Спасител, Исус Христос, Чиито учения сочат пътя и чието Единение прави всичко това възможно, в името на Исус Христос, амин.