Заедно ще напредваме
Линда К. Бъртън
Обща президентка на Обществото за взаимопомощ
Като спазващи заветите си жени и мъже, трябва да се насърчаваме един друг и да си помагаме да се превърнем в хората, които Господ иска от нас да бъдем.
Много сестри са ми казвали, че след вдъхновяващите речи, музика и молитви, които винаги докосват сърцата ни по време на общата конференция, най-много им харесва да гледат как Първото президентство и Кворумът на дванадесетте накрая напускат подиума със своите вечни половинки. Не се ли радваме всички да чуваме как братята нежно изразяват любовта си към тях?
Говорейки за съпругата си, Донна, президент Бойд К. Пакър казва: „Поради позицията, която заемам, имам тържественото задължение да кажа истината: Тя е съвършена”.1
„Тя е радостта на живота ми“,2 казва президент Дитер Ф. Ухтдорф за съпругата си, Хариет.
Президент Хенри Б. Айринг, говорейки за съпругата си Катлийн, казва: „Тя е човек, който винаги ме е карал да желая да съм най-доброто, на което съм способен“.3
И президент Томас С. Монсън, говорейки за възлюбената си Франсес, казва: „Тя бе любовта на живота ми, моят надежден, скъп и най-близък приятел. Ако кажа, че ми липсва, това дори и най-малко не изразява дълбочината на чувствата ми“.4
Аз също бих искала да изразя любовта си към моя възлюбен съпруг, Крейг. Той е скъпоценен дар за мен! Относно съпруга ми, един ценен и свещен израз в патриархалната ми благословия обещава, че „той ще се грижи добре“ за моя живот и този на децата ми. За мен е ясно, че Крейг е изпълнението на това обещание. Ако ползвам думите на Марк Твен, то „живот без (Крейг) не е живот“.5 Обичам го с цялото си сърце и душа!
Божествени роли и отговорности
Днес искам да почета съпрузите, бащите, братята, синовете и чичовците, които знаят кои са и които дават най-доброто от себе си, за да изпълняват постановените им от Бог роли, описани в прокламацията за семейството, включително праведното ръководство, осигуряване и защитаване на семействата им. Моля, разберете, че до болка ми е ясно, че темата за бащинството, майчинството и брака може да е тежка за мнозина. Знам, че някои членове на Църквата чувстват, че техните домове никога няма да станат това, което те считат за идеално. Мнозина са наранени поради пренебрегване, насилие, пристрастяване и неправилни традиции и култура. Не одобрявам действията на мъжете и жените, които съзнателно или дори несъзнателно са причинили болка, страдание и отчаяние в домовете си. Но днес говоря за нещо друго.
Убедена съм, че един съпруг е най-привлекателен за съпругата си, когато служи в постановените му от Бог роли като достоен носител на свещеничеството – най-вече у дома. Обичам и вярвам в следните думи на президент Пакър към достойните съпрузи и бащи: „Вие разполагате с дадената ви директно от Господ сила на свещеничеството, с която да благославяте дома си. Ще има моменти, когато тази сила е всичко, което ще предпазва вашето семейство от неприятностите на противника“.6
Духовни ръководители и учители у дома
В началото на тази година бях на погребението на един изключителен обикновен човек – Дон, чичото на съпруга ми. Един от синовете на чичо Дон разказа една случка, която преживял, докато бил малък, скоро след като родителите му купили първия си дом. Тъй като имали пет малки деца, които да хранят и обличат, нямало достатъчно пари за ограда на двора. Вземайки на сериозно една от божествените си роли като защитник на семейството си, чичо Дон забил няколко малки дървени колчета в земята, взел канап и го завързал около колчетата, за да огради двора. После повикал децата си. Показал им колчетата и канапа и им обяснил, че ако седят от вътрешната страна на тази импровизирана ограда, те ще са в безопасност.
Един ден посещаващите учителки били стъписани, когато доближили къщата и видели пет дечица да стоят послушно до канапа, гледайки с копнеж към една топка, която била отскочила извън оградата и попаднала на улицата. Едно от тях изтичало да повика татко си, който изтичал и донесъл топката.
По-късно на погребението, най-големият син през сълзи обясни, че винаги се е надявал в този живот да бъде като възлюбения си баща.
Президент Езра Тафт Бенсън казва:
„О, съпрузи и бащи в Израил, можете да направите толкова много за спасението и възвисяването на вашите семейства! …
Помнете, братя, вашето свещено призование като баща в Израил – вашето най-важно призование във времето и вечността – призование, от което никога няма да бъдете освободени.
Трябва да създадете дом, в който Духът Господен може да пребивава“.7
Колко приложими са днес тези пророчески думи.
Вероятно е трудно за мъжете в завета да живеят в един свят, който само принизява техните божествени роли и отговорности, но и изпраща фалшиви послания относно какво означава да си „истински мъж“. Едно от тези фалшиви послания е: „Само аз съм важен“. На другия край на скалата е принизяващото и подигравателно послание, че съпрузите и бащите вече не са нужни. Моля ви да не слушате лъжите на Сатана! Той се е лишил от свещената привилегия да стане някога съпруг или баща. Тъй като завижда на хората, които имат свещените роли, които той никога няма да има, той желае да направи „всички човеци да бъдат окаяни като него“!8
Мотивиране и помощ в нашите допълващи се роли
Братя и сестри, нуждаем се едни от други! Като спазващи заветите си жени и мъже, трябва да се насърчаваме един друг и да си помагаме да се превърнем в хората, които Господ иска от нас да бъдем. Трябва да работим заедно да мотивираме подрастващото поколение и да им помогнем да постигнат божествения си потенциал като наследници на вечен живот. Можем като старейшина Робърт Д. Хейлз и съпругата му Мери да следваме поговорката: „Помогни на мен и аз на теб и заедно ще напредваме“.9
Знаем от Писанията, че „не е добре за човека да бъде сам“. Затова Небесният ни Отец създаде „подходящ помощник“.10 Изразът подходящ помощник означава „помощник, който му отива, съответства или е достоен за него“.11 Например ръцете ни си приличат, но не са съвсем еднакви. Всъщност, те са пълни противоположности, но се допълват една друга и си подхождат. Когато работят заедно, стават по-силни.12
В една глава за семействата, Църковният наръчник съдържа следното изявление: „Естеството на мъжките и женските духове е такова, че те се допълват едни други“.13 Забележете, че пише: „допълват едни други“, а не „се конкурират едни с други“! Тук сме, за да си помагаме, да се мотивираме и радваме един с друг, докато се стараем да даваме най-доброто от себе си. Сестра Барбара Б. Смит мъдро учи: „Има толкова повече щастие, когато се радваме на успехите на другия, а не само на нашите успехи“.14 Когато се стремим да се „допълваме“, а не „конкурираме“, е много по-лесно да се насърчаваме!
Когато бях млада майка на няколко малки деца, в края на дните, изпълнени със смяна на памперси, миене на чинии и дисциплиниране, никой не пееше с повече разбиране детската песен „Татко у дома щом се прибере“.15 За съжаление признавам, че не винаги бях весела, когато Крейг весело влизаше вкъщи след труден работен ден. Той винаги ни приветстваше с прегръдка и целувка и превръщаше много трудни и понякога катастрофални дни в радостно време с тате. Бих искала да мислех по-малко за безкрайния списък със задачи и като него по-мъдро да бях обръщала внимание на най-важните неща. Щях по-често да спирам и да се радвам на свещеното време със семейството и бих му благодарила по-често за това, че благославя живота ни!
Да говорят със думи сърцата
Неотдавна една вярна сестра в Църквата ми сподели нещо сериозно, за което се бе молила от известно време. Тя бе притеснена за някои от сестрите в нейния район. Тя ми каза, че я боли сърцето да види, че понякога говорят неуважително към и за съпрузите си, дори пред децата си. Тогава тя ми каза, че като млада жена искрено желаела и се молила да намери и се омъжи за достоен носител на свещеничеството и да създаде с него щастлив дом. Тя бе израснала в дом, в който майка й е била главата, а баща й се е подчинявал на изискванията на майка й, за да има мир вкъщи. Тя чувствала, че трябва да има по-добър начин. Тя не е имала пример за това като малка вкъщи, но като се молила искрено за напътствие, Господ я благословил да узнае как да създаде дом със съпруга си, в който Духът да е добре дошъл. Била съм в този дом и мога да свидетелствам, че е свято място!
Сестри и братя, колко често умишлено „си казваме мили думи“?16
Може да се проверим, като си зададем няколко въпроса: С малка адаптация тези въпроси може да се приложат за повечето от нас, семейни или несемейни и каквото и да е положението в дома ни.
-
Кога последно искрено похвалих половинката си насаме или пред децата ни?
-
Кога последно благодарих, изразих любов или искрено се молих за него или нея в молитва?
-
Кога последно се въздържах да не кажа нещо, от което може да боли?
-
Кога последно се извиних и смирено помолих за прошка – без да добавям „но ако само ти бе“ или „но ако само не беше“?
-
Кога последно избрах да съм щастлив, вместо да държа да съм „прав“?
Ако тези въпроси ви карат да се почувствате неудобно или леко виновни, помнете, че старейшина Дейвид А. Беднар учи, че „вината е за нашия дух същото, което болката е за тялото ни – предупреждение за опасност и защита от допълнително увреждане“.17
Приканвам всички ние да се вслушаме в искрената молба на старейшина Джефри Р. Холанд: „Братя и сестри, в този дълъг и вечен стремеж да бъдем по-подобни на нашия Спасител нека отсега нататък се опитаме да бъдем „съвършени мъже и жени“ поне по следния начин – да не обиждаме с думите си, или казано по-положително, да говорим с един нов език, езика на ангелите“.18
Докато се подготвях за тази възможност днес, Духът ме учи и аз си обещах по-често да изричам мили думи на скъпия ми съпруг и за него, да помагам на мъжете в семейството ми и да изразявам благодарност за начините, по които те изпълняват техните божествени и допълващи роли. И обещах да следвам поговорката: „Помогни на мен и аз на теб и заедно ще напредваме“.
Ще търсим ли помощта на Светия Дух да ни научи как по-добре да си помагаме в допълващите ни се роли като заветни синове и дъщери на нашите любящи небесни родители?
Знам, че можем да се справим чрез силата на Единението и нашата вяра в Исус Христос. Моля се да се уповаваме на Него да ни помага да си помагаме да живеем щастливо и вечно, докато напредваме заедно, в името на Исус Христос, амин.