Благословиите на храма
От президент Томас С. Монсън
Като посещаваме храма, в живота ни може да дойде духовност и чувство на мир.
Мои възлюбени братя и сестри, толкова съм благодарен да съм с вас в това красиво великденско утро, когато мислите ни се насочват към Спасителя на света. Обичам и приветствам всеки един от вас и се моля Небесният ни Отец да вдъхнови думите ми.
Тази конференция отбелязва седем години откакто бях подкрепен като президент на Църквата. Това бяха натоварени години, изпълнени не само с множество предизвикателства, но също и с неизброими благословии. Най-приятните и свещени сред тях бе възможността да освещавам храмове, някои от тях повторно.
Последно, през ноември, моя бе честта да осветя красивия нов храм във Финикс, Аризона. С мен бяха президент Дитер Ф. Ухтдорф, старейшина Далин Х. Оукс, старейшина Ричард Дж. Мейнс, старейшина Лин. Г. Робинс и старейшина Кент Ф. Ричардс. Вечерта преди освещаването се проведе великолепно културно мероприятие, в което прекрасно се представиха над 4 000 младежи от храмовата област. На следващия ден храмът бе осветен в три свещени и вдъхновяващи сесии.
Строежът на храмове е много ясен показател за растежа на Църквата. В момента имаме 144 действащи храма по целия свят, като 5 са процес на обновяване и още 13 са в строеж. Освен това, други 13 храма, които бяха обявени преди време, са на различни етапи от подготовката преди започването на строителните работи. Тази година очакваме повторното освещаване на 2 храма и освещаването на 5 нови храма, които, според плановете ни, ще бъдат довършени.
През изминалите две години, съсредоточавайки усилията си за завършването на вече обявени храмове, не сме обявявали строежа на нови. Но тази сутрин имам голямото удоволствие да обявя строежа на три нови храма, които ще се построят на следните места: Абиджан, Кот Д’ивоар, Порт о Пренс, Хаити, и Банкок, Тайланд. Какви прекрасни благословии са приготвени за нашите верни светии в тези райони и навсякъде по света, където има храмове.
Процесът по преценка на нуждите и намиране на места за строеж на допълнителни храмове е непрекъснат, защото желаем колкото може повече членове да имат възможност да посещават храма без големи жертви на време и средства. Както сме правили и досега, ще продължим да ви уведомяваме, когато се вземат решения във връзка с това.
Като говоря за храмове, мислите ми се насочват към многото благословии, които получаваме в тях. Като прекрачим прага на храма, ние оставяме зад себе си разсейващите фактори и объркването на света. В това свято обиталище ние намираме красота и ред. Там има покой за душите ни и почивка от грижите в живота ни.
Като посещаваме храма, в живота ни може да дойде духовност и чувство на мир, които ще надминават всяко друго чувство, което може да дойде в човешкото сърце. Ще схванем истинското значение на словата на Спасителя, когато Той казва: „Мир ви оставям; Моят мир ви давам; … Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои“1.
Такъв мир може да навлезе в сърцата ни — сърца, които са обезпокоени, сърца, които са обременени от скръб, сърца, които чувстват обърканост, сърца, които умоляват за помощ.
Наскоро научих лично историята на един млад мъж, който бе отишъл в храма със сърце, умоляващо за помощ. Преди много месеци той получава призование да отслужи мисия в Южна Америка. Обаче, визата му е отложена за толкова дълго време, че той бива преназначен към една мисия в Съединените щати. Макар и разочарован, че няма да служи на мястото, за което първоначално е призован, той работи усърдно на новото място, решен да даде най-доброто от себе си в служението си. Обаче се обезсърчава, поради отрицателните преживявания, които има с мисионери, които му се струва, че се интересуват повече от това да си прекарват добре, отколкото да споделят Евангелието.
Само след няколко месеца този млад мъж претърпява много сериозен здравословен проблем, който го оставя частично парализиран, затова е изпратен за известно време у дома, по медицински причини.
Няколко месеца по-късно младият мъж е напълно излекуван и парализата му изчезва. Той е уведомен, че отново може да служи като мисионер, благословия, за която се е молил ежедневно. Единственото разочарование в новината е, че той трябва да се върне в същата мисия, където, според него, отношението и поведението на някои мисионери не е такова, каквото трябва да бъде.
Той отива в храма, за да търси утеха и потвърждение, че ще има добро преживяване като мисионер. Родителите му също се молят това посещение в храма да даде на сина им помощта, от която се нуждае.
Когато след сесията младежът влиза с селестиалната зала, той сяда на един стол и започва да се моли за напътствие от Небесния си Отец.
Един друг човек, който влиза в селестиалната зала малко след това, е млад мъж, на име Ландън. Когато той влиза в залата, погледът му мигновено е прикован към младежа, седящ на този стол, със затворени очи и очевидно казващ молитва. Ландън получава ясния подтик да говори с този младеж. Колебаейки се как да го прекъсне, той обаче избира да го почака. След още няколко минути, младежът все още се моли. Ландън знае, че повече не може да отлага да се подчини на подтика. Той се доближава до младежа и леко го докосва по рамото. Младежът отваря очи, стреснат, че са го обезпокоили. Ландън казва тихо: „Почувствах подтика да говоря с теб, макар че не знам защо“.
Когато започват да говорят, младежът излива мъката си пред Ландън, обяснявайки обстоятелствата си и приключвайки с желанието си да получи утеха и насърчение относно мисията си. Ландън, който се е завърнал от успешна мисия само година преди това, му разказва за неговите преживявания от мисията, за трудностите и проблемите, които е имал, за начина, по който се е обръщал към Господ за помощ и за благословиите, които е получил. Думите му са успокоителни и утешителни, а ентусиазмът му относно мисията му е заразителен. В крайна сметка, когато страховете на младежа намаляват, той е обзет от чувство на мир. Изпитва силна благодарност, когато осъзнава, че молитвата му е получила отговор.
Двамата млади мъже се молят заедно и после Ландън се подготвя да си тръгне, щастлив, че е послушал вдъхновението, което е получил. Като става да си тръгва, младежът запитва Ландън: „Къде служи мисията си?“ До този момент никой от тях не е споменал на другия мисията, в която е служил. Когато Ландън отговаря коя е мисията му, очите на младежа се изпълват със сълзи. Ландън е служил в същата мисия, в която младежът ще се връща!
В едно скорошно писмо до мен, Ландън пише какво му казва младежът на тръгване: „Имах вярата, че Небесният Отец ще ме благослови, но никога не съм си представял, че ще изпрати да ми помогне някой, който е служил в моята мисия. Сега знам, че всичко ще е наред“2. Смирената молитва на едно искрено сърце бе чута и бе получила отговор.
Мои братя и сестри, в живота ни ще имаме изкушения, ще имаме изпитания и трудности. Като отиваме в храма, като помним заветите, които сключваме там, ще сме в състояние по-добре да преодоляваме тези изкушения и да понасяме нашите изпитания. В храма можем да намерим мир.
Благословиите на храма са безценни. Една от тях, за които съм благодарен всеки ден от живота си, е тази, която аз и възлюбената ми съпруга, Франсес, получихме, когато коленичихме на един свещен олтар и сключихме завети, свързващи ни заедно за вечността. Няма по-ценна благословия за мен от мира и утехата, които получавам от знанието, че тя и аз отново ще бъдем заедно.
Нека Небесният Отец ни благослови да имаме духа на храмово служение, да можем да спазваме Неговите заповеди и да следваме внимателно стъпките на нашия Господ и Спасител, Исус Христос. Свидетелствам, че Той е нашият Изкупител. Той е Синът Божий. Той е Този, който излезе от гроба в това първо великденско утро, носейки със Себе Си дара на вечен живот за всички Божии чеда. В този прекрасен ден, когато празнуваме това величествено събитие, нека благодарим в молитвите си за Неговите велики и чудни дарове за нас. Смирено се моля това да бъде така, в святото Му име, амин.