Още ли е изумително за вас?
От епископ Жералд Косе
Първи съветник в Председателстващото епископство
Да се възхищаваме на чудесата на Евангелието е признак за вяра. Това е да разпознаваме ръката Божия в нашия живот и във всичко около нас.
Съпругата ми и аз бяхме щастливи да отгледаме петте си деца близо до великолепния Париж. През тези години ние искахме да им осигурим много възможности да открият чудесата на този свят. Всяко лято нашето семейство заминаваше на дълги пътувания, за да посетим повечето от значимите паметници, исторически обекти и природни забележителности на Европа. Накрая, след като прекарахме почти 22 години в района на Париж, се приготвяхме да се преместим. Още помня деня, в който децата ми дойдоха при мен и казаха: „Татко, това е срамота! Живели сме тук през целия си живот и никога не сме били на Айфеловата кула!“
Има толкова чудеса по света. Въпреки това, понякога, когато са постоянно пред нас, ние ги приемаме за даденост. Гледаме, но не виждаме наистина; слушаме, но не чуваме наистина.
По време на земното Си служение Исус казва на учениците Си:
„Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.
Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате: и не чуха“1.
Често съм се чудил какво би било да живееш по времето на Спасителя. Можете ли да си представите да седите в краката Му? Да усещате прегръдката Му? Да видите как Той служи на хората? И въпреки това много от онези, които Го срещат, не успяват да Го разпознаят – да „видят“ – че самият Божий Син живее сред тях.
Ние също сме привилегировани да живеем в изключителни времена. Пророците от древността смятат делото на Възстановяването за „чудно дело … , да, чудно дело и изумление“2. В никоя от предишните диспенсации не са призовавани толкова мисионери, нито толкова много народи са приемали евангелското послание, нито толкова много храмове са били построявани по света.
За нас, като светии от последните дни, чудесата се случват и в личния ни живот. Те включват личните ни разговори, отговорите, които получаваме на нашите молитви и нежните благословии, с които Господ ни засипва всеки ден.
Да се възхищаваме на чудесата на Евангелието е признак за вяра. Това е да разпознаваме ръката Божия в нашия живот и във всичко около нас. Нашето изумление поражда и духовна сила. То ни дава енергията да останем закотвени във вярата си и да се включим в делото на спасението.
Но нека бъдем внимателни. Нашата способност за изумление е крехка. След дълго време неща като рутинното спазване на заповедите, апатията и дори изтощението могат да се появят и да ни направят безразлични към най-удивителните знамения и чудеса на Евангелието.
Книгата на Мормон описва период, много подобен на нашия, който предшества идването на Месията в Северна и Южна Америка. Изведнъж знаменията за Неговото раждане се явяват в небето. Хората са толкова изумени, че се смиряват и почти всички се обръщат във вярата. Само четири години след това обаче, „людете започнаха да забравят чутите от тях знамения и изумления и започнаха да се учудват все по-малко и по-малко на знамение или изумление от небесата … и започнаха да не вярват на нищо, което бяха чули и видели“3.
Мои братя и сестри, Евангелието още ли е изумително за вас? Можете ли още да виждате, чувате, усещате и да се възхищавате? Или вашите духовни сензори са в режим на пауза? Независимо от личната ви ситуация, каня ви да направите три неща.
Първо, никога не се уморявайте да откривате и преоткривате истините на Евангелието. Писателят Марсел Пруст казва: „Пътешествието на откривателя не се състои търсенето на нови пейзажи, а погледа с нови очи“4. Помните ли първия път, когато прочетохте стих от Писанията и се почувствахте сякаш Господ говори лично на вас? Можете ли да си спомните първия път, когато усетихте успокояващото влияние на Светия Дух да идва при вас, може би преди дори да сте осъзнали, че това е Светия Дух? Не са ли това свещени, специални моменти?
Трябва да гладувате и жадувате за духовно познание всеки ден. Тази лична практика се основава на изучаване, размисъл и молитва. Понякога може да се изкушим да си помислим: „не е нужно да изучавам Писанията днес; чел съм всичко преди“ или „не е нужно да хода на църква днес; там няма нищо ново“.
Но Евангелието е извор от знание, който никога не пресъхва. Винаги има какво ново да се научи и почувства всяка неделя, на всяко събрание и във всеки стих от Писанията. Във вярата ние се държим за обещанието, че ако „търси(м), и ще намери(м)“5.
Второ, закответе вярата си в чистите и прости истини на Евангелието. Нашето възхищение трябва да се корени в основните принципи на нашата вяра, чистотата на нашите завети и обреди и в нашите най-прости прояви на поклонение.
Една сестра мисионерка ми разказа историята на трима мъже, които срещнала по време на окръжна конференция в Африка. Те идват от изолирано село в пустошта, където Църквата още не е организирана, но където има 15 вярващи и почти 20 проучватели. Две седмици тези мъже вървят пеш, като изминават към 500 км. по разкаляни от дъждовния сезон пътища, за да могат да присъстват на конференцията и да донесат десятъка от членовете на тяхната група. Те планират да останат цяла седмица, за да се радват на привилегията да вземат от причастието следващата неделя и след това се надяват да си тръгнат носейки на главите си кутии, пълни с екземпляри на Книгата на Мормон, които да раздадат на хората в тяхното село.
Мисионерката свидетелства колко трогната е била от чувството на изумление, което тези братя показват, и от техните искрени саможертви, за да получат неща, които винаги са били достъпни за нея.
Тя си задава въпроса: „Ако се събудя една неделна сутрин в Аризона и видя, че колата ми не работи, ще вървя ли пеша до сградата на Църквата, която е само на няколко пресечки от дома ми? Или просто ще остана у дома, защото е много далече или защото вали?“6 Това са добри въпроси, които всички трябва да обмислим.
Накрая, каня ви да търсите и цените спътничеството на Светия Дух. Повечето изумления на Евангелието не могат да бъдат възприети от сетивата ни. Това са нещата, които „око не е видяло, и ухо не е чуло, … всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят“7.
Когато Духът е с нас, нашите духовни сетива са обострени и нашата памет е будна, така че ние не можем да забравим чудесата и знаменията, които сме видели. Може би затова, знаейки че Исус е на път да ги напусне, Неговите нефитски ученици трескаво се молят „за онова, което най-много желаеха; и те желаеха да им бъде даден Светия Дух“8.
Макар да са виждали Спасителя със собствените си очи и да са докоснали раните Му със собствените си ръце, те знаят, че свидетелствата им може да изчезнат, ако не се подновяват постоянно от силата на Духа Божий. Мои братя и сестри, никога не правете нещо, с което да рискувате да загубите този ценен и удивителен дар – спътничеството на Светия Дух. Търсете го с искрена молитва и праведен живот.
Свидетелствам, че делото, с което сме заети, е „чудно дело и изумление“. Докато следваме Исус Христос, Господ свидетелства пред нас „чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване Светия Дух по волята Си“9. В този специален ден аз давам своето свидетелство, че изумленията и чудесата на Евангелието са закотвени в най-удивителния от всички Господни дарове – Единението на Спасителя. Това е съвършения дар на обич, който Отец и Син, обединени в цел, предлагат на всеки от нас. Заедно с вас „така удивен съм от неземната любов, с която Исус ми дари Своя благослов“10.
Винаги да имаме очи, които виждат, уши, които чуват и сърца, които усещат чудесата на това изумително Евангелие е моята молитва в името на Исус Христос, амин.