Дарът на благодатта
От президент Дитер Ф. Ухтдорф
Втори съветник в Първото президентство
Днес и завинаги Божията благодат е налична за всички, чиито сърца са съкрушени и чиито духове са разкаяни.
На Възкресение Христово отбелязваме най-очакваното и величествено събитие в историята на света.
Това е денят, който промени всичко.
На този ден се промени моят живот.
Промени се вашият живот.
Съдбата на всички Божии чеда се промени.
В този благословен ден, Спасителят на човечеството, който пое върху Си оковите на греха и смъртта, които ни държаха в плен, разкъса тези окови и ни освободи.
Поради жертвата на нашия възлюбен Изкупител, жилото на смъртта е погълнато и гробът няма победа,1 Сатана няма трайна власт, а ние сме „възрод(ени) … за жива надежда чрез възкресението на Исуса Христа“2.
Наистина, апостол Павел е прав, когато казва, че можем да се „насърчава(ме) с тия думи“3.
Божията благодат
Често говорим за Единението на Спасителя — и с право!
По думите на Яков: „защо да не говорим за Единението на Христа и да не постигнем съвършено знание за Него?“4 Но, когато ние „говорим за Христа, … радваме се в Христа, … проповядваме за Христа и пророкуваме за Христа“5 при всяка възможност, ние никога не трябва да губим нашата възхита и огромна благодарност за вечната жертва на Сина Божий.
Единението на Спасителя не може да стане банално в нашето учение, в нашите разговори или сърца. То е свято и свещено, защото поради тази „велика и последна жертва“ Исус Христос донесе „спасение за всички, които повярват в Неговото име“6.
Удивен съм, че Божият Син благоволи да ни спаси, нас, несъвършените, които често сме нечисти, склонни да грешим и неблагодарни. Опитвал съм се да разбера Единението на Спасителя с ограничения си ум и единственото обяснение, което мога да си дам, е следното: Бог ни обича силно, съвършено и вечно. Не мога дори да започна да обхвана с разума си „широчината, височината и дълбочината … (на) Христовата любов“7.
Мощен израз на тази любов е това, което Писанията често наричат благодатта Божия — божествената помощ и надаряване със сила, чрез които израстваме от несъвършените и ограничени същества, каквито сме сега, във възвисени същества на „истина и светлина, докато не (бъдем) прославен(и) в истина и не познае(м) всички неща“8.
Удивително нещо е благодатта Божия. Въпреки това, тя често остава неразбрана9. Ние трябва да сме опознали Божията благодат, ако възнамеряваме да наследим това, което е подготвено за нас в Неговото вечно царство.
Поради тази причина искам да говоря за благодатта. И конкретно, първо, как благодатта отключва небесните порти и второ, как тя разкрива небесните отвори.
Първо: Благодатта отключва небесните порти
Тъй като ние всички сме „съгреши(ли) и не заслужава(ме) да се прославя(ме) от Бога“10 и, защото „нищо нечисто не може да влезе в царството Божие“11, всеки един от нас е недостоен да се завърне в Божието присъствие.
Дори и да служим на Бог с цялата си душа, не е достатъчно, защото пак ще сме „безполезни слуги“12. Не можем да си спечелим връщането в небесата; изискванията на справедливостта са като бариера, която сме безсилни да преминем сами.
Но не всичко е изгубено.
Благодатта Божия е нашата велика и вечна надежда.
Чрез жертвата на Исус Христос, планът на милостта задоволява изискванията на правосъдието13 и „доставя средство на човеците да могат да имат вяра за покаяние“14.
Греховете ни, макар и морави, могат да станат бели като сняг15. Тъй като нашият възлюбен Спасител „даде Себе Си откуп за всички“16, на нас се предоставя начин да влезем в Неговото вечно царство17.
Портата е отключена!
Но благодатта Божия не просто ни връща в предишното ни невинно състояние. Ако спасението означава само изтриване на грешките и греховете ни, то спасението, колкото и да е прекрасно, не изпълнява целите на Отец за нас. Целта Му е много по-висша: Той иска Неговите синове и дъщери да станат като Него.
С дара на Божията благодат, пътят на ученичеството не води назад, той води нагоре.
Той води към висини, които едва можем да си представим! Той води към възвисяване в селестиалното царство на нашия Небесен Отец, където ние, заобиколени от любимите ни хора, получаваме „пълнотата Му и славата Му“18. Всичко става наше и ние сме Христови19. Наистина, всичко, което Отец има, ще ни бъде дадено20.
За да наследим тази слава, ни трябва нещо повече от отключена порта; ние трябва да преминем през портата с желание в сърцето си за промяна, промяна толкова драматична, че Писанията я описват като да сме „родени отново; да, родени от Бога, и променени от плътското си и паднало състояние в състояние на праведност, като бъд(ем) изкупени от Бога и стан(ем) Негови синове и дъщери“21.
Второ: Благодатта разкрива небесните отвори
Друг елемент от Божията благодат е разкриването на небесните отвори, през които Бог излива благословии от сила и мощ, които ни помагат да постигаме неща, които иначе щяха да са невъзможни за нас. Чрез удивителната Божия благодат Неговите чеда могат да преодоляват подводните течения и плаващите пясъци на измамника, да се издигнат над греха и станат „съвършени в Христа“22.
Макар че всички имаме слабости, ние можем да ги преодоляваме. Наистина, чрез благодатта Божия, ако се смирим и имаме вяра, слабите ни страни могат да стават силни23.
През целия ни живот Божията благодат ни дарява материални благословии и духовни дарове, които увеличават способностите ни и обогатяват живота ни. Неговата благодат ни усъвършенства. Тя ни помага да станем най-доброто, което можем да бъдем.
Кой може да я получи?
В Библията четем за гостуването на Христос в дома на фарисея Симон.
Външно, Симон изглежда е добър и праведен човек. Той редовно изпълнява списъка си религиозни задължения: спазва закона, плаща десятъка си, почита Господния ден, моли се ежедневно и ходи в синагогата.
Но докато Исус е при Симон, една жена се приближава, измива нозете на Спасителя със сълзите си и помазва нозете Му със скъпо масло.
Симон не е доволен от такова изразяване на почит, защото знае, че тази жена е грешница. Симон си мисли, че ако Исус не знае това, Той явно не е пророк, защото иначе не би позволил на жената да го докосне.
Усещайки мислите му, Исус се обръща към Симон и го запитва: „Някой си заемодавец имаше двама длъжника … eдиният дължеше петстотин динари, а другият петдесет.
И понеже (и двамата) нямаха с какво да му платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?“
Симон отговаря, че това е този, на когото повече е простено.
Тогава Исус му дава мъдър урок: „Видиш ли тая жена? … Прощават й се многото грехове; защото тя обикна много; а комуто малко се прощава той малко обича“24.
На кой от тези двамата приличаме повече?
Като Симон ли сме? Уверени и убедени ли сме в добрите си дела, считайки себе си за праведни? Не сме ли малко нетърпеливи с хората, които не живеят според нашите стандарти? На автопилот ли сме, носейки се по течението, посещавайки събранията си, прозявайки се по време на Неделното училище, преглеждайки телефоните си по време на събранието за причастие?
Или сме като тази жена, която счита, че е напълно и безнадеждно изгубена поради греха си?
Обикнали ли сме много?
Разбираме ли нашата задлъжнялост към Небесния Отец и умоляваме ли с цялата си душа за Божията благодат?
Когато коленичим за молитва, това само с цел да повтаряме най-великите си дела на праведност ли става, или го правим, за да признаваме грешките си, да умоляваме за Божията милост и проливаме сълзи на благодарност за удивителния план на изкуплението?25
Спасението не може да бъде закупено с подчинение, то е закупено чрез кръвта на Божия Син26. Ако си мислим, че можем да разменим добрите си дела за спасение, това е като да купим самолетен билет и после да си мислим, че притежаваме авиолинията. Или да си мислим, че като платим наем за жилището си, сега притежаваме цялата планета земя.
Тогава защо да се подчиняваме?
Ако благодатта е Божий дар, тогава защо е толкова важно спазването на Божиите заповеди? Защо да се занимаваме с тях или, например, с покаяние? Защо просто не признаем, че сме грешни и да позволим на Бог да ни спаси?
Или, да зададем въпроса с думите на Павел: „Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?“ Отговорът на Павел е прост: „Да не бъде!“27
Братя и сестри, ние се подчиняваме на Божиите заповеди от любов към Него!
Усилието да разберем Божия дар на благодатта с цялото си сърце и разум ни дава повече причини да обичаме и се подчиняваме на нашия Небесен Отец с кротост и благодарност. Като вървим по пътеката на ученичеството, това ни усъвършенства, подобрява, помага ни да станем по-подобни на Него и ни води обратно в присъствието Му. „Духът на Господа (нашия Бог)“ извършва такава „голяма промяна в нас, … та да нямаме повече склонност да вършим зло, а да вършим добро непрестанно“28.
Затова нашето спазване на Божиите заповеди произтича естествено от безкрайната ни любов и благодарност към Бог. Тази форма на истинска любов и благодарност по чуден начин ще слее делата ни с Божията благодат. Добродетелта непрестанно ще украсява мислите ни и ще нараства увереността ни, когато сме в присъствието Божие29.
Скъпи братя и сестри, спазването на Евангелието с вяра не е бреме. То е радостна репетиция, подготовка за наследяването на величествената слава на вечността. Ние се стремим да се подчиняваме на Небесния ни Отец, защото духовете ни ще станат по-настроени към духовни неща. Отварят се перспективи, които не сме знаели, че съществуват. Когато вършим волята на Отца, получаваме прозрение и разбиране30.
Благодатта е Божий дар и желанието ни да спазваме всички Божии заповеди е като протягане на ръка, за да получим този свят дар от Небесния ни Отец.
След всичко, което можем да сторим
Пророкът Нефи допринася значително за разбирането ни на Божията благодат, когато заявява: „Ние се трудим усърдно … да убеждаваме децата си, също и братята си да повярват в Христа и да се помирят с Бога; понеже ние знаем, че чрез благодат сме спасени, след всичко, което можем да сторим“31.
Обаче, аз се чудя дали понякога не разбираме погрешно израза „след всичко, което можем да сторим“. Трябва да разбираме, че „след“ не е равно на „поради“.
Ние не сме спасени „поради“ всичко, което можем да сторим. Някой от нас направил ли е всичко, което може да стори? Бог чака ли, докато извършим всичко, преди Той да се намеси в живота ни с Неговата спасяваща благодат?
Мнозина се чувстват обезсърчени, защото все не успяват. Те знаят от първа ръка, че „духът е бодър, а тялото — немощно“32. Те издигат гласа си с Нефи, като казват: „Душата ми е в горест поради беззаконията ми“33.
Убеден съм, че Нефи знае, че благодатта на Спасителя ни позволява и ни дава способността да преодоляваме греха34. Поради това Нефи се труди усърдно да убеждава децата и братята си „да повярват в Христа и да се помирят с Бога“35.
В крайна сметка, товае всичко, което можем да сторим! И това е нашата задача в смъртността!
Благодатта е налична за всички
Когато размишлявам за това, което Спасителят е направил за нас през тази първа великденска неделя, искам да извисявам гласа си и да викам възхвала за Всевишния Бог и Неговия Син Исус Христос!
Небесните порти са отключени!
И небесните отвори са разкрити!
Днес и завинаги Божията благодат е налична за всички, чиито сърца са съкрушени и чиито духове са разкаяни36. Исус Христос разчисти за нас пътя да можем да се извисим до висини, неразбираеми за смъртните умове37.
Моля се да видим с нови очи и ново сърце вечната значимост на единителната жертва на Спасителя. Моля се да показваме нашата любов към Бог и благодарността си за дара на Божията безкрайна благодат, като спазваме заповедите Му и с радост „ходим в нов живот“38. В святото име на нашия Учител и Изкупител, Исус Христос, амин.