Бележки от погребението на старейшина Ричард Г. Скот
28 септември 2015 г., Табернакъла в Солт Лейк
Горе: В памет на работата на старейшина Скот за военноморските сили на САЩ, бе връчено американското знаме на сина на старейшина Скот, Майкъл. Внуците на старейшина Скот носиха ковчега му. Най-голямата му дъщеря, Мери Лий, се прегръща с друга опечалена на погребението. Президент Томас С. Монсън описва старейшина Скот като „обичан приятел и другар в Господното дело“ Срещуположна страница: Кворумът на дванадесетте апостоли и Президентството на седемдесетте се подредиха до входа на Табернакъла, докато внасяха ковчега.
Майкъл У. Скот, син
„Когато татко се родил, баща му не бил член на Църквата, а майка му, макар и член, била неактивна от години. … Участието му в църквата се ограничавало до случаите, когато някой идвал да го потърси и заведе на църква. Сигурен съм, че тези ръководители не са знаели, че младият мъж, на когото помагали, щял някой ден да стане важен ръководител в Църквата. Не знам кои са тези хора, но им благодаря. Вероятно една от причините татко да е толкова добър в оказването на помощ на отделните хора – на неактивните, на самотните, обезсърчените, потиснатите – е поради това, че в този ранен етап от живота си той е бил този, на когото са помагали и спасили. …
Татко води живот, изпълнен с щастие и радост. Той бе музикант и художник. … Обичаше да пътува. Неговата идея за идеална ваканция бе да натовари всички деца и багажи в един малък Датсун комби и да тръгне да пресича надлъж и нашир страната. …
Татко бе прекрасен пример за това как се посрещат трудностите. Един такъв пример е бил начинът, по който той реагирал на смъртта на две от децата си. Когато майка и татко загубили бебе при раждане, а после два месеца по-късно загубили малкия Ричард, на две годишна възраст, поради сърдечен дефект, реакцията на татко отразила неговия характера. Същата вечер той прегърнал майка и й казал: „Няма нужда да се безпокоим, защото той беше роден в завета. Имаме уверението, че той ще бъде с нас в бъдеще. Сега имаме причина да живеем изключително добре. Имаме един син, който отиде в селестиалното царство, защото почина преди възрастта на отговорност“. Вместо горчивина, той имаше надежда; вместо отчаяние, той усилваше решителността си; вместо съмнения, той упражняваше вяра в Христос. …
Той избра да прави нещата велики и те ставаха такива. Бракът му с мама бе вероятно най-великото от тях“.
Старейшина Д. Тод Кристоферсън от Кворума на дванадесетте апостоли
„(Старейшина Скот) чувстваше, че задачата му от Господ беше да използва изцелителния балсам на Христовата милост към онези, които метафорично бяха попаднали сред крадци – наранените, обременените, отчаяните, безнадеждните, хората, които бяха прегрешили, и хората, спрямо които бе прегрешено. С рядко срещана искреност той приканваше всички да търсят Господ, чрез подчинение на принципите на Евангелието, и да намерят там мир, щастие и радост. …
Старейшина Скот се справяше най-добре с преподаването и свидетелстването за безкрайния обсег на безкрайното Единение на Христос и радостта, която ще получим, когато се обърнем към Бог. …
Той и скъпата му Джанийн ни учеха постоянно чрез техния пример какво означава да обичаш и цениш спътника си в брака и да полагаш максимални усилия за децата си. Този пример за любов и преданост е вдъхновил хиляди, ако не и милиони, през целия му живот. …
Старейшина Скот винаги насърчаваше, бързо изразяваше увереност, често хвалеше и изразяваше любовта си. Така се държеше с мъжете и жените навсякъде, дори и с децата. Указанията му бяха извисени, но и практични и бяха неизменни. Изглежда старейшина Скот никога не се уморяваше да съветва, преподава и насърчава, независимо дали лично или в групи. Не мога да опиша колко пъти и на колко много места хора са ми казвали за нещо, което са научили от старейшина Скот – понякога дори в младежките им години – което е повлияло на живота и службата им завинаги“.
Горе: В памет на работата на старейшина Скот за военноморските сили на САЩ, бе връчено американското знаме на сина на старейшина Скот, Майкъл. Внуците на старейшина Скот носиха ковчега му. Най-голямата му дъщеря, Мери Лий, се прегръща с друга опечалена на погребението. Президент Томас С. Монсън описва старейшина Скот като „обичан приятел и другар в Господното дело“ Срещуположна страница: Кворумът на дванадесетте апостоли и Президентството на седемдесетте се подредиха до входа на Табернакъла, докато внасяха ковчега.
Старейшина Ръсел М. Нелсън, президент на Кворума на дванадесетте апостоли
„Добре си спомням, когато отидохме заедно в Централна Америка през април 1990 г. Бях развълнуван, когато видях как старейшина Скот учи мисионерите и членовете на испански език. Не само, че го владееше съвършено; той бе страхотен – изпълнен с оживление и вълнение, когато преподаваше чрез Духа. …
Старейшина Скот бе неуморен в енергията си и в заангажираността си към хората, където и да отидеше. Той посвети живота си да служи на всички хора, независимо от тяхната националност, раса или език. Той разбираше стойността на всяка безценна душа, която срещнеше.
Състраданието му е легендарно. Наблюдавал съм го да преподава. Наблюдавал съм го да вдъхновява. Наблюдавал съм го да обича хората по целия свят“.
Президент Томас С. Монсън
„(Старейшина Скот) бе способен да се справи с всяка задача, изправила се по пътя му и винаги го правеше до край и с голямо умение. …
Ние всички имахме сред нас през тези години Ричард Г. Скот, един достоен мъж, един Божий човек. Ричард бе благословен с проницателен ум, изключителен интелект и милосърден дух. …
Той обичаше хората. Той обичаше семейството си. Той обичаше Небесния Отец. …
Милата усмивка на Ричард разтваряше сърцата на хората. Той се чувстваше уютно и с бедните и непривилегированите, и с богатите и известните. …
Ричард бе блага душа. Той ни учеше с любов … на уроци за смелост, уроци за търпение, уроци за вяра и уроци за отдаденост. Ричард Г. Скот ни учи на всички тези неща и на думи, и на дела“.