Старейшина Ричард Г. Скот: Отдавайки най-доброто от себе си за Господното дело
„Като един от Неговите апостоли, упълномощени да свидетелстват за Него, аз тържествено свидетелствам, че Спасителят е жив, че Той е възкресена, възвисена Личност със съвършена любов“.1
Горе: снимка, предоставена от Deseret News
От ранна възраст старейшина Ричард Г. Скот има желанието да върши правилното, дори, когато това е трудно. „Когато бях много млад“, казва старейшина Скот, „аз сключих завет с Господ, че ще отдам всичко от себе си за Неговото дело“.2 Неговото спазване на този завет ръководи решенията му през целия му живот. Той служи като пълновременен мисионер, като президент на мисия, като член на седемдесетте и после като апостол на Господ.
Ричард Гордън Скот е роден в Покатело, щата Айдахо, САЩ, на 7 ноември 1928 г. Когато е на пет години, със семейството си се мести до Вашингтон, окръг Колумбия, където баща му работи за Земеделския отдел на САЩ, под ръководството на старейшина Езра Тафт Бенсън от Кворума на дванадесетте апостоли, който служи като министър на земеделието.
Горе вляво: Насърчен от родителите си, Ричард обича да разглобява неща, да се учи как работят те и повторно да ги сглобява. Горе: Кенет и Мери Скот с децата си (от ляво надясно): Джералд, Уейн, Уолтър, Митчъл и Ричърд.
Когато Ричард е млад мъж, семейството му не посещава редовно църква. Родителите му, Кенет и Мери, го учат на добри ценности, но Кенет по това време не е член на Църквата, а Мери е неактивна. (Кенет по-късно се присъединява към Църквата и заедно със съпругата си стават активни членове, служейки много години в храма Вашингтон, окръг Колумбия). Ричард посещава църква от време на време, като е насърчаван от добри приятели, епископи и домашни учители.
В гимназията Ричард е общителен млад мъж. Той е избран за президент на випуска, свири на кларинет в оркестър и е предводител на маршируващ оркестър. Въпреки че се справя добре в училище и има много приятели, той се чувства самотен и му липсва увереност. Той осъзнава по-късно като мисионер, „че тези чувства нямаше да са част от живота ми, ако наистина бях разбрал добре Евангелието“.3
Горе: Ричърд (в средата) с по-малките си братя. Горе вляво: Ричард завършва колеж през 1950 г. като инженер механик. Вляво: Ричард свири на кларинет заедно с братята си.
През летните ваканции Ричард си намира различни видове работа, за да спечели средства за следване. Едно лято той работи на кораб за лов на скариди до бреговете на Лонг Айлънд, щата Ню Йорк. Друго лято той отпътува за Юта, за да работи в горските служби като дървосекач; ремонтира също и железопътни вагони. Друго лято той си търси работа във фирмата Юта Паркс, въпреки че те вече са му казали, че нямат свободни места. Той им предлага безплатно да мие чинии в продължение на две седмици. Той преценя, че поне ще има подслон и храна за ядене. Наемат го, след като проявява инициативност да помогне за готвенето, а също и за миенето на чиниите.4
След гимназията, Ричард учи в университета Джордж Уошингтън във Вашингтон, окръг Колумбия, където през 1950 г. получава бакалавърска степен като инженер механик.
Размисли за мисия
Долу: Старейшина Скот служи като мисионер в Уругвай. Долна част: След мисията си сключва брак с Джанийн Уоткинс в храма Манти Юта през юли 1953 г.
Преди 22 годишна възраст той не се замисля особено относно отслужването на мисия. Но започва да мисли по въпроса, след като младата жена, с която излиза, Джанийн Уоткинс, му казва: „Когато се омъжа, то ще е в храма за завърнал се мисионер“.5 Той започва да се моли относно отслужването на мисия и говори с епископа си за това. Призован е да служи в Уругвай от 1950 до 1953 г.
Джанийн учи съвременни танци и социология в университета Джордж Уошингтън. Тя завършва през 1951 г. и после отслужва мисия в северозападните Съединени щати. Две седмици след завръщането на старейшина Скот от мисията му, през юли 1953 г., той и Джанийн са запечатани в храма Манти Юта. Той разказва по време на една обща конференция за това запечатване: „Не е по силите ми да опиша мира и спокойствието, произтичащи от увереността, че като продължавам да живея достойно, ще мога да бъда с обичната ми Джанийн и нашите деца завинаги, благодарение на този свещен обред, изпълнен със съответната свещеническа власт в онзи дом Господен“.6
Много пъти през живота си старейшина Скот взема праведни решения, въпреки противопоставянето и влиянието на връстниците си. Такъв е и случаят, в който той приема призование да отслужи мисия. Той си спомня: „Професори и приятели се опитваха да ме разубедят да не приема това призование за мисия, съветвайки ме, че това сериозно ще навреди на започващата ми инженерна кариера. Но скоро след мисията ми, бях избран за започващата Ядрена програма на военноморските сили. … На едно събрание, което трябваше да водя, открих, че един от професорите, които ме бяха съветвали да не отида на мисия, бе на значително по-ниска позиция в програмата от мен. Това бе ясно свидетелство за мен за това как Господ ме благослови, като поставих в правилен ред приоритетите си“.7
Около пет години след сватбата им, старейшина и сестра Скот претърпяват нещо, което той описва като „случай на израстване“ – едно трудно изпитание, което се оказва благословия в семейния им живот. По това време те имат дъщеря и син, на възраст съответно три и две години. Сестра Скот е бременна с момиченце. За съжаление, бебето умира при раждането.
Само шест седмици след това, техният двегодишен син Ричард умира след операция за корекция на вроден сърдечен дефект. Старейшина Скот си спомня:
„Баща ми, който тогава не бе член на Църквата, обичаше много малкия Ричард. Той каза на неактивната ми майка: „Не мога да разбера как Ричард и Джанийн изглежда, че приемат загубата на тези деца“.
„Майка ми, подтикната от Духа, каза: „Кенет, те са запечатани в храма. Те знаят, че децата им ще са с тях във вечността, ако живеят праведно. Но ние няма да имаме нашите пет сина, защото не сме сключили тези завети“.
„Баща ми обмисли тези думи. Той започна да се среща с коловите мисионери и скоро след това бе кръстен. След малко повече от година, майка, татко и децата бяха запечатани в храма“.8
По-късно старейшина и сестра Скот осиновяват още четири деца.
Горе: Семейство Скот през 1965 г., по време на призоваването му да служи като президент на мисия в Аржентина, с децата Мери Лий, Линда и Кенет. Долу (от ляво): Кенет, Дейвид, Линда, Джанийн, старейшина Скот, Майкъл и Мери Лий. Срещуположна страница: Докато работи за военноморските сили на САЩ, старейшина Скот помага за създаването на ядрен реактор за първата ядрена подводница.
Служба като президент на мисия
Докато работи във военноморската програма в Оук Ридж, щата Тенеси, старейшина Скот завършва еквивалента на докторат по ядрено инженерство. Тъй като работата обаче е секретна, не може да бъде получена тази образователна степен. Военноморският служител, който кани Ричард да се присъедини към ядрената програма, е Хаймън Рикоувър, пионер в тази област. Те работят заедно в продължение на 12 години – докато през 1965 г. Ричард бива призован да служи като президент на мисия в Аржентина. Старейшина Скот обяснява как получава призованието:
Горе: Семейство Скот през 1965 г., по време на призоваването му да служи като президент на мисия в Аржентина, с децата Мери Лий, Линда и Кенет. Долу (от ляво): Кенет, Дейвид, Линда, Джанийн, старейшина Скот, Майкъл и Мери Лий. Срещуположна страница: Докато работи за военноморските сили на САЩ, старейшина Скот помага за създаването на ядрен реактор за първата ядрена подводница.
„Една вечер бях на събрание с хората, които развиваха важна част от атомната електроцентрала. Секретарката ми дойде и каза: „Един човек е на телефона и казва, че ако ви кажа името му, ще дойдете да говорите с него“.
Попитах я: „Как се казва той?“
Тя каза: „Харолд Б. Лий“.
Казах: „Прав е“. Приех телефонното обаждане. Старейшина Лий, който по-късно стана президент на Църквата, попита дали може да се види с мен същата вечер. Той бе в Ню Йорк Сити, а аз бях във Вашингтон, окръг Колумбия. Пътувах със самолет, за да се срещна с него и имах интервю с него, което доведе до призованието ми като президент на мисия“.
Тогава старейшина Скот почувства, че незабавно трябва да уведоми адмирал Рикоувър, един трудолюбив и взискателен човек, за призованието си.
„Като му обясних призованието си за мисия и че това означава, че ще трябва да напусна работата си, той доста се ядоса. Той каза някои неща, които няма да повторя, счупи поставката за хартия на бюрото си и в последвалите коментари ясно каза две неща:
„Скот, това, което правиш в тази програма за отбраната, е толкова важно, че ще отнеме година, за да те заменим, така че не може да си тръгнеш. Второ, ако го направиш, ти си предател на страната си“.
Казах, че мога да обуча през оставащите два месеца моя заместник и че няма да има никакъв риск за страната.
Последваха още разговори и накрая той каза: „Никога повече няма да ти говоря. Не искам повече да те виждам. С теб е свършено, не само тук, но и никога не планирай да работиш в тази област“.
Аз отговорих: „Адмирале, може да ми попречите за този пост, но освен ако не ме възпрепятствате, ще предам тази работа на друг човек“.
Верен на думата си, адмиралът спира да говори със старейшина Скот. Когато трябва да се вземат изключително важни решения, изпраща пратеник. Той назначава един човек, който да заеме позицията на старейшина Скот, когото старейшина Скот обучава.
В последния си ден в офиса старейшина Скот моли за среща с адмирала. Секретарката му е в шок. Старейшина Скот влиза в офиса с копие на Книгата на Мормон. Старейшина Скот обяснява какво се случва след това:
„Той ме погледна и каза: „Седни, Скот, какво имаш да ми кажеш? Опитах се по всеки възможен за мен начин да те накарам да размислиш. Какво имаш да ми кажеш?“ Последва един много интересен и тих разговор. Този път имаше повече изслушване.
Той каза, че ще прочете Книгата на Мормон. После се случи нещо, което никога не бях мислил, че ще се случи. Той добави: „Когато се върнеш от мисията, искам да ми се обадиш. Ще има работа за теб“.9
Старейшина Скот разказва за един урок, който научава от този случай: „Ще имате трудности и ще трябва да вземате трудни решения през целия ви живот. Но решете сега винаги да вършите правилното и и нека се случва, каквото се случи. Последствията винаги ще бъдат за ваше добро“.10
Докато служи в Аржентина, президент Ричард Г. Скот е изключително способен, но състрадателен президент на мисия. Един от неговите мисионери, Уейн Гарднър, си спомня че трябвало да уреди една мисионерска конференция на място, недалеч от дома на мисията и че отговарял за това да вземе президент Скот от летището. В последния момент сградата, която старейшина Гарднър бил ангажирал за конференцията, се оказала заета. Тогава той и колегата му закъснели да вземат президент Скот от летището. Забравили също да кажат на шофьора на таксито да ги изчака и нямало други таксита, така че не можели да тръгнат.
„Въпреки че можех да видя разочарованието в очите на президента“, спомня си старейшина Гарднър, „той ме прегърна и ми каза, че ме обича. Той бе толкова търпелив и проявяващ разбиране. Надявам се, че никога няма да забравя този урок“.11
Президент Скот разчита на Книгата на Мормон като източник на вдъхновение за себе си и за мисионерите. В един случай при него идва един мисионер с проблем. Старейшина Скот си спомня:
„Докато говореше, аз започнах да формулирам в ума си конкретни коментари, които да му помогнат да разреши проблема си. Когато той спря да говори, аз казах: „Знам точно как да ти помогна“. Той ме погледна с нетърпение и изведнъж умът ми бе бяло платно. Не си спомнях нищо, което се готвех да му кажа.
В притеснението си, започнах да прелиствам Книгата на Мормон, която държах в ръката си, докато вниманието ми не бе привлечено от един много значим стих, който му прочетох. Това се случи три пъти. Всеки стих се отнасяше съвършено точно за неговата ситуация. Тогава, все едно завеса се вдигна от ума ми и си спомних съвета, който планирах да му дам. Сега той имаше много по-голямо значение, защото бе основан на ценни стихове. Като приключих, той каза: „Знам, че съветът, който ми дадохте, е вдъхновен, защото повторихте същите три стиха, които ми бяха дадени, когато бях отделен като мисионер“.12
Продължаваща служба у дома и в чужбина
Когато семейство Скот приключват мисията си и се завръщат във Вашингтон, окръг Колумбия, старейшина Скот продължава да работи като ядрен инженер. Някои от колегите, с които е работил преди мисията си, го молят да се присъедини към тях в частната им консултантска фирма. Той работи в тази фирма от 1969 г. до 1977 г. В Църквата той служи като съветник в колово президентство, а после като регионален представител.
През 1977 г., осем години след като е освободен като президент на мисия, старейшина Скот е призован в Първия кворум на седемдесетте. Първите му назначения включват служба като изпълнителен директор на Свещеническия отдел, а после като изпълнителен администратор в Мексико и Централна Америка. Той и семейството му живеят в Мексико Сити по време на трите години на това назначение. Членовете в Латинска Америка оценяват топлия му стил на ръководене, способността му да говори на испански и искрената му любов към хората.
Горе: Президент Спенсър У. Кимбъл и сестра Камила Кимбъл посещават мисия Аржентина Север, където старейшина Скот служи като президент на мисия. Старейшина Скот открива мисионерската работа сред индианците от племето Кечуа в южна Боливия. Долу: Старейшина Скот, който отлично владее испански, председателства на създаването на стотния кол в Мексико.
Долу: снимка, предоставена от архива на Deseret News
Дори като висш ръководител, той е достатъчно смирен, за да се учи от местните учители и ръководители. Той си спомня получаването на откровение, докато седи на едно свещеническо събрание в един клон в Мексико Сити.
„Ясно си спомням как един смирен мексикански свещенически ръководител се опитваше да предаде истините на Евангелието в материала на урока си. … В поведението му имаше доказателство за чистата любов на Спасителя и любов към хората, които учеше.
Неговата искреност, чисти намерения и любов позволиха на една духовна сила да обгърне стаята. Бях силно докоснат. Тогава започнах да получавам лични вдъхновения като допълнение към принципите, преподавани от този смирен учител. …
При идването на всяко прозрение, аз внимателно го записвах. Така аз получих ценни истини, от които силно се нуждаех, за да бъда по-ефективен служител на Господ“.13
След като се връща от Мексико, той получава още едно ценно назначение: да служи като управителен директор на Отдела по семейна история. Той не само помага да се ръководи работата по семейна история в Църквата, но и лично се заема със своята. Тъй като бащата на старейшина Скот е първо поколение обърнат във вярата в Църквата, има много за търсене по тази семейна линия. Старейшина Скот и съпругата му, заедно с родителите му, отделят време, за да проучат семейната им история.
През средата на 80-те години на 19-ти век технологията започва да играе по-голяма роля в работата по семейна история, но „дори с помощта на компютрите, има и винаги ще има нуждата от лична ангажираност в това дело“, казва старейшина Скот, „за да може членовете на Църквата да имат великите духовни преживявания, които я съпътстват“.14
Вляво: Старейшина Скот (най-вдясно) е призован в Кворума на дванадесетте апостоли през 1988 г., където служи 27 години. Долу вляво: Той поздравява президент Томас С. Монсън. Долу: Старейшина Скот е призован на служи в Президентството на седемдесетте през 1983 г. Долна част: Тръгва си от общата конференция, заедно със старейшини Джефри Р. Холанд и М. Ръсел Балард.
През 1988 г. получава поразително призование. Той се среща с президент Езра Тафт Бенсън (1899–1994), който „с нежност, любов и голямо разбиране“ отправя на старейшина Скот призование да стане апостол на Господ. „Не можех да спра сълзите си“, казва старейшина Скот за това преживяване. „След това президент Бенсън много мило започна да говори за собственото си призование, за да ми даде увереност. Той ми каза как дошло призованието ми. Винаги ще помня тази загриженост и разбиране от страна на Господния пророк“.15 Старейшина Скот е подкрепен на общата конференция на 1 октомври.
Брак
Старейшина Скот и съпругата му Джанийн обичат да извършват много дейности заедно, като например наблюдаване на птици, рисуване (той използва акварел, а тя пастели) и слушане на джаз и южноамериканска народна музика.
Хората, които са слушали речите на старейшина Скот на общи конференции, знаят за любовта му към Джанийн. Той говори често за нея, дори след смъртта й. В първата си реч на обща конференция като член на Първия кворум на седемдесетте през 1977 г. старейшина Скот казва за съпругата си, че е „възлюбена, ценена спътница. … Джанийн винаги е била пример за чисто свидетелство, любов и отдаденост; тя е огромна сила за мен“.16
Наскоро, в една вдъхновяваща реч за брака, той си припомня за многото изрази на любов, които споделят той и Джанийн, за да укрепят брака си. Той приключва: „Знам какво е да обичаш една Божия дъщеря, която с благодат и отдаденост е изживяла пълното великолепие и пищност на своята праведна женственост. Убеден съм, че когато в бъдеще я видя отново отвъд завесата, ще осъзнаем, че се обичаме дори още по-дълбоко. Ще бъдем още по-признателни един към друг, след като за известно време сме били разделени от завесата“.17
Сега те отново са заедно.
© 2015 на Intellectual Reserve, Inc. Всички права запазени.