2018 г.
Да си спомняме винаги за Него
February 2018


Послание на Първото президентство, февруари 2018 г.

Да си спомняме винаги за Него

Можете ли да си представите заедно с мен пророка Мороний, издълбаващ последните думи от Книгата на Мормон върху златните плочи? Той е сам. Той вижда падението на своя народ, близки и семейство. Земята е „един непрестанен кръговрат“ от война (Мормон 8:8). Все пак, той има надежда, защото вижда нашите дни! И от всички неща, които е могъл да напише, той ни кани да помним (вж. Мороний 10:3).

Президент Спенсър У. Кимбъл (1895–1985) обича да преподава, че най-важната дума в речника може да бъде помня. Тъй като сме сключили завети с Бог, той казва: „нашата най-голяма необходимост е да (ги) помним“1.

Може да намерите думата помня навсякъде в Писанията. Когато Нефи увещава своите братя, той често ги кани да помнят Господните думи и да си спомнят как Бог е спасил техните предци (вж. 1 Нефи 15:11, 25; 17:40).

В своята прощална реч, цар Вениамин използва думата помня седем пъти. Той се надява, че народът му ще помни „величието Божие… и Неговата добрина, и дълготърпението Му“ към тях (Мосия 4:11; вж. също 2:41; 4:28, 30; 5:11–12).

Когато Спасителят въвежда причастието, Той кани учениците Си да вземат от символите за „възпоменание“ на Неговата жертва (Лука 22:19). Във всяка от молитвите за причастието чуваме думата винаги точно след думата спомнят (вж. У. и З. 20:77, 79).

Моето послание е покана, дори молба да помните. Ето три предложения за това, което може да си спомняте всяка седмица, докато вземате от символите на причастието. Надявам се да са полезни за вас, така както са били за мен.

Спомняйте си за Исус Христос

Първо, да си спомняме за Спасителя. Да си спомняме Кой е, докато е на земята, как говори с хората и как показва доброта в Своите дела. Да си спомняме с кого прекарва време и на какво учи. Спасителят „обикаляше да прави благодеяния“ (Деянията 10:38). Той посещава болните. Отдаден е да върши волята на Своя Отец.

Най-вече, можем да си спомняме огромната цена, която Той плаща от любов към нас, за да премахне петната от греховете ни. Когато си спомняме за Него, нашето желание да Го следваме ще нараства. Ще желаем да сме малко по-добри, по-прощаващи и по-склонни да търсим Божията воля и да я вършим.

Помнете какво трябва да правите по-добре

Трудно е да мислим за Спасителя – за Неговата чистота и съвършенство – без да помислим колко грешни и несъвършени сме ние, в сравнение с това. Сключваме завети да спазваме Неговите заповеди, но често не отговаряме на този висок стандарт. Но Спасителят знаел, че ще бъде така, затова ни дава обреда на причастието.

Причастието има своите корени в старозаветната практика на жертвоприношения, включваща изповядване на греховете (вж. Левит 5:5). Вече не жертваме животни, но можем да изоставяме греховете си. В Писанията, това се нарича да принесем в жертва „съкрушено сърце и разкаян дух“ (3 Нефи 9:20). Идвайте за събранието за причастие с разкаяно сърце (вж. У. и З. 59:12; Мороний 6:2). Като правите това, ще получавате прошка за греховете и няма да се отклонявате от пътеката, водеща обратно при Бог.

Спомняйте си напредъка, който постигате

Като анализирате живота си по време на обреда на причастието, се надявам вашите мисли да се съсредоточават не само върху нещата, които сте извършили грешно, но и върху нещата, които сте направили правилно – моменти, когато сте усещали, че Небесният Отец и Спасителят са били доволни от вас. По време на причастието може да молите Бог да ви помага да си давате сметка за тези неща. Ако го правите, обещавам ви, че ще чувствате нещо. Ще чувствате надежда.

Когато правя това, Духът ме успокоява, че макар все още да съм далеч от съвършенството, днес съм по-добър от вчера. Това ми дава увереност, че благодарение на Спасителя, утре мога да стана още по-добър.

Винаги е дълъг период и това изисква много целенасочени усилия. От опит знаете, колко е трудно да се мисли целенасочено за едно нещо през цялото време. Но, без значение колко добре спазвате обещанието си винаги да си спомняте за Него, Той винаги си спомня за вас.

Спасителят знае за вашите трудности. Той знае какво е да те налегнат житейските грижи. Той знае колко спешно се нуждаете от благословията, идваща от това, винаги да си спомняте за Него и да Му се подчинявате: „за да може винаги да имате Неговия Дух да бъде с вас“ (У. и З. 20:77; курсив добавен).

И така, Той ви кани отново на масата за причастие всяка седмица, като отново ви дава възможността да Му засвидетелствате, че винаги ще си спомняте за Него.

Бележка

  1. Спенсър У. Кимбъл, „Circles of Exaltation“ (обръщение към преподавателите по религия към Образователната система на Църквата, 28 юни 1968 г.), с. 5.