Преуспяване по време на промяната
Когато отидох да служа на мисия през 2018 г., изобщо не си представях, че ще служа по време на самоизолация. Но всъщност, това ми допадна, защото имахме повече време да се срещаме с членове на Църквата, с приятели и с проучватели.
Обаче имаше и трудности, съпътстващи тези благословии. В края на 2019 г. ни беше позволено да използваме смартфони, което за нас беше голяма благословия по време на самоизолацията и действително ни помогна с работата. Понякога нашите дни и дори седмици бяха много натоварени, но не винаги и не всичко вървеше по мед и масло с някои от нас. Имаше и моменти на забавяне, когато дните минаваха бавно и монотонно. В такива периоди водех вътрешна борба между моето „Аз“, което обича филми, музика, книги и много други неща, и моето „Аз“, което е в служба на Господ.
Но ние мисионерите бяхме подготвени, защото вече знаехме как да използваме технологиите, които ни бяха поверени. Използвахме ги успешно в продължение на четири месеца и половина и успяхме да разберем основното: всичко върви добре, когато наистина се съсредоточаваме върху основната цел, а именно – мисионерската служба. Тогава дойде разбирането, че сме тук, за да служим на хората, като използваме технологиите по правилния начин. По време на периода на самоизолацията, целта ни не се беше променила. Никой не анулира мисионерското ни призование. Продължихме да живеем според него и да го увеличаваме духовно.
Често посвещавахме повече време на личното си изучаване. Някои от нас изучаваха Писанията, а други – езика. Всички ние си имахме лични проекти. Стараехме се да запълваме времето си с нещо полезно, а не да го пилеем. Веднъж, по време на самоизолацията, ни беше казано, че можем да използваме социалните мрежи. Тази вълнуваща промяна в нашия живот донесе множество възможности, но с тях се появиха и изкушенията, които можеха да ни разсеят от основната ни цел. Въпреки това ние продължавахме да се държим здраво за святото си призование. Намирахме нови приятели и се сбогувахме със стари, на които им предстоеше да се завърнат у дома, и често си представяхме собственото си завръщане у дома. Но наистина се стараехме да правим това, което Господ ни беше призовал да вършим. Президент Роусън, който служеше като президент на Мисия Санкт Петербург, и съпругата му, които обичахме и уважавахме, също завършиха своето служение в този период на самоизолация, като президент Андерсън, президентът на Мисия Москва, пое нашата мисия.
През този труден период, Господ не ни остави сами – винаги беше до нас. Чувствахме присъствието Му, ставахме свидетели на чудеса и на Неговите напътствия в нашето дело. Имал съм щастието да служа със смели млади мъже и жени. За мен беше чест да посветя две години в служба на Господ и Неговите чеда. Обичам призива на Джозеф Смит към нас в Учение и завети, раздел 128: „Братя (и сестри), не трябва ли да продължаваме в такова едно велико дело? Вървете напред, а не назад. Кураж, братя (и сестри), и напред, напред към победата!“
Знам, че това е Божието дело. Знам, че тази Църква е Църквата на Бог и че тя е ръководена от Исус Христос посредством Неговите пророци, един от които възкликва: „Царството Божие или нищо“ (Teachings of Presidents of the Church: Brigham Young, chapter 44). След две години на мисионерска служба, мога да изрека отново с ентусиазъм тези думи на президент Бригъм Йънг: „Царството Божие или нищо“. А „нищо“ не е приемливо за мен.