Послание от Областното президентство
Когато става въпрос за министерство
Благодарен съм за темата, предложена за обсъждане днес. Що се отнася до служението, аз често се обръщам към словата на Алма и ученията на апостол Павел, за да си напомням за това какво ни учат Писанията.
Алма учи хората със следните думи: „И сега, като желаете да влезете в стадото Божие и да бъдете наречени Негов народ, и сте готови да носите един другиму тегобите си, за да може те да са леки; да, и сте готови да скърбите с онези, които скърбят; да, и да утешавате онези, които се нуждаят от утешение, и да бъдете свидетели Божии по всяко време, за всяко нещо и на всяко място, където може да се намирате, даже и до смърт, за да може да бъдете изкупени от Бога и бъдете причислени към онези от първото възкресение, та да може да имате вечен живот“ (Мосия 18: 8–9). Нека насочим вниманието си към следните думи в тези стихове: „За да можете да бъдете...“ и „та да може да имате...“ Алма отбелязва пред хората, че чрез взаимна грижа ние позволяваме на Единението на Спасителя да ни въздейства по-цялостно и да ни подготвя да получим вечен живот. Апостол Павел учи във 2 Коринтяните 1:3–4: „Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха. Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога“. Това е важно напомняне за нас, че всички се нуждаем от подкрепа и когато се молим, ние получаваме утехата, която идва от Господ, за да може „ние да утешаваме“.
В един скорошен разговор с малка група президенти на мисия относно мисионерската служба старейшина Ухтдорф казва: „Хората не се интересуват колко знаете, докато не открият колко сте загрижени за тях“. Нашето познание на Писанията и нашето свидетелство за действителността на Спасителя трябва винаги да се изразяват в грижата ни за нашите ближни.
Когато препрочитаме историята на Спасителя за добрия самарянин, ние често си мислим за самарянина и за грижите му за ранения човек. Обаче бих искал да насоча вниманието ви към гостилничаря. Много малко е казано за него, разбираме само това, че той и добрият самарянин се познават добре и че си имат доверие. Както знаем, добрият самарянин е първообраз на Спасителя, на Неговата любов, грижа и внимание към всеки от нас. Гостилничарят е символ и първообраз на Църквата, в която Спасителят довежда наранените души, които са страдали по пътя на живота от атаките на тъмни сили и последиците на греха. Те се нуждаят от специална подкрепа и грижа с участието на мнозина от нас, които сме в същия район или клон на Църквата, в който Господ ги е довел. „И на следващия ден извади два динария, даде ги на гостилничаря и каза: Погрижи се за него; и каквото повече похарчиш, на връщане аз ще ти платя“ (Лука 10:35).
Спасителят скоро ще се завърне и ние се подготвяме за Неговото славно завръщане. Благословени сме да можем да се грижим едни за други, като по този начин позволяваме на Неговото Единение да действа в нас, да ни трансформира и да ни подготвя за вечен живот. Имам свидетелство, че Спасителят се радва, когато ние с обич се грижим едни за други, когато се молим едни за други и призоваваме небесните сили да подкрепят и водят нашите семейства. Господ е близо и ни обича. Когато си служим едни на други, това ни прави подобни на Христос. В името на Исус Христос. Aмин.