Семинарът е времето за избор и действие!
Президент Бойд К. Пакър от Кворума на дванадесетте апостоли учи: „Родители, насърчавайте, даже настоявайте, вашите деца да се записват в Семинара или Института. Президенти, епископи, младежки ръководители, вие сте отговорни да насърчавате всеки младеж, без изключение, да се запише. Малко неща, които правите, ще им донесат по-голяма полза” („Agency and Control”, Ensign, May 1983, 67).
Какво означават тези слова? Как се чувстваме, когато чуваме повтарящия се призив на пророците, гледачите и откровителите? Действаме ли според техния призив? Все пак, защо е толкова важно да насърчаваме, да настояваме и отново да насърчаваме всеки млад човек да участва в уроците на Семинара и института?
В Писанията, в Етер 2:25, Спасителят казва: „И ето, Аз те подготвям за всичко това; защото ти не можеш да пресечеш тази голяма бездна, без Аз да те подготвя срещу морските вълни и ветровете, които са изпратени напред, и срещу потопите, които ще дойдат. Затова, какво искаш да приготвя за теб, че да може да имаш светлина, когато бъдете погълнати в дълбините на морето?” И така, за да могат яредитите да отидат в друг континент, Господ изисква от тях подготовка. В днешно време не планираме да се местим на друг континент, а работим за изграждането на Сион по нашите земи и някой ден ще отидем на мястото, където пребивават нашият Небесен Отец и Исус Христос. Необходима ли е за това подготовка от Господ за нас и нашите скъпоценни младежи? Отговорът е очевиден – да! Може да си представим какво би станало, ако яредитите се откажеха от подготовката, предложена от Спасителя, и се осланяха единствено на собствените си сили. Щяха ли да успеят да преминат океана? Било е невъзможно без помощта на Бог! Но тази помощ не изключвала усилен труд от тяхна страна. „И Господ каза: Иди да работиш и построй… кораби” (Eтер 2:16), и за да разреши проблема със светлината, братът на Яред трябвало да се изкачи на планината, да отрони камъни, да ги занесе на върха на планината, и да призове отново Господа” (Етер 3: 1).
Защо родителите и ръководителите трябва да продължават да насърчават, да настояват, и отново да насърчават младите хора да участват в уроците на Семинара и института? Защото това е средството, което Господ е приготвил за подготовка на младите хора в наши дни.
Президент Бойд К. Пакър веднъж казва: „В историята на Църквата няма по-добър пример за пророческото обучаване на хората, от примера на започването на програмата за Семинара и института. Тези програми бяха започнати с полезен, но незадължителен характер. Беше им дадено време да процъфтяват и да се развиват за подпомагане на Църквата. Сега те се превръщат в благословия за спасението на съвременния Израил в най-трудното време. В днешно време сме обсадени. Младежите ни са в голяма опасност. Това са последните дни, предсказани от древните пророци”.
Затова ние имаме възможността да помагаме на децата да се подготвят „във времето на най-трудните изпитания”. Как можем да правим това? Старейшина Ричард Г. Скот учи: „Угощаването със словото Божие всеки ден е по-важно от съня, училището, работата, телевизионните предавания, видеоигрите или социалните медии. Може да ви се наложи да промените приоритетите си, за да отделяте време за изучаване на Божието слово. Ако е така, направете го!” (Лиахона, ноември 2014 г.). Ролята на родителите и ръководителите е да помагат на младите хора да подреждат приоритетите си правилно, като ежедневно отделят време за уроците в Семинара. Знам, че това е делото на Господ и Той ще ни вдъхновява по пътя.
Знаем колко беше трудно за президент Нелсън, когато му бе възложено да основе Църквата в Източна Европа. Сестра Дю описва това със следните думи: „Когато по-късно го питат какво е научил от възложената отговорност да отвори страните в Източна Европа за проповядване на Евангелието, особено предвид многото прекъсвания и започвания отначало, провалените събрания, успехите и неуспехите, старейшина Нелсън отговаря просто: „Господ обича усилията. Могъл е да каже на Моисей: „Ще се срещнем по средата на пътя”. Обаче на Моисей му се налага да изкачи целия път до върха на Синайската планина. Той изисква усилия от Моисей, Исус Навин, Джозеф Смит и от всички следващи президенти на Църквата. ... Готови ли сте да вършите наистина трудни неща? След като сте показали, че желаете да вършите това, което ви е възложено, Той ще ви помага”.
Какво се случва в живота ни, когато се доверяваме на Господ и се вслушваме в гласа на Неговите служители? Има много истории относно това в Писанията. Една от тях е историята за изцелението на Нееман, когато той „слезе… и се потопи седем пъти в Йордан според думите на Божия човек; и плътта му се обнови като на малко дете и се очисти” (4 Царе 5:14). Пътят за изцелението беше подготвен, но бе необходимо да се избере и да се действа според пророческите слова.
Чад Уеб, администратор на Семинара и института по религия, прави следния коментар: „Живеем във време, когато много младежи и пълнолетни младежи се борят с неразрешени проблеми и се чувстват объркани от многото гласове в света. За да отстранят шума, те трябва да добият разбиране за истинското учение”. Една от ученичките в Семинара, проправяйки си път през шума и завършвайки пропуснат клас, имала прекрасно преживяване, свързано с истинското учение. Когато тя срещнала една възрастна жена с бастун на улицата, се досетила за изучаван в Семинара принцип, относно нуждата да се вслушваме в подтиците на Светия Дух, когато видим нуждаещ се от помощ човек. Тази ученичка, въпреки че бързала, помогнала на самотната възрастна жена да си купи хранителни продукти. Ученичката също изпратила жената до нейния дом и ѝ дала телефонния си номер, в случай, че жената отново се нуждае от нейната помощ. Размишлявайки над тази история, ми идва наум колко са благословени родителите на ученичката, които помагат на дъщеря си и я насърчават да участва в много дейности и класове, както и в уроците на Семинара. Каква чудесна подготовка могат да получават нашите младежи от Господ, когато участват заедно със своите връстници в уроците на Семинара и придобиват необходимия опит по пътя към вечния живот.