Следвайте Ме, елате с Мен
Сътворението
Земята е сътворена от Исус Христос под ръководството на Небесния Отец, за да може да имаме място да живеем, да се учим и да упражняваме своята свобода на избор за вземане на добри решения (вж. Авраам 3:24–26).
Пророкът Джозеф Смит учи, че да се „сътвори… не означава да се създаде от нищото; означава да се организира, по същия начин, по който човек би организирал материали и построил кораб“1. Думата на иврит, преведена със „сътворявам“ означава да придам форма, да организирам и образувам (вж. Битие 1:1, Авраам 3:24).
Президент Ръсел М. Нелсън обяснява, че „самото физическо Сътворение е организирано през последователни периоди от време“, а не за календарни дни. „Независимо дали е наречен ден, период или епоха, всеки етап (от Сътворението) е периодът между две определени събития – част от вечността“2.
Ден първи: Светлина и тъмнина
„И Бог каза: Да бъде светлина“ и Той „раздели светлината от тъмнината“, създавайки деня и нощта (вж. Битие 1:3–5).
Ден втори: Води и небеса
Бог раздели водите и небесата. „Бог каза: Да бъде свод сред водите. … Бог нарече свода Небе“. (Вж. Битие 1:6–8).
Ден трети: Океани и земя
„Бог нарече сушата Земя, а… вода(та) нарече Морета“ (Битие 1:10). След това земята стана готова за растения (вж. Битие 1:11–12).
Ден четвърти: Слънце и сезони
Бог създаде слънцето, луната и звездите, „за да разделят деня от нощта“ и да „служат за знаци и за показване на времената, дните и годините“ (вж. Битие 1:14–16).
Ден пети: Живи същества
Бог създаде „всяко одушевено същество“ (Битие 1:21). На тези същества им е заповядано да се умножават и да изпълнят земята и морето (вж. Битие 1:22).
Ден шести: Адам и Ева
Божието сътворение на живота продължи със „земни зверове“, „добитък“ и „влечуги“ (Авраам 4:24–25). След това Той сътвори Адам и Ева „по образа на Собственото Си тяло“ (Моисей 6:9) и им заповяда да се плодят и да се размножават, да напълнят земята и да бъдат господари „над всяко живо същество“ (Битие 1:28).
Ден седми: Ден за почивка
След като приключи делото Си, Бог си почина на седмия ден. „И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил“ (Битие 2:3).
Бог по-късно заповяда ние също да помним Господния ден, „за да го освещава(ме)“ (Изход 20:8).
Можем да освещаваме Господния ден, като отделяме време да ходим на църква, да вземаме от причастието и да си спомняме за Спасителя. Господ учи: „Защото наистина, това е ден, който ти е назначен, за да си починеш от трудовете си и да се поклониш на Всевишния“ (Учение и завети 59:10).
На Господния ден „нашите мисли, действия и поведение са знак, който даваме на Бог и израз на обичта ни към Него“3.