Да следваме пътеката на щастието
От старейшина Куентин Л. Кук
От Кворума на дванадесетте апостоли
Можем да отгледаме праведни, изпълнени с надежда деца навсякъде по света, ако те имат стабилна основа в Спасителя.
Снимка от Джим Лилиуайт
Преди много години на някои от по-малките ми братовчеди било възложено да изпълнят проект за служба във фермата на нашия дядо Крозиър Кимбъл. За награда им била обещана известната домашно приготвена торта на баба Клара1.
Когато изпълнили задачите си, те се отправили към кухнята за наградата си. Обаче дядо препречил вратата на кухнята. Братовчедка ми Кати Галъуей, която тогава бе на около 14 години, си спомня, че той седнал на едно столче за пиано и поканил братовчедите да седнат на пода. Благодарил им за усърдната работа и казал, че има да им каже нещо важно преди да изядат парчетата си торта:
„Ще дойде момент в живота ви, когато ще трябва да знаете и да действате според това, което ще ви кажа“.
Той обяснил, че неговият дядо Хибър Ч. Кимбъл (1800 – 1868) и други предци пионери трябвало да положат огромни физически усилия. Дядо казал как пионерите бързо научили, че, за да оцелеят, трябвало да работят заедно и да се обичат и да си служат един на друг.
„Това е едно от най-великите наследства, които са ви оставили!“ – казал той, докато по бузите му започнали да се стичат сълзи.
„В призованието ми като патриарх и като ваш дядо, когато гледам във времето, … се притеснявам за вас – продължил той. – Ще имате емоционални и духовни трудности, които повечето от вашите предци пионери никога не биха могли да си представят“.
Той допълнил: „Ако по-младото поколение не почита великото наследство на любов и служба, оставено от пионерите, мнозина от вас ще се провалят, защото няма да успеете да оцелеете сами“.
След това дядо Кимбъл задушевно заключил: „Нуждаем се един от друг. Освен да споделяме един с друг свидетелствата ни за Евангелието, наш дълг е да се обичаме, да си служим, да се укрепваме, подхранваме, подкрепяме и поддържаме, … особено в семейството. Моля, помнете, че в последните дни самото ви оцеляване може да зависи от вашата готовност да работите заедно, да се обичате и да си служите един на друг. Сега хайде да отидем да ядем торта!“
Нуждаем се един от друг
Снимка от Уенди Гибс Кийлър
Както се вижда от светската шумотевица, която ни заобикаля, и точно както предрече дядо Крозиър Кимбъл, ние се нуждаем един от друг. Нуждаем се от любящи семейства, от изпълнени със служба кворуми и Общества за взаимопомощ, както и от подкрепящи клонове, райони и колове.
Президент Нелсън казва: „Бог иска да работим заедно и да си помагаме взаимно. Затова ни изпраща на земята в семейства и ни организира в райони и колове. Затова ни призовава да служим един на друг. Затова ни моли да живеем в света, но да не бъдем от света. Заедно можем да постигнем толкова много повече, отколкото поотделно“2.
Животът в нашето второ състояние е труден. Поради Падението на Адам и Ева ние се изправяме пред тръни и бодили, изпитания и изкушения. Тези преживявания са част от плана на щастие, но ние си помагаме взаимно да се справяме с житейските бури.
Подобно на Адам и Ева, които са „изпъд(ени) от Едемската градина“ (Битие 3:23), ние сме изпратени от нашия подготвителен доземен дом на тази паднала земя. И подобно на Адам и Ева ние се радваме на знанието си за плана на Бог за Неговите чеда:
„И него ден Адам възслави Бога и беше изпълнен, и започна да пророкува относно всичките семейства по земята, казвайки: Благословено да е името Божие, защото поради моето прегрешение очите ми се отвориха и ще имам радост в този живот, и отново в плътта ще видя Бог.
И Ева, жена му, чу всичко това и се зарадва, казвайки: Ако не беше поради прегрешението ни, никога нямаше да имаме потомство и никога нямаше да познаваме доброто и злото, нито радостта от изкуплението ни, нито вечния живот, който Бог дава на всички, които се подчиняват“ (Моисей 5:10–11, вж. също 2 Нефи 2:25).
„Част от Неговата божествена цел“
Осъществяването на нашето „безсмъртие и вечен живот“ е „делото… и славата“ на нашия Отец (Моисей 1:39). „Ние сме, – както президент Нелсън учи – част от Неговата божествена цел“3.
Първото президентство и Кворумът на дванадесетте апостоли заявяват, че като духовни синове и дъщери в доземното ни съществуване ние сме „познавали и почитали Бог като (наш) Вечен Отец и приели Неговия план, чрез който чедата Му могат да получат физически тела и да придобият земен опит, за да напреднат към съвършенство и напълно да осъзнаят своята божествена съдба като наследници на вечен живот“4. И както наскоро ни учи президент Далин Х. Оукс, първи съветник в Първото президентство: „Съгласно плана на нашия Небесен Отец, (Исус Христос) „сътвори небесата и земята“ (Учение и завети 14:9), за да може всеки от нас да има преживяването в земния живот, необходимо за постигане на божествената ни съдба“5.
Писанията и пророците от последните дни правят ясна важната роля, която телата ни имат в Божия план. Нашата съдба е да се завърнем в Неговото присъствие с възкресени, възвисени тела и да живеем завинаги като семейства.
„Взаимоотношенията ни с други хора, възможността ни да разпознаваме и действаме в съответствие с истината и способността ни да се подчиняваме на принципите и обредите на Евангелието на Исус Христос биват усилвани чрез нашите физически тела – казва старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли. – Докато сме смъртни, ние преживяваме нежност, любов, доброта, щастие, печал, разочарование, болка и дори предизвикателствата на физически ограничения по един начин, който ни подготвя за вечността“6.
Преподаваме за Христос
В тези дни на съмнения и несигурност, знанието за плана на щастие е важно за нашето духовно оцеляване. Но не може да очакваме, че светът ще храни децата ни с принципи на вечно щастие. Като родители ние трябва да учим децата си относно техния божествен произход и тяхната божествена съдба.
Започваме, като им помагаме да развият свидетелство за Исус Христос и Неговото Единение, които заемат централно място в плана на спасение. Вярвам, че можем да отгледаме праведни, изпълнени с надежда деца навсякъде по света, ако те имат стабилна основа в Спасителя.
На домашните вечери, по време на семейна молитва и изучаване на Писанията, чрез семейни дейности и традиции, дори в случаи, когато трябва да дисциплинираме, „ние говорим за Христа, радваме се в Христа, проповядваме за Христа, пророкуваме за Христа…, та децата ни да знаят към кой източник да се обърнат за опрощение на греховете си“ (2 Нефи 25:26).
Помагаме на нашите деца да разберат, че в плана на спасение покаянието е „учебна програма за цял живот“7, която носи надежда и изцеление, тъй като облекчава душата и внася светлина в бъдещето.
Когато децата ни развият вяра в Единението на Христос, те ще разберат, че нищо не е изгубено и че Господ ги очаква с отворени обятия. Помагаме им да разберат, че „каквото и да се налага да изостав(им), за да следва(ме) пътя към (н)ашия небесен дом, един ден изобщо няма да (ни) се струва като жертва“8.
Събираме Божиите чеда
Ние не достигаме сами божествената си съдба. Като светии от последните дни имаме специално задължение да каним други хора по пътя ни към небесния ни дом. Светът се нуждае от светии от последните дни, които желаят да позволяват на светлината на Възстановяването да свети чрез техните свидетелства, примери и готовност да споделят Евангелието. Когато светим, ние събираме.
Президент Нелсън казва: „Когато говорим за събиране, ние просто заявяваме следната основна истина: всяко едно от чедата на Небесния Отец – и от двете страни на завесата – заслужава да чуе посланието за възстановеното Евангелие на Исус Христос. След което да прецени за себе си дали иска да научи повече“9.
И така, както съветва дядо Крозиър, ние споделяме свидетелствата си за Евангелието на Исус Христос. Ние обичаме обичните си и ближните си, служим им, укрепваме ги, подхранваме ги, подкрепяме ги и ги поддържаме.
Когато помагаме на другите по пътеката към тяхната божествена съдба, ние помагаме на себе си по същата тази пътека, за да „бъд(ем) приети в царството на Отца, за да не изл(езем) повече оттам, но за да живе(ем) вечно с Бога в небесата“ (3 Нефи 28:40).