„18–24 октомври. Учение и завети 121–123: „О, Боже, къде си Ти?“Следвайте Ме, елате с Мен – за отделни членове и семейства: Учение и завети 2021 г. (2020 г.)
„18–24 октомври. Учение и завети 121–123“, Следвайте Ме, елате с Мен – за отделни членове и семейства, 2021 г.
Затворът Либърти през пролетта, от Ал Раундс
18–24 октомври
Учение и завети 121–123
„О, Боже, къде си Ти?“
Изучаването ви на Писанията ще е по-ползотворно, ако целта ви е да откривате истината. Започвайте с молитва, вслушвайте се в Духа и записвайте впечатленията си.
Записвайте своите впечатления
Долният етаж на окръжния затвор в Либърти, Мисури, е известен като тъмницата. Стените са дебели, каменният под е студен и мръсен, храната – доколкото я има – е загнила, а единствената светлина идва от две тесни, препречени с решетки, прозорчета до тавана. Тази тъмница е мястото, в което Джозеф Смит и няколко от неговите братя прекарват по-голямата част от затворническия си престой – четири смразяващи месеци през зимата на 1838–1839 г. – в изчакване на съд по обвинението за измяна срещу щата Мисури. През това време Джозеф непрекъснато получава новини за страданието на светиите. Мирът и оптимизмът във Фар Уест продължава само няколко месеца и сега светиите отново са без дом, прокудени в пустошта в търсене на поредното място, където да започнат отначало – като този път техният пророк е в затвора.
Нищо чудно, че Джозеф Смит извиква: „О, Боже, къде си Ти?“. Отговорите, които получава, „познание(то) от небесата“, което се „излива“ в този окаян затвор, показват, че макар и не винаги да изглежда, че е така, Бог никога не е далеч. Никоя сила не може да „спре небесата“, както научава Пророкът. „Бог ще бъде с (верните Си светии) во веки веков“ (Учение и завети 121:1, 33; 122:9).
Идеи за лично изучаване на Писанията
Учение и завети 121:1–10, 23–33; 122
Трудностите могат да „бъдат за (мое) добро“.
Когато ние или обичани от нас хора страдаме, е нормално да се зачудим дали Бог знае за нас. Докато четете Учение и завети 121:1–6, мислете за случаите, когато сте имали въпроси или чувства, подобни на тези на Джозеф Смит. Какво намирате в отговора на Господ, което може да ви помага, когато имате такива въпроси или чувства? Например в стихове 7–10, 26–33, обърнете внимание на благословиите, които Той обещава на онези, които „устоят добре (на страданията)“. Докато четете раздел 122, помислете как Господ желае да гледате на вашите страдания.
Вж. също Хенри Б. Айринг, „Къде е шатрата?“, Лиахона, ноем. 2012 г., с. 72–75.
Можем да получаваме достъп до „небесните сили“.
В изглеждащото като безсилно състояние в затвора Либърти Джозеф получава откровение за силата – не за политическата или военната сила, която е упражнена над светиите, а за „небесните сили“. Докато четете Учение и завети 121:34–46, какво научавате за Божията сила? Как се различава тя от светската сила? Например вижте думите, които Господ използва в стихове 41–43, за да опише „сила или влияние“. Какво учат те относно това как Бог поддържа Своята „сила или влияние“? Тези стихове биха могли да ви вдъхновят да обмислите живота си и това, което може да правите, за да сте положително влияние във взаимоотношенията си с другите.
Исус Христос слезе по-ниско от всички неща.
Джозеф Смит е несправедливо хвърлен в затвора за повече от четири месеца, докато неговите приятели и близки са пропъдени от домовете си. Делото, на което е посветил живота си, изглежда се разпада. Какво научавате за Исус Христос от Неговите думи към Джозеф в раздел 122? Какво научавате за Джозеф? Какво научавате за себе си?
Вж. също Алма 7:11–13, 36:3; Учение и завети 88:6.
Обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде, от Уолтър Рейн.
„Нека бодро свършим всички неща, които са по силите ни“.
През март 1839 г. изглежда, като че ли светиите няма какво да променят по отношение на своята мъчителна ситуация. Обаче в писмата си, написани от затвора Либърти, Джозеф им казва какво могат да направят: „да съберат данни за всичките факти“ и „(да спрат) с пълна увереност, че ще вид(ят) спасението Божие“ (Учение и завети 123:1, 17). Докато обмисляте измамите и „лукавството на човеци“ по света днес, помислете за това какви неща „са по силите (ви)“, които може да направите (стихове 12, 17). Защо е важно да вършим тези неща „бодро“ (стих 17)? Познавате ли някого, който е „възпиран от истината“ (стих 12), и как можете да помогнете на този човек да я намери?
Много от данните, за които Джозеф моли в писмото си, биват изпратени до правителството и биват публикувани като поредица от 11 части в един вестник в Наву, Times and Seasons (вж. “A History, of the Persecution, of the Church of Jesus Christ, of Latter Day Saints in Missouri, December 1839–October 1840,” [josephsmithpapers.org]).
Идеи за семейно изучаване на Писанията и домашна вечер
-
Учение и завети 121:1–10.„Тъмницата“ в затвора Либърти е само 4,2 на 4,4 метра. Как можете да помогнете на семейството си да си представи какво е било да си затворен на място с такива размери в продължение на четири студени месеци? Може да намерите допълнителни подробности за условията в затвора Либърти в “Chapter 46: Joseph Smith in Liberty Jail” (Doctrine and Covenants Stories, 172–74). Бихте могли да прочетете и „Гласове от Възстановяването: Затворът Либърти“ в края на този раздел или да гледате видео описание на времето, което Джозеф прекарва в затвора Либърти във видеото Джозеф Смит, Пророкът на Възстановяването (ChurchofJesusChrist.org, от 43:00). По какъв начин тази информация засяга начина, по който възприемаме принципите в Учение и завети 121:1–10?
-
Учение и завети 121:34–36, 41–45.Вероятно ако направите аналогия, това би помогнало на семейството ви да разбере „небесните сили“. Например бихте могли да сравните Божията сила с електричеството. Какво би могло да попречи на електроуред да черпи електроенергия? На какво ни учи тази аналогия, заедно със стихове 34–36, 41–45, относно това как да увеличаваме нашите духовни сили? Членове на семейството ви биха могли да разкажат истории от живота на Спасителя, които дават пример за тези качества.
-
Учение и завети 122:7–9.Вероятно на близките ви ще е интересно да направят малки знаци, които включват изрази от тези стихове, които ги вдъхновяват. Може да сложите тези знаци из дома ви. Защо е важно да знаем, че „Синът Човешки слезе по-ниско“ от всички?
-
Учение и завети 123:12.Как можем да помагаме на хората да „знаят къде да намерят“ истината?
За повече идеи как да преподавате на деца, прегледайте раздела за тази седмица на Следвайте Ме, елате с Мен – за Неделното училище за деца.
Примерна песен: „Кой ми дарява мир?“, Химни, № 81.
Гласове от Възстановяването
Затворът Либърти
Докато е в затвора в Либърти, Мисури, Джозеф Смит получава писма, уведомяващи го за опасните обстоятелства около светиите от последните дни, които са прокудени от щата по заповед на губернатора. Едно трогателно писмо му е изпратено от съпругата му Ема. Нейните думи и отговорът на Джозеф изразяват страданието и на двамата, както и тяхната вяра през този труден период в историята на Църквата.
Писмо от Ема Смит до Джозеф Смит, 7 март 1839 г.
„Скъпи съпруже,
Тъй като имам възможност да ти пратя писмо чрез приятел, правя опит да ти пиша, но няма да се опитвам да напиша всичките си чувства за ситуацията, в която си, защото поради стените, решетките и резетата, лъкатушещите реки и бързи потоци, извисяващите се хълмове, потъналите долини и просторните прерии, които ни делят, както и жестоката несправедливост, която те хвърли в затвора и все още те държи в него, а също и поради много други неща, чувствата ми са неописуеми.
Ако не беше осъзнатата невинност и пряката намеса на божествената милост, съвсем сигурна съм, че нямаше да издържа на сцените на страдание, през които преминах(,) … но все още съм жива и съм готова да изстрадам и още, заради теб, ако това е волята на милите Небеса.
Всички сме добре в момента, с изключение на Фредерик, който е доста болен.
Малкият Алекзандър, който сега е в ръцете ми, е един от най-чудесните дребосъци, които някога си виждал. Толкова е силен, че с помощта на стол може да бяга из стаята. …
Никой освен Бог не знае мислите на ума ми и чувствата на сърцето ми, когато напуснах нашата къща и дом и почти всичко, което притежавахме, освен малките ни деца, и поех по пътя извън щата Мисури, оставяйки те затворен в онзи далечен зандан. Но споменът е твърде тежък за понасяне.
… Надявам се, че все още ни предстоят по-добри дни. … Завинаги твоя,
Ема Смит“1
Писмо от Джозеф Смит до Ема Смит, 4 април 1839 г.
„Скъпа и любима съпруго,
Четвъртък вечер по залез слънце седнах да ти пиша, гледайки през решетките на този унил затвор, та да знаеш какво е положението ми. Мисля, че вече станаха 5 месеца и 6 дни2, откакто ден и нощ съм под погледа на пазачи, между стени, решетки и скърцащи железни врати в унил, мрачен и мръсен затвор. Само Бог знае с какви чувства пиша това писмо. Размишленията на ума при такива обстоятелства не позволяват на перото или езика или на ангелите да опишат или изразят на друго човешко същество, което не е изпитало онова, което преживяваме ние. Разчитаме на Йехова и на никой друг за нашето спасение и ако Той не го направи, никой няма да го направи, може да си сигурна, защото в този щат силно жадуват за кръвта ни и то не защото сме виновни за каквото и да било. … Моя скъпа Ема, постоянно мисля за теб и децата. … Искам да видя малкия Фредерик, Джозеф, Джулия, Алекзандър, Джоана и стария майор (семейното куче). … С радост бих тръгнал оттук към вас бос и без шапка, и полугол, и го смятам за голяма радост, и никога не бих го счел за трудно. … Понасям с твърдост всичкия гнет; тъй правят и тези, които са с мен; никой от нас още не се е уплашил. Искам да не допуснеш (децата ни) да ме забравят. Кажи им, че татко ги обича със съвършена любов и че прави всичко възможно да избяга от шайките и да дойде при тях. … Кажи им, че татко казва, че те трябва да са добри деца и да слушат майка си. …
Твой,
Джозеф Смит-младши“3.
Докато Джозеф Смит страда в затвора Либърти, Господ го утешава и му разкрива велики истини.