„12–18 юли. Учение и завети 77–80: „Аз ще ви направлявам“, Следвайте Ме, елате с Мен – за Неделното училище: Учение и завети, 2021 г. (2020)
„12–18 юли. Учение и завети 77–80“, Следвайте Ме, елате с Мен – за Неделното училище, 2021 г.
12–18 юли
Учение и завети 77–80
„Аз ще ви направлявам“
Помнете, че дейностите в този раздел са само предложения. Докато с молитва изучавате Учение и завети 77–80, Духът ще ви води да знаете как най-добре да учите членовете на класа ви.
Записвайте своите впечатления
Насърчавайте споделянето
За някои членове може да е по-добре предварително да бъдат канени да споделят своите прозрения. Бихте могли да се свържете с някои от тях няколко дни преди урока и да ги поканите да дойдат подготвени да споделят какво им е направило впечатление в Учение и завети 77–80.
Преподавайте учението
Бог разкрива Своите тайнства на хората, които се стремят да ги узнаят.
-
Членовете на класа може да споделят прозрения относно символите в книгата Откровението, които са открили по време на своето изучаване на раздел 77 през седмицата. Разговорът за получените от Джозеф Смит отговори може да доведе до обсъждане относно начина, по който членовете на класа могат да търсят разбиране, докато изучават Писанията. Какво научаваме от вида въпроси, които Джозеф Смит задава? Членовете на класа може да имат желанието да споделят преживявания, при които свързаните им с Евангелието въпроси са довели до по-задълбочено разбиране.
Господ ще ни направлява.
-
За да започнете обсъждане на Учение и завети 78:17–19, бихте могли да покажете снимки на някои от членовете на класа ви като деца (поканете ги предварително да донесат тези снимки в час). Нека от класа познаят кой е на всяка снимка. Членовете на класа, донесли снимките, може да споделят как са се променили, откакто са били направени снимките. След това членовете на класа биха могли да прочетат Учение и завети 78:17–19 и да обмислят въпроси като следните: „Как за Господ ние сме като малки деца?“, „В кои аспекти Той желае ние да бъдем като деца (вж. Мосия 3:19) и в кои аспекти желае да пораснем?“ и „Какви напътствия ни дава Той в тези стихове, за да ни помага да израстваме?“.
За да разширите разбирането на членовете на класа относно начините, по които Господ може да ни „направлява“ (стих 18), бихте могли да споделите изказването в „Допълнителни източници“.
Самото призование да служим на Бог е по-важно от позицията, на която служим.
-
В класа ви може да има хора, които първоначално са се почувствали разочаровани от получено в клона призование или от мястото, на което са били призовани да служат като мисионери. Някои от тях може да искат да споделят преживяванията си. По какъв начин Господното напътствие в Учение и завети 80:3 ни помага при такива обстоятелства? Какво може да означава изразът „няма значение“? Или „вие не можете да сгрешите“? Какво може да е най-важно за Господ във връзка с нашите призования? Прозренията на старейшина Дейвид А. Беднар относно раздел 80 в речта му „Призовани за делото“ също могат да са полезни (Лиахона, май 2017 г., с. 68).
-
Откровенията в раздели 79 и 80 са отправени към хора, призовани да проповядват Евангелието, но съдържат принципи, приложими за всички нас в нашата служба към Господ. За да помогнете на членовете на класа да открият тези принципи, може да ги поканите да си представят, че имат приятел, който наскоро се е присъединил към Църквата и е получил първото си призование. Поканете членовете на класа да напишат на приятеля си писмо, съдържащо подкрепата и напътствията им, като ги насърчите да цитират от раздели 79 и 80 при написването му. Поканете няколко члена на класа да споделят написаното.
Допълнителни източници
Господ ще ни води чрез Светия Дух.
Президент Хенри Б. Айринг споделя преживяване, при което се е молил за напътствие за важно решение и се е научил да бъде воден от Господ:
„Молех се, но часове наред отговор нямаше. Точно преди зазоряване ме обзе едно чувство. Повече от всякога, откакто бях дете, се чувствах като такова. Сърцето и умът ми като че ли напълно се успокоиха. Имаше мир в онова вътрешно спокойствие.
Някак си за своя изненада открих, че се моля на глас: „Небесни Отче, няма значение какво искам аз. Повече не ме интересува какво желая аз. Желая само да бъде Твоята воля. Това е всичко, което искам. Моля Те, кажи ми какво да направя“.
В този миг се почувствах тъй спокоен вътрешно, колкото никога преди. И посланието дойде и аз бях сигурен от Кого е то. Ясно беше какво трябваше да сторя. Не получих обещание за резултата. Имаше само уверение, че съм дете, на което е било казано коя пътека води до онова – всяко нещо – което Той желае за мен“ („Като дете“, Лиахона, май 2006 г., с. 16).