2. Планът на спасение

2.1. В доземното съществуване Небесният Отец е представил план, който ни позволява да станем подобни на Него и да получим безсмъртие и вечен живот (вж. Моисей 1:39). За да изпълним този план и да станем като нашия Небесен Отец, трябва да опознаем Него и Неговия Син Исус Христос, а също и да придобиваме правилно разбиране за Тяхната същност и качества (вж. Йоан 17:3).

2.2. В Писанията планът на Небесния Отец се нарича планът на спасение, великият план за щастие, планът за изкупление и планът на милостта. Този план включва Сътворението, Падението, Единението на Исус Христос и всички закони, обреди и учения на Евангелието. Свободата на избор – способността да избираме и да действаме за себе си, също е изключително важна част от плана на Небесния Отец. Нашият вечен напредък зависи от това как използваме този дар (вж. Исус Навин 24:15, 2 Нефи 2:27).

2.3. Исус Христос има централна роля в плана на Небесния Отец. Планът на спасение прави възможно да станем съвършени, да получим пълна радост, да се радваме на семейните взаимоотношения във вечността и да живеем вечно в присъствието Божие.

Препратки по темата: Малахия 4:5–6, 3 Нефи 12:48, У. и З. 131:1–4

Доземен живот

2.4. Преди да се родим на земята, ние сме живели в присъствието на нашия Небесен Отец като Негови духовни чеда (вж. Авраам 3:22–23). В това доземно съществуване сме участвали в съвет с останалите духовни чеда на Небесния Отец. На този съвет Небесният Отец е представил Своя план и доземният Исус Христос е сключил завет да стане Спасителят.

2.5. Ние сме упражнили нашата свобода на избор да следваме плана на Небесния Отец. Онези, които последвали Небесния Отец и Исус Христос, получили позволение да дойдат на земята, за да изживеят смъртността и да напредват към вечен живот. Луцифер, друг духовен син на Бог, се разбунтувал срещу плана. Той станал Сатана и той и привържениците му били низвергнати от небесата и им била отказана привилегията да получат физически тела и да изживеят земен живот.

Препратки по темата: Йеремия 1:4–5, Евреите 12:9, 2 Нефи 2:27, 3 Нефи 11:10–11

Сътворението

2.6. Исус Христос сътворил небесата и земята под ръководството на Отца (вж. У. и З. 76:22–24). Сътворението на земята е било съществено за Божия план. Така било осигурено място, където можем да получим физически тела, да бъдем изпитвани и да развиваме божествени качества.

2.7. Адам е първият човек, създаден на земята. Бог създал Адам и Ева по Свой собствен образ. Всички човешки същества (мъже и жени) са създадени по образа на Бог (вж. Битие 1:26–27). Полът е съществена характеристика на личността в доземното, земното и вечното самосъзнание и цели.

Падението

2.8. В Едемската градина Бог бракосъчетал Адам и Ева. Докато Адам и Ева били в градината, те все още били в Божието присъствие и можели да живеят вечно. Те живеели в невинност и Бог се грижел за нуждите им.

2.9. Бог дал на Адам и Ева свобода на избор, още докато били в Едемската градина. Той им заповядал да не ядат от забранения плод – плодът на дървото на познанието на доброто и злото. Подчинявайки се на тази заповед, те можели да останат в градината. Обаче, Адам и Ева все още не разбирали, че ако останат в градината, те няма да могат да напредват без преживяванията, свързани с противопоставянето и смъртността. Те нямало да познават радостта, защото не можели да изпитват тъга и болка. Освен това, те не можели да имат деца.

2.10. Сатана изкушил Адам и Ева да ядат от забранения плод и те избрали да направят това. Поради този избор, те били изгонени от Божието присъствие и станали паднали и смъртни. Прегрешението на Адам и Ева и последвалите в резултат промени, включително духовната и физическата смърт, се наричат Падението. Духовната смърт е отделяне от Бог. Физическата смърт е отделянето на духа от смъртното тяло.

2.11. Падението е неразделна част от плана на спасение на Небесния Отец. В резултат на Падението Адам и Ева можели да имат деца. Те и потомството им щели да изпитват радост и тъга, да различават доброто от злото и да напредват (вж. 2 Нефи 2:22–25).

2.12 Като потомци на Адам и Ева ние сме наследници на паднало състояние през смъртността. Ние сме отделени от Божието присъствие и ще изпитаме физическа смърт. Също така бъдем изпитвани чрез трудностите на смъртния живот и изкушенията на противника. Въпреки че не сме отговорни за прегрешението на Адам и Ева, ние отговаряме за собствените си грехове. Чрез Единението на Исус Христос можем да преодолеем отрицателните последици от Падението, да получим прошка за греховете си и в крайна сметка да получим пълна радост.

Препратки по темата: Битие 1:28, Мосия 3:19, Алма 34:9–10

Свързана тема: Единението на Исус Христос

Земен живот

2.13. Земният живот е време да се учим, през което доказваме, че ще използваме своята свобода на избор да вършим всичко, което Господ ни е заповядал, а също и за да се подготвяме за вечен живот чрез развиване на божествени качества. Ние правим това, като упражняваме вяра в Исус Христос и Неговото Единение, покайваме се, приемаме спасителните обреди и завети като кръщение и потвърждаване и с вярност устояваме до края на нашия смъртен живот, следвайки примера на Исус Христос.

2.14. Нашите духове са съединени с физическите ни тела, което ни дава възможности да израстваме и да се развиваме по начини, които не са били възможни в доземния живот. Тъй като нашият Небесен Отец има осезаемо тяло от плът и кости, ние се нуждаем от нашите тела, за да напредваме и да станем като Него. Нашите тела са свещени и трябва да ги уважаваме като дар от нашия Небесен Отец (вж. 1 Коринтяните 6:19–20).

Препратки по темата: Исус Навин 24:15, Матей 22:36–39, Йоан 14:15, 2 Нефи 2:27, 3 Нефи 12:48, Мороний 7:45, 47–48, У. и З. 130:22–23

Свързани теми: Божеството, Единението на Исус Христос, Обреди и завети, Заповеди

Живот след смъртта

2.15. След като умрем, духовете ни ще преминат в света на духовете и ще очакват Възкресението. Духовете на праведните биват приети в състояние на щастие, наречено рай. Тези, които умрат без знание за истината и тези, които са били непокорни по време на смъртността, временно отиват на място в света на духовете, наречено духовен затвор.

2.16. В крайна сметка всеки човек ще получи възможността да научи за принципите на Евангелието и да приеме свързаните с него обреди и завети. Много от верните ще проповядват Евангелието на хората в духовния затвор. Тези, които изберат да приемат Евангелието, покаят се и приемат спасителните обреди, извършени за тях в храмовете, ще живеят в рая до Възкресението (вж. 1 Петър 4:6).

2.17. Възкресението е повторното съединяване на нашите духовни тела с усъвършенстваните ни физически тела от плът и кости. След Възкресението ще бъдем безсмъртни – нашите духове и тела никога повече няма да бъдат разделяни. Всеки роден на земята човек ще бъде възкресен, защото Исус Христос е победил физическата смърт (вж. 1 Коринтяните 15:20-22). Праведните ще бъдат възкресени преди нечестивите и ще бъдат вдигнати при Първото възкресение.

2.18. Страшният съд ще се състои след Възкресението. Исус Христос ще съди всеки човек, за да определи вечната слава, която той или тя ще получи. Всеки човек ще бъде съден въз основа на желанията и подчинението му/ѝ на Божиите заповеди (вж. Откровението 20:12).

2.19. Има три царства на слава: селестиалното царство, терестриалното царство и телестиалното царство (вж. 1 Коринтяните 15:40–42). Онези, които са доблестни в свидетелството си за Исус и живеят според принципите на Евангелието, ще живеят в присъствието на Бог Отец и Неговия Син Исус Христос, заедно с праведните членове на семействата си.

Препратки по темата: Лука 24:36–39, Йоан 17:3, У. и З. 131:1–4

Свързани теми: Единението на Исус Христос, Обреди и завети