3. Единението на Исус Христос

3.1. Исус Христос е бил предопределен в доземния свят да бъде наш Спасител и Изкупител. Той е дошъл на земята и доброволно е страдал и умрял, за да изкупи цялото човечество от отрицателните последици от Падението и за да понесе наказанието за нашите грехове. Чрез Своите страдания, смърт и Възкресение, представляващи Единението, Исус Христос е победил духовната и физическата смърт. Неговата жертва е направена за всеки един от нас и разкрива безкрайната ценност на всяко едно от чедата на Небесния Отец (вж. У. и З. 18:10–11).

3.2. Можем да бъдем спасени само чрез Исус Христос, защото Той е бил единственият, способен да извърши безпределното и вечно Единение за цялото човечество (вж. Алма 34:9–10). Само Той е имал силата да преодолее физическата смърт. От своята смъртна майка Мария Той наследил способността да умре. От Бог, Своя безсмъртен Отец, Той наследил способността да живее вечно или да даде живота Си и да го вземе отново. Единствено Той е бил способен да ни изкупи от греховете ни. Тъй като е водил съвършен живот без грях, Той бил свободен от изискванията на правосъдието и можел да заплати дълга за тези, които се покайват.

3.3. Единението на Исус Христос включва Неговите страдания за греховете на човечеството в Гетсиманската градина, проливането на кръвта Му, страданията и смъртта Му на кръста и буквалното Му Възкресение. Исус е бил първият възкресен. Той излязъл от гробницата с прославено безсмъртно тяло от плът и кости (вж. Лука 24:36–39). Поради Неговото Единение цялото човечество ще възкръсне, всеки ще има съвършено безсмъртно тяло и ще бъде доведен в Божието присъствие, за да бъде съден. Единителната жертва на Исус Христос осигурява единствения начин да бъдем пречистени и опростени, така че да можем да живеем вечно в Божието присъствие (вж. Исайя 1:18, У. и З. 19:16–19).

3.4. Като част от Своето Единение, Исус Христос не само е страдал за нашите грехове, но е поел върху Си болките, болестите и немощите на цялото човечество (вж. Исайя 53:3–5, Алма 7:11–13). Той разбира нашите страдания, понеже ги е изпитал. Ако се обръщаме към Спасителя с вяра, Той ще ни дава сили да понасяме тегобите си и да постигаме неща, които не бихме могли да направим сами (вж. Матей 11:28–30, Етер 12:27).

3.5. Поемайки наказанието за греховете ни, Исус не премахва нашата лична отговорност. За да приемем жертвата Му, да бъдем очистени от греховете ни и да наследим вечен живот, трябва да упражним вяра в Него, да се покаем, да бъдем кръстени, да получим Светия Дух и да устоим вярно до края на живота си.

Препратки по темата: Йоан 3:5, 1 Коринтяните 15:20–22, Мосия 3:19, 3 Нефи 11:10–11, 3 Нефи 27:20, У. и З. 76:22–24

Свързани теми: Божеството: Исус Христос, Планът на спасение: Падението, Обреди и завети

Вяра в Исус Христос

3.6. Първият принцип на Евангелието е вяра в Господ Исус Христос. Вярата ни може да води към спасение, само ако е съсредоточена върху Исус Христос (вж. Еламан 5:12).

3.7. Да имаме вяра в Исус Христос означава да имаме твърда увереност, че Той е Единородният Божий Син и Спасителят на света. Осъзнаваме, че единственият начин да се завърнем да живеем с нашия Небесен Отец, е като разчитаме на безпределното Единение на Неговия Син, уповаваме се на Исус Христос и следваме Неговите учения. Истинската вяра в Исус Христос е повече от пасивно вярване, тя ни води към действия и се изразява чрез начина, по който живеем (вж. Послание на Яков 2:17–18). Вярата ни може да нараства, като се молим, изучаваме Писанията и се подчиняваме на Божиите заповеди.

Препратки по темата: Притчи 3:5–6, Етер 12:6, У. и З. 6:36

Свързана тема: Придобиване на духовно знание

Покаяние

3.8. Вярата в Исус Христос и любовта ни към Него и Небесния Отец ни водят към покаяние. Покаянието е част от плана на Небесния Отец за всички Негови чеда, които носят отговорност за изборите си. Този дар става възможен чрез Единението на Исус Христос. Покаянието е промяна на ума и сърцето. То включва отвръщане от греха, обръщане на мислите, действията, чувствата и желанията ни към Бог и подчиняване на волята ни на Неговата (вж. Мосия 3:19).

3.9. Покаянието включва разпознаване на греховете ни, изпитване на съжаление или скръб по Бога, че сме съгрешили, изповядване на греховете пред Небесния Отец и овластени Негови служители (когато това е нужно), изоставяне на греха, стремеж да възстановим всички щети от греха ни, доколкото това е възможно, и да живеем, спазвайки Божиите заповеди (вж. У. и З. 58:42–43). Господ обещава да ни прощава греховете при кръщението и при подновяването на този завет всеки път, когато вземаме от причастието с искреното намерение да си спомняме Спасителя и да спазваме Неговите заповеди.

3.10. Чрез искрено покаяние и милостта, възможна чрез Единението на Исус Христос, можем да получаваме Божията прошка и да чувстваме мир. Ние ще чувстваме влиянието на Духа по-изобилно и ще сме по-подготвени да живеем вечно с нашия Небесен Отец и Неговия Син.

Препратки по темата: Исайя 1:18, Йоан 14:15, 3 Нефи 27:20, У. и З. 19:16–19

Свързана тема: Oбреди и завети