През август 1840 г. Джозеф Смит за пръв път преподава учението за кръщението за мъртвите. Членовете на Църквата се радват за възможността да предоставят спасителни обреди на своите починали роднини. Джозеф Смит пише писма до светиите, за да им даде указания относно обреда кръщение за мъртвите. Този урок може да помогне на учениците да почувстват любовта на Небесния Отец към тях, проявена чрез храмовите обреди.
Предложения за дейности за изучаване
Примерна ситуация
По време на обсъждане с мисионерите Анна научава за необходимостта да последва примера на Спасителя и да бъде кръстена (вж. Матей 3:13–17; Йоан 3:5; 2 Нефи 31:4–11). Тя искрено желае да получи кръщение, но се тревожи за починалата си сестра. Анна пита мисионерите: „Ами сестра ми, която почина, преди да може да бъде кръстена?“.
Като вземате предвид елементи от учението на Спасителя, какви свои чувства бихте споделили?
Планът на Небесния Отец
Господ постепенно разкрива на Джозеф Смит учението за кръщението за мъртвите. През август 1840 г. Джозеф Смит проповядва на погребението на Сиймор Брънсън. По време на проповедта той поглежда Джейн Нийман – вдовица, чийто син е починал, преди да бъде кръстен. Джозеф споменава 1 Коринтяните 15:29 и учи, че Божият план позволява на жив човек да бъде кръстен като заместник на човек, който е починал. По-късно Джейн е кръстена за сина си Сайръс. Това е първото кръщение за починал човек, извършено в тази диспенсация (Вж. Saints: The Story of the Church of Jesus Christ in the Latter Days, том 1, The Standard of Truth, 1815–1846, (2018 г.), глава 35).
По-късно Господ разкрива, че кръщенията за мъртвите трябва да се извършват в храма (вж. Учение и завети 124:29–32). През ноември 1841 г. светиите започват да се кръщават за своите предци в недовършения храм Наву. През септември 1842 г. Джозеф Смит напътства светиите да записват тези обреди и други важни подробности. Тези указания сега са Учение и завети 127 и 128 (вж. Saints, том 1, с. глава 35). Джозеф Смит обяснява, че регистратор трябва да бъде свидетел на обреда и да води точни записи, които да бъдат записани в главната църковна книга. Той също учи, че други хора трябва да бъдат свидетели на обреда (вж. Учение и завети 128:2–4). След това обяснява защо този ред трябва да се следва точно.
Прочетете Учение и завети 128:5 и потърсете какво научавате за кръщенията за мъртвите в плана на Небесния Отец.
Какво научавате от този стих за Небесния Отец и Неговия план?
На какво ви учи тази истина относно качествата, характера и целта на Небесния Отец?
Как тази истина би могла да повлияе на вас и на семейството ви?
Старейшина Д. Тод Кристоферсън от Кворума на дванадесетте апостоли свидетелства за Исус Христос и изкуплението на мъртвите.
Нашата задача се простира толкова надалече и надълбоко, колкото любовта Божия достига до Неговите чеда от всяко време и място. Нашите усилия за мъртвите дават красноречиво свидетелство, че Исус Христос е божественият Изкупител на цялото човечество. Неговата благодат и обещания достигат дори хората, които през живота си не са Го открили. Благодарение на Него, затворниците наистина ще бъдат освободени. (Д. Тод Кристоферсън, „The Redemption of the Dead and the Testimony of Jesus“, Ensign, ноем. 2000 г., с. 11)
Записано на земята и в небесата
След като е кръстена, Анна посещава храма и е кръстена за сестра си, която е починала. Тя се чуди как може да узнае, че обредът е валиден в небесата.
Защо според вас воденето на запис на обредите е важно в плана на Небесния Отец?
Как разбирането на тези стихове може да повлияе на преживяването ви в храма?
„Нека сърцата ви ликуват и бъдат извънредно радостни“
В писмото си Джозеф Смит поетично изразява възгледите си за славното учение за изкупление на мъртвите. Прочетете Учение и завети 128:22–23, като потърсите емоциите, изразени по отношение на плана на Небесния Отец.
Кои думи или изрази от тези стихове отразяват чувствата ви относно плана на Небесния Отец за спасението на Неговите чеда?
Кога сте изпитвали някои от тези чувства, докато сте участвали в храмовата работа и работата по семейна история?
Какво според вас означава, че „затворниците ще си тръгнат свободни“ (стих 22)? Защо това може да е причина за голямо ликуване?