„Урок 19 Материали за подготовка на класа: Изкупление на мъртвите“, Основи на Възстановяването: ръководство за учителя, 2019 г.
„Урок 19 Материали за подготовка на класа“, Основи на Възстановяването: ръководство за учителя
Урок 19 Материали за подготовка на класа
Изкупление на мъртвите
Помислете си за случай, в който някой е направил за вас нещо, което вие не сте могли да направите сами. Какви чувства изпитахте към този човек? Докато изучавате, помислете какви чувства може да изпитват към вас вашите починали близки, когато правите за тях това, което те сами не могат да направят за себе си – извършвате изключително важни за тяхното спасение обреди.
Раздел 1
Какво се случва с хората, умрели без знание за Евангелието?
На 17-годишна възраст Джозеф Смит е съкрушен поради внезапната смърт на по-големия си брат Алвин, когото той много обича и уважава. Семейство Смит „моли един презвитериански свещеник от Палмира, щата Ню Йорк да отслужи неговото погребение. Тъй като Алвин не бил член на конгрегацията на свещеника, последният заявява в проповедта си, че Алвин не може да бъде спасен. Уилям Смит, по-малкият брат на Джозеф, си спомня: „(Свещеникът)… обяви много сериозно, че (Алвин) е отишъл в пъкъла, защото не е бил кръстен“ (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, 2008 г., с. 429–431).
Коментарът на свещеника по повод смъртта на Алвин може да изглежда груб. Но неговото учение е основано на истината, че за да бъдат спасени, всички хора трябва да приемат Христос и да бъдат кръстени (вж. Йоан 3:5).
През януари 1836 г., повече от 12 години след смъртта на Алвин, Пророкът Джозеф Смит, неговият баща и други ръководители на Църквата се събират в горната стая на наскоро завършения храм Къртлънд. По време на това събрание Пророкът има видение за бъдещето, което сега е записано в Учение и завети 137.
Джозеф „се почуд(ва)“, като вижда брат си Алвин в селестиалното царство, понеже Алвин не е бил кръстен. Четири години по-късно, през август 1840 г., Пророкът започва да проповядва на светиите учението за кръщението за мъртвите. Апостол Павел преподава това учение в Новия завет, преди Господ да го възстанови в наши дни (вж. 1 Коринтяните 15:29).
В писмо до своя съпруг Вайлет Кимбъл пише относно въодушевлението на светиите около това наскоро възстановено учение:
Президент Смит разисква нова и славна тема. … Той каза, че е привилегия за (членовете на) тази Църква да бъдат кръстени за всички свои роднини, починали преди Евангелието да бъде открито. … Правейки това, ние действаме като посредници за тях и им даваме привилегията да се вдигнат при Първото възкресение. Той каза, че Евангелието ще им бъде проповядвано в затвора. … Откакто тази заповед се проповядва тук, водите непрекъснато са пълни с хора. По време на конференция има понякога от осем до десет старейшини в реката, които едновременно извършват кръщения. … Това не е ли едно славно учение? (Вайлет Кимбъл, цитирана в Janiece Johnson and Jennifer Reeder, The Witness of Women: Firsthand Experiences and Testimonies from the Restoration [2016], 181)
Когато Хайръм се кръщава за своя брат Алвин, семейство Смит несъмнено изпитва голяма радост.
На следващата година, 1841 г., Господ заявява, че „мястото на този обред е в (Неговия) дом“, а след като басейнът за кръщения в храма е готов, светиите преустановяват извършването на кръщения за мъртвите в реката (вж. Учение и завети 124:29–34). Джозеф Смит предоставя по-нататъшни указания за изкуплението на мъртвите в две писма, които пише до светиите, докато се укрива поради лъжливи обвинения. Съдържанието на тези писма сега се намира в Учение и завети 127 и 128. Пророкът учи, че само когато един евангелски обред, какъвто е кръщението за мъртвите, бъде извършен чрез свещеническа власт и за него има точно записване, обредът ще бъде валиден както на земята, така и в небесата (вж. Учение и завети 127:5–7, 128:1–9).
Раздел 2
Какво още разкрива Господ за изкуплението на мъртвите във видението, което дава на президент Джозеф Ф. Смит?
След смъртта на Пророка Джозеф Смит, Господ продължава да дава чрез откровение истини „ред по ред“ (Учение и завети 98:12) относно Своя план да изкупи мъртвите. През 1918 г. президент Джозеф Ф. Смит получава видение, в което се разкриват още истини за изкуплението на мъртвите. Неговото видение е записано в Учение и завети 138.
Президент М. Ръсел Балард от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява как президент Джозеф Ф. Смит е бил подготвян да получи това забележително видение:
През живота си президент Смит изгубва баща си (на 5 годишна възраст), майка си (на 13 годишна възраст), един брат, две сестри, две съпруги и 13 деца. Той е добре запознат със скръбта и със загубата на любими хора. …
(1918 г.) е особено болезнена за него. Той скърби за броя на жертвите в голямата световна война, който продължава да нараства и надвишава 20 милиона. Освен това, една грипна епидемия се разпространява по света, отнемайки живота на близо 100 милиона души.
През годината президент Смит загубва… трима ценни членове на семейството си. Старейшина Хайръм Мак Смит от Кворума на дванадесетте, първородният му син и моят дядо, умира внезапно от спукан апандисит.
Президент Смит пише: „Безмълвен съм – (вцепенен) от скръб! … Сърцето ми е съкрушено; нямам сили за живот! … О! Обичах го! … От дълбините на сърцето си аз благодаря на Бог за него! Но! Аз се нуждаех от него! Всички се нуждаехме от него! Той бе изключително ценен за Църквата. … А сега! … O! Какво да правя? … О! Боже, помогни ми! …“
И така, на 3 октомври 1918 г., след като е изпитал изключителна скръб за милионите загинали по света заради войни и болести, както и поради смъртта на своите близки, президент Смит получава небесното откровение, известно като „видението за изкуплението на мъртвите“. (М. Ръсел Балард, „Видението за изкуплението на мъртвите“, Лиахона, ноем. 2018 г., с. 72)
Джозеф Ф. Смит получава своето божествено видение, докато размишлява върху Единителната жертва на Спасителя и чете описанието, което апостол Петър дава на служението на Исус в света на духовете след Неговото Разпъване на кръст (вж. Учение и завети 138:1–11).
При други обстоятелства президент Смит учи, че верните жени също са призовани да проповядват Евангелието в света на духовете (вж. Gospel Doctrine, 5th ed. [1939], 461).
Раздел 3
По какъв начин участието в работата по изкуплението на мъртвите може да ни помага да се доближаваме до Спасителя?
Старейшина Д. Тод Кристоферсън от Кворума на дванадесетте апостоли учи:
Президент Гордън Б. Хинкли казва: „Мисля, че работата, която извършваме чрез посредници за мъртвите, се доближава най-много до жертвата, извършена чрез посредничеството на Самия Спасител, от която и да е друга работа, за която знам. …“ (“Excerpts from Recent Addresses of President Gordon B. Hinckley,” Ensign, Jan. 1998, 73)
Нашето силно желание да изкупваме мъртвите, (както и) времето и средствата, които влагаме в това посвещение, са преди всичко израз на нашето свидетелство за Исус Христос. Те представляват най-силното заявление, което можем да направим относно Неговата божествена природа и мисия. …
Като издирваме своите предшественици и извършваме спасителните обреди за тях, които… те не са могли да извършат за себе си, ние свидетелстваме за безкрайния обхват на Единението на Исус Христос. (Д. Тод Кристоферсън, „Изкуплението на мъртвите и свидетелството за Исус“, Лиахона, ян. 2001 г., с 10)