„Урок 25 Материали за подготовка на класа: Приемственост в президентството и пътуването на запад“ Основи на Възстановяването: ръководство за учителя, 2019 г.
„Урок 25 Материали за подготовка на класа“, Основи на Възстановяването: ръководство за учителя
Бригъм Йънг наблюдава как светиите напускат Наву.
Урок 25 Материали за подготовка на класа
Приемственост в президентството и пътуването на запад
След като обявяват смъртта на Джозеф и Хайръм Смит, авторите на една статия правят следното заключение: „И това е краят на мормонството“ (Weekly Herald, July 13, 1844, 220). Много външни наблюдатели вярват, че Църквата ще се разпадне след смъртта на Пророка Джозеф. А членовете на Църквата се питат кой ще ги поведе. Докато изучавате тези материали за подготовка, научете как Господ продължава да ръководи Своята църква след смъртта на пророка.
Раздел 1
Кой ръководи Господната Църква, когато пророкът умре?
-
NaN:NaN
-
Изучете дадания по-долу материал, след което направете дейността за размисъл.
Наву се изпълва с отчаяние и скръб след смъртта на Джозеф и Хайръм Смит. По това време на объркване различни хора претендират, че имат право да ръководят Църквата. Един от тези хора е Сидни Ригдън.
Когато Джозеф умира, Бригъм Йънг и останалите апостоли отслужват мисии в източните щати. Чак на 16 юли 1844 г. Бригъм Йънг получава писмо, описващо убийствата на Джозеф и Хайръм Смит.
Когато прочита писмото, Бригъм получава силно главоболие. Никога преди това не е чувствал такова отчаяние.
Веднага се сеща за свещеничеството. Джозеф е държал всички ключове за надаряване на светиите и тяхното запечатване за вечността. Без тези ключове Господното дело не може да върви напред. За момент Бригъм се уплашва, че Джозеф ги е отнесъл със себе си в гроба.
След това, получавайки откровение, Бригъм си спомня, че Джозеф е предал ключовете на дванадесетте апостоли. Бригъм удря коляното си с ръка и казва: „Ключовете на царството са тук в Църквата“. (Светии: историята на Църквата на Исус Христос в последните дни, том 1, Знамето на истината, 1815 – 1846, глава 45)
На 7 август 1844 г. Дванадесетте и други църковни ръководители се събират на съвет. На събранието Сидни Ригдън, който преди това се е отчуждил от Църквата, твърди, че тъй като някога е бил призован и ръкоположен за говорител на Джозеф Смит (вж. Учение и завети 100:9), той има отговорността да „се погрижи Църквата да бъде ръководена по правилния начин“ (в History, 1838–1856 [Manuscript History of the Church], volume F-1, 295, josephsmithpapers.org).
След като Сидни завършва своя коментар, Бригъм Йънг казва:
Джозеф положи върху главите (на дванадесетте апостоли) всички ключове и сили, принадлежащи на апостолството, които самият той имаше, преди да бъде взет от нас. (Бригъм Йънг, цитиран в History, 1838–1856, volume F-1, 296, josephsmithpapers.org)
На следващия ден светиите от Наву се събират, за да изслушат твърденията на Сидни Ригдън, че той трябва да поеме ръководството. След неговата реч Бригъм Йънг говори за кратко, като заявява, че Кворумът на дванадесетте трябва да ръководи Църквата, защото неговите членове заедно държат всички свещенически ключове, възстановени на Джозеф Смит.
Докато Емили (Хойт) слуша Бригъм да говори, тя го поглежда, за да провери дали не говори Джозеф. Изражението му е като това на Джозеф, начинът му на говорене, дори самият му глас. …
Седем години по-късно Емили записва как е гледала Бригъм да говори на светиите, като свидетелства колко много той е приличал на Джозеф и е звучал като него. През следващите години десетки светии добавят свидетелствата си към нейното, като описват как през онзи ден са видели пророческата мантия на Джозеф да преминава на Бригъм. (Светии: историята на Църквата на Исус Христос в последните дни, том 1, глава 45)
Уилфърд Уудръф пише: „Ако не бях го видял със собствените си очи, никой не би могъл да ме убеди, че това не беше Джозеф Смит“ (в History of the Church, 7:236).
След като Бригъм Йънг заявява, че Джозеф е предал апостолските ключове и сили на Дванадесетте, и след като Светият Дух потвърждава това, светиите разбират каква е волята на Господ и подкрепят Кворума на дванадесетте апостоли като ръководители на възстановената Църква на Исус Христос.
Размишлявайте, докато се подготвяте за урока
Помислете как Небесният Отец прави знайни Своите воля и обич към светиите, като им показва как Бригъм Йънг и Дванадесетте трябва да ръководят Църквата. Как сте стигнали до знанието, че настоящите ръководители на Църквата са избрани и призовани от Бог?
Раздел 2
Как Господ може да ни води, когато бъдещето изглежда несигурно?
През януари 1846 г. сред нарастващо преследване против светиите, дванадесетте апостоли изготвят планове да напуснат Наву и да заминат на запад. През 1842 г. Джозеф Смит е пророкувал, „че светиите ще продължат да търпят много несгоди и ще бъдат изтласкани към Скалистите планини… (и ще построят) селища и градове, и… (ще станат) могъщ народ всред Скалистите планини“ (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, 2008 г., с. 551).
Бригъм Йънг повежда светиите от Наву.
Докато светиите се подготвят да напуснат Наву, те също така работят за завършването на храма Наву. При завършването му хиляди светии се стичат в него ден и нощ, за да получат своето надаряване и запечатване. Сестра Сара Рич споделя:
Защото ако не бяха вярата и знанието, дадени ни в онзи храм чрез влиянието и помощта на Духа Господен, пътуването ни щеше да бъде като скок в тъмното. … Но ние имахме вяра в нашия Небесен Отец и вложихме упованието си в Него с чувството, че сме Негов избран народ. (Сара Рич, цитарана в Daughters in My Kingdom: The History and Work of Relief Society [2011], 30)
Старейшина Робърт Д. Хейлз от Кворума на дванадесетте апостоли описва светиите в Наву:
Заветите, сключени с Господ в храма Наву, са закрила за тях по време на пътуването им на запад, както са и за всеки от нас днес и през целия ни живот. (Robert D. Hales, “Temple Blessings,” New Era, Feb. 2014, 4)
Сред нарастващо преследване и според изготвените планове, първата голяма група светии започва да прекосява Айова през февруари 1846 г. Условията са тежки: много студена зима, недостатъчно храна и пропуски в организацията. Пролетта довежда непрестанен дъжд, наводнени бродове и кал – в тези условия светиите изминават само 480 километра за първите 131 дни. В резултат на забавянето и изчерпаните ресурси, Бригъм Йънг спира пътуването на място, което наричат Уинтър Куортърз. През есента поселището наброява 7 000 души.
Мнозина се разболяват поради недохранването и лошите условия, като за някои това е изпитание на вярата. Тежките условия правят зимата на 1846–1847 един от най-трудните периоди в живота на Бригъм Йънг. Той се чувства „като баща на огромно семейство“ и по-късно разказва, че неговите отговорности са му тежали колкото „двадесет и пет тона“ (“This Shall Be Our Covenant,” Revelations in Context [2016], 307–308; вж. също Светии: историята на Църквата на Исус Христос в последните дни, том 2, глава 3).
Под тези тежки отговорности Бригъм Йънг умолява Господ за напътствие и получава откровение, съдържащо „словото и волята Господни относно лагера Израилев по време на пътешествията му на запад“ (Учение и завети 136:1). Докато изучавате дадените по-долу откъси от това откровение, бихте могли да отбележите Господните напътствия и обещания към светиите.
Изучавайте, докато се подготвяте за урока
Прочетете Учение и завети 136:2, 8, 10–11, 21–22.
Президент Далин Х. Оукс от Първото президентство дава важно проникновение относно откровението, записано като Учение и завети 136. Той казва:
Основното при всяко усилие да се получи откровение е решимостта да направим всичко възможно със собствени усилия и преценка. Това означава, че трябва да служим и да работим.
Усилията в нашата служба и работа са важна част от подготовката ни за откровение. От личното си изучаване на Писанията съм забелязал, че повечето откровения идват при чедата Божии, когато са в действие, а не когато седят в жилищата си, очаквайки Господ да им покаже първата стъпка, която да направят.
Например е важно да се отбележи, че откровението, озаглавено „Словото и Волята Господни относно лагера Израилев“ (У. и З. 136:1) не се дава в Наву, докато Кворумът на дванадесетте планира напускането на Наву; … нито се дава на брега на река Мисисипи. … Откровението за придвижването на светиите през равнините е дадено на 14 януари 1847 г., когато светиите вече са изминали около една трета от пътя към равнините сред планините. (Dallin H. Oaks, “In His Own Time, in His Own Way,” Ensign, Aug, 2013, 22, 24)
Помислете за малко как това проникновение на президент Оукс може да се приложи към вашите собствени въпроси и решения за бъдещето.
В началото на април 1847 г. Бригъм Йънг тръгва от Уинтър Куортърз с първата група светии. Те пропътуват 1 660 км за четири месеца и пристигат в долината на Соленото езеро на 24 юли 1847 г. Уилфърд Уудръф записва, че когато Бригъм Йънг вижда долината, „той е завладян от видение за няколко минути“. Когато видението приключва, той казва: „Достатъчно. Това е мястото. Продължаваме“ (в Teachings of Presidents of the Church: Wilford Woodruff [2004], 146). До октомври около 1 700 светии се заселват в Юта. Но още около 10 000 живеят по бреговете на река Мисури в Айова и Небраска, като през следващите 5 години се придвижват на запад (вж. “Sustaining a New First Presidency in 1847,” ChurchofJesusChrist.org).
В продължение на повече от три години дванадесетте апостоли ръководят Църквата без организирано Първо президентство. През декември 1847 г. апостолите се събират в Каунсъл Блъфс, Айова, където все още живеят голям брой светии. Те се събират в малка къща от трупи, за да обсъдят организирането на Първото президентство. „Светият Дух се (излива) над всички присъстващи в силно проявление“, след което Дванадесетте единодушно подкрепят Бригъм Йънг, старшият апостол, като президент на Църквата (Autobiography of Bathsheba W. Smith, 12, Church History Library, Salt Lake City; правопис стандартизиран; вж. също Светии: историята на Църквата на Исус Христос в последните дни, том 2, глава 6).
Размишлявайте, докато се подготвяте за урока
Помислете как Господ води светиите, докато те пътуват към долината на Соленото езеро. Как сте чувствали водачеството на Господ в живота ви? Върху какво можете да се съсредоточавате, за да получавате повече напътствия от Господ?