Разкази за Първото видение

Общ преглед

Джозеф Смит записва, че Бог Отец и Исус Христос му се явяват в една горичка близо до бащиния му дом в западната част на щата Ню Йорк, когато е на около 14 години. Загрижен за греховете си и несигурен по коя духовна пътека да тръгне, Джозеф търси напътствия, като посещава събрания, чете от Писанията и се моли. В отговор, той получава проявление от небесата. Джозеф споделя и пише за Първото видение, както много често започва да се нарича то; той сам пише или поръчва на писари да напишат четири различни разказа за видението.

Джозеф Смит публикува два разказа за Първото видение приживе. Първият от които, днес познат като Джозеф Смит – История, е официално обявен за стандартно произведение на Църквата в Скъпоценен бисер и така става най-познатият разказ. Двата непубликувани разказа, записани в най-ранната автобиография на Джозеф Смит и в един дневник от по-късни години, общо взето са забравени, докато историци, работещи за Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, не ги откриват повторно и публикуват през 60-те години на 20-и век. Оттогава насам, тези документи са обсъждани многократно в църковни списания, в творби, публикувани от притежавани от Църквата и свързани с нея преси, както и от учени светии от последните дни на други места¹. В допълнение към свидетелските разкази има и пет описания на видението на Джозеф Смит, записани от негови съвременници².

Различните разкази за Първото видение описват логически свързана история, макар и естествено да се различават по отношение на акцентите и подробностите. Историците очакват, че когато човек преразказва едно преживяване много пъти пред различни аудитории в продължение на много години, всеки разказ ще набляга на различни аспекти от преживяването и ще съдържа уникални подробности. Всъщност разлики, подобни на тези в разказите за Първото видение, съществуват в множеството библейски разкази за видението на Павел по пътя за Дамаск и преживяването на апостолите на Планината на преображението³. Въпреки различията обаче, всички разкази за Първото видение спазват една основна последователност. Някои погрешно твърдят, че всяка разлика в разказването на историята е доказателство за фалшификация. Напротив – богатият исторически архив ни позволява да научим много повече за това забележително събитие, отколкото, ако то беше по-слабо документирано.

Разкази за Първото видение

Всеки разказ за Първото видение от Джозеф Смит и неговите съвременници има собствена история и контекст, които повлияват на това как се помнят събитията, как се говори за тях и как са записани. Тези разкази са обсъдени по-долу.

Разказ от 1832 г. Най-ранният известен разказ за Първото видение, единственият написан саморъчно от Джозеф Смит, се намира в кратка, непубликувана автобиография, която Джозеф Смит създава през втората половина на 1832 г. В разказа Джозеф Смит описва осъзнаването на собствените си грехове и разочарованието си от това, че не е способен да открие църква, която съответства на тази, за която чете в Новия завет и която ще му донесе изкупление. Той набляга на Единението на Исус Христос и на личното изкупление, което то предлага. Той пише, че „Господ“ се явява и прощава греховете му. В резултат на видението, Джозеф изпитва радост и обич, въпреки факта, че както отбелязва по-рано, не намира никого, който да повярва на разказа му. Прочетете разказа от 1832 г. тук.

Разказ от 1835 г. През есента на 1835 г., Джозеф разказва видението си на Робърт Матюс, посетител в Къртлънд, Охайо. Разказът, записан в дневника на Джозеф от неговия писар Уорън Париш, набляга на опитите на Джозеф да разбере коя църква е правилната, на противопоставянето, което той чувства, докато се моли, и на появата на божествена личност, бързо последвана от още една. Разказът също така отбелязва появата на ангели във видението. Прочетете разказа от 1835 г. тук.

Разказ от 1838 г. Най-добре познатият на светиите от последни дни разказ за Първото видение днес е този от 1838 г. Публикуван за първи път през 1842 г. в Times and Seasons, вестника на Църквата в Наву, Илинойс, разказът е част от по-дълга история, продиктувана от Джозеф Смит между периодите на изключително силно противопоставяне. Докато разказът от 1832 г. набляга повече на личната история на Джозеф Смит като млад мъж, търсещ опрощение, разказът от 1838 г. се съсредоточава над видението като начало на „организирането и напредъка на Църквата“. Както в разказа от 1835 г., основният въпрос тук е коя църква е правилната. Прочетете разказа от 1838 г. тук.

Разказ от 1842 г. Написан в отговор на молбата за информация относно светиите от последните дни на редактора Джон Уентуърт от Chicago Democrat, този разказ е публикуван в Times and Seasons през 1842 г. („Писмото Уентуърт“, както е известно, е и източникът за Символът на вярата⁴.) Разказът, предназначен за хора, които не са запознати с вярванията на мормоните, е кратък и ясен. Както при предходни разкази, Джозеф отбелязва объркването, което е изпитвал и появата на две Личности в отговор на молитвата му. През следващата година, с малки промени, Джозеф Смит изпраща този разказ на историка Израел Даниел Руп, който го публикува като глава в своята книга He Pasa Ekklesia [Тhe Whole Church]: An Original History of the Religious Denominations at Present Existing in the United States (Първоначална история на религиозните деноминации, съществуващи в Съединени щати в момента)⁵. Прочетете разказа от 1842 г. тук.

Разкази от второ лице. Освен тези разкази от самия Джозеф Смит, пет разказа са написани от негови съвременници, които са го чули да говори за видението. Прочетете тези разкази тук.

Аргументи по отношение на разказите за Първото видение на Джозеф Смит

Разнообразието и броят на разкази за Първото видение карат някои критици да се съмняват в това, че описанията на Джозеф Смит съвпадат с действителността на неговото преживяване. Два аргумента се използват често срещу достоверността на разказите му: първият поставя под съмнение спомена на Джозеф Смит за събитията, а вторият – дали не е украсил историята с течение на времето.

Памет. Един аргумент по отношение на разказите на Джозеф Смит за Първото видение твърди, че историческите доказателства не подкрепят описаното от Джозеф Смит религиозно оживление през 1820 г. в Палмира, Ню Йорк, и околностите. Някои спорят, че това подкопава както твърдението на Джозеф Смит за съществуването на необичайно религиозно въодушевление, така и самият разказ за видението.

Документалните доказателства обаче подкрепят изявленията на Джозеф Смит относно оживленията. Районът, в който живеел, станал известен с религиозните си вълнения и без съмнение бил едно от огнищата на религиозни оживления. Историците наричат района „горящия окръг“, защото през ранните години на 19-и век проповедниците непрекъснато провеждат проповеди на открито и се стремят да обръщат хората във вярата⁶. През юни 1818 г. например, в Палмира се провежда методистки лагер, а на следващото лято методистите се събират отново във Виена (сега Фелпс), Ню Йорк, на 24 км от семейната ферма Смит. Дневниците на един пътуващ методистки проповедник документират много религиозни вълнения в географската област на Джозеф през 1819 и 1820 г. В тях се съобщава, че методисткият служител и деятел за духовно възраждане Преподобни Джордж Лейн е бил в този район и през двете години, говорейки „за Божия начин за извършване на религиозно обръщане“⁷. Това историческо доказателство е в съответствие с описаното от Джозеф. Той казва, че необичайното религиозно вълнение в неговия окръг или район „започ(ва) сред методистите“. Джозеф дори заявява, че започва да изпитва „някакво пристрастие“ към методизма⁸.

Украсяване. Вторият аргумент, често използван по отношение на разказите на Джозеф Смит за Първото видение, е че той украсява историята си с течение на времето. Този аргумент се фокусира върху две подробности: броят и самоличността на небесните личности, които Джозеф Смит твърди, че е видял. Разказите за Първото видение на Джозеф Смит описват небесните личности по-подробно с течение на времето. В разказа от 1832 г. се казва: „Господ разтвори небесата над мен, и аз видях Господа“. В разказа от 1838 г. се казва: „Видях две личности“, едната от които представи другата като „Моя Възлюбен Син“. В резултат на това, критиците спорят, че Джозеф Смит първоначално твърди, че е видял една личност – „Господ“, но накрая заявява, че е видял и Отца и Сина⁹.

Има други, по-последователни начини за разглеждане на фактите. В самото начало трябва да се признае основната хармония в повествованието във времето: три от четирите разказа ясно посочват, че две личности са се появили на Джозеф Смит по време на Първото видение. Изключение на това е разказът на Джозеф Смит от 1832 г., в който прочетеното може да се отнася за една или две личности. Ако се отнася за една небесна личност, то най-вероятно това е тази, която прощава греховете му. Според по-късни разкази, първата божествена личност казва на Джозеф да „слуша“ втората, Исус Христос, Който след това предава главното послание, включващо и посланието за опрощение¹⁰. В такъв случай разказът на Джозеф Смит от 1832 г. може да е фокусиран върху Исус Христос, Онзи, Който носи опрощение.

Друг начин, по който можем да разбираме разказа от 1832 г., е че Джозеф Смит говори за две личности, и двете от които нарича „Господ“. Аргументът за украсяването се крепи на предположението, че разказът от 1832 г. описва появата само на една божествена личност. Но разказът от 1832 г. не твърди, че се появява само една личност. Забележете, че двете препратки към „Господ“ са отделени във времето: първо, „Господ“ разтваря небесата, след това Джозеф Смит вижда „Господ“. Прочитът на разказа е в съответствие с разказа на Джозеф от 1835 г., в който има една личност, която се появява първа, последвана от друга скоро след това. Следователно разказът от 1832 г. може разумно да означава, че Джозеф Смит вижда една личност, която след това разкрива още една, а той нарича и двете „Господ“: „Господ разтвори небесата над мен, и аз видях Господ“¹¹.

По този начин все по-конкретните описания на Джозеф могат убедително да бъдат разглеждани като доказателство за нарастващото прозрение, натрупано с течение на времето, въз основа на опита. От части, разликите между разказа от 1832 г. и по-късните разкази може да имат нещо общо с разликите между писмената и разговорната реч. Разказът от 1832 г. представя първия път, в който Джозеф Смит опитва да запише историята си. През същата година той пише на свой приятел, че се чувства в плен на „хартиена писалка, мастило и крив, счупен, разпилян и несъвършен език“. Той нарича писмената реч „малък, тесен затвор“¹². Обширността на по-късните му разкази е по-лесно разбираема и дори очаквана, когато осъзнаем, че вероятно тези разкази са диктувани по лесен и удобен за Джозеф Смит начин, такъв, който позволява на думите да се леят по-лесно.

Заключение

Джозеф Смит многократно свидетелства, че е имал изключително видение на Бог Отец и Неговия Син Исус Христос. Нито истинността на Първото видение, нито аргументите срещу него могат да бъдат доказани само чрез проучване на историята. Знанието за истинността на свидетелството на Джозеф Смит изисква всеки, който искрено търси истината, да изучава разказите и след това да упражни достатъчно вяра в Христос, за да попита Бог в искрена и смирена молитва дали разказът е истина. Ако търсещият пита с искрено намерение да действа според разкрития от Светия Дух отговор, истинността на видението на Джозеф Смит ще му бъде разкрита. По този начин всеки човек може да знае, че Джозеф Смит е искрен, когато заявява: „Аз видях видение; аз го знам и знам, че и Бог го знае, и не мога да го отрека“¹³.

Църквата е благодарна за приноса на учените към историческото съдържание, представено в тази статия; трудът им се използва с разрешение.

Първоначално публикувана през ноември 2013 г.