Откликвайте с обич

Когато ваш близък сподели своите въпроси или притеснения относно Църквата, нормално е да се чувствате загрижени или притеснени. Опитайте се да оставите настрана тези емоции и да реагирате с доброта и състрадание. Може и да не разбирате напълно преживяването на другия човек, но можете да следвате примера на Исус Христос и винаги да проявявате обич.

Понякога хората се колебаят да споделят трудностите си, защото се страхуват, че могат да развалят взаимоотношенията си със свои близки. Ако някой се обърне към вас, той търси подкрепа. Отговорете с обич, дори и да не знаете какво да направите или кажете. Търсете начини да проявявате състрадание и доброта, дори когато хората правят избори, с които не сте съгласни.

Следват някои принципи, които ще ви помагат да проявявате обич към хората, когато те споделят своите въпроси с вас:

Говорете с обич. Общувайте със смирение, доброта и искреност. Красноречивостта и блестящите идеи не са толкова полезни, колкото това да проявяваме Христова любов. Изразявайте обичта си просто, искрено и често. Според напътствията на Духа, търсете правилното време и начин да споделите „вашата надежда“¹.
Служете по значими начини. Намирайте начини да изразявате своята обич и отдаденост. Попитайте човека какво го кара да се чувства ценен и как можете да го подкрепяте. След това помислете как можете да действате според наученото. Вашата служба ще затвърди думите ви, изразяващи обич, и ще увери човека, че сте загрижени.
Поддържайте своите взаимоотношения. По-важно е да култивираме взаимоотношения на обич и доверие, отколкото да даваме бързи отговори. Една добра цел може да е просто да поддържаме разговора. Поддържането на взаимоотношенията ви и спазването на вашите завети е най-добрият начин да продължавате да оказвате положително влияние.
Опитвайте се да виждате хората през Господните очи. Старейшина Дейл Г. Ренлънд учи: „Не можем пълно да изпълняваме своето заветно задължение да скърбим и утешаваме онези, които се нуждаят от утешение, без да ги виждаме през Божиите очи“². Вашият приятел или близък е чедо на Бог с божествен потенциал. Той преживява изпитанията, които апостол Петър казва, че трябва да очакваме в живота³. Исус Христос призовава учениците Си да обичат другите така, както Той ги обича⁴. Молете се да можете да ги виждате така, както Той ги вижда.
Обичайте ги без условия. Когато обичан от нас човек реши да вярва по различен начин от нас или взема решения, които не разбираме, ние трябва да уважаваме свободата му на избор и да продължаваме да го обичаме. Можем да правим това, без да изоставяме собствените си съкровени вярвания. Президент М. Ръсел Балард учи: „Можем да се обичаме един друг, без да правим компромиси с личните си божествени идеали. И можем да говорим за тези идеали, без да омаловажаваме другите“⁵.

Ключови стихове: Притчи 15:1; Йоан 13:34–35; Учение и завети 52:16, 121:41–42