Ролята на пророците

Търсенето на отговори на нашите въпроси може да ни доближава до Исус Христос, ако прилагаме разумни принципи. Важно е да разбираме как да получаваме откровения, когато търсим отговори. Вижте темата „Приемете, че откровението е процес“, за да разгледате повече съвети относно това как да намирате отговори на въпросите си.

Общ преглед

От древни времена Бог призовава пророци, които да свидетелстват за Исус Христос и да провъзгласяват Неговото слово. Бог подготвя, призовава и води пророците за постигането на Своите вечни цели. Писанията съдържат ученията на много пророци, като например Моисей, Исайя, Илия и Нефи. Всеки от тях говори на хората според собствения им език, време и място, като им дава вдъхновени напътствия и навременни предупреждения.

Бог продължава да призовава пророци и в наше време. Пророкът Джозеф Смит получава власт от Бог да отслужва заветите и свещеническите обреди на Евангелието и да възстанови Църквата на Исус Христос. Той също така получава откровения, поясняващи важни истини за Бог и Неговия план за чедата Му. Неговите приемници в ролята им на президенти на Църквата са имали същата власт да получават откровения, да добавят към познанието за Евангелието и да ръководят Църквата. Този принцип на продължаващо откровение е основна отличителна черта на възстановеното Евангелие.

Светиите от последните дни подкрепят президента на Църквата, неговите съветници в Първото президентство и членовете на Кворума на дванадесетте апостоли като пророци, гледачи и откровители. Ученията на Църквата са провъзгласявани чрез единния глас на тези живи пророци. Учението се обявява и тълкува от президента на Църквата и се подкрепя от Първото президентство и Кворума на дванадесетте, действащи единодушно и следвайки модела, изложен в Учение и завети 107:27–31.

Господ е призовал смъртни мъже да бъдат Негови пророци. Подобно на всички Божии чеда, те преминават през изпитанията на земния живот, но Господ работи чрез тях, за да изпълнява Своето дело. Той е заповядал на членовете на Църквата да се вслушват в съветите им „в пълно търпение и вяра“. Ако правим това, Той обещава да „разпръсне силите на мрака пред (нас) и (да) накара небесата да се разтресат за (наше) добро“.

Свързани с темата насоки за изучаване на Евангелието:

„Пророци“
„Ключове на свещеничеството“

Отговори на вашите въпроси

Защо е важно да се вслушваме в пророците?

Исус Христос възстановява Своята Църква в последните дни, за да Му помага да осъществява чудното Си дело: Той желае да учи на заветните благословии, да улеснява опрощението на грехове и да предлага помощ в изпитанията на всички Божии чеда; да обединява един разделен свят около Своите учения и пример и да свърже всички поколения в човешкото семейство чрез обредите на спасение и възвисяване.

Господ призовава пророци и им дава власт да ръководят това дело. Той им дава откровения, за да им помага да разбират на какво да обръщат внимание и как да придвижват напред Божието дело. Въпреки че пророците имат различен опит, таланти и гледни точки, те смирено търсят и получават волята на Господ за Неговата Църква.

Търсенето на разбиране и потвърждение за божествените призования на пророците чрез прилагане на техните учения с вяра е елемент на ученичеството. Следването на пророците може да изисква „търпение и вяра“, защото ние не винаги можем да разбираме божествената цел на откровенията и ученията, разкрити на даден пророк. Въпреки че може да имаме въпроси, Господ иска от нас да следваме напътствията на Неговите служители с вяра в съвършеното Му знание и силата на Неговото Единение.

Когато се вслушваме в словата на пророците, ние каним Светия Дух в живота си. Присъединяваме се към световна общност от ученици на Исус Христос, отдадени на изграждането на Божието царство на земята. Като следваме съветите на пророците, ние получаваме достъп до благословиите на божествената сила и вечния мир, обещани на онези, които сключват завети в Евангелието и ги спазват.

Как можем да придобием свидетелство, че Господ ръководи Своята Църква чрез пророци?

Бог желае Неговите чеда да се вслушват в Неговите пророци и да имат доверие в тях. Когато търсим с истинско намерение, можем да получим лично свидетелство, че Той ръководи Своята Църква днес.

Можем да прилагаме на практика съвета на пророка Алма. „Изпита(йте) словата ми – увещава той зорамитите, – и упражн(ете) частица вяра, да, дори и ако нямате нищо повече от желание да повярвате, нека това желание да действа във вас, чак докато повярвате по начин, че дадете място на частица от словата ми.“

Алма в допълнение обяснява: „Ще сравним словото със семе. И тъй, ако дадете място да се посади семе в сърцето ви и ето, ако то е истинско семе или добро семе, ако не го изхвърлите чрез неверието си (…) то ще започне да набъбва в гърдите ви; и когато почувствате това движение на набъбването му, ще започнете да си казвате: Това семе трябва да е добро, или че словото е добро, защото започва да разширява душата ми; да, то започва да осветлява съзнанието ми, да, и започва да ми става приятно“.

Както учи Алма, ние можем да изпитваме словата на пророците. Например, когато е възможно, можем да действаме според съвета на пророка редовно да отделяме време за поклонение в дома Господен. Като правим това, можем да очакваме благословиите, обещани от пророка. Разпознаването на тези благословии укрепва нашата вяра в словата на живите пророци.

Отглеждането на семето чрез нашата вяра е продължаващ цял живот процес, но ние можем да започнем днес да придобиваме духовна увереност в живите пророци и да се вслушваме в съветите им с търпение и вяра.

Безпогрешни ли са ръководителите на Църквата?

Единствено Исус Христос е живял съвършен живот. Ръководителите на Църквата се стремят да водят праведен живот и да довеждат хора при Исус Христос чрез своите думи и действия, но те са обект на човешки слабости. Ръководителите на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни не са безпогрешни.

Но не бива да губим от поглед тяхната жизненоважна роля. Господ призовава членовете на Първото президентство на Църквата и Кворума на дванадесетте апостоли да бъдат „специалн(и) свидетели за името Христово“ и да действат като пророци, гледачи и откровители в наши дни. Подобно на древните пророци, те общуват с Бог и разкриват Неговата воля. Те имат божествената власт да ръководят Църквата чрез откровение, да отслужват обредите на Евангелието и да ръководят Господното дело на земята. Това не означава, че знаят всичко. Те работят според светлината, която Господ им е дал, търсят допълнително познание чрез продължаващо откровение и разчитат на укрепващата сила, която получават чрез Исус Христос и Неговото Единение.

Господ винаги е действал чрез смъртни пророци, въпреки техните слабости. Както Йона, който бяга от призованието си в Ниневия, както Петър, който отрязва ухото на войника, или както Джозеф Смит, който дава на Мартин Харис страници от превода на Книгата на Мормон, пророците понякога допускат грешки. В такива случаи Господ поправя служителите Си и след като те се покаят, Той ги благославя да изпълнят делото, за което ги е призовал.

Важно е да помним как бива установено учението на Църквата. Учението се обявява и тълкува от президента на Църквата и се подкрепя от Първото президентство и Кворума на дванадесетте, действащи единодушно и следвайки модела, изложен в Учение и завети 107:27–31. „Това изискване за единодушие поставя граници на пристрастията и личните особености. То гарантира, че Бог ръководи чрез Духа, а не човек чрез мнозинство или съгласие.“ Дадено учение от конкретен ръководител на Църквата може да представлява „лично, макар и добре обмислено мнение, което няма за цел да бъде официално и обвързващо за цялата Църква“.

Чрез Светия Дух всеки от нас може да получи лично уверение, че пророците са призовани от Бог и че Той ръководи делото Си чрез тях.

Какво означава, че пророкът никога няма да поведе Църквата по грешен път?

Президент Уилфърд Уудръф казва: „Господ никога няма да позволи на мен или на някой друг, който заема поста президент на тази Църква, да ви отклони от правия път“. Пророци и апостоли са потвърждавали това учение през поколенията. Учението се обявява и тълкува от президента на Църквата и се подкрепя от Първото президентство и Кворума на дванадесетте, действащи единодушно и следвайки модела, изложен в Учение и завети 107:27–31.

Светиите от последните дни вярват, че пълнотата на възстановеното Евангелие и властта на свещеничеството никога повече няма да бъдат отнети от земята. Това означава, че Бог винаги ще води пророците, за да е сигурен, че Църквата ще изпълнява мисията си да подготвя Неговите чеда за благословиите на вечния живот. Той ще продължава да разкрива волята Си на пророците ред по ред, като увеличава нашето разбиране и премахва грешките като част от продължаващото Възстановяване на Евангелието.

Защо някои неща в Църквата се променят с времето?

В Учение и завети 1:30 Господ заявява, че Църквата е „единствената истинска и жива църква по лицето на цялата земя“. И все пак всички живи същества се развиват и променят. Практиките на Църквата днес са по-различни от практиките дори само преди няколко години. Това е съществена черта на Църквата, която е основана на принципа на продължаващото откровение. Светиите от последните дни вярват, че Бог „все още ще разкрива много велики и важни неща“.

Продължаващото откровение може да разширява или усъвършенства нашето разбиране, да ни води до промяна на някои от нашите традиции и да ни помага да се доближаваме все повече до идеала за Сион. Църквата по света се приспособява, така че правилата ѝ да отговарят на нуждите на конкретни времена и места. В края на краищата нуждите на светиите по американските граници през 19-и век в много отношения са били много различни от нуждите на милионите членове на Църквата, разпръснати по света днес.

Повечето от промените, които преживяваме в Църквата, включват практическото прилагане на евангелски принципи, като например как провеждаме поклонение в Господния ден или как си служим един на друг в нашите райони и клонове. Понякога откровението е водило до по-значими промени в ученията и практиките на Църквата. Примерите включват официалните изявления в Учение и завети, които водят до прекратяване на практиката на многобрачието и предоставяне на свещеническите и храмовите благословии на всички, независимо от расата.

Ученията на живите пророци по-важни ли са от тези в Писанията или на предишните ръководители на Църквата?

Живите пророци, Писанията и предишните ръководители на Църквата са важни. Основната цел на тези три източника на истина е да свидетелстват за спасителната мисия на Исус Христос. Трябва да се стремим да разбираме важната роля, която всеки от източниците играе, и как те са свързани помежду си.

Писанията са източник на важни истини, разкривани в течение на хиляди години и при множество културни обстоятелства. Те съхраняват важни евангелски истини винаги пред очите ни. Свидетелстват за Христос и дават възможност на Духа да ни говори. Ученията на предишните пророци от Възстановяването предоставят подобен духовен източник. Трябва да се стремим да разбираме Писанията и ученията на предишните пророците в контекста, в който са били дадени, и с благодарност да приемаме дадените чрез откровение истини, споделени от тях.

Живите пророци са носители на ключовете на свещеничеството, необходими им да ръководят Църквата и да отслужват обредите на Евангелието в днешно време. Те добавят своите свидетелства за Христос към свидетелствата на предишните пророци. Помагат ни да виждаме как истините на Евангелието се отнасят за настоящите ни обстоятелства. Те получават нови откровения за Църквата, приспособявайки предишни насоки към настоящите обстоятелства, според както са напътствани от Господ. Понякога техните учения превъзхождат ученията на предишните пророци. Най-често техните слова затвърждават ученията на Писанията и словата на предишните пророци.

Научете повече

Ръсел M. Нелсън, „Откровение за Църквата, откровение за нашия живот“, Лиахона, май 2018 г., с. 93–96
Нийл Л. Андерсън, „Божият пророк“, Лиахона, май 2018 г., с. 24–27