Исус Христос и вечното Евангелие: „За четене от учениците“

Забележка: Не се изисква от вас да четете предложените материали, които не са достъпни на вашия език.

Урок	Заглавие	Предложени материали за четене
1	Исус е живият Христос	Иоана 20:30–31; 1 Нефи 6:4; 2 Нефи 25:23, 26. „Живият Христос: свидетелството на Апостолите“, Лиахона, апр. 2000 г., с. 2–3. Дитер Ф. Ухтдорф, „Силата на личното свидетелство“, Лиахона, ноем. 2006 г., с. 37–39.
2	Исус Христос заема централно място в човешката история	Алма 12:22–34; 34:9; 42:8, 11; Учение и Завети 22:1; 45:9; 66:2; Авраам 3:24–27; 1 Петрово 1:19–20; Моисей 4:2. Робърт Д. Хейлз, „Свободата на избор: Важна част от плана на живота“, Лиахона, ноем. 2010 г., с. 24-27.
3	Иехова и Неговото доземно служение	Откровението 12:7-11; Авраам 3:15–25; Учение и Завети 138:55-56. Ричард Г. Скот, „Исус Христос, нашият Изкупител“, Ensign, май 1997 г., с 53–54, 59.
4	Иехова създава земята	Битие 1:1; Иоана 1:1–3; Евреите 1:1–2; Моисей 2:1; Мормон 9:16–17; Учение и Завети 38:1–3; 76:22–24; 104:14–17; Яков 4:9; Учение и Завети 101:32–34; Моисей 1:27–33, 39; 1 Нефи 17:36; Учение и Завети 49:16–17. Ръсел М. Нелсън, „The Creation“, Ensign, май 2000 г., с. 84–86.
5	Исус Христос е Иехова от Стария завет	Иоана 8:51–59; 18:5, 8; Изход 3:11–14; 6;2–3; 3 Нефи 15:5; Моисей 6;51–52, 64–66; Битие 17:1–9; Авраам 1:18–19; 2:8–11. „Enrichment Section A: Who Is the God of the Old Testament“, Ръководство на ученика за Стария завет: Битие – 2 Царете, 3-то издание (Наръчник на църковната образователна система, 2003 г.), с. 45–48.
6	Типове, сенки и символи за Исус Христос	2 Нефи 11:2-6; Моисей 6:63. Ръсел М. Нелсън, „In This Holy Land“, Tambuli, фев. 1991. г, с. 10–19.
7	Исус Христос – Единородният Божий Син в плътта	Матея 1:18–24; Лука 1:26–35; Иоана 10:17–18; 1 Нефи 11:13–21; Мосия 3:7–8. Робърт Е. Уелс, „Our Message to the World“, Ensign, ноем. 1995 г., с. 65–66.
8	Исус Христос изпълнява всяка праведност	Матея 3:13-17; 2 Нефи 31:4-21. Робърт Д. Хейлз, „The Covenant of Baptism: To Be in the Kingdom and of the Kingdom“, Ensign, ноем. 2000 г., с. 6–9.
9	Дълбокото влияние на Спасителя	2 Коринтяните 5:21; Евреите 2:17–18; 4:15–16; Учение и Завети 20:22; Матея 4:1–11; Лука 22:42, 44; Иоана 6:38; 3 Нефи 11:11; Иоана 4:1–29.
10	Следвайте Ме, елате с Мен	Иоана 1:35–47; 2 Нефи 26:33; Алма 5:33–34; Матея 4:18–22; Лука 5:11; 9:57–62; 14:25–33. Дитер Ф. Ухтдорф, „Пътят на ученика“, Лиахона, май 2009 г., с. 75-78.
11	Исус Христос обикаля да прави благодеяния	Деянията 10:38; Матея 5:9–12, 21–24, 38–41, 43–47; 6:14–15; 7:1–5. Джефри Р. Холанд, „Цената и благословиите на ученичеството“, Лиахона, май 2014 г., с. 6–9.
12	Чудеса по пътищата на Палестина	Марка 1:39–42; 2:1–12; 5:1–8, 19, 22–43; 8:1–9; Лука 7:11–15; 1 Нефи 11:31; Мосия 3:5–6; 3 Нефи 17:5–9. Сидни С. Рейнолдс, „A God of Miracles“, Ensign, май 2001 г., с. 12–13.
13	Исус Христос призовава Дванадесетте апостоли	Матея 10:1–8; 16:15–19; 17:1–8; Деянията 1:21–22; 2:22–24, 32; 3:12–16; 4:31–32; 5:29–32; Учение и Завети 107:23. Бойд К. Пакър, „Дванадесетте“, Лиахона, май 2008 г., с. 83–87.
14	Исус Христос е Месията	Матея 21:1–11; Лука 4:16–24; Иоана 6:5–15, 31–32, 49–53, 66–69. Г. Омър Дърам, „Jesus the Christ: The Words and Their Meaning“, Ensign, май 1984 г., с. 14–16.
15	Исус Христос въвежда причастието	Матея 26;26–28; Лука 22:17–20; 1 Коринтяните 11:27–30; 3 Нефи 18:1–11, 28–29; 20:8–9; Учение и Завети 20:75–79. Далин Х. Оукс, „Събранието за причастие и причастието“, Лиахона, ноем. 2008 г., с. 17-20.
16	Спасителят извършва Единение за греховете на цялото човечество	Марка 14:33–36; Лука 22:39–46; Иоана 15:13; 1 Петрово 3:18; 2 Нефи 9:21; Мосия 3:7; Алма 7:11–13; Учение и Завети 19:15–20. David A. Bednar, „The Atonement and the Journey of Mortality“, Ensign, апр. 2012 г., с. 40–47.
17	Спасителят страда и умира на кръста на Голгота	Матея 27:26–54; Лука 23:34–46; Иоана 10:11–18; 19:10–11, 19–37; 1 Нефи 19:9. Джефри Р. Холанд, „Никой не бил с Него“ Лиахона, май 2009 г., с. 86-88.
18	Спасителят проповядва в света на духовете	Лука 23:39–43; 1 Петрово 3:18–20; 4:6; Учение и Завети 128:15,22; 138:1–37. Спенсър Дж. Конди, „The Savior’s Visit to the Spirit World“, Ensign, юли 2003 г., с. 32–36.
19	Той възкръсва	Лука 24:1–48; Иоана 20; 1 Коринтяните 15:1–29, 54–58. Далин Х. Оукс, „Resurrection“, Ensign, май 2000 г., с. 14–16.
20	Спасителят проповядва на „другите Си овце“	Иоана 10:11–16; 3 Нефи 11:1–17; 15:16–21; 16:1–3. Ronald A. Rasband, „One by One“, Ensign, ноем. 2000 г., с. 29–30.
21	Исус Христос организира Своята Църква	Матея 10:1–4; 16:19; 17:3–7; 18:18; Деянията 2:1–6, 14-26; 4:11–3, 18–21; Деянията 10:9–20, 25–28, 34–35, 44–48; Деянията 15:1–11, 13–19; Ефесяните 2:19–20; 4:11–14. Джефри Р. Холанд, „Пророци, гледачи и откровители“ Лиахона, май 2004 г., с. 6-9.
22	Отецът и Синът се явяват на Джозеф Смит	Джозеф Смит — История 1:5-26. Дитер Ф. Ухтдорф, „Плодовете на първото видение“, Лиахона, май 2005 г., с. 36-38.
23	Спасителят възстановява Своето свещеничество, Църква и Евангелие	Учение и Завети 1:17, 38; 18:33–35; Джозеф Смит - История 1:17–20. Тад Р. Калистър, „Какъв е планът на Христовата Църква?“ (Послание за пълнолетните младежи в църковната образователна система, 12 януари 2014 г.); LDS.org
24	Той е жив!	Мосия 5:1–15; Учение и Завети 45:3–5; 76:19–24; 110:1–4.
25	Исус Христос ще се завърне един ден	Матея 25:1–13; Учение и Завети 133:3–19. Далин Х. Оукс, „Подготовка за Второто пришествие“,Лиахона, май 2004 г., с. 7–10.
26	Исус Христос ще управлява като Цар на царете и ще съди света	Матея 25:31–46. Глава 45, „Милениумът“, Евангелски принципи, 2009 г., с. 285–288. Глава 46, „Страшният съд“, Евангелски принципи, 2009 г., с. 291–298.
27	Исус Христос е Светлината, Животът и Надеждата на света	Псалми 146:5; Иоана 8:12; Римляните 5:3–5; 15:13; 1 Петрово 1:3; Етер 12:4, 32; Мороний 7:3, 40–41; Учение и Завети 88:6–13; 138:14. Дитер Ф. Ухтдорф, „Надеждата на Божията светлина“, Лиахона, май 2013 г., с. 70–77.
28	Личен свидетел за Исус Христос	Матея 5:14–16; 2 Нефи 25:26; Мосия 18:8–11; 3 Нефи 18:24. Д. Тод Кристоферсън, „Да станем свидетели на Хрисос“, Лиахона, март 2008 г., с. 58–63.