Дванадесетте
За да може Църквата да бъде Негова Църква, трябва да има Кворум на дванадесетте, които да държат ключовете.
Скоро след смъртта на президент Гордън Б. Хинкли четиринадесетте мъже апостоли, на които са били дадени ключовете на царството, се събраха заедно в горната стая на храма, за да реорганизират Първото Президентство на Църквата. Нямаше съмнения за това какво трябваше да се направи, нямаше колебания. Ние знаехме, че старшият апостол е президент на Църквата. И на това свято събрание Томас Спенсър Монсън беше подкрепен от Кворума на дванадесетте апостоли като президент на Църквата. Той определи и назова своите съветници. По същия начин те бяха подкрепени, ръкоположени и им бе дадена власт. На президент Монсън изрично му беше дадена властта да упражнява всички свещенически ключове. Сега, според установеното от Писанията, той е единственият човек на земята, който има правото да упражнява всички ключове. Но всички ние като апостоли ги държим. Един от нас е призован и ръкоположен и става президент на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. От години той е бил вече подкрепен като пророк, гледач и откровител.
С призоваването на президент Ухтдорф в Първото Президентство се освободи едно място в Дванадесетте, и така вчера подкрепихме новия член на Кворума на Дванадесетте, старейшина Д. Тод Кристоферсън. Сега той се присъединява към това свято братство, този свят кръг, който е попълнен. Призованието на апостол води началото си от Господ Исус Христос.
Ние подкрепихме също известен брой седемдесетници. Сега те са заели своите места. Писанията показват, че Кворумът на Дванадесетте има отговорност да ръководи всички дела на Църквата и когато имат нужда от помощ, да “свиква не някои други, а Седемдесетте”1. И сега имаме осем кворума на Седемдесетте по целия свят с повече от 300 седемдесетници, всички имащи необходимата власт да правят всичко заръчано им от Дванадесетте.
Сам Господ поставя начало на този модел на ръководство:
“Исус излезе на бърдото да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли”2.
Андрей чул Иоан да говори и изтичал при брат си Симон, като казал, “Намерихме Месия(та)…
… Като го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, син Ионов; ти ще се наричаш Кифа, което значи (канара)”3.
Симон и неговия брат Андрея хвърляли мрежи в морето; Яков и Иоан, Заведеевите синове, кърпели своите мрежи; Филип и Вартоломей; Матей, бирник или събирач на данъци; Тома, Яков Алфеев, Симон Зилот, Юда, Яковият брат и Юда Искариотски – те сформирали Кворума на Дванадесетте4.
Той заповядва на всички тях, “Дойдете след Мене”5.
Той казва на Петър, “Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата”6.
И казва на Дванадесетте, “Който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши; защото Аз отивам при Отца”7.
Той дал на Своите апостоли “сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести. И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните… навсякъде”8.
Той също казва, “Дванадесет(те) държат ключовете за отваряне на властта на царството Ми по четирите краища на земята, и след това да изпращат словото Ми до всяко създание”9.
Исус пита своите ученици, “Според както казват хората, Човешкият Син Кой е?…
Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос, Син на живия Бог”10.
Когато Исус учи в синагогата, мнозина ученици казват, “Тежко е това учение; кой може да го слуша?…
Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.
За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?
… Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот”11.
След разпъването апостолите си спомнили, че Той бил казал, че те трябвало да останат в Ерусалим12. След това дошъл денят на Петдесетница и те получили Светия Дух13. Те получили потвърдено “пророческо слово”14 и “говорили от Бога, движими от Светия Дух”15. И така процесът бил напълно завършен.
Знаем малко за техните пътувания и само къде и как някои от тях умрели. Яков бил убит в Ерусалим от Ирод. Петър и Павел умрели в Рим. Според преданието Филип заминал на Изток. Не знаем много повече от това.
Те се разпръснали, проповядвали, свидетелствали и установили Църквата. Умрели за своята вяра и със смъртта им дошли тъмните векове на вероотстъпничество.
Най-ценното нещо, което се изгубило при вероотстъпничеството, било властта на Дванадесетте – ключовете свещеничеството. За да може Църквата да бъде Негова Църква, трябва да има Кворум на дванадесетте, които да държат ключовете и да могат да ги предават на други.
С течение на времето дошло Първото видение и възстановяването на Мелхиседековото свещеничество от Петър, Яков и Иоан16.
На Първото Президентство и на Кворума на дванадесетте апостоли по-късно се казва:
“Защото истина ви казвам, ключовете на диспенсацията, които сте получили, са дошли от бащите и най-накрая са били изпратени от небесата на вас.
… вижте колко велико е вашето призование. Очистете сърцата си и одеждите си, да не би кръвта на това поколение да бъде изискана от ръцете ви”17.
Възстановената Църква на Исус Христос на светиите от последните дни била млада, когато Първото Президентство било организирано, а след него и Кворумът на дванадесетте апостоли, който бил попълнен от обикновени мъже, и после кворумите на Седемдесетте. Средната възраст в този първи Кворум на Дванадесетте била 28 години.
Оттогава е установена непрекъсната линия на властта. Ключовете на свещеничеството, дадени на апостолите, винаги са били държани от членовете на Първото Президентство и Кворума на Дванадесетте.
Вчера старейшина Д. Тод Кристоферсън стана 96-тия апостол, който служи в Дванадесетте в тази диспенсация. Той ще бъде ръкоположен за апостол и ще му бъдат дадени всички ключове на свещеничеството, с които разполагат останалите 14 пророци, гледачи и откровители, апостоли на Господ Исус Христос.
През 1976 г. в Копенхаген, Дания се състоя областна обща конференция. След заключителната сесия президент Спенсър У. Кимбъл пожела да види църквата Вор Фруе, където се намират статуите на Христос и на дванадесетте апостоли, изработени от Торвалдсен. Той беше ходил там няколко години по-рано и поиска ние всички да отидем там.
Зад олтара в предната част на църквата е поставена познатата статуя на Христос, с ръце разтворени и леко протегнати напред, като на тях личат белезите от гвоздеите; раната на ребрата Му ясно се вижда. От двете страни са поставени статуите на апостолите, започвайки с Петър от дясната страна и продължавайки с останалите апостоли.
Повечето от групата бяха застанали в задната част заедно с уредника. Аз бях застанал с президент Кимбъл пред статуята на Петър със старейшина Рекс Д. Пинегар и Йохан Хелге Бентин, президент на кол Копенхаген.
В ръката на Петър има тежки ключове, изваяни от мрамор. Президент Кимбъл ги посочи и обясни какво символизираха те. После, по начин, който никога няма да забравя, той се обърна към президент Бентин и с необикновена настойчивост го посочи с пръст и каза, “Искам да кажете на всички в Дания, че аз държа ключовете! Ние държим истинските ключове и ги упражняваме всеки ден”.
Никога няма да забравя това изказване, това свидетелство на един пророк. Бях силно повлиян духовно и впечатлението имаше физическо въздействие.
Ние отидохме в задната част на сградата, където бяха останалите от групата. Посочвайки статуите, президент Кимбъл каза на уредника, “Това са мъртвите апостоли”. Посочвайки мен, той каза, “Ето тук са живите апостоли. Старейшина Пакър е апостол. Старейшина Томас С. Монсън и старейшина Том Пери са апостоли, и аз съм апостол. Ние сме живите апостоли.
Вие четете за седемдесетници в Новия завет и тук има двама живи седемдесетници – старейшина Рекс Д. Пинегар и старейшина Робърт Д. Хейлз”.
Уредникът, който до онзи момент не бе показал никаква емоция, изведнъж се просълзи.
Почувствах, че това е неповторимо изживяване.
“Ние вярваме в същата организация, която е съществувала в Първоначалната Църква, а именно: апостоли, пророци, пастири, учители, благовестители и тъй нататък”18.
Когато се ръкополагат Седемдесетте, макар и да не са апостоли, нито им се дават ключове, те имат власт, и Дванадесетте “свиква(т) не някои други, а Седемдесетте, когато… се нужда(ят) от съдействие, за да отговор(ят) на различните изисквания за проповядване и отслужване на Евангелието”19.
Днес има 308 седемдесетници в 8 кворума. Те са от 44 държави и говорят 30 езика.
Не сме чули някой да упражнява свещенически ключове в други християнски църкви. Странно е, че някои хора ни описват като не християни, когато ние сме единствените, които имаме властта и организацията, която Той установил.
Настоящите Дванадесет апостоли са съвсем обикновени хора. Те, както и първите апостоли, поотделно не са нищо поразително, но заедно Дванадесетте представляват сила.
Ние сме с различни професии. Ние сме учени, адвокати и учители.
Старейшина Нелсън е един от пионерите в сърдечната хирургия. Извършил е хиляди хирургични операции. Каза ми, че давал на всеки опериран от него пациент доживотна гаранция за сърцето.
Неколцина от Кворума са военни – моряк, морски пехотинци, пилоти.
Заемали са различни постове в Църквата: домашни учители, учители, мисионери, президенти на кворуми, епископи, президенти на кол, президенти на мисия и най-важното, съпрузи и бащи.
Всички те са ученици и учители на Евангелието на Исус Христос. Нещата, които ни обединяват, са обичта ни към Спасителя и децата на Неговия Отец и свидетелството ни, че Той стои начело на Църквата.
Почти всички от Дванадесетте са със скромен произход, както било, когато Той бил на земята. Живите дванадесет апостоли са споени заедно в служението на Евангелието на Исус Христос. Когато било отправено призованието, всеки от нас оставил мрежата, така да се каже, и последвал Господ.
Едно от запомнящите се изказвания на президент Кимбъл е следното, “Животът ми е като обувките ми – да бъде износен в служение”20. Това се отнася за всички членове на Дванадесетте. Ние също се износваме в служба на Господ и правим това с желание. Не е лесно нито за нас, нито за нашите семейства.
Невъзможно е с думи да се опише приноса, службата и жертвата, дадени от съпругите на свещеническите ръководители по света.
Преди известно време, съпругата ми и сестра Балард бяха подложени на наистина болезнена операция на гръбнака. И двете се възстановиха без да се оплачат. Единственият близък до роптание коментар на съпругата ми бе, “Това хич не е забавно!”
“Задължение на дванадесетте е също” – под ръководството на Първото Президентство – “да поставят и установяват ред сред всички други служители на църквата в съгласие с откровението”21.
Сега разполагаме с електронните средства, с които можем да учим и свидетелстваме пред ръководители и членове по целия свят. Но за да може да се предадат ключовете на властта на свещеническите ръководители в тази непрекъсната линия, “чрез полагане на ръце”22, навсякъде по света, един от нас трябва да бъде там всеки път.
Господ казва, “И отново, Аз ви казвам, че всеки, когото вие ще изпратите в мое име чрез гласа на вашите братя, Дванадесетте, надлежно препоръчан и упълномощен от вас, ще има сила да отвори вратата на царството Ми на всеки народ, където и да го изпратите”23.
Писанията описват Дванадесетте като “пътуващи съветници”24.
Не съм различен от братята от Дванадесетте, Седемдесетте и Епископството, с които съм служил в продължение на 47 години, когато ви кажа, че архивите показват, че съм бил в Мексико, Централна и Южна Америка повече от 75 пъти, в Европа над 50 пъти, в Канада над 25 пъти, по островите в Южния Пасифик 10 пъти, Азия 10 пъти, Африка 4 пъти; също така в Китай два пъти и също в Израел, Саудитска Арабия, Бахрейн, Доминиканската република, Индия, Пакистан, Египет, Индонезия, и много, много още други места по света. Други са пътували дори повече от това.
Въпреки че апостолите държат всички ключове, всички ръководители и членове по подобен начин могат да получават лично откровение. Наистина, от тях се очаква да го търсят с молитва и да действат според него с вяра.
“Защото чрез Него и едните и другите имаме своя достъп при Отца в един Дух.
Затова вие не сте вече странници и пришелци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство:
понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като е крайъгълен камък сам Христос Исус”25.
Сега старейшина Кристоферсън може да се чуди, както аз някога, “Защо човек като мен е ръкоположен в святото апостолство?”
Толкова много качества ми липсват. Усилията ми да служа са изпълнени с толкова празнини. Има само едно нещо, една характерна черта, която би могла да го обясни. Подобно на Петър и всички ръкоположени оттогава апостоли, аз имам необходимото свидетелство.
Знам, че Бог е нашия Отец. Той представил Своя Син Исус Христос на Джозеф Смит. Заявявам ви, че знам, че Исус е Христос. Знам, че Той е жив. Той бил роден в средата на времето. Той проповядвал Своето Евангелие и бил осъден. Той страдал, бил разпънат и възкръснал на третия ден. Той, като Своя Отец, има тяло от плът и кръв. Той извършил Своето Единение. За Него давам свидетелство аз. За Него съм свидетел. Давам го в името на Исус Христос, амин.