Изобилно благословени
Свидетелството ни беше укрепено. Вярвам, че всички ние сме още по-твърдо решени да живеем според принципите на Евангелието на Исус Христос.
От дълго време посещавам конференции. Но никога не съм се чувствал така изобилно благословен, както през тази сесия. Чухме бързо следващи едно след друго послания от множество говорители, но всяко едно от тях засягаше много важна тема. Днес получихме едно угощение от вяра, любов и съвети. Нека въплътим тези неща в нашия живот.
Брат Балард, преди няколко години скъпата ми жена отиде в болница. Преди да тръгне, тя остави бележка за децата: “Скъпи деца, не позволявайте на тате да пипа микровълновата печка“ – следва запетая “и печката, и миялнята, и сушилнята”. Неудобно ми е да добавя още неща към този списък.
Мисля, че именно брат Ухтдорф беше казал, “Вие разказахте на присъстващите за майчиното си наследство. А какво да кажем за бащиното?” Затова ще завърша с няколко думи за бащиното си наследство.
Баща ми дойде от Швеция, а съпругата му – от Англия. Те се срещнали на кораба на път насам. Той я изчакал да порасне и след това й предложил брак. Те се венчали в храма в Солт Лейк и той написал в дневника си, “Днес е най-щастливият ден в живота ми. Възлюбената ми и аз се венчахме за време и за вечността в светия храм”.
Три дена по-късно, на 23 април 1898 г. той пише, “Хванах влака от Рио Гранде Уестърн Депо на път към Скандинавия, където бях призован като мисионер”. И заминал за Швеция, оставяйки съпругата си три дена след брака.
Неговият дневник, написан с молив, стигна до мен от един чичо, който ме избра да получа бащиния му дневник. Най-често срещаният израз в дневника беше “Краката ми са мокри”. Но най-красивият пасаж беше: “Днес отидохме в дома на Янсон. Срещнахме сестра Янсон. Тя приготви прекрасна вечеря за нас. Тя е добър готвач”. И по-нататък, “Всички деца пееха, свиреха на хармоника или танцуваха, а след това тя плати десятъка си. Пет крони за Господ, една за спътника ми, старейшина Ипсън, и една за мен”. И след това бяха изредени имената на децата.
Когато прочетох това в дневника, забелязах и името на тъста си като член на това семейство, един от тези пели песни деца, този, чиято единствена дъщеря бе момичето, за което се ожених.
От първия ден, когато зърнах Франсис, разбрах, че съм намерил единствената. По-късно Господ ни събра и аз я поканих да излезем. Аз отидох до тях, за да я взема. Тя ме представи и баща и каза, “Монсън, това е шведско име, нали?”
Казах, “Да.”
Той каза, “Добре”.
След това той отиде в друга стая и извади снимка на двама мисионери с цилиндри и с по една Книга на Мормон в ръка.
“Имаш ли нещо общо с този Монсън”, каза той “Елайъс Монсън?”
Аз казах, “Да, той е брат на дядо ми. Той също е бил мисионер в Швеция”.
Баща й заплака. Той лесно се разплакваше. Той каза, “Той и неговият спътник бяха мисионерите, преподавали Евангелието на майка ми и баща ми, всичките ми братя и сестри и на мен”. Той ме целуна по бузата. А след това майка й се разплака и ме целуна по другата буза. След това се огледах за Франсис. Тя каза, “Ще си взема палтото”.
Скъпата ми Франсис падна лошо преди няколко години. Отиде в болница. Беше в кома 18 дена. Седях до нея. Тя дори не потрепваше. Децата плачеха, внуците плачеха и аз плачех. Никакво движение.
И после един ден тя отвори очи. Рекордно бързо се озовах до нея. Целунах я, прегърнах я и й казах, “Ти се върна. Обичам те”. А тя каза, “Аз също те обичам, Том, но сме в сериозна беда”. Помислих си, какво можеш да знаеш за бедите, Франсис? Тя каза, “Забравих да платя данъците за последното тримесечие”.
Аз й казах, “Франсис, ако беше казала това преди да ме целунеш и кажеш, че ме обичаш, може би щях да те оставя тук”.
Братя, нека се държим достойно и уважително с нашите съпруги. Те са наши спътници за вечността. Сестри, почитайте съпрузите си. Те имат нужда от добра дума. Имат нужда от приятелска усмивка. Те се нуждаят от проява на искрена любов.
Да оставим семейството ми настрана, мои братя и сестри, това беше чудесна конференция. Ние бяхме поучени от мъдри и вдъхновени послания. Свидетелството ни беше укрепено. Вярвам, че всички ние сме още по-твърдо решени да живеем според принципите на Евангелието на Исус Христос.
Не само бяхме благословени от отличните речи, които бяха изнесени; бяхме и възвисени от красивата музика, която ни бе осигурена. Изобилно сме благословени в Църквата от онези, които споделят своя музикален талант с нас. Всички хорове се представиха толкова добре през последните два дена.
Изразявам огромната си любов към всички, които участваха и към всички вас, които слушаха. Чувствах молитвите ви за мен и бях подкрепен и благословен през двата месеца, откакто нашият обичан президент Хинкли ни напусна. Още веднъж аз високо ценя вашия вот на подкрепа.
Не мога адекватно да изразя благодарността си за възстановяването на Евангелието в тези последни дни и за значимостта на това в моя живот. Всеки от нас е бил повлиян и оформен, следвайки стъпките на Спасителя и придържайки се към принципите в Неговото Евангелие.
На вас, родители, аз казвам, показвайте любов към децата си. Вие знаете, че ги обичате, но се уверете, че и те го знаят. Те са толкова безценни. Нека го знаят. Обръщайте се към Небесния ни Отец за помощ, докато се грижите за нуждите им всеки ден и докато се справяте с предизвикателствата, които неизбежно идват с родителството. Имате нужда от нещо повече от собствената си мъдрост, за да ги отгледате.
Оценяваме по достойнство нашите млади хора, които се възправят срещу беззаконието в света и се стараят да живеят според заповедите.
Онези от вас, които могат да посещават храма, бих посъветвал да го правят често. Това ще помогне за укрепването на браковете и семействата.
Нека бъдем добри един към друг, да разбираме взаимно нуждите си и съответно да си помагаме.
Скъпи мои братя и сестри, обичам ви и се моля за вас. Моля ви, молете се за мен. И заедно ще пожънем благословиите, които нашия Небесен Отец пази за всеки един от нас. Това е моята молитва, която отправям, добавяйки своето свидетелство. Това дело е истинно. В името на Исус Христос, амин.