Примери за праведност
Наше задължение е да живеем по начин, по който можем да бъдем пример за праведност.
Ясно ми е, че вие, моите братя, събрани тук в Центъра за конференции и на хиляди други места, представлявате най-голямото събрание на свещеничеството, което някога се е състояло. Ние сме част от най-голямото братство в целия свят. Колко щастливи и благословени сме от това, че сме носители на Божието свещеничество.
Бяхме напътствани и назидавани, слушайки вдъхновени послания. Моля се да бъда обект на вашата вяра и молитви, докато споделям с вас мислите и чувствата, които напоследък занимаваха ума ми, подготвяйки се да се обърна към вас.
Като носители на свещеничеството ние сме били изпратени на земята във времена, изпълнени с безпокойство. Живеем в един сложен свят, където навсякъде се кръстосват конфликтни течения. Политически машинации подриват стабилността на държави, деспоти посягат към властта и някой слоеве на обществото изглеждат завинаги потиснати, лишени от възможности и изпълнени с чувство на провал.
Ние, които сме поставени в свещеничеството Божие, можем да бъдеm сила за положителна промяна.. Когато сме достойни за помощта на Господ, ние можем да изграждаме характера на момчетата и да поправяме поведението у възрастните мъже, можем да постигнем чудеса в Неговата свята служба. Нашите възможности нямат граници.
Наша е задачата да даваме порядъчен пример. Укрепени сме от следната истина – най-голямата сила в този свят е Божията сила, която действа чрез човека. Братя, ако действаме по Господно поръчение, ние имаме право на Неговата подкрепа. Никога не забравяйте тази истина. Тази Божествена подкрепа, разбира се, се основава на нашето достойнство. Всеки трябва за се запита: Чисти ли са ръцете ми? Непорочно ли е сърцето ми? Дали съм един достоен служител на Господ?
Заобиколени сме от толкова много неща, чиято цел е да отклонят вниманието ни от непорочните и добри неща и да ни изкушат с онова, което ще ни направи недостойни да упражняваме свещеническата власт, на която сме носители. Не говоря само на младите мъже от Аароновото свещеничество, а на мъжете на всяка възраст. Изкушенията идват под различни форми през целия ни живот.
Братя, дали сме достойни по всяко време да изпълняваме светите задължения, свързани със свещеничеството, на което сме носители? Млади мъже – вие, които сте свещеници – дали сте чисти по тяло и по дух, когато сядате на масата за причастието в неделя и благославяте символите на причастието? Млади мъже – вие, които сте учители – достойни ли сте са подготвите причастието? Дякони, когато разнасяте причастието на членовете на Църквата, правите ли това със знанието, че сте духовно подготвени за това? Дали всеки от вас напълно разбира важността на всички свети задължения, които изпълнява?
Мои млади приятели, бъдете силни. Човешките философии ни заобикалят. Днес лицето на греха често се крие под маската на толерантността. Не се заблуждавайте; зад този параван се намират разочарование, нещастие и болка. Вие знаете кое е правилно и кое погрешно и няма прикритие, колкото и запленяващо да е то, което да промени това. Естеството на прегрешението си остава същото. Ако така наречените ваши приятели ви карат да направите нещо, което знаете, че е неправилно – вие трябва да бъдете онези, които защитават правдата, дори ако с това останете сами. Имайте моралната смелост да бъдете светлината, която околните да следват. Няма приятелство, по-ценно от вашата собствена чиста съвест, вашата морална чистота – и колко славно е чувството да знаеш, че си застанал на отреденото ти място чист и уверен в своето достойнство да направиш това.
Братя от Мелхиседековото свещеничество, стремите ли се усърдно всеки ден да живеете така, както трябва? Отнасяте ли се мило и нежно към своята съпруга и към децата си? Честни ли сте във взаимоотношенията си с околните – винаги и при всякакви обстоятелства?
Ако някой от вас се е подхлъзнал, около вас има хора, които ще ви помогнат отново да бъдете чисти и достойни. Вашият епископ или президент на клон силно желае да ви помогне и наистина с разбиране и състрадание ще направи всичко по силите си да ви съдейства в процеса на покаяние, така че отново да можете да застанете в праведност пред Господ.
Мнозина от вас ще си спомнят президент Н. Елдън Танер, който служи като съветник на четирима президенти на Църквата. Той даде непреклонен пример за праведност в своята кариера в промишлеността, служейки в държавните органи на Канада, както и в личния си живот. Той ни даде следния вдъхновен съвет:
“Нищо не носи по-голяма радост и щастие от живота според ученията на Евангелието. Бъдете пример; бъдете влияние за добро…
Всеки от нас е бил предопределен за някаква работа като избран (Божий) служител, на когото Той е сметнал за редно да даде свещеничеството и силата да се действа в Негово име. Винаги помнете, че хората са отправили поглед към вас, търсейки ръководство, и че вие влияете на живота им или за добро или за лошо, което влияние ще бъде усещано поколения наред”1.
Братя мои, повтарям, че като носители на свещеничеството Божие, наше задължение е да живеем по начин, по който можем да бъдем пример за праведност, достоен да бъде следван от околните. Размишлявайки върху начина, по който можем да дадем такива примери, си спомних за изживяване, което имах преди няколко години, присъствайки на колова конференция. По време на общата сесия гледах как едно момче беше седнало със семейството си на първия ред на залата. Аз бях седнал на подиума. С напредването на събранието започнах да забелязвам, че като кръстосах единия си крак над другия, младото момче правеше същото. Когато размених положението на краката си, той веднага направи същото. Сложих ръце в скута си, той също. Подпрях брадичка с ръката си, той направи същото. Каквото и да правех, той ме имитираше. Продължихме така, докато дойде времето да се обърна към събранието. Реших да го изпитам. Погледнах право в него и сигурен, че съм привлякъл вниманието, размърдах ушите си. Той напразно се опита да направи същото, хванах го натясно! Той просто не можеше да накара ушите си да се размърдат. Обърна се към баща си, който седеше до него, и му прошепна нещо. Посочи първо ушите си, после мен. Баща му ме погледна, явно за да види как се движат ушите ми, като аз бях застанал сериозно със кръстосани ръце, без да мърдам и мускул. Бащата погледна скептично сина си, който преживяваше леко поражение. Накрая той ми се усмихна глуповато и сви рамене.
С годините обмислях това преживяване, размишлявайки върху това как, особено в ранните си години, ние подражаваме на примера на своите родители, ръководители и връстници. Пророкът Бригъм Йънг казва: “Никога не трябва да си позволяваме да вършим нещо, което не желаем да правят нашите деца. Ние следва да им даваме примера, който желаем те да следват”2.
На вас, които сте бащи или ръководители на момчета, казвам – стремете се да бъдете примерът, от който момчетата имат нужда. Бащата, разбира се, следва да бъде основният пример, и момчето, което е благословено с достоен баща, е истински щастливец. Но дори и едно примерно семейство, с усърдни и предани майка и баща има нужда от цялата налична подкрепа на всички добри и искрено загрижени мъже. Има също момчета без бащи, или такива, чиито бащи в момента не дават нужния пример. За това момче Господ е предоставил мрежа от помощници в Църквата – епископи, съветници, учители, скаутски ръководители, домашни учители. Когато Господната програма е задействана и функционира както трябва, не е редно да има млад мъж в Църквата, който да не се радва на влиянието на добри мъже в живота си.
Ефективната работа на един вдъхновен епископ, съветник или учител, е много малко свързана с външните признаци на власт или изобилието от притежания на този свят. Ръководителите, които обикновено имат най-голямо влияние, са онези, които подклаждат огън в сърцата с отдадеността си към истината, които правят подчинението на дълга да изглежда като същността на мъжеството, които превръщат някоя обикновена и рутинна случка във възможност да видим човека, който желаем да бъдем.
Не трябва да забравяме и главният ни Пример – нашият Спасител Исус Христос. Неговото раждане било предсказано от пророците; ангели оповестили за Неговото земно служение. Той “растеше, крепнеше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него”3.
Кръстен от Иоан в реката, известна под името Йордан, той започнал своето официално служение сред човеците. На софистиката на Сатана Исус обърнал гръб. Към Своя дълг, даден Му от Отца, Той обърнал поглед, на него дал Своето сърце и Своя живот. И какъв безгрешен, безкористен, благороден и божествен живот бил това. Исус се трудел. Исус обичал. Исус служел. Исус свидетелствал. На кой по-добър пример бихме могли да се стремим да подражаваме? Нека започнем да правим това от този момент, тази вечер. Завинаги ще си отиде старата ни същност със своето пораженство, отчаяние, съмнение и безверие. Ще пристъпим към нов живот – живот на вяра, надежда, смелост и радост. Няма да има задачи с твърде застрашителни размери, нито отговорности твърде тежки, нито задължение, равносилно на бреме. Всички неща стават възможни.
Преди много години говорих с човек, който следваше примера на Спасителя, човек, който беше предан и непоколебим, силен и достоен през бурите на живота. Той със смелост увеличаваше своите свещенически призования. Той може да бъде пример за всеки от нас. Той се казва Томас Майкъл Уилсън, синът на Уили и Джулия Уилсън от Лафайет, Алабама.
Като юноша, той и семейството му все още не били членове на Църквата. По-късно заболял от рак, последвала болезнена радиационна терапия и благословена ремисия. Това заболяване накарало семейството му да осъзнае не само че животът е безценен, но и че може да бъде кратък. Те започнали да търсят религия, която да им помогне в този труден период. Впоследствие били поканени в Църквата и накрая всички освен бащата били кръстени. След като приел Евангелието, младият брат Уилсън копнеел за възможността да бъде мисионер, макар да бил по-възрастен от повечето млади мъже, които започвали службата си на мисионери. Когато бил на 23 г., пристигнало призованието да служи в мисията Солт Лейк Сити Юта.
Колегите на старейшина Уилсън описаха неговата вяра като безпрекословна, неотклонна и безотказна. Той бил пример за всички. Обаче след 11 месеца мисионерска служба заболяването се завърна. Рак в костите наложи ампутиране на ръката и рамото му. Въпреки това той продължи със своите мисионерски усилия.
Смелостта и всепоглъщащото желание на старейшина Уилсън да остане на мисия така трогнаха неговия баща, че той започна да се интересува от ученията на Църквата и също стана член.
Научих, че проучвателка, на която преподавал старейшина Уилсън, била кръстена и искала да бъде потвърдена от старейшина Уилсън, когото тя много уважаваше. Заедно с неколцина други хора тя посети старейшина Уилсън в болницата. С останалата си ръка положена върху главата й, там той я потвърди за член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.
Месец след месец старейшина Уилсън продължи любимата си, но мъчителна служба като мисионер. Бяха му дадени благословии, бяха отправени молитви. Поради неговия пример и отдаденост неговите колеги мисионери живяха по-близо до Бог.
Физическото състояние на старейшина Уилсън се влоши. Краят на мисията му наближи и той трябваше да се завърне вкъщи. Той поиска да служи един месец допълнително и желанието му бе удовлетворено. Той имаше вяра в Бог и Този, на Когото Томас Майкъл Уилсън тихо се уповаваше, разтвори небесните отвори и изобилно го благослови. Неговите родители Уили и Джулия Уилсън, заедно с брат му Тони, дойдоха до Солт Лейк Сити, за да помогнат на сина си да се завърне в Алабама. Обаче предстоеше да бъде дадена още една благословия, резултат на молитви и копнеж. Семейството ме поканиха да ги придружа в храма Джордан Ривър, където се извършват онези свети обреди, свързващи семействата както за вечността, така и за този живот.
Сбогувах се със семейство Уилсън. Все още мога да видя старейшина Уилсън, който ми благодареше, че бях придружил него и обичните му близки. Той каза, “Няма значение какво се случва с нас в този живот, ако имаме Евангелието на Исус Христос и живеем според него. Няма значение дали проповядвам Евангелието от тази страна на завесата или от другата, само да го проповядвам”. Каква смелост. Каква увереност. Каква обич. Семейство Уилсън след продължително пътуване се завърнаха в Лафайет, където старейшина Томас Майкъл Уилсън тихо преминал от този живот във вечността. Той бил погребан със своята мисионерска табелка.
Братя мои, когато сега си тръгваме от това общо събрание на свещеничеството, нека всички твърдо решим да се подготвим за своя миг, в който ще ни бъдат дадени възможности и да почитаме свещеничеството, на което сме носители, чрез своята служба, чрез хората, които благославяме, чрез душите за чието спасение имаме привилегията да съдействаме. Вие сте “избран род, царско свещенство, свят народ”4 и можете да бъдете сила за положителна промяна. За тези истини свидетелствам в името на Исус Христос, амин.