Искайте с вяра
За съдържателна молитва са необходими както свято общение, така и посветено действие.
Приканвам Светия Дух да ни помага, докато обсъждаме принцип, който може да помогне молитвите ни да станат по-съдържателни – евангелския принцип на искането с вяра.
Искам да разгледаме три примера на искане с вяра в една съдържателна молитва и да обсъдим поуките, които можем да извлечем от всеки един от тях. Когато говорим за молитвата, наблягам на думата съдържателна. Просто да си казваме молитвите е нещо доста различно от това да бъдем ангажирани в съдържателна молитва. Очаквам, че всички ние вече знаем по какъв начин молитвата е жизненоважна за нашето духовно развитие и защита. Но онова, което знаем, не винаги се проявява в нещата, които вършим. И дори да разпознаваме важността на молитвата, всички ние можем да подобрим постоянството и ефективността на своите лични и семейни молитви.
Искайте с вяра и действайте
Класическият пример за искане с вяра е Джозеф Смит и Първото видение. В усилията си да опознае истината за религията той чете следните стихове в първата глава на посланието на Якова:
“ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.
Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко” (Яковово 1:5–6).
Моля обърнете внимание на изискването да се иска с вяра – което според мен се отнася до двойното задължение не само да се иска, но и да се действа, изискването както да се молим, така и да действаме.
Размисълът върху този библейски текст накарал Джозеф да се оттегли в горичката близо до неговия дом да се моли и да търси духовно знание. Обърнете внимание на въпросите, които ръководели мислите и молитвата на Джозеф.
“Посред тази словесна война и хаос от мнения аз често си казвах: Какво трябва да се направи? Коя от всички тези групи е права или те всички грешат? Ако някоя от тях е права, коя е тя и как мога да го разбера?…
Това, което възнамерявах да поискам от Господа, беше да узная коя от всичките секти беше права, та да знам към коя да се присъединя” (Джозеф Смит – История 1:10, 18).
Въпросът на Джозеф бил съсредоточен не само върху онова, което трябвало да узнае, но и онова, което трябвало да направи! Неговата молитва не съдържала само, “Коя църква е права?” Въпросът му бил, “Към коя църква да се присъединя?” Джозеф отишъл в горичката да иска с вяра и бил решен да действа.
Истинската вяра е съсредоточена върху Господ Исус Христос и винаги води до праведни действия. Пророкът Джозеф Смит учи, че “вярата (е) първият принцип на дадената чрез откровение религия и основата на всяка праведност” и че също е “принципа на действие на всички разумни същества” (Lectures On Faith, 1985 г., стр. 1). Действието само по себе си не е вяра в Спасителя, но да се постъпва според правилни принципи е основна част от вярата. Оттук “вяра без дела е безплодна” (Яковово 2:20).
Пророкът Джозеф Смит допълнително обяснява, че “вярата у всички разумни същества, както на небесата, така и на земята е не само принцип на действие, но също и на сила” (Lectures On Faith, стр. 3). По този начин вярата в Христос води до праведни действия, които увеличават нашите духовни възможности и сила. Разбирането, че вярата е принцип на действие и на сила ни вдъхновява да упражняваме своята морална свобода на избор в съответствие с евангелската истина, привлича изкупващите и укрепващи сили на Единението на Спасителя в живота ни и увеличава силата в нас самите, чрез която действаме сами за себе си (вж. У. и З. 58:28).
Отдавна съм вникнал в истината, че за съдържателна молитва са необходими както свято общение, така и посветено действие. Получаването на благословии иска известно усилие от наша страна и молитвата, като вид усилие, е определен начин да получим най-голямата от всички благословии (вж. Bible Dictionary, “Prayer,” стр. 753). Ние продължаваме напред и постоянстваме в посветеното действие на молитвата след като кажем “амин”, като действаме според нещата, които сме казали на Небесния Отец.
Искането с вяра изисква честност, усилие, отдаденост и постоянство. Нека ви дам пример какво имам пред вид, като ви отправя една покана.
Ние се молим съвсем уместно за безопасността и успеха на пълновременните мисионери по целия свят. И често в нашите молитви е изразено желанието мисионерите да бъдат водени до хора и семейства, които са подготвени да приемат посланието на възстановяването. Но в края на краищата намирането на хора, които да бъдат учени от мисионерите, е моя и ваша отговорност. Мисионерите са пълновременни учители; вие и аз сме пълновременни търсачи. Вие и аз, като мисионери за цял живот, не трябва да се молим пълновременните мисионери да вършат нашата работа!
Ако вие и аз наистина се молим и поискаме с вяра, като Джозеф Смит – ако се молим, очаквайки да действаме, а не само изразявайки желания – тогава делото на провъзгласяване на Евангелието ще се придвижи напред по един забележителен начин. Една такава молитва на вяра може да включва някои от следните елементи:
-
Израз на благодарност към Небесния Отец за ученията и обредите на възстановеното Евангелие на Исус Христос, което ни дава надежда и щастие в живота.
-
Молба за смелост и решителност да отворим уста и да споделим Евангелието със своето семейство и приятели.
-
Молба към Небесния Отец да ни помогне да открием хората и семействата, които ще откликнат положително на поканата да бъдат учени от мисионерите в домовете ни.
-
Обещание да изпълним своята част през този ден и през тази седмица и молба за помощ да преодолеем безпокойството, страха и колебанието.
-
Търсене на дара за разпознаване – да имаме очи да видим и уши да чуем мисионерските възможности, когато те се случват.
-
Пламенна молитва за сила да действаме по начина, по който знаем, че трябва.
В една такава молитва, която ще завърши в името на Спасителя, може да бъде изразена благодарност и да бъдат поискани други благословии. След това посветеното действие на молитвата ще продължи и ще се усили.
Същият този модел на свято общение и посветено действие може да бъде приложен в нашите молитви за бедните и нуждаещите се, за болните и страдащите, за членове на семейството, които се борят с трудности и за онези, които не посещават църковните събрания.
Свидетелствам, че молитвата става съдържателна, когато искаме с вяра и действаме. Подканвам всички ни да се молим с вяра за своето дадено от Бог задължение да проповядваме Евангелието. Обещавам, че когато правим това, ще се разтворят врати и ние ще бъдем благословени да разпознаваме дадените ни възможности и да действаме според тях.
Докато вярата ни не бъде изпитана
Вторият ми пример набляга на важността на това да издържим на изпитанието на нашата вяра. Преди няколко години едно семейство пътувало от САЩ към Европа. Скоро след пристигането им 13-годишния им син доста се разболял. Майката и бащата първо помислили, че неговото стомашно неразположение било предизвикано от продължителния полет и те продължили с пътуването си.
С напредването на деня състоянието на сина се влошило. Обезводняването нараствало. Бащата дал на сина си свещеническа благословия, но нямало явно подобрение.
Изминали няколко часа и майката коленичила в молитва до сина си, умолявайки Небесния Отец момчето да се оправи. Те били далеч от къщи в една непозната страна и не знаели как да получат медицинска помощ.
Майката попитала сина си дали иска да се моли с нея. Тя знаела, че няма да бъде достатъчно само да чака за благословията; те трябвало да продължат да действат. Обяснявайки, че благословията, която той получил, все още била в сила, тя предложила отново да поискат в молитва, по подобие на древните апостоли, “Господи, придай ни вяра” (вж. Лука 17:5). Молитвата включвала израз на упование в силата на свещеничеството и обещание да се постоянства в изпълнението на всяко изискване благословията да бъде почетена – при положение, че исканата благословия била по волята Божия. Скоро след като отправили тази проста молитва, състоянието на сина се подобрило.
Изпълнените с вяра действия на майката и нейния син помогнали в реализирането на обещаната сила на свещеничеството и отчасти задоволили изискването да не “оспорва(ме) затова, че не вижда(ме), защото няма да получи(м) никакво свидетелство, докато вярата (ни) не бъде изпитана” (Етер 12:6). Точно както тъмницата, в която били затворени Алма и Амулик не рухнала на земята, “докато не повярваха” и точно както Амон и неговите братя мисионери не видели велики чудеса в служението си, “докато не повярваха” (вж. Етер 12:12–15), така и изцелението на 13-годишното момче не станало, “докато не повярваха” и било изпълнено “според вярата им в техните молитви” (У. и З. 10:47).
Обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде
Третият ми пример подчертава важността на това да разпознаваме и приемаме Божията воля в живота си. Преди няколко години се срещнах с един млад баща, който като момче бил активен в Църквата, но избрал друг път през юношеските си години. След като служил в армията, той се оженил за прекрасно момиче и скоро домът им бил благословен с деца.
Един ден, без никакъв предварителен признак, тяхната малка 4-годишна дъщеря се разболяла сериозно и била приета в болница. В отчаянието си и за първи път от много години бащата коленичил в молитва, молейки животът на неговата малка дъщеря да бъде пощаден. Но състоянието й се влошавало. Постепенно бащата започнал да усеща, че момиченцето нямало да живее и бавно неговите молитви се променили – той вече не се молел за изцеление, а за разбиране. “Нека бъде Твоята воля”, бил начинът, по който се молел той.
Скоро неговата дъщеря изпаднала в кома и бащата разбрал, че не й оставали много часове на земята. Укрепени от разбиране, упование и сила, надхвърлящи техните възможности, младите родители се помолили отново, искайки възможност за последно да я прегърнат, когато тя е будна. Очите на дъщерята се разтворили и нейните слаби ръце се протегнали към родителите за една последна прегръдка. След това тя си отишла. Този баща знаел, че на молитвите им било отговорено – един мил и състрадателен Отец в Небесата утешил техните сърца. Божията воля била изпълнена и те получили разбиране. (Адаптирано от H. Burke Peterson, “Adversity and Prayer”, Ensign, ян. 1974 г., стр. 18.)
Разпознаването и приемането на Божията воля в живота ни са важни елементи от искането с вяра в една съдържателна молитва. Не е достатъчно обаче просто да кажем “Нека бъде Твоята воля”. Всеки от нас има нужда от Божията помощ, когато подчиняваме волята си на Него.
“Молитвата е действието, чрез което волята на Отец и волята на детето се привеждат в съответствие една с друга” (вж. Bible Dictionary, “Prayer,” стр. 752-753). Смирената, искрена и настойчива молитва ни позволява да признаем и да се съгласим с волята на нашия Небесен Отец. И в това Спасителят дава съвършен пример, когато се моли в Гетсиманската градина, “думайки: Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде… И като беше на мъка, молеше се по-усърдно” (Лука 22:42, 44).
Целта на нашите молитви не трябва да бъде да представим списък с желания или поредица от искания, а да осигурим за себе си и за околните благословиите, които Бог има голямо желание да ни даде, според Неговата воля и време. Всяка искрена молитва бива чута и получава отговор от нашия Небесен Отец, но може да не получим отговорите, които очакваме или те да не дойдат, когато ги искаме, или по очаквания от нас начин. Тази истина е ясно показана в трите примера, които представих днес.
Молитвата е привилегия и най-искрено желание на душата. Ние можем да преминем отвъд рутинните молитви на изброяване, отправяйки съдържателни молитви, като искаме с вяра и действаме, устояваме на изпитанието на нашата вяра и смирено заявим и приемем, “обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде”.
Свидетелствам за реалното съществуване и божествеността на нашия Вечен Отец, на Неговия Единороден Син, Господ Исус Христос, и на Светия Дух. Свидетелствам, че нашият Отец чува и отговаря на нашите молитви. Нека всеки от нас се стреми с по-голяма решителност да иска с вяра и така нашите молитви да бъдат наистина съдържателни. За това се моля в святото име на Господ Исус Христос, амин.