Загрижени за изгубения човек
Исус Христос е нашият най-голям пример. Той е бил заобиколен от множества и е говорил на хиляди, при все това винаги е бил загрижен за отделния изгубен човек.
Аз съм благодарен за възможността да бъда с вас днес в този величествен Център за конференции. Колкото и да е огромна тази конгрегация, тя е само частица от милионите, които тепърва ще видят, чуят и прочетат думите, изречени пред тази голяма конференция.
Разбира се, на нас ще ни липсва нашия обичан президент Гордън Б. Хинкли. Обаче ние всички сме по-добри хора поради неговото влияние. Църквата е по-силна поради неговите напътствия. Наистина светът е по-добро място, защото имаше такъв ръководител като президент Гордън Б. Хинкли.
Бих искал да кажа няколко думи за нашето ново Първо Президентство.
Аз познавам президент Монсън отдавна. Той е силен мъж от Израил, който бил предопределен да председателства над тази Църква. Той е добре известен със своите обаятелни истории и притчи, но ние, които го познаваме най-добре, разбираме, че неговият живот е модел за пример на приложението на тези истории. Макар за него е комплимент това, че много от великите и могъщите на този свят го познават и почитат, вероятно още по-велик е приносът, че много от най-скромните го наричат приятел.
По природа президент Монсън е мил и състрадателен. Неговите думи и дела са пример за неговата загриженост за изгубения човек.
Президент Айринг е мъдър, образован и духовен човек. Той е познат и уважаван не само в Църквата, но и от хора, които не са от нашата вяра. Той е хората, които, като говорят, карат всички останали да слушат. Той прибавя статут и достойнство към името Айринг.
Познавам президент Ухтдорф от времето, в което служех като президент в област Европа. От момента, в който се срещнахме, в него аз виждам човек с необятен духовен заряд и огромни способности. Аз знам, че Господ се е грижил за него. Преди 23 години имах честта да му връча Господното призование да служи като президент на кол във Франкфурт, Германия. Гледайки през годините, аз забелязах, че всичко, което беше под негово ръководство, успяваше. Господ е с него. Когато мисля за президент Ухтдорф, наум ми идват две думи: Alles wohl – на немски това значи “всичко е наред”.
Истинските учиници на Исус Христос винаги са били загрижени за изгубения човек. Исус Христос е нашият най-голям пример. Той е бил заобиколен от множества и е говорил на хиляди, при все това винаги е бил загрижен за отделния изгубен човек. “Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото”1, казва Той. “Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не отива след изгубената, докле я намери?”2
Това напътствие е валидно за всички, които Го следват. На нас ни е заповядано да търсим онези, които са изгубени. Ние трябва да бъдем пазачи на нашите братя. Не можем да пренебрегваме тази заръка, дадена ни от нашия Спасител. Ние трябва да бъдем загрижени за единия изгубен човек.
Днес аз бих искал да говоря за тези, които са изгубени – едни поради това, че са различни, други поради това, че са уморени, някои поради това, че са се отклонили.
Някои са изгубени, защото са различни. Те чувстват, че не са на мястото си. Вероятно защото са различни, те откриват че са отклонили от паството. Те може да изглеждат, действат, мислят и говорят различно от онези около тях и това понякога ги кара да си мислят, че те не се вписват в групата. Те правят заключение, че са ненужни.
Обвързано с това неправилно разбиране е погрешно вярване, че всички членове на Църквата трябва да изглеждат и да говорят еднакво. Господ не е населил земята със звучен оркестър от личности, за да цени само незначителните хора в света. Всеки инструмент е ценен и допринася за комплексната красота на симфонията. Всички деца на Небесния Отец са различни в някаква степен, при все това всеки има собствен красив звук, който допринася за дълбочината и богатството на цялото.
Това разнообразие от създания само по себе си е свидетелство за това как Господ цени всички свои деца. Той не почита една плът повече от друга, но “кани всички да дойдат при Него и да вземат от Неговата добрина, и Той не отказва на никого, който идва при Него, черен и бял, роб и свободен, мъж и жена … всички са равни пред Бога”3.
Когато бях малък, помня, че имаше едно по-голямо момче, което беше физически и умствено обременено. То имаше говорен дефект и ходеше трудно. Момчетата му се подиграваха. Те го дразнеха и подиграваха, докато понякога то не се разплачеше.
Аз все още мога да чуя гласа му: “Не се отнасяте добре с мен”, казваше той. А те продължаваха да му се присмиват, да го бутат и да се шегуват за негова сметка.
Един ден аз не можах повече да изтърпя това. Въпреки че бях само на 7 години, Господ ми даде смелост да се изправя пред моите приятели.
“Не го пипайте”, казах им аз. “Престанете да го дразните. Бъдете добри. Той е чедо на Бога!”
Моите приятели се отдръпнаха и си тръгнаха.
Аз се чудех дали с времето моята дързост нямаше да застраши отношенията ми с тях. Но стана точно обратното. От онзи ден нататък аз и приятелите ми станахме по-близки. Те показваха повече състрадание към момчето. Станаха по-добри човешки същества. Доколкото знам, те никога повече не му се подиграваха.
Братя и сестри, само ако имаме повече състрадание към онези, които са различни от нас, това ще облекчи много от проблемите и скърбите в света днес. Това със сигурност ще направи нашите семейства и Църквата по-свято и небесно място.
Някои са изгубени, защото са уморени. Лесно е да се почувстваме объркани и затруднени. С огромното напрежение и изисквания на нашето време, и стреса, с който се сблъскваме всеки ден, не е чудно, че се уморяваме. Мнозина се чувстват обезсърчени, защото не са преценили своя потенциал. Други просто се чувстват твърде слаби да помагат. И така докато паството се движи напред, някои постепенно, почти незабележимо изостават отзад.
Всеки се е чувствал уморен и изтощен в един или друг момент. Аз изглежда се чувствам повече така сега, отколкото когато бях по-млад. Джозеф Смит, Бригъм Йънг, дори Исус Христос знаели какво означава да си уморен. Не желая да подценявам тежестта, която членовете на Църквата носят на своите рамена, нито да омаловажим емоционалните и духовните изпитания, с които те се сблъскват. Те могат да бъдат тежки и често трудни за понасяне.
Обаче аз наистина имам свидетелство за обновяващата сила на Евангелието на Исус Христос. Пророк Исаия провъзгласява, че Господ “дава сила на отслабналите, и умножава мощта на немощните”4. Когато се почувствам уморен, аз си спомням думите на Пророка Джозеф Смит, “не трябва ли да продължаваме в такова едно велико дело? Когато се почувствам уморен, аз си спомням думите на Пророка Джозеф Смит:
“не трябва ли да продължаваме в такова едно велико дело? Вървете напред, а не назад. Кураж, братя, и напред, напред към победата! Нека сърцата ви ликуват и бъдат извънредно радостни. Нека земята избухне в песен…
Нека горите и всичките полски дървета хвалят Господа … и нека всички синове Божии възкликнат от радост!”5
Вас, членове на Църквата, които се въздържате поради чувство на неадекватност, аз ви увещавам да пристъпите напред и да сложите рамо на колелото и да бутате. Дори ако чувствате, че вашата сила може да добави малко, то Църквата се нуждае от вас. Господ се нуждае от вас. Помнете, че Господ често избира “немощните на света”, за да постигне Своите големи цели6.
Към всички, които са уморени, нека утешителните думи на Спасителя ви успокоят: “Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя”7. Нека разчитаме на това обещание. Силата Божия може да влее в нашите духове и тела енергия и жизненост. Аз ви увещавам да търсите тази благословия от Господ.
Приближете си до Него и Той ще дойде близо до вас, защото Той е обещал следното, “ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигнат с крила като орли. Ще тичат и няма да се уморят, Ще ходят и няма да отслабнат”8.
Когато показваме загриженост за онези, които са изтощени, ние “подкрепя(ме) слабите, издига(ме) ръцете, които са отпуснати, и усил(ваме) немощните колене” 9. Грижливите църковни ръководители мислят за индивидуалните възможности, при все това силно желаят да използват членовете, доколкото позволяват техните сили и способности. Ръководителите учат и подкрепят, но не прилагат натиск, за да тичаме по-бързо, отколкото ни позволяват силите10.
Помнете, понякога онези, които започват най-бавно, стигат най-далеч.
Някои са изгубени поради това, че са се отклонили. С изключение на Господ ние всички сме правили грешки. Въпросът не е дали ние ще се спънем и ще паднем, а по-скоро как ще реагираме? След като направят грешка, някои се отклоняват от стадото. Това е жалко. Не знаете ли, че Църквата е място за несъвършени хора да се съберат заедно – тъкмо с всички техни земни недостатъци – и да станат по-добри? Всяка неделя във всяка сграда за събрание по света ние откриваме смъртни, несъвършени мъже, жени и деца, които се срещат заедно в братство и милосърдие, стремейки да станат по-добри хора, да научат за Духа и да дадат насърчение и подкрепа на други хора. Аз не знам на вратата нашите сгради за събрания да има някакъв надпис, който да гласи “Ограничен достъп: само за съвършени хора”.
Поради нашите несъвършенства ние се нуждаем от Господната Църква. Тя съществува, за да се преподават Неговите изкупващи учения и да се отслужват Неговите спасителни обреди. Църквата ни насърчава и мотивира да бъдем по-добри и по-щастливи хора. Тя е място, в което можем да загубим себе си в служба на другите.
Господ знае, че ние ще направим грешки. Затова Той изстрада нашите грехове. Той иска ние да се изправим на крака и да се стремим да се справяме по-добре. Има радост в присъствието на ангелите Божии за един грешник, който се е покаял.
Към вас, които сте се отклонили, защото сте били обидени, не можете ли да оставите вашата болка и гняв настрана? Не можете ли да изпълните сърцата си с любов? Има място за вас тук. Елате, присъединете се към стадото, осветете своите способности, таланти и умения. Вие ще бъдете по-добри благодарение на това, а други ще бъдат благословени от вашия пример.
За тези, които са се отклонили поради доктринални притеснения, ние не можем да се извиним за истината. Ние не можем да отричаме учение, което ни е дадено от самия Господ. По този принцип не можем да правим компромиси.
Аз разбирам, че понякога хората не са съгласни с учението. Те дори стигат дотам, че го наричат глупаво. Но аз повтарям думите на апостол Павел, който казва, че понякога духовните неща могат да изглеждат като глупост за хората. Въпреки това, “Божието глупаво е по-мъдро от човеците”11.
В действителност нещата от Духа се откриват от Духа. “Естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно”.12
Ние свидетелстваме, че Евангелието на Исус Христос е на земята днес. Той учи за учението на Неговия Отец, “Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря”13.
Аз знам, че всеки от вас го е грижа за някой, когото обичате. Дайте им насърчение, служба и подкрепа. Обичайте ги. Бъдете мили с тях. В някои случаи те ще се върнат. В други няма. Но при всички случаи нека бъдем достойни за името, което вземаме върху си, тъкмо това на Исус Христос.
Към всички, които населяват тази прекрасна земя, аз издигам моя глас и давам тържествено свидетелство, че Бог е жив, и че Исус е Христос, нашият Спасител и Цар! Той възстанови Своята истина и Своето Евангелие чрез Пророка Джозеф Смит. Той говори на Своите пророци и апостоли. Президент Томас С. Монсън е помазаният от Господ и ръководи Неговата Църква днес. За това свидетелствам в името на Исус Христос, амин.