Един сред множеството
Нека кротко и решително да вървим напред към Спасителя, като имаме вяра, че Той се грижи за нас и има силата да ни изцели и спаси.
В Евангелието на Лука четем за една жена, която 12 дълги години страдала от кръвотечение. Тя изразходила всичките си средства в търсене на медицинско решение, но не намерила такова. Сред едно множество от хора жената изотзад се доближила до Спасителя и докоснала дрехата Му. Исус поискал да узнае кой се допрял до Него, защото усетил, че от Него излязла сила. Апостолите не могли да разберат въпроса и попитали, “Наставниче, народът Те притиска и гнети, а Ти казваш: Кой се допре до Мене?”1 Тогава жената с голям страх разтреперана признала, че тя се допряла до Него и незабавно била изцелена. Спасителят я изпратил с мир, казвайки, че нейната вяра я излекувала.
Има много над какво да размишляваме и да научим от този интересен къс разказ.
Представям си самото множество. Трябва да е било доста голямо, след като хората се блъскали около Исус. Трябва да е било доста шумно множество, след като хората се блъскали и бутали, за да Го видят по-добре. Питам се защо били там те. Повечето, мисля, дошли от любопитство. Където и да отивал Той, новината за пристигането Му и разказите за Неговите чудеса Го предшествали. Вероятно те очаквали да видят нещо изключително, събитие, което не било за изпускане. Макар да не се споменава, в тълпата вероятно имало фарисеи, които изглежда винаги били наблизо, дебнейки за възможност да уловят в клопка, да объркат или да открият нещо, което да им позволи да осъдят Исус. Възможно ли е някои от множеството да били дошли, за да се присмиват?
Сред това множество имало една жена. Виждам една смирена, вероятно дори стеснителна жена кротко да се доближава до Спасителя изотзад и после объркано да признава, че тя се е докоснала до дрехата Му. Това била жена, обедняла и съсипана от трудности. Тя отчаяно се нуждаела от помощ. На външен вид тя малко се отличавала от всеки друг човек от множеството. Никой не се опитал да я спре да се доближи до Исус. Със сигурност апостолите нито я забелязали, нито направили опит да я спрат. Но имало нещо, което я отделяло от всички останали в онова множество онзи ден. Макар и скрита сред блъскащата се навалица, тя решително и тихо напредвала с една цел в ума си: да дойде при Спасителя, вярвайки, че Той има силата да я изцели, че Го е грижа за нея и че ще откликне на нуждите й. В това едничко нещо тя се отличавала от тълпата. Тълпата дошла да гледа, жената дошла да бъде изцелена.
В Писанията има и други интересни разкази за пълни с вяра хора сред някое множество. Алма бил сред нечестивите свещеници на цар Ной. Това били хора, описани като издигнати в гордостта на сърцата си, лениви и идолопоклонници, говорещи лъжливи и суетни слова на народа2. Те извращавали Господните пътища, защото не използвали сърцата си, за да разберат3. Когато Авинадий отправил своето послание за покаяние, те му си подигравали и накрая го пратили на смърт. Това наистина била една нечестива тълпа. При все това, както посочват Писанията, “сред тях имаше един”4, който повярвал. Единствено Алма приел в сърцето си онова, което учел Авинадий. Той смело се отделил от тълпата, за да последва Господ. Влиянието на този един човек от множеството върху развитието на историята на нефитите било неизмеримо.
Едно от най-известните множества в Книгата на Мормон е онова, което заемало величественото и обширно здание във видението на Лехий за дървото на живота. Зданието било пълно с хора, млади и стари, мъже и жени, които се подигравали и сочели с пръст към онези, които вземали от плодовете на дървото5. За жалост, някои от онези, които били опитали плода, се вслушали в тълпата и “отпаднаха в забранени пътеки и се загубваха”6. Имало и други обаче, които опитали от плода и не обръщали внимание на тълпата7. Тъкмо те били хората, които се радвали на пълните благословии от дървото на живота.
В действителност тези разкази не са за множествата, а за индивидите измежду тях. Те всъщност са вас и мен. Всички ние сме сред множествата на този свят. Почти всички ние сме като жената, която въпреки тълпата дошла при Спасителя. Всички ние имаме вяра, че само едно докосване ще донесе изцеление на боледуващите ни души и ще помогне на най-съкровените ни нужди8. Новите членове на Църквата в много страни са често като Алма. Те чуват словата на живота, когато никой от семейството им или кръга приятели не го прави. При все това те имат куража да приемат Евангелието и да начертаят курс през тълпата до целта. Мисля, че всеки един от нас разбира какво значи да вземем от желания плод на дървото на живота, виждайки и чувайки хората, които се подиграват, и какво значи да напрегнем смело всички сили, за да не им обърнем внимание.
Да се борим с тълпите на света може да бъде самотно и трудно. Тяхното въздействие и влияние върху хората, които искат да пристъпят към нещо по-добро може да бъде много силно и много трудно за преодоляване.
Кой по-добре може да протегне ръка за помощ, да подкрепи и в крайна сметка да спаси човек сред множеството от Спасителя? Той разбира какво значи да упорстваш сред едно непочтително множество и все пак да останеш предан. Светските множества не Го признават, казвайки, че “нямаше благообразие, нито приличие”, “нито красота, та да Го желаем”9. Цар Вениамин казва, че светът “ще Го считат за човек”10. Исая също така описва мястото на Христос сред тълпите на света с тези думи:
“Той бе презрян и отхвърлен от човеците, човек на скърби и навикнал на печал;… Презрян бе, и за нищо Го не счетохме.
Той наистина понесе печалта ни, и със скърбите ни се натовари; А ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен”11.
Нефи пише, че “светът поради беззаконието си ще Го смята за едно нищо”12.
И все пак в крайна сметка този Първороден Син Божий, толкова често неразбиран и погрешно преценяван, ще се появи изсред тълпата като Помазаникът, Спасителят и Изкупителят на света. Тази поява смирено е предсказана в заявлението на Спасителя пред някои главни свещеници и старейшини, че “камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла”13.
Скъпи мои братя и сестри, моля се всеки един от нас да може да мине безопасно през тълпите на този свят. Нека във всички житейски обстоятелства кротко и решително да вървим напред към Спасителя, като имаме вяра, че Той се грижи за нас и има силата да ни изцели и спаси. Нека се вслушваме в Неговите слова на живот и да вземаме изцяло, постоянно и смело от плодовете, произтичащи от това. В името на Исус Христос, амин.