Да гледаме назад и да вървим напред
Заедно ние ще напредваме, вършейки Неговото дело.
Смятам, че това беше забележителна сесия. Посланията бяха вдъхновяващи, музиката беше прекрасна, а свидетелствата искрени. Мисля, че всеки, който е посетил тази сесия, никога няма да я забрави заради Духа, който почувствахме.
Мои обични братя и сестри, преди повече от 44 години през октомври 1963 г., аз стоях на катедрата в Табернакъла, бидейки току-що подкрепен като член на Кворума на дванадесетте апостоли. На това събитие аз споменах за един малък надпис, който видях на друга катедра. Той гласеше следното: “Който стои на тази катедра, нека бъде смирен”. Аз ви уверявам, че бях смирен от моето призование в Дванадесетте по това време. Обаче, като стоя на тази катедра днес, аз се обръщам към вас с абсолютно дълбоко смирение. Чувствам много силно моята зависимост от Господ. Смирено търся напътствие от Духа, докато споделям с вас това, което чувствам в сърцето си.
Само преди два месеца ние се сбогувахме с нашия скъп приятел и ръководител, Гордън Б. Хинкли, петнадесетият президент на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, изключителен посланик на истината за целият свят, обичан от всички нас. Той ни липсва. Повече от 53 000 мъже, жени и деца преминаха през прекрасната Зала на пророците в тази същата сграда, за да отдадат последна почит към този гигант на Господа, който сега принадлежи на историята.
Със смъртта на президент Хинкли Първото Президентство беше разпуснато. Президент Айринг и аз, които служихме като съветници на президент Хинкли, се върнахме на своите места в Кворума на дванадесетте апостоли, и този кворум стана председателстващия орган на Църквата.
В събота, 2 февруари 2008 г., се състоя погребалната служба на президент Хинкли в този величествен Центъра за конференции – сграда, която ще остане завинаги като паметник на неговата предвидливост и проникновение. По време на погребението бяха казани прекрасни и любящи думи на почит към този Божий човек.
На следващият ден всичките 14 ръкоположени апостоли, живеещи на земята, се събраха в горната стая на храма в Солт Лейк Сити. Ние се срещнахме в дух на пост и молитва. По време на тържественото и свещено събрание Президентството на Църквата беше реорганизирано в съответствие с добре установените процедури, според модела, който Сам Господ е дал.
Вчера членовете на Църквата по цял свят се събраха на тържествено събрание. Вие вдигнахте вашите ръце във вот за подкрепа, за да одобрите решенията, които бяха взети на онова събрание в храма, за което току-що споменах. Когато вдигнахте ръцете си към небесата, моето се сърце се развълнува. Аз почувствах вашата любов и подкрепа, както и вашата отдаденост към Господ.
Знам без никакво съмнение, мои братя и сестри, че Бог е жив. Аз ви свидетелствам, че това е Неговото дело. Свидетелствам също, че нашият Спасител Исус Христос е главата на тази Църква, която носи Неговото име. Аз знам, че най-прекрасното преживяване в този живот е да чувстваме Неговите подтици, когато Той ни напътства за подпомагане на Неговото дело. Чувствал съм тези подтици като млад епископ, като съм бивал насочен към домове, в които има духовна или вероятно материална нужда. Аз ги чувствах отново като президент на мисия в Торонто, Канада, като работех с прекрасни мисионери, които бяха живи свидетели и свидетелство за света, че това дело е божествено и че ние сме ръководени от пророк. Чувствал съм ги през цялата ми служба в Дванадесетте и в Първото Президентство и сега като президент на Църквата. Аз свидетелствам, че всеки от вас може да почувства Господното вдъхновение, като живеем достойно и се стремим да Му служим.
Аз съм добре запознат с петнадесетте мъже, които са ме предшествали като президенти на Църквата. Познавах лично много от тях. Имах благословията и привилегията да служа като съветник на трима от тях. Благодарен съм за трайното наследство, оставено от всеки един от тези 15 мъже. Аз имам сигурното знание, както съм сигурен, че са го имали и те, че Бог ръководи Своя пророк. Моята искрена молитва е да мога да продължа да бъда достойно оръдие в Неговите ръце, за да продължа това велико дело и да изпълня огромните отговорности, които идват от службата като президент.
Благодаря на Господ за чудесните съветници. Президент Хенри Б. Айринг и президент Дитер Ф. Ухтдорф са мъже с огромни способности и правилно разбиране. Те са съветници в истинския смисъл на думата. Аз ценя тяхната преценка. Вярвам, че са подготвени от Господ за позициите, които заемат сега. Аз обичам членовете на Кворума на дванадесетте апостоли и ценя моето общуване с тях. Те също са отдадени на Господното дело и прекарват своя живот, като Му служат. Очаквам да служа със старейшина Кристоферсън, който беше призован в този кворум и който е получил вашия вот на подкрепа. Той също е бил подготвен за тази позиция, за която е бил призован. Радостно е да служа с членовете на кворумите на Седемдесетте и с Председателстващото Епископство. Бяха призовани и вчера бяха подкрепени нови членове на Седемдесетте и аз очаквам те да се присъединят към нас в делото на Учителя.
Сладък дух на единство съществува сред висшите ръководители. Господ заявява, “ако не сте едно, не сте мои”1. Ние ще продължим да бъдем обединени в една цел, а именно напредъка на Господното дело.
Искам да изразя благодарност на моя Небесен Отец за Неговите безбройни благословии за мен. Мога да кажа, както Нефи в древността, че аз съм роден от добри родители, чиито родители, баби и дядовци били събрани от земите на Швеция, Шотландия и Англия от отдадени мисионери. Като дали смирени свидетелства, тези мисионери развълнували сърцата и духовете на моите предци. След като се присъединили към Църквата, тези благородни мъже, жени и деца се отправили към долината на Голямото солено езеро. По пътя те се сблъскали с много изпитания и болка.
През пролетта на 1848 г. моите прапрадядо и прапрабаба, Чарлз Стюарт Милър и Мери Макгоуън Милър се присъединили към Църквата в тяхната родна Шотландия, напуснали дома си в Ръдърглен, Шотландия и отпътували до Сейнт Луис, Мисури, с група светии, пристигайки там през 1849 г. Едно от техните 11 деца, Маргарет, щяла да стане моя прабаба.
Докато семейството било в Сейнт Луис, работейки да спечелят достатъчно пари да завършат пътуването до долината Солт Лейк, из района се разпространила епидемия от холера, която оставила след себе си смърт и болка. Семейство Милър било засегнато тежко. В рамките на две седмици починали четирима члена на семейството. Първи, на 22 юни 1849 г., бил 18-годишният Уйлям. Пет дни по-късно починала Мери Макгоуън Милър, моята прапрабаба, майката на семейството. Два дни по-късно починал 15-годишният Арчибалд, а пет дни след неговата смърт починал моят прапрадядо Чарлз Стюарт Милър, баща на семейството. Децата, които оцелели, останали сираци, включително моята прабаба Маргарет, която тогава била на 13 г.
Поради големия брой починали в района нямало ковчези на каквато и да е цена, в които да погребат починалите членове на семейството. По-големите оцелели момчета разковали обора на семейните волове, за да направят ковчези за членовете на семейството, които починали.
Записана е малко информация за болката и борбата на останалите девет деца на семейство Милър, докато те продължили да работят, за да спестят за пътуването, което техните родители и братя никога нямало да поемат. Ние знаем, че напуснали Сейнт Луис през пролетта на 1850 г. с четири вола и един фургон, като най-накрая пристигнали в долината Солт Лейк същата година.
Други от моите предци се сблъскали с подобни трудности. Обаче въпреки всичко свидетелствата им останали непоколебими и силни. От всички тях аз получих наследство на пълно посвещение на Евангелието на Исус Христос. Заради тези верни души аз стоя днес пред вас.
Аз съм благодарен на моя Отец в Небесата за моята скъпа спътница, Франсис. През октомври двамата ще отпразнуваме 60 прекрасни години брак. Въпреки че моята служба започна в ранна възраст, тя никога не се е оплакала, когато излизах от къщи, за да посетя събранията или да изпълня някоя задача. В продължение на много години моите назначения като член на Дванадесетте са ме отвеждали далеч от Солт Лейк Сити, често за пет седмици наведнъж, като я оставях сама да се грижи за нашите малки деца и дома. Като се започне с призованието ми като епископ на 22-годишна възраст, ние рядко имахме лукса да седим заедно по време на Църковна служба. Аз не бих могъл да си пожелая по-лоялна, любяща и разбираща спътница.
Изразявам благодарност на моя Небесен Отец за нашите три деца и техните спътници, за осемте прекрасни внуци и за четирите прекрасни правнуци.
За мен е трудно да намеря думи да изразя пред вас, братя и сестри, моята сърдечна благодарност за живота, който водите, за доброто, което правите, за свидетелствата, които давате. Вие служите с готовност един на друг. Вие сте отдадени на Евангелието на Исус Христос.
През тези над 44 години като висш ръководител аз съм имал възможността да пътувам по цял свят. Една най-големите ми радости е била да се запознавам с вас, членовете, където и да сте, да усетя вашия дух и любов. Очаквам повече такива възможности.
По време на пътуването през живота има жертви. Някои се отклоняват от пътните знаци, които водят към вечен живот само за да открият, че избраното отклонение в крайна сметка води до задънена улица. Безразличието, равнодушието, егоизмът и грехът всички заедно вземат скъпа дан от човешки животи.
Промяната към по-добро може да дойде за всички. През годините ние сме изказвали призиви към слабо активните, обидените, критичните, прегрешилите да се завърнат. “Върнете се и пирувайте на масата Господна, и вкусете отново сладките и задоволяващи плодове на общението със светиите”2.
В личното убежище на съзнанието на всеки човек се крие онзи дух, онази решимост да отхвърли старият човек и успешно да достигнат своя истински потенциал. В този дух ние отново отправяме сърдечна покана: върнете се. Ние ви подаваме ръка с чистата любов Христова и изразяваме нашето желание да ви помогнем, и да ви приветстваме в пълно общение. За тези, които са наранени по дух или се борят и са уплашени, ние казваме, нека ви помогнем, да повдигнем духа ви и да успокоим вашите страхове. Приемете буквално Господната покана, “Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко”3.
За Спасителя се казва че той “обикаляше да прави благодеяния … защото Бог беше с Него”4. Нека следваме този съвършен пример. В това понякога несигурно пътуване през смъртността нека също следваме следния съвет от апостол Павел, който ще ни помогне да останем здрави и в пътя: “Всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно, – ако има нещо добродетелно, и ако има нещо похвално – това зачитайте”5.
Аз бих насърчил членовете на Църквата където и да са, да покажат доброта и уважение към всички навсякъде. Светът, в който живеем, е пълен с разнообразие. Ние можем и трябва да покажем уважение към тези, чиито вярвания се различават от нашите.
Нека също да покажем доброта и обич в нашите собствени семейства. Нашите домове трябва да бъдат нещо повече от светилища; те също следва да бъдат места, в които може да обитава Божият Дух, чиито врати ще спират ветровете на бурите, където ще царува любов и мир.
Понякога светът, в който живеем, може да бъде страшно място. Моралната тъкан на обществото изглежда се разпада с тревожна скорост. Никой – без значение млад или стар или по средата, не е застрахован от тези неща, които имат потенциала да ни завлекат надолу и да ни унищожат. Нашата младеж по-специално, се изправя пред изкушения, които ние рядко разбираме. Противникът и неговите множества изглежда работят непрестанно да предизвикат нашето поражение.
Ние водим война с греха, мои братя и сестри, но не трябва да се отчайваме. Това е война, която можем да спечелим и ще спечелим. Нашият Отец в Небесата ни е дал инструментите, с които да направим това. Той е начело. Няма от какво да се страхуваме. Той е Богът на светлината. Той е Бог на надеждата. Аз свидетелствам, че Той ни обича – всеки един от нас.
Земният живот е период на изпитание, време да се докажем достойни да се върнем в присъствието на нашия Небесен Отец. За да бъдем изпитани, трябва да се изправим пред предизвикателства и трудности. Понякога изглежда, че няма светлина в края на тунела, няма зора да разпръсне нощния мрак. Чувстваме се заобиколени от мъката на разбити сърца, разочарованието на съсипани мечти и отчаянието на изчезнали надежди. Ние се присъединяваме към библейския призив, “Няма ли балсам в Галаад?”6 Склонни сме да гледаме на личните си нещастия през изкривената призма на песимизма. Чувстваме се изоставени, съкрушени, сами. Ако се намирате в такава ситуация, аз ви умолявам да се обърнете към нашия Небесен Отец с вяра. Той ще ви вдигне и напътства. Той няма винаги да снеме вашите страдания от вас, но ще ви утеши и ще ви преведе с любов през всяка буря, пред която сте се изправили.
С цялото си сърце и плам в моята душа аз издигам моя глас в свидетелство днес като специален свидетел и заявявам, че Бог наистина е жив. Исус е Неговият Син, Единородният на Отца в плътта. Той е нашият Изкупител, Той е нашият Ходатай пред Отца. Той ни обича с любов, която не можем напълно да разберем и поради това, че ни обича, Той даде Своя живот за нас. Моята благодарност към Него не може да се опише с думи.
Аз призовавам Неговите благословии върху вас, мои обични братя и сестри, във вашите домове, работа, служба един към друг и към самия Господ. Заедно ние ще вървим напред, вършейки Неговото дело.
Аз посвещавам живота си, моите сили – всичко, което мога да предложа, в служба Нему и в ръководене делата на Неговата Църква, в съответствие с Неговата воля и чрез Неговото вдъхновение, и правя това в Неговото свято име – тъкмо Исус Христос – амин.