Душата ми се наслаждава в нещата Господни
Да се наслаждаваме на Господните неща… ще “издигне” сърцата ни и ще ни даде повод да “ликуваме”.
В Книгата на Мормон Нефи често говори за наслада. Той се наслаждава в “нещата Господни”, на Писанията и на “великия и вечен план” на нашия Отец в Небесата (вж. 2 Нефи 4:15–16, 11:2–8). Нефи особено често си спомня своите източници на наслада посред някоя несгода, което му служи да извиси и съсредоточи духа му върху вечните благословии.
Ние също следва да се наслаждаваме на Господните неща, защото това ще “издигне” сърцата ни и ще ни даде повод да “ликуваме” (2 Нефи 11:8). Позволете ми да спомена някои от нещата, от които се наслаждавам аз.
Аз се наслаждавам в нашия Спасител, Исус Христос. Като Нефи, “аз тържествувам в моя Исус” (2 Нефи 33:6), в Неговото служение и спасителни роли на земята. Той ни осигурява светлина и надежда и ни е дал Светият Дух за допълнително напътствие и утеха по пътя, по който следва да вървим. Единствено чрез Него ние можем да се завърнем при нашия Отец. “Спасението може да дойде при чедата човешки,… само в и чрез името на Христа” (Мосия 3:9).
Аз се наслаждавам на възстановеното Евангелие на Исус Христос, съградено върху основата на апостоли и пророци, с които съм имала благословената възможност да служа. Свидетелствам, че президент Томас С. Монсън е Господния пророк на земята днес. Наслаждавам се, че той наистина е служител, подобен на Христос за всеки, протягайки ръка с топлота и обич към всеки човек.
Наслаждавам се на ключовете на свещеничеството и храмовете, които осейват земята, като правят налични за всеки от нас вечните обреди и завети. Някои от моите най-божествено прекрасни дни наскоро бяха дните на браковете в храма на собствените ми деца, като светите обреди бяха извършени от моя баща.
Наслаждавам се на силата на младежите, като ги виждам да се тълпят в храмовете да извършват кръщения за мъртвите. Обичам достойната им вярност към стандартите, водещи към храма, и подготовката им да бъдат верни мисионери и праведни майки и бащи.
Наслаждавам се, че съм дъщеря на Небесния Отец, Който ме обича. Научих за своята божествена идентичност в най-ранни години, редом с моята майка. Съвсем наскоро видях 3-годишната си внучка да учи същото от своята майка. Илайза тръгнала да си ляга разстроена. Можела да бъде утешена само ако майка й разкажела любимата истинска история за специалната вечер, когато Небесният Отец ясно и отчетливо нашепнал в сърцето на майката, че Илайза е един много специален дух с предстояща благородна мисия.
Изпитвам голяма наслада от ролята ми на възпитателка, което ми позволява да проявя най-дълбоката си женска идентичност. Никога не спирам да се изумявам от начина, по който жени, млади жени и дори малки момиченца имат инстинктивен интерес към възпитанието. Това не е само основна отговорност на майка, но и част от нашата “личност в доземното, земното и вечното самосъзнание и цели” (“Семейството: прокламация към света”, Лиахона, окт. 2004 г., стр. 49). Да възпитаваш е да учиш, да насърчаваш развитие, да допринасяш за растеж, да поддържаш и подхранваш. Кой не би извикал от радост, че е получил такава благословена роля?
Писанията използват думата възпитание само два пъти и в двата случая говорят за отговорността на родителите да отглеждат децата си в “учението и увещанието Господни” (Ефесяните 6:4; Енос 1:1).
Президент Хинкли също увещаваше и мъжете, и жените да бъдат възпитатели. Той казваше, “Колко по-красиво би било… обществото, в което живеем, ако всеки баща… и … майка гледаше на (своите) деца …като на дарове на Бога в небесата, … и ги отгледа с истинска обич в мъдрост и съвет от Господ” (Гордън Б. Хинкли, “These, Our Little Ones”, Liahona, дек. 2007 г., стр. 7).
Наслаждавам се на семействата. Наскоро се наслаждавах на раждането на още една внучка в семейство, което разбира, че родителите имат важната отговорност да ги отглеждат в любов и праведност. По-възрастните братя и сестри изпитваха естествен интерес към появата на малката им сестричка на този свят. Първите им уроци по тази свещена тема бяха преподадени от любящи родители в свещена семейна среда, в една селестиална атмосфера, която придружава раждането на новите духове в смъртността, и в контекста на великия вечен план на нашия Отец. По един контраст, на другия ден след като се върнах вкъщи от детските ясли, нашата внучка ни съобщи, че днес в клас е научила “един нов термин, наречен сексуално малтретиране”. Почувствах се угрижена, че децата на такава ранна възраст вече трябва да са наясно, от съображения за сигурност, за отрицателните страни на въпроса, по който така красиво са им говорели предната вечер. Наслаждавах се както никога преди на едно грижливо семейство, основано върху ученията на Исус Христос.
Яков учи, че Господ се наслаждава “на целомъдрието на жените” (Яков 2:28). Аз се наслаждавам на непорочността и чистотата на всички жени и мъже. Колко скръбно трябва да е за Господ да вижда добродетелта опетнена, и скромността подигравана на всеки ъгъл в този нечестив свят. Господ е предоставил за Своите деца голяма радост чрез съкровени взаимоотношения на любов, както учат моите внуци и внучки. Аз се наслаждавам на яснотата на Прокламацията към света за семейството, която предупреждава, че “тези, които нарушават заветите за целомъдрие, които безчестят брачния партньор или детето си, или които не изпълняват семейните си задължения, един ден ще бъдат отговорни пред Бога за това”.
Аз се наслаждавам на примерите за хора от Писанията, които крачели с вяра през своето земно пътуване. Всеки път, когато заедно с Авраам и Исаак изминавам пътя до хълма Мория, аз плача, знаейки, че Авраам не знаел, че там в края на пътуването ще има ангел и овен в храстите. Ние всички сме насред нашия земен път и не знаем остатъка от собствените си истории. Но както и Авраам сме благословени с чудеса.
Аз се наслаждавам на Господните “милости и чудеса” (вж. “Bless Our Fast, We Pray”, Hymns, no. 138). Знам, че Неговите нежни милости и чудеса, малки и големи, са истински. Те идват по Неговия начин и според Неговото разписание. Понякога това става едва когато достигнем до своя предел. Учениците на Исус на Галилейското езеро трябвало да се трудят до изнемога, гребейки срещу вятъра цяла нощ, преди Исус да им дойде на помощ. Той дошъл едва на четвъртата стража, което значи на зазоряване. Но все пак дошъл. (Вж. Марка 6:45–51). Свидетелството ми е, че чудеса наистина стават, макар и понякога чак на четвъртата стража.
Точно сега аз напрягам своята вяра и молитви, очаквайки малки чудеса в полза на обични хора, които са физически болни, емоционално изчерпани и духовно залутани. Аз се наслаждавам на Господната обич към всяко Негово дете и на мъдростта Му да ни позволи да имаме земни изживявания, нагодени индивидуално за всеки.
Накрая аз се наслаждавам повече, отколкото мога да изразя, на вечната любов и постоянна помощ на моя съпруг и на молитвите и подкрепата на моите деца и родители през тези години на службата ми като обща президентка на Младите жени.
“Душата ми се наслаждава в нещата Господни” (2 Нефи 4:16) – Неговия закон, Неговия живот, Неговата любов. Да се наслаждаваме в Него значи да признаваме Неговата ръка в живота си Наш евангелски дълг е да вършим правилното и да обичаме и се наслаждаваме на правилното. Когато се наслаждаваме да Му служим, нашият Отец в Небесата се наслаждава да ни благославя. “Аз, Господ, … се радвам да почитам онези, които Ми служат в праведност и в истина до края” (У. и З. 76:5). Искам винаги да бъда достойна за Неговата възхита. “Обичам Господа; в Него се наслаждава душата ми” (“I Love the Lord”, Jackman Music Corporation). В името на Исус Христос, амин.