“Словата Ми… никога не престават”
Ние приканваме всички да се поинтересуват от чудото, за което Бог е говорил от библейски времена и говори дори днес.
Президент Монсън, мога ли да поискам една лична привилегия?
Като първи от братята, поканен да говоря след вашето изключително послание към Църквата тази сутрин, мога ли да кажа нещо от името на всички вас, братя от висшите ръководители, и всъщност от името на цялата Църква?
От многото привилегии, които имахме на тази историческа конференция, включително участието в тържествено събрание, на което можехме да станем и да ви подкрепим като пророк, гледач и откровител, не мога да не изтъкна, че най-важната привилегия, която всички ние имахме, бе да сме очевидци как свещената пророческа мантия ляга на раменете ви, сякаш спусната от ръцете на самите ангели. Онези, които присъстваха на общата сесия на свещеничеството снощи и всички, които бяха на световното предаване от сесията тази сутрин, видяха с очите си това събитие. От името на всички участници изразявам нашата благодарност за такъв миг. Казвам това с обич към президент Монсън и особена любов към нашия Отец в Небесата за чудесната възможност да бъдем “очевидци на Неговото величие” (2 Петрово 1:16), както е казал някога апостол Петър.
На общата конференция миналият октомври аз казах, че има две главни причини, поради които Църквата на Исус Христос е погрешно обвинявана, че не е християнска. Тогава аз говорих за един от тези доктринални проблеми – нашето виждане за Божеството, базирано на Светите писания. Днес бих искал да говоря за друго главно учение, което характеризира нашата вяра, но причинява загриженост сред някои хора, а именно смелото твърдение, че Бог продължава да говори словото Си и да открива истината Си, откровения, които установяват отворени за допълнения канонични Свети писания.
Някои християни, до голяма степен поради своята истинска любов към Библията, са заявили, че не може да има повече одобрени Писания освен Библията. По този начин, обявявайки канона на откровенията за затворен, нашите приятели от някои други вярвания отказват да приемат божествените Писания, които ние в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни ценим много: Книгата на Мормон, Учение и Завети, Скъпоценен бисер и продължаващото напътствие, получено от помазаните Божии пророци и апостоли. Без лоши чувства към онези, които имат подобна позиция, ние почтително, но решително отхвърляме подобна несвързана със Светите писания характеристика на истинско християнство.
Един от често използваните аргументи при всяка защита за затворен канон е стихът от Новия завет, записан в Откровението на Иоана 22:18: “Аз свидетелствам на всекиго, който слуша думите на … тая книга: Ако някой притури на тях, Бог ще притури върху него язвите, написани в тая книга”. Има обаче поразително съгласие сред фактически всички библейски учени, че този стих се отнася само за Откровението на Иоана, а не за цялата Библия. Тези съвременни учени признават, че известен брой “книги” от Новия завет са били почти сигурно написани след като е получено откровението на Иоана на остров Патмос. В тази категория влизат поне съборното послание на Юда, трите послания на Иоан и вероятно цялото Евангелие на Иоан1. Възможно е да има дори още книги.
Но има по-прост отговор защо този стих в последната книга на настоящия Нов завет не може да се отнася за цялата Библия. Това е защото цялата Библия във вида, в който я познаваме – сборник текстове, подвързани в един том, не е съществувала, когато този стих е бил написан. В продължение на векове след като Иоан е написал този стих, отделните книги от Новия завет били в обращение поотделно или вероятно заедно с няколко други текста, но почти никога като цяла Библия. От всичките 5 366 известни гръцки новозаветни ръкописа само 35 съдържат целия Нов завет, както ни е известна сега, а 34 от тях са съставени след 1 000 г. сл. Хр.2
Факт е, че почти всеки пророк от Стария и Новия завет е добавял стихове към получените от неговите предшественици. Ако думите на Моисей в Старият завет са били достатъчни, както някои погрешно си мислят3, тогава защо например следват пророчествата на Исаия или Еремия? Да не споменаваме Езекиил и Даниил, за Иоил, Амос и всички останали. Ако едно откровение към един пророк в даден момент от време е достатъчно за цялото време, какво оправдава многото останали други? Това, което ги оправдава, е обяснено ясно от Самият Иехова, когато Той казва на Моисей, “Моите дела са без край, … и словата Ми … никога не престават”4.
Един протестантски учен убедително изследвал погрешното учение за затворени канонични Писания. Той пише: “На какви библейски или исторически основания вдъхновението Божие е било ограничено върху писмените документи, които сега църквата нарича своята Библия?… Ако Духът е вдъхновил само писаните документи от І век, това означава ли, че същият Дух не говори днес в църквата за нещата от значителна важност?”5 Ние смирено задаваме същите въпроси.
Продължаващото откровение не омаловажава, нито дискредитира съществуващите Писания. Старият завет не губи своята стойност в нашите очи, когато ни представят Новият завет, а Новият завет само се подсилва, когато прочетем Книгата на Мормон: още едно свидетелство за Исус Христос. Пред вид допълнителните Писания, приети от светиите от последните дни, ние можем да попитаме: Дали онези ранни християни, които в продължение на десетилетия са имали достъп само до първото евангелие на Марка (всеобщо считано като първото записано евангелие в Новият завет), са били обидени, когато са получили по-подробни разкази, дадени по-късно от Матея и Лука, да не говорим за безпрецедентните текстове и откровения още по-късно в Иоана? Със сигурност трябва да се радвали, че се появяват още по-убедителни доказателства за божествеността на Христос. Ние също се радваме.
Моля не ме разбирайте неправилно. Ние обичаме и почитаме Библията, както старейшина М. Ръсел Балард учеше толкова ясно от тази катедра точно преди една година6. Библията е словото Божие. Тя винаги е определяна като първа поред в канона, нашите “стандартни произведения”. Наистина, именно божествената намеса да попадне на петият стих от първата глава в Якововото послание в Библията отвела Джозеф Смит до неговото видение на Отца и Сина, което довело до възстановяването на Евангелието на Исус Христос в наше време. Но дори тогава Джозеф знаел, че само Библията не може да даде отговор на всички религиозни въпроси, които имали той и други като него. Както той казва със свои думи, свещениците от неговата общност се карали, понякога гневно, относно техните учения. “Свещеник спореше със свещеник и обърнат с обърнат, … в словесна борба и съперничество на мнения”, казва той. Почти единственото общо нещо, което тези съревноваващи се религии имали, по ирония е вярата в Библията, но както Джозеф пише, “учителите по религия на различните секти разбираха едни и същи пасажи по толкова различен начин, че унищожаваха всяка надежда за разрешаването на въпроса (относно коя църква беше истинска) чрез позоваване на Библията” 7. Очевидно Библията, толкова често описвана по това време като “обща основа”, не била нищо подобно – за съжаление тя била бойно поле.
Така една от най-големите причини за продължаващо откровение чрез живи пророци е да обявим на света чрез допълнителни свидетелства, че Библията е истинна. “Тези са написани”, казва древен пророк, говорейки в Книгата на Мормон, “с намерението да можете да повярвате на онези”, говорейки за Библията8. В едно от ранните откровения, получено от Джозеф Смит, Господ казва, “Ето, Аз не я довеждам (Книгата на Мормон), за да разруша това, което те са получили (Библията), а за да го изградя”9.
Трябва да се отбележи още нещо. Тъй като е ясно, че имало християни много преди появата на Новия завет или дори на сборници с притчите на Исус, не може да се твърди, че Библията е това, което прави човека християнин. По думите на уважавания специалист по Новия завет, Н. Т. Райт, “Възкръсналият Исус в края на Евангелието на Матея не казва, “Цялата власт в Небесата и на земята е дадена на книгите, които вие ще напишете”, а “Цялата власт в Небесата и на земята дадена на Мен” 10. С други думи, “Светите писания, сами по себе си сочат … далеч от Писанията и към факта, че крайната, истинска власт принадлежи на самия Бог”11. Така че Писанията не са единствен източник на знание за светиите от последните дни. Те са проява на основния източник. Основният източник на познание и власт за светиите от последните дни е живият Бог. Връзката с тези дарове идва от Бог като живо, одухотворяващо, божествено откровение.12
Това учение е самата същност на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и нашето послание към света. То драматизира значимостта на тържественото събрание вчера, в което ние подкрепихме Томас С. Монсън като пророк, гледач и откровител. Ние вярваме в един Бог, Който е ангажиран с нашия живот, Който не мълчи, не отсъства, нито, както Илия казал за Бога на свещениците на Ваала, “е на път, или може би – спи и трябва да се събуди”13. В тази Църква дори нашите малки деца в Неделното училище за деца рецитират, “Ние вярваме във всичко, което Бог е разкрил, във всичко, което понастоящем разкрива, и вярваме също, че Той все още ще разкрива много велики и важни неща, принадлежащи на Царството Божие”14.
Като обявяваме нови Писания и продължаващо откровение, ние се молим никога да не бъдем високомерни или груби. Но след свещено видение, отговорило утвърдително на въпроса “Съществува ли Бог?” в днес свещена горичка, това, пред което Джозеф Смит и Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни ни карат да се изправим, е следващият задължителен въпрос: “Той говори ли?” Ние носим добрите новини, че Той говори сега, и Той е говорил. С любов и обич, родени от нашата християнска религия, ние приканваме всички да се поинтересуват от чудото, за което Бог е говорил от библейски времена и говори дори днес.
В известен смисъл Джозеф Смит и неговите пророчески наследници в тази Църква отговарят на предизвикателството на Ралф Уолдо Емерсън, отправено към студентите в училището “Харвард Дивинити” преди близо 170 години. Тази група от най-добрите и умни протестанти великият мъдрец от Конкорд помолил да учат “не за Бог Който съществуваше, а за Бог Който съществува; не за Бог, Който говореше, а за Бог Който говори”15.
Аз свидетелствам, че Небесата са отворени. Аз свидетелствам, че Джозеф Смит беше и е пророк, че Книгата на Мормон е наистина още едно свидетелство за Исус Христос, че Томас С. Монсън е Божий пророк, съвременен апостол с ключовете на царството в ръце, човек, който аз лично видях да получава мантията на властта. Аз свидетелствам, че присъствието на такива упълномощени, пророчески гласове и продължаващи канонизирани откровения са били в сърцевината на християнското послание, когато упълномощеното служение на Христос било на земята. Аз свидетелствам, че такова служение е отново на земята и се намира тук, в тази Църква на Исус Христос на светиите от последните дни.
С нашата искрена отдаденост към Исус от Назарет като самия Син Божий, Спасителят на света, ние приканваме всички да изучат това, което сме получили от Него, да се присъединят към нас, пиейки неспирно от кладенеца с “вода, която извира за вечен живот”16, тези постоянно бликащи напомняния, че Бог е жив, че Той ни обича и че ни говори. Аз изразявам най-дълбока лична благодарност, че делата Му са без край и Неговите “слова никога не престават”. Аз свидетелствам за това божествено любящо внимание и за записването му, в святото име на Исус Христос, амин.