Да бъдете свидетели
Вие… можете да бъдете свидетели Божии, като подхранвате дух на вяра, обич, мир и свидетелство във вашите домове сега.
Застанала на този амвон, си представям лицата на млади жени по целия свят. Толкова ви обичам! Особено обичам да обещавам заедно с вас, че заедно ще “бъде(м) свидетели Божии по всяко време, за всяко нещо и на всяко място”1. Как можем да изпълним това? Докато говоря, се моля Духът да ни води и да свидетелства на всяка от нас за това как да бъдем свидетели за Бог.
Когато нашите деца бяха на мисия, те научиха, че когато сме свидетели на Исус Христос, Светият Дух ще потвърди това свидетелство. Една от нашите дъщери имала “златна” проучвателка на име ДжиЛий. Тази млада жена се подчинявала на всяка нова заповед, на която била учена, без значение колко е трудна. Тя била студентка, която едва свързвала двата края, но започнала да плаща си десятък, когато разбрала за този закон. Работата й на половин работен ден изисквала да работи в неделя, но тя имала смелостта да попита работодателя си дали може да премести часовете си в друг ден, така че да посещава събранието за причастие.
Въпреки своето усърдие, ДжиЛий все още нямала сигурно свидетелство за Книгата на Мормон. Дъщеря ни и нейната колежка знаели, че тя имала нужда от свидетелство на Духа да потвърди истинността на книгата, така че й подготвили урок относно Светия Дух. Докато правели това обаче, почувствали, че нещо не било съвсем наред. Когато се помолили за това, били насочени да поемат в друга посока, да изнесат урок за Исус Христос.
Когато дошло времето на уречената среща, мисионерките започнали да учат ДжиЛий за Исус Христос. Сълзи започнали да се стичат по бузите й. Тя попитала няколко пъти, “Какво е това чувство, което изпитвам?” Тогава те й дали свидетелство, че това бил Духът. Случило се точно онова, което те искали да се случи. Тъкмо тогава дъщеря ни си спомнила, че една от главните роли на Светия Дух е да бъде свидетел за Христос. Сам Исус казва, “Утешителят, Светият Дух… ще свидетелства за Мене”2. Дъщеря ни осъзнала, че когато била свидетел за Исус Христос, Светият Дух потвърждавал това. Ние също можем да бъдем свидетели, като “говорим за Христа, радваме се в Христа, проповядваме за Христа” и сме отправили поглед към Него “за опрощение на греховете си”3.
Праведният цар Вениамин от Книгата на Мормон събира людете си около храма, така че да може да им говори за Христа и да проповядва за Христа. Той учи народа си за Господната добрина, сила, мъдрост, търпение и преди всичко за Единението. Когато той свидетелства, Духът им дава свидетелство, че Исус Христос е Спасителят, точно като на ДжиЛий. След това цар Вениамин увещава людете си да бъдат постоянни във вярата си в Христос. Всички хора възкликват:
“Ние вярваме на всичките слова, които си ни казал… поради Духа на Господа… Който е извършил голяма промяна в нас, в сърцата ни, та да нямаме повече склонност да вършим зло, а да вършим добро непрестанно…
И ние сме готови да встъпим в завет с нашия Бог… да се подчиняваме за заповедите Му във всички неща”4.
Людете на цар Вениамин сключили завет да спазват Господните заповеди, като всяка от нас.
Когато спазвате тази заповед, вие ще бъдете свидетели сред своите връстници. Неотдавна децата ми и техните брачни партньори си спомняха моменти от живота си през годините, когато са защитавали праведни принципи, изправяйки се пред натиска на връстниците си. Дъщеря ми отказала да участва в мажоретно състезание в неделя; друг пък казал на работодателя си, че няма да работи в Господния ден. Един отказал да гледа порнографски филм в дома на свой приятел, когато бил само на 11 години; друг се отделил от съучениците си, когато те гледали порнографски списания. Всички били социално отхвърлени за известно време след това. Едно от децата ни отказало да се поддаде на лошия, глупав и вулгарен език на нейното работно място. Друго отказало да пие алкохола, който неговият приятел откраднал от заключения шкаф на своите родители. Друга дъщеря, бидейки единствен член на Църквата в нейния клас, в часа си по английски език изнесла презентация, като накрая импровизирано отговорила на въпроси относно Книгата на Мормон. Нашите семейни деца продължиха да раждат деца, въпреки критиките на света.
В тези моменти те може би са се чувствали сами; но като свидетели за Исус Христос те чувствали спътничеството и поддържащото присъствие на Светия Дух. Били въоръжени също и с благословиите, идещи от подчинението на Божиите заповеди. Той ни е обещал: “Не бой се, защото Аз съм с тебе: Не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог; Ще те укрепя, да! Ще ти помогна. Да! Ще те подпра с праведната Си десница”5.
Децата ми наистина били поддържани от Неговата ръка, когато били свидетели за Бог, непоколебимо спазвайки Неговите заповеди. Получила съм благословии и сила от техните примери.
Когато сте свидетели у дома, вие ще укрепите своите семейства. Твърде често си мислим, че изразът в темата на Младите жени “да укрепим дома и семейството”6 се отнася до техните бъдещи отговорности като съпруги и майки, но той се отнася и до отговорностите им като дъщери и сестри в домовете им тук и сега.
Моята майка помогнала при укрепването на дома и семейството си в нейната младост. Най-голямото дете в нейното слабо активно семейство, тя се родила с дара на вяра. Сама ходела на Неделно училище за деца и на Общество за взаимно усъвършенстване. Тя била достойна да сключи брак в храма дори преди родителите й да могат да го посетят. Станала проводник на праведност, един непоколебим свидетел, чиито пример помогнал за укрепване на нейните родители и братя и сестри. Вие, млади жени, също можете да бъдете свидетели Божии, като подхранвате дух на вяра, обич, мир и свидетелство във вашите домове сега, готвейки се да правите същото в бъдещите си домове. Аз съм потомка на праведна млада жена, която станала “постоянн(а) и непоклатим(а), винаги изобилстващ(а) на добри дела”7.
Ние свидетелстваме за Исус Христос и когато се радваме в Него. Когато людете на цар Вениамин научават повече за Исус, те казват, “Нещата, които нашият цар ни е казал, е това, което ни доведе до това велико знание, поради което ние се радваме с такава велика радост”8. Когато се радваме в нашия Спасител, ние помним Него и Неговите големи благословии към нас. Ние сме свидетели, когато изразяваме благодарност и излъчваме радост. Както младите жени пяха, откривайки това събрание, “Не си ли видял как всичко, от което имаш нужда, ти е дадено по волята Божия?”9
Наскоро научих за две доблестни млади жени, които, като живеели според заповедите и излъчвали радостта от Евангелието, били свидетели за Бог. Тази история ми беше разказана от възрастна мисионерка в Центъра за обучение на мисионери.
Тя каза, че години по-рано един ден била вкъщи и гладела, като гледала сапунена опера и пушела цигара, когато почукали на врата й. Когато я отворила, там стояли двама мъже с бели ризи и вратовръзки, като единият от тях й се представил като нейния епископ. Той казал, че докато се молел, почувствал вдъхновението да я призове да бъде учителка на Младите жени. Тя му казала, че била кръстена на 10-годишна възраст, но никога не била активна. Той изобщо не се поколебал, като й показал учебника и обяснил къде се събирали в сряда вечер. Тогава тя натъртено рекла, “Не мога да уча 16-годишни; неактивна съм и освен това пуша”. След това той отвърнал, “Вече няма да сте неактивна и до сряда можете да откажете цигарите”. После си тръгнал.
Тя каза, “Помня, че извиках от яд, но не можах да устоя на подтика да прочета учебника. Всъщност бях толкова любопитна, че го прочетох от кора до кора, след което научих наизуст всяка дума на онзи урок.
В сряда все още не смятах да ходя, но се озовах в колата, карайки към сградата на Църквата, уплашена до смърт. Никога преди не съм била уплашена. Бях израснала в беден квартал, като тийнейджърка бях затваряна веднъж и съм прибирала баща си от отрезвителното. И изведнъж в Обществото за взаимно усъвършенстване ме представиха като новата съветничка на Лавров венец. Седнах пред две момичета и им преподадох урока дума по дума както бе в учебника, дори разделите, където се казва, “Сега ги попитайте…”. Тръгнах си веднага след урока и плаках чак до вкъщи.
Няколко дни по-късно пак се почука на вратата и аз си помислих, “Добре. Епископът идва си вземе учебника”. Отворих врата и пред нея бяха застанали онези две прекрасни момичета, едната с цветя в ръка, а другата със сладки. Те ме поканиха да отида с тях на църква в неделя и аз отидох. Харесвах онези момичета. Те започнаха да ме учат за Църквата, района и класа. Научиха ме да шия, да чета Писанията и да се усмихвам.
Заедно започнахме да учим другите момичета от класа, които не идваха. Учихме ги там, където успявахме да ги открием – в коли, зали за боулинг и по веранди. След шест месеца идваха 14 от тях, а след година всичките 16 момичета от списъка бяха активни. Ние се смяхме и плакахме заедно. Учехме се да се молим, да изучаваме Евангелието и служим на другите”10.
Онези две доблестни млади жени били свидетели за истината и праведността, за доброто и радостта на Евангелието.
Когато бях призована за общ президент на Младите жени, при отделянето си получих благословия вярата ми в Исус Христос да бъде усилена чрез моята служба. Бях заобиколена от доблестни жени: моите съветнички и съвет, други президентства на помощните организации и моите доблестни предшественички – бившите общи президенти на Младите жени. Те винаги са били свидетели за Исус Христос чрез своя примерен живот и безкористна служба.
Укрепена от тези жени, от членовете на моето семейство и от постоянни и непоклатими млади жени и ръководители по целия свят, аз се чувствам “обиколен(а) от такъв голям облак свидетели”. Това ми помага “с търпение (да тичам) в предлежащото пред (мен) поприще, като гледа(м) на Исуса, начинателя и усъвършителя на вярата ни”11.
Обещанието за увеличена вяра в Исус Христос в благословията при моето отделяне е било изпълнено, докато съм имала възможност да бъда свидетел за Него през всеки ден и навсякъде. Говорила съм за Него, проповядвала съм за Него, радвала съм се в Него. Когато съм чувствала, че моите думи не са достатъчни, те са били потвърждавани от Светия Дух. Когато съм чувствала страх или несигурност, съм бивала укрепвана и поддържана от Неговата всемогъща десница. Знам, че Той ще благослови всяка от нас, когато сме Негови свидетели. Той “никога, никога, никога не ще ни забрави”12.
Да бързаме напред с непоклатима вяра в Христос, бидейки Негови свидетели “по всяко време, за всяко нещо и на всяко място”, е моята молитва, в името на Исус Христос, амин.