Да отворим сърцата си
Нека направим борбата за отваряне на нашите сърца към Духа част от всекидневието.
Днес бих желал да говоря за важността да отворим сърцата си за Светия Дух.
След кръщението ние биваме потвърдени и получаваме Светия Дух. Това е божествен дар. Светият Дух ни утешава, учи, предупреждава, просветлява и вдъхновява. Нефи го казва много просто: “ако желаете да влезете в пътя и приемете Светия Дух, Той ще ви покаже всичко, което трябва да правите”1. Ние се нуждаем от помощта на Светия Дух, за да преминем безопасно през това, което апостол Павел нарича “усилни времена”, в които живеем сега2.
Светият Дух е Личност от Духа, което Му позволява да пребивава в нашите сърца и да общува пряко с душите ни3. Гласът на Духа е описан като тих, мек и шепнещ глас4. Как един глас може да бъде тих? Защо той е оприличен на шепот? Защото почти винаги Духът говори на ума и сърцето ни5, вместо на ушите ни. Президент Бойд К. Пакър казва, “Светият Дух говори с глас, който вие по-скоро чувствате, отколкото чувате”6.
Ние чувстваме нещата в сърцата си. В Писанията пророците учат, че личното откровение е тясно свързано със сърцето. Например:
Мормон учи, “поради кротостта и смиреността на сърцето идва посещението на Светия Дух”7.
Алма казва, “който вкорави сърцето си, същият получава по-малката част от словото; а онзи, който не вкорави сърцето си, на него е дадена по-голямата част от словото”8.
Мормон пише за нефитите, “душите им се изпълниха с радост и утеха…поради това, че те отдадоха сърцата си на Бога”9.
И после псалмистът пише простичко, “Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце”10.
Не е ли това нещо, което всички ние търсим, братя и сестри – да бъдем посетени от Светия Дух, Господ да се доближи повече до нас, да намерим радост и утеха в живота си? Ако е така, тогава внимателната оценка на състоянието на сърцата ни е едно от най-съществените неща, които можем да сторим в този живот.
Сърцето е едно деликатно място. То е чувствително към много влияния, и положителни, и отрицателни. Може да бъде наранено от околните. Може да стане безчувствено от грях. Може да бъде смекчено от любов. Ние се научаваме да пазим сърцата си рано в живота ни. Това е като да издигнем ограда около тях с порта в нея. Никой не може да влезе през портата, ако не му позволим.
В някои случаи оградата, която издигаме около сърцето си, може да бъде оприличена на символични малки колчета, с надпис “Добре дошли” на входа. Други сърца са били тъй наранени или тъй безчувствени поради греха, че имат 2,5 м телена ограда с бодлива тел отгоре около тях. Портата е заключена с катинар и на нея има голям надпис “Вход забранен”.
Нека приложим идеята за врата към сърцето за получаване на лично откровение. Нефи учи, “когато човек говори чрез Силата на Светия Дух, Силата на Светия Дух отправя неговите слова в сърцата на чедата човешки”11. Старейшина Дейвид А. Беднар отбелязва използването на думата в: “Моля отбележете как силата на Светия Дух носи посланието в, но не обезателно вътре в сърцето… В крайна сметка, … съдържанието на едно послание и свидетелството на Светия Дух проникват в сърцето само ако получателят им позволи те да влязат”12.
Защо тъкмо в сърцето? Личната свобода на избор е толкова свещена, че Небесният Отец никога няма да принуди човешкото сърце, дори с цялата Си безгранична сила. Човек може да се опита да го стори, но не и Бог. Казано иначе, Бог ни позволява да бъдем пазители или пазачи на собствените си сърца. Ние трябва по своя свободна воля да ги отворим за Духа или Той няма да ни се натрапи със сила.
И така, как ние отваряме сърцата си?
В проповедта на хълма Спасителят учи, “Блажени чистите по сърце – защото те ще видят Бога”13. Ако нещо е чисто, то не е замърсено или опетнено от неща, които не спадат към него. Чистотата на сърцето със сигурност е едно от най-важните условия за получаване вдъхновение от Бог. Макар никое от нашите сърца да не е съвършено, колкото по-усърдно се стремим да отстраним нечистото или изтласкваме нещата, които не принадлежат там, толкова повече отваряме сърцата си за Светия Дух. Отбележете следното благо обещание на пророк Яков: “О, всички вие, които сте чисти по сърце, вдигнете главите си и приемете приятното слово Божие, угощавайте се с Неговата любов”14.
Докато е в затвора Либърти, Пророкът Джозеф Смит получава откровение, което описва състоянието на някои сърца:
“Ето, има мнозина призовани, но малцина са избрани. И защо не са избрани?
Защото сърцата им ги теглят толкова много към нещата от този свят и се стремят към почестите на човеците”15.
Мнозина в света сега живеят в условия на благоденствие и мир. В Книгата на Мормон благоденствието често отвежда хората далеч от Господ. Мормон предупреждава, “ние можем да видим, че в същото време, когато Той прави народа Си да преуспява, да, и увеличава нивите им, стадата им и чердите им, и златото, и среброто, и всякакъв вид и род различни скъпоценности; … именно тогава те вкоравяват сърцата си и забравят Господа, техния Бог”16.
Господ отбелязва три естествени последици от това сърцата ни да бъдат обърнати към нещата от света: Първо, ние се стремим да крием греховете си, вместо да се покаем за тях. После, стремим се да задоволяваме гордостта и суетните си стремежи вместо да търсим Божиите неща. Накрая, започваме да упражняваме неправедно господство над другите17.
Забележете, че гордостта е естествена последица от обръщането на сърцата ни към нещата от света. Гордостта бързо прави сърцата ни безчувствени към духовните подтици. Например, Господ казва, “Аз, Господ, не съм доволен от Моя служител Сидни Ригдън; той се възгордя в сърцето си и не прие съвета, а оскърби Духа”18. Сравнете това със следното обещание: “Бъди смирен, и Господ, твоят Бог, ще те води за ръка, и ще даде отговор на молитвите ти”19.
В откровението от затвора Либърти Господ описва последиците за едно светско сърце: “ето, небесата се оттеглят, Господният Дух се наскърбява и… Ето, преди да разбере, той е оставен сам на себе си”20. Братя и сестри, в тези “усилни времена” ние не можем да си позволим да наскърбим Духа и да бъдем оставени сами на себе си.
Отново казвам, състоянието на сърцата ни пряко влияе на нашата чувствителност към духовните неща. Нека направим борбата за отваряне на нашите сърца към Духа част от всекидневието. След като сме пазителите на нашите сърца, можем да изберем да го правим. Ние избираме какво да пуснем вътре или да задържим отвън. За щастие, Господ силно желае да ни помогне да изберем мъдро.
Завършвам със свидетелство за две от обещанията Му към онези, които се стремят да дойдат при Него: “Ето защо, възлюбени мои братя, молете се на Отца с цялото си сърце, за да може да бъдете изпълнени с (Неговата) любов, …за да можем да бъдем очистени тъкмо както Той е чист”21.
И следното вълнуващо заявление на апостол Павел: “За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепя”22.
Да можем винаги да молим Христос да укрепява сърцата ни и да ги изпълва със Своята любов е моята молитва, в името на Исус Христос, амин.