Ние няма да се поддадем, не можем да се поддадем
Живей според стандартите си. Отстоявай онова, в което вярваш.
Заедно с всеки от вас аз благодарно подкрепям Божията воля за Неговия народ. Благодаря, президент Монсън, за чистотата в сърцето ви.
Когато младият Джозеф Смит казал истината за свещеното си изживяване в горичката, бил преследван и с него се отнасяли зле. Противникът използвал присмеха като оръжие срещу него: “бях едно неизвестно момче между четиринадесет и петнадесет годишна възраст, … при все това високопоставените хора ми обърнаха достатъчно внимание, за да възбудят общественото мнение срещу мен и да породят едно жестоко преследване”1.
Джозеф растял в търпение, въздържаност и вяра, независимо от наличието на врагове навсякъде около него. По собствените думи на Джозеф: По собствените думи на Джозеф, “злонамерени и заговорничещи хора да се обединяваха да унищожат невинните,… при все това славното Евангелие в неговата пълнота се разпространява”2. “Ничия нечестива ръка не може да спре напредъка на делото”3.
Дори днес има хора, които разбират погрешно нашето учение и се съмняват в неизменните ценности, по които сме приканени да живеем.
Моят млад приятел Етан се обърнал към майка си с много сериозен въпрос. Подобно на повечето тийнейджъри Етан иска да бъде независим, да се издържа сам и да е заобиколен с добри приятели. Той се опитва сам да прави добри избори. Изключително доблестен е, труди се здраво в училище и всеки ден изучава Писанията. Като всички младежи Етан се сблъсква с огромни изкушения. Те идват в класните стаи, по Интернет, чрез филми и музика. Могат да бъдат чути в лошия език и видени в провокиращото облекло. Грешното често бива сторено да изглежда правилно. Безпокойството и страхът от отхвърляне са чести сред тийнейджърите. Натискът на връстниците често е непреодолим. Етан се чувствал бомбардиран с ценности, противоположни на стандартите му.
Ето въпросът, който той задал на майка си: “Мамо, трябва ли да снижа стандартите си, за да запазя приятелите си?”
Това е труден въпрос за всеки от нас на всички етапи на живота. Снижаваме ли стандартите си, за да се впишем сред съседите си? Променяме ли стандартите си, за да съответстват на обстановката на работното ни място или да сме популярни в училище?
Отговорът на любящата майка на Етан бил категорично “Не”.
Аз също недвусмислено отговарям, “Не го прави, Етан. Никога не забравяй, че си син Божий. Той те обича. Живей според стандартите си. Отстоявай онова, в което вярваш. Понякога това не е лесно и за известно време можеш да останеш сам. Търси приятели с почтеност и характер, после иди при тях и изрази високата си оценка за техния пример. Може дори да откриеш човек, който се чувства самотен като теб. Моли се за напътствие и защита от Господ. Той ще те подкрепи. Той ще ти стане доверен приятел и ще откриеш, че примерът ти ще привлече много приятели, които ще черпят смелост от силата на твоя характер”.
Нефи ни учи на един могъщ простичък принцип, разказвайки съня на баща си за дървото на живота. Той описва стеснената и тясна пътека, водеща до дървото, и едно величествено и обширно здание. Това здание е пълно с хора, които са облечени извънредно изящно и модно. Всички те се присмиват и сочат с пръсти хората, които вземали от плода на дървото. Те се опитвали да накарат хората да слязат от пътеката и да дойдат в зданието. По всичко изглеждало, че хората вътре добре се забавлявали. Какъв незабравим образ на изкушение. По думите на старейшина Максуел, “Присмехът на света е просто самота, която се опитва да си вдъхне увереност”4.
“И огромно бе множеството, което влезе в това странно здание…те сочеха презрително с пръст към мене и към онези, които също вземаха от плода; но ние не им обръщахме внимание”5.
Тук, в края на стиха, е могъщият принцип на Нефи, отговорът на нежелания натиск на връстниците: “но ние не им обръщахме внимание”.
Президент Пакър неотдавна набляга на същия този водещ принцип: “Колкото и различни да изглеждаме, колкото и да са омаловажавани стандартите ни, колкото и да се поддават другите (на изкушения), ние няма да се поддадем, не можем да се поддадем”6.
Разпознаваме ли изкушението, когато то е тъй добре замаскирано?
Готови ли сме да водим една непопулярна война?
Павел ясно предупреждава, “не работете само пред очи като човекоугодници, но като Христови слуги изпълнявайте от душа Божията воля” 7.
Дошло е времето, когато трябва да заемем непоколебима позиция. Ние трябва да укрепим духовните си основи, да слушаме Божиите пророци и да следваме техния съвет.
Павел казва на Тимотея: “Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение. И тъй, не се срамувай да свидетелствуваш за нашия Господ” 8.
Иска се смелост да правим добри избори дори когато другите около нас избират различно. Като правим праведни избори ден след ден в дребните неща, Господ ще ни укрепи и ще ни помогне да избираме правилното в много по-трудни моменти.
Ученията и ценностите, които са ни най-скъпи, не са приети от света. За да поддържаме непоколебима позиция за нас и децата ни, посланието на възстановеното Евангелие трябва да е дълбоко вкоренено в сърцата ни и преподавано в домовете ни.
Авинадий, един нефитски пророк, както пише на няколко силни страници в Мосия, ни проповядва вечни уроци, които съвършено отговарят на предизвикателствата на ХХІ век.
Авинадий бил човек с непоколебим кураж, който отстоявал истината, когато това било напълно непопулярно. Като призовавал смело хората да се покаят, той знаел, че собственият му живот бил в опасност. Във въображението си можете да видите приковаващата вниманието сцена, където Авинадий тъкмо е получил смъртната си присъда. Той имал възможност да се спаси, като се отрече от вярата и свидетелството си, но вместо това той без страх заявява, “Казвам ти, че няма да оттегля словата, които съм ти казал относно този народ, защото те са истинни”9.
Вероятно няма да ни се наложи да изгубим живота си в защита на истината, но може, като Авинадий, да се изправим в пълен ръст и с цяло сърце, енергично, доблестно да заявим, че Исус Христос е наш Спасител. Той е бил и е Синът на Всемогъщия. Той е жив и ни обича.
Като Го следваме, ще сме в състояние да правим жертви и да спазваме свещените си завети. Господ ни заявява: “Ето защо, не бой се, малко стадо; вършете добро; нека земя и пъкъл се обединят срещу вас, защото ако сте построени на Моята канара, те не могат да надделеят… Поглеждайте към Мене във всяка мисъл; не се съмнявайте, не се бойте”10.
Ние трябва да бъдем укрепени. Това сигурно духовно укрепване може да бъде намерено в две думи – Исус Христос. За Него смирено свидетелствам аз, в святото име на Исус Христос, амин.