Да възстановим вярата в семейството
Солидните семейства осигуряват основата, която държи обществото в едно, подпомагайки по този начин цялото човечество.
Със знание за “великия план на щастие”1 ние имаме възможността, също и отговорността да помогнем да се възстанови вярата в семейството.
Нашата отговорност по много начини е сравнима с тази на хората, работещи в областта на медицината или научните изследвания. Като използват установени закони, те определят как страданието може да бъде облекчено и качеството на живота подобрено.
В сферата на религията мъже и жени с вяра, използвайки доказани принципи,2 могат да помогнат за изцеление на скърбящо сърце, възстановяване на надежда и сигурност в смутения ум.
Успехът на учените е бивал постиган чрез спазване на това, което често наричаме природни закони. Великите учени от миналото и днес не създават законите, свързани с тези естествено случващи се процеси; те ги откриват.
В послание до коринтяните апостол Павел поставя провокиращ мисълта въпрос относно източника на умствения капацитет на човека: “Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в Него?”3
Чрез логика и учение знанието се увеличавало и разбирането растяло. Използвайки този процес, теории и закони биват определяни и приемани като достоверни.
Това, което става ясно на просветения ум, е че съществуват закони, които поддържат живота и живите неща в равновесие. Откриването на законите на физиката и спазването им носи прогрес, който позволява на човека да се издигне до по-високи нива на познание, отколкото би било възможно иначе.
Вярвам, че тази предпоставка важи също и за етичните стандарти и морални ценности. Следователно, наша е отговорността да опазваме дома като център на познанията, където тези добродетели могат да бъдат насаждани в атмосфера на любов и чрез силата на примера4.
Президент Томас С. Монсън учи, “Нашите младежи се нуждаят от по-малко критици и от повече образци за подражание” 5.
Като размишлявам над собствения си живот, си давам сметка как съм добил разбиране за основните ценности, нужни за развитието на един добър характер. Къде се научих да бъда лоялен, почтен и надежден? Научих тези качества у дома от примера на своите родители. Как добих разбиране за ценностите на безкористната служба? Като наблюдавах отдадеността на моята майка към семейството и й се наслаждавах. Къде се научих да почитам и уважавам Божиите дъщери? Научих го от примера на своя баща.
Именно у дома научих принципите на взаимното подпомагане и предвидливия живот и почтеността на труда. Все още пред очите ми е майка ми, прекарваща безброй нощи у дома на крачната шевна машина да шие обувки за местната фабрика. Тя правеше това не за да си купи нещо за себе си, а за да осигури финансова подкрепа, та брат ми и аз да можем да отидем в колеж. По-късно тя ни довери как тази служба била източник на удовлетворение за нея.
Баща ми бе мъдър, работлив човек. Той ме научи как да режа дърва с ръчен трион, как да прикачвам или подменям щепсел към електрически кабел на домакински уред и много други практически умения.
Всички тези уроци съдържаха обща тема: никога да не бъда доволен от нещо по-малко от най-добрите усилия.
Развих умението да вземам важни решения, като говорех с моите родители и се учех от техните съвети. Прибавете към горното отговорност, вземане под внимание на другите, насърчение да преследвам образователни възможности, и списъкът все още би бил непълен.
Бях запознат с възстановеното Евангелие на Исус Христос в юношеските си години от Памела, която по-късно стана моя съпруга. Тя ми помогна да превърна своя живот от проста мелодия в победоносна симфония6.
Радвах се на 67 години семеен и брачен живот, 21 като син в дома на родителите си и 46 като съпруг, като връх на радостта бе това да стана баща и дядо. Какво повече би могъл да очаква човек? Простичко казано, всеки да може да се радва на тези същите възможности.
Връщайки се към ученията на Павел, записани в Коринтяните, намираме следните думи:
“Така и никой не знае що има у Бога, освен (че той има) Божият Дух…
Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно”7.
Учените придобиват своето знание главно чрез изследвания, провеждане на опити и използване на ума.
Учениците на Христос получили своето свидетелство, като изучавали Неговите слова, наблюдавали делата Му, прилагали евангелските принципи в действие и получавали духа на провидението8.
“Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява”9.
Макар духовните истини могат да изглеждат по-малко осезаеми, влиянието им върху смиреното сърце е безспорно. Важно е да се разбере, че природните закони не са определени въз основа на популярността им. Те са установени и почиват върху канарата на реалността.
Има също морални истини, които не са установени от човека10. Те заемат основно място в един божествен план, който, щом бъде открит и приложен, носи огромно щастие и надежда в нашето земно пътуване11.
Например, аз вярвам, както е казано в “Семейството: прокламация към света”12 и е определено в божествено откровение, че бракът и семейството са постановени от Бог. Писанията заявяват, “Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът”13.
Мъдри мъже са се погрижили и са оставили наследство от познания от миналото. Ние трябва да предадем на бъдните поколения една основа от вяра в семейството, както е постановено от Божеството14.
Не бива никога да забравяме, че свободата и щастието във всички аспекти на живота идват от разбиране на вечните евангелски принципи и живот в хармония с тях. Те дават една сигурна основа, върху която да градим продуктивен и щастлив живот15.
Следването на образеца, предписан чрез плана на Отца, ми позволи да изживея какво значи “ние заживяхме щастливо”16 и “с радост ще черпите вода от изворите на спасението”17.
Спасителят учи, “Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат изобилно”18.
Нашият възглед или становище може понякога да ограничи способността ни да се радваме на най-големите възможности на живота.
Възниква въпросът, “А какво става с онези, които не са изпитали положително семейно въздействие?”
Солидните семейства осигуряват основата, която държи обществото в едно, подпомагайки по този начин цялото човечество, дори и онези, които може да считат, че са живели в по-неблагоприятни обстоятелства.
За онези, които вярно живеят19 и търпеливо се молят за подобни внаимоотношения20 аз споделям простите, утешителни думи на Хелън Стейнър Райс:
Когато Бог дава обещание,
то остава завинаги истина,
Защото всичко, което Бог обещава,
Той неизменно ще го изпълни.
Когато изгубите илюзиите
И всяка надежда е попарена
Спомнете си обещанията на Бог
И вярата ви отново ще бъде разпалена21.
Молитвата ми е да можем да се обединим заедно с кураж и убеденост като пазители на дадения от Бог дар на семейството. В името на Исус Христос, амин.