Божии дъщери
Няма роля в живота, която да е по-значима и вечна от майчинството.
Братя и сестри, наскоро на моята съпруга Барбара й направиха операция на гърба и тя не можеше да вдига нищо, да се извива или навежда. Съответно, аз вдигах, извивах се и се навеждах повече от когато и да било – и това ме накара да бъда по-благодарен за нещата, които жените и особено майките вършат всеки ден в нашите домове.
Макар жените живеят в къщи при най-различни обстоятелства – омъжени, неомъжени, вдовици или разведени, някои с деца, а някои без деца – всички те са възлюбени от Бог и Той има план за Своите праведни дъщери, които да получат най-висшите благословии на вечността.
Този следобед аз искам да концентрирам моите бележки основно върху майките и по-специално младите майки.
Като млад баща аз научих отговорната роля на майчинството. Служех като съветник и после като епископ 10 години. През това време ние бяхме благословени с шест от нашите седем деца. Когато се прибирах вкъщи през неделната вечер, Барбара беше често изтощена. Тя се опитваше да обясни какво е да седиш на последния ред по време на събрание за причастие с нашето младо семейство. После дойде денят, в който бях освободен. След като бях стоял на катедрата в продължение на 10 години, сега аз седях с моето семейство на задната пейка.
Хорът на пеещите майки в района осигуряваше музиката, а аз седях сам с нашите шест деца. Никога не съм бил по-зает през целия си живот. Имах едновременно две кукли, надяващи се на ръцете, но и това не помагаше особено. Изпуснах пакета със закуска “Чириос” и това беше неприятно. Книжките за оцветяване не забавляваха децата толкова добре, колкото се очакваше.
След като се борих до края на събранието, аз погледнах към Барбара, която ме гледаше и се усмихваше. През тази неделя аз се научих да ценя напълно това, което всички, вие скъпи майки, правите толкова добре и толкова вярно!
Едно поколение по-късно, като дядо, аз наблюдавах жертвите, които моите дъщери са направили при отглеждането на техните деца. А сега, след още едно поколение, гледам благоговейно грижите на моите внучки, докато те водят своите деца в този зает и взискателен свят.
След като наблюдавах и съпреживявах с три поколения от майки и се сетих за моята собствена скъпа майка, аз със сигурност знам, че няма роля в живота, която да е по-значима и вечна от майчинството.
Няма един единствен съвършен начин, по който да бъдете добра майка. Всяка ситуация е уникална. Всяка майка има различни предизвикателства, различни умения и способности и със сигурност различни деца. Изборът е различен и уникален за всяка майка и всяко семейство. Много жени успяват да се справят да бъдат “майки на пълен работен ден”, поне по време на най-възловите години от живота на своите деца, а много други биха искали да бъдат такива. Някои трябва да работят почасово или по цял ден, някои може да работят вкъщи, някои може да разделят времето си на периоди за дома и семейството, и за работата. Това, което е от значение, е че майката обича силно децата си, и спазвайки отдадеността си към Бог и своя съпруг, тя поставя децата над всичко друго.
Аз съм впечатлен от безбройните майки, които са научили колко е важно да се концентрират върху нещата, които могат да бъдат свършени само в този определен момент от живота. Ако едно дете живее с родителите си 18 или 19 години, това време е само една четвърт от живота на родителите. А най-значимото време въобще, най-ранните години от живота на едно дете, представлява една десета от техния нормален живот. Жизнено важно е да се концентрираме върху нашите деца за краткото време, през което са при нас, и да потърсим Господната помощ, да ги научим на всичко, което можем, преди да напуснат нашите домове. Тази важна вечна работа се разпределя между майките и бащите като равностойни партньори. Аз съм благодарен, че много бащи участват повече при отглеждането на своите деца. Но вярвам, че инстинктите и интензивните грижи на майките за техните деца винаги ще бъдат важен ключ за тяхното благоденствие. По думите от Прокламацията за семейството, “Майките са отговорни предимно за отглеждането на децата си” (“Семейството: прокламация към света”, Лиахона, окт. 2004 г., стр. 49).
Ние трябва да помним, че пълната отдаденост на майчинството и поставянето на децата си на първо място може да бъде трудно. От моят опит с четири поколения в нашето семейство и от беседите с майките на малките деца от Църквата аз знам нещо за емоциите на майката, които съпровождат нейния ангажимент да бъде у дома с малките деца. Има моменти на голяма радост и невероятно удовлетворение, но има и моменти с чувство на неадекватност, монотонност и объркване. Майките могат да чувстват, че получават малко или никаква благодарност за избора, който са направили. Понякога дори съпрузите, изглежда, нямат никаква представа за изискванията пред техните съпруги.
Като Църква ние изпитваме огромно уважение и благодарност към вас, майки на малки деца. Ние искаме да сте щастливи, да успявате в своите семейства и да имате признателността и подкрепата, която ви е необходима и заслужавате. Така че днес нека задам и накратко да отговоря на четири въпроса. Макар моите въпроси може да изглеждат изключително прости, ако за простите неща е отделено време, животът на майките може да бъде най-възнаграждаващ.
Първият въпрос: Какво можете да направите вие като млада майка, за да намалите напрежението и да се радвате повече на своето семейство?
Първо, признайте че радостта от майчинството идва на моменти. Ще има трудни и обезсърчаващи времена. Но посред предизвикателствата има прекрасни мигове, изпълнени с радост и удовлетворение.
Писателката Анна Куиндлън ни напомня да не бързаме покрай тези отлитащи моменти: Тя казва: “…най-голямата грешка, която направих (като родител), правят повечето от нас… аз не съпреживявах момента достатъчно. Това е особено ясно сега, когато моментът е отминал, заснет само на снимки. Има една снимка с трите ми деца, които седят в тревата на един юрган в сянката на люлката през един летен ден, когато бяха съответно на шест, четири и една години. Аз бих искала да си спомня какво сме яли, за какво сме говорили, и какво са казвали и как са изглеждали, докато са спали онази нощ. Аз бих искала да не бях бързала толкова да свърша и следващото нещо: вечеря, баня, книга, оправяне на леглата. Иска ми се да бях ценяла вършенето на нещата малко повече, а свършването им малко по-малко” (Loud and Clear, 2004 г., стр. 10–11).
Второ, не претоварвайте програмата си или децата си. Ние живеем в свят, който е изпълнен с възможности. Ако не внимаваме, всяка минута ще бъде заета със социални събития, класове, упражнения, клубове за четене, попълване на албуми със изрезки, църковни призования, музика, спорт, Интернет, и нашите любими телевизионни предавания. Една майка ми каза за времето, в което децата й имали 29 планирани ангажимента всяка седмица: уроци по музика, часове със скаутите, танци, спорт, дневни лагери, американски футбол, изкуство и така нататък. Тя се чувствала като шофьор на такси. Най-накрая ги си събрала на семейно събрание и обявила, “нещо трябва да отпадне, ние нямаме време за себе си и нямаме време един за друг”. Семействата се нуждаят от “извънпрограмно” време, в което взаимоотношенията може да се задълбочат и да се проявяват истински родителски грижи. Отделете време да изслушвате, да се смеете, да играете заедно.
Трето, дори като се опитвате да премахнете допълнителните ангажименти, сестри, намерете време за себе си, да развиете вашите дарби и интереси. Изберете едно или две неща, които искате да научите или правите, които ще обогатят живота ви, и отделете време за тях. Не можете да извадите вода от празен кладенец и ако не отделяте малко време за това, което ви обогатява, ще имате по-малко и по-малко неща за даване на другите, дори на вашите деца. Избягвайте всякакво пристрастяване към вещества, които погрешно си мислите, че ще ви помогнат да свършите повече неща. И не си позволявайте да губите време с отвличащи съзнанието ви телевизионни сапунени сериали или сърфиране в Интернет. Обърнете се към Господ с вяра и ще разберете какво да правите и как го да правите.
Четвърто, молете се, изучавайте и преподавайте Евангелието. Молете се силно за вашите деца и за вашата роля като майка. Родителите могат да предложат уникален и чудесен вид молитва, защото се молят на нашия общ Вечен Родител. Има голяма сила в молитва, която по същество казва, “Ние сме родители-настойници над Твоите деца, Отче, моля помогни да ги отгледаме както Ти би искал да бъдат отгледани”.
Вторият въпрос: Какво още може да направи съпругът, за да подкрепи своята съпруга, майката на техните деца?
Първо, покажете повече уважение и повече признателност за това, което прави жена ви всеки ден. Забелязвайте нещата и казвайте благодаря често. Планирайте да прекарате някои вечери заедно, само вие двамата.
Второ, редовно отделяйте време да разговаряте с вашата съпруга от какво се нуждае всяко дете и какво можете да направите, за да помогнете.
Трето, давайте на вашата съпруга “почивен ден” от време на време. Просто изведете семейството и дайте на съпругата си почивка от нейните всекидневни отговорности. Като поемете нещата за малко, ще увеличи много вашата благодарност за това, което прави вашата съпруга. Вие може много да вдигате, да се извивате и навеждате!
Четвърто, върнете се от работа и заемете активна роля във вашето семейство. Не поставяйте на преден план работата, приятелите или спорта пред това да изслушвате, да играете или учите вашите деца.
Третият въпрос: Какво могат да правят децата, дори и малките деца? Сега вие, деца, моля слушайте тези прости неща, с които можете да помогнете на своите майки.
Можете да приберете играчките си, след като свършите да играете и когато станете малко по-големи, можете да си оправяте леглото, да помогнете да измиете чиниите и други домакински задачи, без да ви молят.
Можете да казвате “благодаря” по-често, като изядете вкусно ястие, когато ви е прочетена приказка за лека нощ или когато поставят чистите дрехи във вашите чекмеджета.
Най-вече, можете да прегърнете своите майки и да им кажете, че ги обичате.
Последният въпрос: Какво може да направи Църквата?
Има много неща, които Църквата предлага на майките и семействата, но за своята цел днес аз предлагам членовете на епископствата и районните съвети да бъдат особено наблюдателни и загрижени за времето и средствата, изисквани от младите майки и техните семейства. Опознайте ги и бъдете мъдри в това, което ги молите да вършат в това време от техният живот. Съветът на Алма към неговия син Еламан е приложим и днес: “но ето аз ти казвам, че великите дела се осъществяват чрез малки и прости средства” (Алма 37:6).
Надявам се всички вие, скъпи сестри, омъжени или несемейни, никога да не се чудите дали сте ценни в очите на Господа и за ръководителите на Църквата. Ние ви обичаме. Ние ви уважаваме и ценим вашето влияние за запазването на семейството и подпомагане растежа и духовния живот в Църквата. Нека запомним че, “семейството заема централно място в плана на Твореца за вечната съдба на Неговите деца” (“Семейството: прокламация към света”). Светите писания и ученията на пророците и апостолите помагат на всички членове на семейството да се подготвят да бъдат заедно сега и през цялата вечност. Аз се моля Бог постоянно да благославя жените от Църквата да намират радост и щастие в тяхната свещена роля като Божии дъщери.
Сега, в заключение, искам да добавя моето свидетелство за призованието за пророк на президент Монсън. Познавам го откакто беше на 22 години, а аз на 21 години. Това са 58 години. Наблюдавах как ръката Господна го подготвя за този ден да председателства над Църквата като наш пророк и президент. И добавям моето свидетелство към всички останали свидетелства, които бяха дадени по време на тази конференция, за специалното му призование като президент на Църквата; и добавям моето свидетелство към това на всички останали, че Исус е Христос, и че това е Неговата Църква. Ние вършим Неговото дело, за което аз свидетелствам в името на Господ Исус Христос, амин.