Трима председателстващи висши свещеници
Ще придобием мъдрост и сила, когато отправяме поглед към Първото Президентство като към идеал и образец на нашето ръководство.
Каква благословия и привилегия е за нас да подкрепим президент Томас С. Монсън, президент Хенри Б. Айринг и президент Дитер Ф. Ухтдорф като новото Първо Президентство на Господната Църква.
За първи път осъзнах важността на Първото Президентство като момче, растящо в западна Канада. Когато отивах на гости у дома на баба и дядо Уолкър, на входа ме посрещаше рамкирана снимка на Първото Президентство на Църквата. Помня я добре. Те сякаш бяха застанали като стражи, поздравявайки всички, които влизаха.
Красивата цветна снимка беше на президент Джордж Албърт Смит с неговите съветници Дж. Рубен Кларк-младши и Дейвид О. Макей. На снимката те бяха застанали заедно до един голям географски глобус. Обичах тази снимка. Те бяха тъй представителни и изпълнени с достойнство мъже; познавах ги като пророка на Бог и неговите съветници.
Тази снимка, закачена във фоайето в дома на моите баба и дядо, имаше силно влияние над мен. Живеех в малък прериен град на име Реймънд, където живееха и те. Можех пеш да отида до дома им, затова ги посещавах често. Помня как често тихо заставах сам във фоайето и почтително наблюдавах тази снимка на Първото Президентство. Помня че обмислях въпроса защо моите баба и дядо бяха сметнали за толкова важно да почетат Първото Президентство и да поставят тяхна снимка на видно място в дома си. Всички, които влизаха я виждаха. И може би от най-голямо значение беше, че за техните деца и внуци това бе постоянно напомняне за най-важното в сърцата и живота на баба и дядо.
Години по-късно заключих, че показването на тази снимка на Първото Президентство беше равностойно на красивия израз на Исус Навиев: “изберете днес кому искате да служите…. но аз и моят дом ще служим Господу” (Исус Навиев 24:15).
Всички, които влизаха в дома на Джеймз и Фани Уолкър, знаеха, че на сърцата им бяха написани думите “но ние и нашият дом ще служим Господу”. Като техен внук знаех това и никога не съм го забравял.
Като момче не разбирах толкова добре важността в Първото Президентство да има трима президенти, а не само един. Знаех, разбира се, че Исус избрал Петър, Яков и Иоан, а не само Петър. Знаех, че баща ми беше един от тримата мъже в епископството, служейки като съветник на епископ Дж. О. Хикен. Знаех, че дядо ми беше президент на кол и че той имаше двама съветници с него (президент Джон Алън и президент Лесли Палмър).
При всички случаи едно президентство не се състоеше от един мъж ръководител, а от трима, които ръководеха заедно. В Неделното училище за деца бях научил Символа на вярата и го обикнах. Символът на вярата дава на нашите младежи утеха и увереност, когато те учат основни учения на Църквата. Затова знаех, че “за да проповядва Евангелието и да отслужва обредите му, човек трябва да бъде призован от Бога чрез пророчество и чрез полагане на ръце от тези, които имат власт” (Символът на вярата 1:5).
През 1835 г. Господ открил на Пророка Джозеф Смит правилния ред за президентствата в Църквата:
“Непременно трябва да има президенти или председателстващи ръководители …
Трима председателстващи висши свещеници от Мелхиседековото свещеничество, избрани от тялото, назначени и поставени в тази служба и подкрепени от църквата с доверие, вяра и молитва, образуват кворума на Президентството на Църквата” (У. и З. 107:21–22).
“Кворум от трима президенти” (У. и З. 107:29) – не един президент с двама вицепрезиденти, а трима председателстващи висши свещеници. Един кворум с трима президенти – Първото Президентство на Господната Църква.
Светът не се организира по този начин, но Господ е организирал и структурирал Своята Църква така.
Това ми напомня за следния стих:
“Защото Моите помисли не са като вашите помисли. Нито вашите пътища като Моите пътища, казва Господ.
Понеже, както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища. И моите помисли от вашите помисли” (Исаия 55:8–9).
Накъде около моя седми рожден ден, когато президент Джордж Албърт Смит почина, научих малко за приемствеността в Президентството. Известно време след това снимката във фоайето на баба и дядо беше сменена от една красива снимка на президент Дейвид О. Макей и неговите съветници Стивън Л. Ричардз и Дж. Рубен Кларк-младши.
Като момче със сигурност не разбирах дълбоката важност или процеса на приемственост в Президентството, но знаех, че пророкът беше починал и че вече бяхме водени от нов Божий пророк, заедно с двама съветници до него.
На 13-годишна възраст бях поканен в офиса на епископ Мъри Холт и от него получих призованието да служа като президент на кворума на дяконите. Той ми каза как трябваше да се прибера вкъщи и да се моля кои да бъдат моите съветници. Научи ме, че Господ ще ми помогне да реша. И Той го направи. После научих какво правят съветниците и започнах да разбирам защо Господ ръководи Своята Църква с помощта на президентства, а не само с президенти. Обичах своите съветници в кворума на дяконите и ние се молехме и усилено работехме да помогнем на момчетата в нашия кворум. Епископ Холт ме научи на образеца на президентствата и начина, по който едно президентство следва да работи и да действа в Господната Църква.
Когато по-късно служех като президент на други кворуми, аз вече знаех важността на съветниците и знаех, че Господ ще ми помогне да ги избера – точно както ме беше учил моя епископ.
Като президент на кворума на дяконите и по-късно като епископ и президент на кол аз знаех, че каквато и мъдрост, разбиране или способности да притежавах, те щяха да бъдат значително увеличени, когато включвах съветниците си при всяко решение, което трябваше да бъде взето. Научих, че ползите от съвместната служба като президентство бяха огромни, даващи възможности за растеж.
Постепенно разбрах защо Господ е назначил Неговата Църква да бъде ръководена от трима председателстващи висши свещеници и този вид ръководство да бъде установено почти навсякъде в Църквата.
Господ казва, “Аз ще ви дам образец във всички неща, за да не можете да бъдете измамени” (У. и З. 52:14). Той ни е дал образец на ръководство. Президент Гордън Б. Хинкли учи, “Всяка организация в Църквата се председателства от президентство от трима души, с изключениена Седемдесетте (и Дванадесетте)” (Teachings of Gordon B. Hinckley, 1997 г., стр. 94). В допълнение на това помощните организации на всички нива са ръководени от президент и двама съветници. Всички благословии и ползи на взаимната служба в президентство се отнасят за помощните организации, както и при кворумите на свещеничеството.
Всички ние, които служим в президентства където и да било в Църквата, следва да отправим поглед към Първото Президентство като наш образец и пример, който да се стремим да следваме при изпълнението на своите настойничества. Ние следва да се стремим да бъдем като тях и да работим заедно в обич и хармония, както го правят те.
Президент Хинкли често говореше за важността на съветниците. Той казва, “Господ е поставил (съветниците) там с определена цел” (Teachings of Gordon B. Hinckley, стр. 94).
По-нататък президент Хинкли ни напътства: “Всяка сутрин, освен в понеделник, когато сме в града, Първото Президентство имаме събрание. Първо поканвам президент Фауст да представи своите въпроси, ние ги обсъждаме и вземаме решение. След това поканвам президент Монсън да представи своите въпроси, ние ги обсъждаме и вземаме решение. След това аз представям въпросите, които искам да представя, ние ги обсъждаме и вземаме решение. Работим заедно… Едно президентство не може да се управлява от един човек. Съветниците, какво прекрасно нещо са съветниците. Спасяват те от неправилните стъпки, помагат ти да вършиш правилното…” (Teachings of Gordon B. Hinckley, стр. 95; вж. и “In … Counsellors There Is Safety,” Ensign, ноем. 1990 г., стр. 48–51).
Един съветник на президент Джозеф Ф. Смит веднъж описва как Първото Президентство обсъждат въпроси и вземат решения: “Когато на (президента на Църквата) бива представен въпрос за преценка, той и неговите съветници го обсъждат и внимателно го обмислят, докато достигнат до едно и също заключение” (Антън Х. Лунд, в Conference Report, юни 1919 г., стр. 19; курсив добавен).
Това следва да бъде нашия образец в президентствата.
Откровенията ни учат да вземаме своите решения в кворуми и президентства “в пълна праведност, в святост и смирение на сърцето, кротост и дълготърпение, и с вяра, и добродетел, и познание, въздържаност, търпение, благочестие, братска благост и милосърдие”(У. и З. 107:30).
Господ ни е дал образеца.
Днес подкрепихме Първото Президентство на Църквата. Те ще ни показват и ще ни учат на образеца, който трябва да следваме. Ще придобием мъдрост и сила, когато отправяме поглед към Първото Президентство като към наш идеал и образец на ръководство.
Големи благословии ще се излеят върху семействата ни, когато учим своите деца и внуци да обичат и подкрепят ръководителите в Църквата. Като малко момче, посещаващо дома на моите баба и дядо, аз знаех, че ние бяхме водени от Божии мъже, който Господ бе поставил в позицията да ни водят.
Знам го и сега. Давам свидетелство, че това е делото на Господ Исус Христос и че сме водени от Неговите апостоли и пророци. Давам свидетелство, че главният апостол, президент Томас С. Монсън, е призован от Бог и че със своите благородни съветници до себе си той ще ни води в съгласие с намерението и волята на Господ, на Когото е тази Църква. В святото име на Исус Христос, амин.