Деянията на апостолите 9:10–31
„Той Ми е съд, избран да разгласява Моето име“
Когато Господ във видение казва на Анания да намери и благослови Савел, Анания се колебае в началото, защото е чувал „колко зло е направил (Савел)“ (Деянията на апостолите 9:13). Исус Христос помага на Анания да види Савел по начина, по който Той го вижда. Този урок има за цел да ви помогне да видите потенциала, който Господ вижда в другите, въпреки техните слабости и минали грешки.
Затворници и леопарди
Веднъж на един директор в американски затвор, който усилено се опитвал да помогне на хората под свой надзор да променят живота си, му било казано: „Ама не знаете ли, че леопардите не могат да си сменят петната?“ (вж. Томас С. Монсън, „Да виждаме другите такива, каквито могат да станат“, Лиахона, ноем. 2012 г., с. 69).
-
Какво според вас се опитва да каже този човек с тази забележка?
-
Ставали ли сте някога свидетели или обекти на подобно отношение?
Директорът на затвора отговорил: „Трябва да сте наясно, че не работя с леопарди. Работя с хора, а хората се променят всеки ден“ („Да виждаме другите такива, каквито могат да станат“, с. 69).
-
Защо е важно да вярваме, че хората могат да се променят? Защо това може да е трудно за вярване?
В днешния урок ще сравним как хората гледат на Савел с това как гледа на него Спасителят. Савел извършвал гонения срещу мъже и жени, които били последователи на Исус Христос. Потърсете какво можете да научите от Спасителя за начина, по който вие гледате на себе си и на другите.
Исус Христос отговаря на молитвите на Савел
Докато Савел е на път за Дамаск, за да залавя членове на Христовата църква, Спасителят му се явява. Това преживяване води до ослепяването на Савел. Той не яде и не пие в продължение на три дни и се моли на Бог за помощ (вж. Деянията на апостолите 9:1–9, 11).
Прочетете Деянията на апостолите 9:10–12 и потърсете как Бог решава да отговори на молитвата на Савел.
-
Какво забелязахте в тези стихове, което ви се стори важно?
-
Защо мислите, че Бог изпраща някой да помогне на Савел, вместо Той сам да изцели слепотата му?
Прочетете Деянията на апостолите 9:13–15, за да разберете за различния поглед, който Анания и Господ имат върху Савел. (Важно е да знаем, че това, което Анания е чул за Савел, е вярно (вж. Деянията на апостолите 8:3, 9:1–2).)
В дневника си за изучаване на Писанията нарисувайте проста рисунка, изобразяваща Савел. От едната страна на своята рисунка напишете израз, който обобщава по какъв начин Анания и другите гледат на Савел по това време. От другата страна напишете израз, който обобщава как Господ гледа на него.
Анания се доверява на мнението на Господ за Савел. Прочетете Деянията на апостолите 9:17–20, за да разберете какво се случва след това.
Можете също така да гледате видеоклипа „The Road to Damascus“ („Пътя за Дамаск“), достъпен на ChurchofJesusChrist.org, от 1:55 до 5:21 мин.
-
Какво според вас е важното в начина, по който Исус гледа на Савел? Защо?
-
Какви принципи можем да научим за Исус Христос от този разказ?
Исус Христос може да ни помага да виждаме другите през Неговите очи
Отделете минута, за да помислите как гледате на хората, с които редовно общувате. Прегледайте списъка с хора по-долу и използвайте две думи, за да опишете как гледате на всеки от тях.
-
Родител
-
Брат или сестра
-
Учител
-
Приятел
-
Себе си
Други стихове и слова на пророци могат да ни помогнат да разберем по-добре как Небесният Отец и Спасителят гледат на всеки човек. Прочетете 1 Царе 16:7, Учение и завети 18:10–13 и даденото по-долу изказване на старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли.
„Елате такива, каквито сте – любящият Отец ще каже на всеки от нас, но ще добави – Не мислете, че няма да се промените“. Усмихваме се и не забравяме, че Бог е решен да направи от нас повече, отколкото сме мислели за възможно.
(Джефри Р. Холанд, „Изпети и неизпети песни“, Лиахона, май 2017 г., с 51)
Въз основа на това, което сте научили, върнете се и прегледайте отново списъка с хора, като този път използвате две думи, за да опишете всеки от тях по начина, по който Небесният Отец и Исус Христос гледат на тях.
Дори когато човек се е променил, като е избрал да следва Исус Христос, понякога е трудно да се повярва, че у него наистина е настъпила промяна. За някои хора е трудно да повярват, че Савел се променя от човек, извършващ гонения срещу християните, в ученик на самия Исус Христос.
Прочетете Деянията на апостолите 9:20–22, 26–27 и потърсете реакцията на хората към Савел, след като той започва да проповядва Евангелието на Исус Христос.
-
Какво забелязвате в реакцията на хората?
-
Какво можете да научите от Варнава в този пример?
Допълнителни материали: Искате ли да научите повече?
Деянията на апостолите 9:15–17. Как това да гледаме на самите себе си и на другите по начина, по който Небесният Отец го прави, може да увеличава нашето смирение?
Старейшина Дейл Г. Ренлънд от Кворума на дванадесетте апостоли споделя следната история, за да помогне да се отговори на този въпрос:
Преди няколко години един прекрасен млад мъж на име Къртис бе призован да отслужи мисия. Той бе от типа мисионер, за който се моли всеки президент на мисия. Той бе съсредоточен и работеше усърдно. В един момент на неговата мисия му бе назначен колега, който бе незрял, с проблеми в общуването и не особено ентусиазиран да върши работата.
Един ден, докато карат велосипедите си, Къртис поглежда назад и вижда, че колегата му необяснимо защо е слязъл от велосипеда си и ходи пеша. Мислено Къртис излива разочарованието си пред Бог, колко трудно му е да е обременен с колега, когото трябва да влачи след себе си, за да свърши каквото и да било. Мигове по-късно, Къртис получава силното прозрение, все едно че Бог му казва: „Знаеш ли, Къртис, ако ви сравня с Мен, двамата не сте чак толкова различни“.
(Дейл Г. Ренлънд, „Светиите от последните дни продължават да се опитват“, Лиахона, май 2015 г., с. 58)
Деянията на апостолите 9:26–27. Как мога да помогна на някого, който иска да се промени?
Старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява:
Позволявайте на хората да се покайват. Позволявайте на хората да израстват. Вярвайте, че те могат да се променят и да стават по-добри. Това вяра ли е? Да! Това надежда ли е? Да! Това милосърдие ли е? Да! Преди всичко, това е милосърдие, чистата любов Христова. Ако нещо е заровено в миналото, оставете го заровено. Не се връщайте повече с малката си плажна кофичка и лопатка, за да го изровите, да го размахате наоколо и след това да го метнете към някого, казвайки: „Хей! Помниш ли това?“. Пляс!
Е, познайте какво? Това вероятно ще доведе до изкопаване на някоя от вашите кирливи ризи с отговор: „Да, помня го. А ти помниш ли това?“. Пляс.
И скоро всички излизат от тази размяна на думи мръсни, кални, нещастни и наранени, докато това, за което нашият Небесен Отец моли, е чистота, доброта, щастие и изцеление.
Да се терзаем за миналото, в това число за миналите грешки, просто не е правилно! Това не е Евангелието на Исус Христос.
(Джефри Р. Холанд, „The Best Is Yet to Be“, Ensign, ян. 2010 г., с. 26–27)