Лука 22:47–71, Йоан 18:1–27
„Чашата, която ми даде Отец, да не я ли пия?“
Исус Христос е напълно отдаден на това да изпълнява волята на Небесния Отец. Това се вижда най-вече при Неговите страдания в Гетсиманската градина, последвалото Му залавяне и събитията, довели до и по време на Неговото разпъване. Този урок може да ви помогне да следвате примера на Исус Христос, като избирате волята на Небесния Отец в живота си.
Поставяне на волята на Небесния Отец пред нашата собствена
Представете си, че стоите пред две врати. Ако изберете да влезете през първата, вие ще следвате волята на Небесния Отец, но ще имате трудно изпитание. Ако изберете да минете през втората врата, ще избегнете изпитанието, но няма да правите това, което Небесният Отец иска от вас.
-
Защо някой би избрал да мине през първата врата или през втората?
-
Какво знаете за Небесния Отец, което може да ви помогне да изберете да влезете през първата врата?
Отделете малко време, за да размишлявате върху живота на Исус Христос и как изборът на първата врата е подобен на това как Той избира да живее. В днешния урок ще имате възможност да прочетете за изборите, които Спасителят прави към края на земния Си живот. Докато учите, търсете какво в действията на Исус Христос ви вдъхновява.
Исус Христос е предаден и заловен в Гетсиманската градина
В Гетсиманската градина Исус Христос моли Своя Отец да Го „отмин(е) (…) с тази чаша“, но ясно заявява, че е отдаден на това да върши волята на Отца, когато казва: „Обаче не Моята воля, а Твоята да бъде“ (Лука 22:42). Чашата, за която Исус говори, олицетворява Неговите страдания и смърт.
Прочетете Йоан 18:1–4 и потърсете как Спасителят продължава да изразява Своята отдаденост в изпълнението на волята на Небесния Отец.
Направете списък с някои от трудностите, които Исус знае, че ще „Го сполет(ят)“ през следващите часове, но които Той приема (стих 4).
Прочетете Йоан 18:5–11 и потърсете как Спасителят реагира на въоръжената тълпа, дошла да Го отведе.
За допълнителни незаписани от Йоан подробности, които показват удивителната любов и решителност на Исус Христос, прочетете Матей 26:52–54 и Лука 22:50–51. Можете също така да гледате „The Savior Suffers in Gethsemane“ („Спасителят страда в Гетсиманската градина“), от 5:55 до 8:30 мин, достъпен на ChurchofJesusChrist.org.
-
Какво ви впечатлява от срещата на Исус с въоръжената тълпа?
-
Какво ви помага примерът на Исус Христос да разберете за противопоставянето?
-
Защо мислите, че Спасителят е в състояние да се справи с тези ситуации по начина, по който го прави? Какво научавате от това за Него?
Исус Христос е изправен пред съд
След залавянето на Исус Той е изправен пред първосвещеника Каяфа и други водачи на юдеите. Прочетете Лука 22:63–65, за да разберете за несправедливото отношение, на което е подложен Исус. Можете също така да гледате видеоклипа „Исус е разпитван от Каяфа, Петър отрича, че го познава“, от 0:00 до 1:39 мин, достъпен на ChurchofJesusChrist.org.
-
Защо мислите, че Спасителят е готов да понесе такова сурово и несправедливо отношение?
В Книгата на Мормон, Нефи и Авинадий учат защо Спасителят приема такова отношение. Прочетете 1 Нефи 19:8–9 и Мосия 15:5–7, за да разберете какви причини посочват те.
Запишете в своя дневник за изучаване на Писанията какви уроци можете да научите за или от Исус Христос от тези стихове.
Бихте могли да запишете няколко причини, поради които разбирането на тези уроци е ценно или лично значимо за вас.
Един урок, който е важно да се разбере от тези стихове, е, че Исус Христос се подчинява на волята на Своя Отец във всичко.
-
Какво мислите, че Исус разбира за Небесния Отец, което Го прави напълно покорен на Неговата воля?
Помислете за момент, когато сте избрали да следвате това, което Небесният Отец е искал, вместо лично предпочитание.
-
Какво беше трудно в това да изберете Божиите желания вместо това, което може да сте искали вие?
-
Какви благословии сте получавали, след като сте избирали да следвате волята на Небесния Отец, дори когато е било трудно?
Президент Ръсел M. Нелсън задава поредица от въпроси относно нашата готовност да се подчиняваме на Божията воля. Отделете малко време, за да помислите как можете да отговорите откровено на тези въпроси. Помислете какво може да ви е необходимо, за да можете да отговорите с „да“ на всеки въпрос.
Вие желаете ли да позволявате на Бог да надделява в живота ви? Вие желаете ли да позволявате на Бог да бъде най-важното влияние в живота ви? Ще позволявате ли на Неговите слова, Неговите заповеди и на Неговите завети да влияят ежедневно на действията ви? Ще позволявате ли на гласа Му да се извисява над всеки друг? Вие желаете ли да Му позволявате да замества всяка друга ваша амбиция с това, което Той желае от вас да вършите? Желаете ли вашата воля да бъде погълната от Неговата?
(Ръсел М. Нелсън, „Да позволяваме на Бог да надделява“, Лиахона, ноем. 2020 г., с. 94)
Допълнителни материали: Искате ли да научите повече?
Какво можем да научим за Спасителя от Неговата готовност да се подчинява на Небесния Отец?
Старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли учи, че кротостта на Спасителя е ключовото качество, което Му позволява да подчини волята Си на волята на Небесния Отец.
Постоянството на Господ в желанието да се покорява и да проявява непоколебим самоконтрол не само внушава благоговение, но е и поучително за всички нас. Когато въоръжена храмова стража и римски войници пристигат в Гетсимания, за да заловят и арестуват Исус, Петър изважда меча си и отрязва дясното ухо на слугата на първосвещеника (вж. Йоан 18:10). След това Спасителят докосва ухото на слугата и го изцелява (вж. Лука 22:51). Моля, обърнете внимание, че Той протяга ръка и благославя Своя потенциален похитител, като използва същата небесна сила, с която би могъл да спре Своето залавяне и разпъване на кръста. (…)
Кротостта на Спасителя е доказателство за Неговата сдържана реакция, явно изразен самоконтрол и отказ да упражни безмерната Си сила за лична полза.
(Дейвид А. Беднар, „Кротки и смирени по сърце“, Лиахона, май 2018 г., с. 33)
Защо бих искал/а да подчинявам волята си на Бог?
Старейшина Нийл А. Максуел (1926 – 2004) от Кворума на дванадесетте апостоли учи:
Толкова много от нас (…) погрешно мислят, че по някакъв начин, оставяйки нашата воля да бъде погълната от Божията воля, ние губим своята индивидуалност (вж. Мосия 15:7). Това, което по-скоро ни тревожи, разбира се, е не, че ще се откажем от себе си, а от егоистични неща – като нашите роли, нашето време, нашето превъзходство и нашите притежания. Нищо чудно, че Спасителят ни заръчва да изгубим себе си (вж. Лука 9:24). Той просто иска от нас да загубим старото си Аз, за да намерим новото си Аз. Не става въпрос за загуба на идентичност, а за намиране на истинската ни същност! (…)
Да подчиним своята воля е наистина единственото лично нещо, което имаме да положим на Божия олтар. Многото други неща, които „отдаваме“, братя и сестри, са всъщност нещата, които Той вече ни е дал или заел. Обаче, когато вие и аз отдаваме себе си, като позволяваме на личната ни воля да бъде погълната от Божията воля, тогава наистина Му даваме нещо! Това е единственото притежание, което е наистина наше и което можем да дадем!
(Нийл А. Максуел, „Swallowed Up in the Will of the Father“, Ensign, ноем. 1995 г., с. 23, 24)