„Глава 3: Урок 3 – Евангелието на Исус Христос“, Проповядвайте Моето Евангелие: ръководство за споделяне на Евангелието на Исус Христос (2023 г.)
„Глава 3: Урок 3“, Проповядвайте Моето Евангелие
Глава 3: Урок 3
Евангелието на Исус Христос
Евангелието на Исус Христос е начинът, по който идваме при Христос. То е толкова просто, че и дете може да го разбере. Този урок се съсредоточава върху Евангелието и учението на Христос, включващи вяра в Исус Христос, покаяние, кръщение, дара на Светия Дух и устояване до края. Също така се съсредоточава и върху това как Евангелието благославя всички Божии чеда.
Думата Евангелие буквално означава „блага вест“. Евангелието на Исус Христос е блага вест, защото предоставя учението – вечната истина – от което се нуждаем, за да дойдем при Него и да бъдем спасени (вж. 1 Нефи 15:14). То ни учи как да живеем добър и съдържателен живот. Благата вест на Евангелието ни предоставя начина, по който да бъдем опростени за греховете си, да бъдем осветени и да се завърнем в Божието присъствие.
Предложения за преподаване
Този раздел съдържа примерен план, който да ви помогне да се подготвите да преподавате. Включва и примерни въпроси и покани, които бихте могли да използвате.
Докато се подготвяте да преподавате, с молитва обмислете ситуацията и духовните нужди на всеки човек. Решете какво ще бъде най-полезно да преподавате. Подгответе се да обясните понятия, които хората може да не разбират. Планирайте според времето, с което ще разполагате, като не забравяте, че уроците следва да бъдат кратки.
Изберете стихове от Писанията, които да използвате, докато преподавате. Раздел „Доктринална основа“ в урока включва много полезни стихове.
Обмислете кои въпроси да зададете, докато преподавате. Планирайте какви покани да отправите, които да насърчат всеки човек да действа.
Наблегнете на обещаните от Бог благословии и споделете свидетелството си за това, което преподавате.
Какво бихте могли да преподадете на хората в рамките на 15–25 минути
Изберете един или повече от следните принципи, които да преподадете. Доктриналната основа за всеки принцип е дадена след този план.
Божествената мисия на Исус Христос
-
Бог е изпратил Своя Възлюбен Син Исус Христос на земята, за да ни изкупи от греха и смъртта.
-
Благодарение на единителната жертва на Исус ние можем да бъдем очистени от греховете си и да бъдем осветени, ако се покаем.
-
След като Исус бил разпънат на кръст, Той възкръснал. Благодарение на Неговото Възкресение, ние всички ще бъдем възкресени след смъртта. Това означава, че духът и тялото на всеки човек ще бъдат обединени отново и всеки от нас ще живее завинаги в съвършено възкресено тяло.
Вяра в Исус Христос
-
Вярата е първият принцип на Евангелието на Исус Христос.
-
Вярата в Исус Христос включва да имаме увереност, че Той е Синът Божий и да се уповаваме на Него като на наш Спасител и Изкупител.
-
Вярата в Исус Христос е принцип на действие и сила.
-
Ние укрепваме своята вяра, като се молим, изучаваме Писанията и се подчиняваме на заповедите.
Покаяние
-
Вярата в Исус Христос ни води до покаяние. Покаянието е процес на обръщане към Бог и отвръщане от греха. Като се покайваме, нашите действия, желания и мисли се променят, за да бъдат в по-голяма хармония с Божията воля.
-
Когато се покайваме искрено, Бог ни прощава. Прошката е възможна благодарение на това, че Исус Христос е извършил Единение за нашите грехове.
-
Като се покайваме, ние чувстваме мир, тъй като вината и скръбта ни са изцелени.
-
Покаянието е процес, който продължава цял живот. Бог ни приветства обратно всеки път, когато се покайваме. Той никога няма да се откаже от нас.
Кръщението: нашият първи завет с Бог
-
Кръщението е начинът, по който за първи път влизаме в заветни взаимоотношения с Бог.
-
Кръщението се състои от две части: кръщение с вода и с Духа. Когато сме кръстени и потвърдени, ние сме очистени от греховете си и това ни дава ново начало в живота.
-
Кръщаваме се чрез пълно потапяне, следвайки примера на Исус.
-
Децата не се кръщават, докато не навършат осем години. Децата, които починат, преди да достигнат тази възраст, са изкупени чрез Единението на Исус Христос.
-
Взимаме от причастието всяка седмица, за са си спомняме за жертвата на Исус и да подновяваме заветите си с Бог.
Дарът на Светия Дух
-
Светият Дух е третият член на Божеството.
-
След като бъдем кръстени, ние получаваме дара на Светия Дух чрез обреда на потвърждаването.
-
Когато получим дара на Светия Дух, можем да имаме спътничеството Му през целия си живот, ако сме верни.
-
Светият Дух ни освещава, напътства, утешава и ни помага да узнаваме истината.
Устояване до края
-
Устояването включва да продължаваме да упражняваме вяра в Христос всеки ден. Ние продължаваме да спазваме сключените от нас завети с Бог, покайваме се, търсим спътничеството на Светия Дух и взимаме от причастието.
-
Когато с вяра се стремим да следваме Исус Христос, Бог ни обещава, че ще имаме вечен живот.
Евангелието на Исус Христос благославя всички Божии чеда
-
Животът според Евангелието задълбочава радостта ни, вдъхновява действията ни и обогатява взаимоотношенията ни.
-
Нашето щастие – както лично, така и семейно – е най-вероятно да се постигне, когато живеем според ученията на Исус Христос.
-
Чрез Евангелието на Исус Христос семействата са благославяни в този живот и могат да бъдат заедно за вечността, както и да живеят в присъствието Божие.
Въпроси, които бихте могли да задавате на хората
Следните въпроси дават пример какво бихте могли да питате хората. Тези въпроси могат да ви помагат да провеждате съдържателни разговори и да разбирате нуждите и гледната точка на всеки човек.
-
Какво знаете за Исус Христос?
-
Какво означава за вас да имате вяра в Исус Христос?
-
Какви промени искате да направите в живота си?
-
Какво е вашето разбиране за покаянието?
-
Какво е вашето разбиране за кръщението? Какво можете да направите сега, за да се подготвите за кръщение?
-
Как Светият Дух би могъл да ви помага във вашето пътуване обратно към присъствието на Бог?
-
Пред каква трудност сте изправени вие или семейството ви? Може ли да споделим няколко начина, по които Евангелието на Исус Христос би могло да ви помогне?
Покани, които бихте могли да отправяте
-
Ще помолите ли Бог в молитва да ви помогне да разберете дали това, което ви преподадохме, е истина? (Вж. „Проникновение за преподаване: Молитва“ в последния раздел на урок 1.)
-
Ще дойдете ли на църква тази неделя, за да научите повече за това, което ви преподадохме?
-
Ще четете ли Книгата на Мормон и ще се молите ли да разберете дали тя е словото Божие? (Можете да предложите конкретни глави или стихове.)
-
Ще последвате ли примера на Исус да бъдете кръстени? (Вж. „Поканата за кръщение и потвърждаване“ непосредствено преди урок 1.)
-
Може ли да определим време за следващото ни посещение?
Доктринална основа
Този раздел предлага учения и стихове, които да изучавате, за да укрепвате знанията и свидетелството си за Евангелието, и които да ви помагат при преподаването.
Божествената мисия на Исус Христос
Небесният Отец е изпратил Своя Възлюбен Син Исус Христос на земята, за да направи възможно за всички нас да изпитваме радост в този свят и да получим вечен живот в идния. „И това е Евангелието, благовестието (…) че (Исус Христос) дойде в света (…) за да понесе греховете на света, и за да освети света, и да го очисти от всичката неправедност; та чрез Него да бъдат спасени всички“ (Учение и завети 76:40–42).
Като смъртни хора, всички ние съгрешаваме и всички ще умрем. Грехът и смъртта биха ни попречили да имаме вечен живот с Бог, ако нямахме Изкупител (вж. 2 Нефи 9). Преди светът да бъде сътворен, Небесният Отец избрал Исус Христос да ни изкупи. Като върховен израз на любов, Исус дошъл на земята, за да изпълни тази божествена мисия. Той направил възможно за нас да бъдем изкупени от греховете си и се погрижил всички да бъдем възкресени след смъртта.
Исус Христос водил безгрешен живот. В края на земното Си служение Той взел върху Си нашите грехове чрез страданието Си в Гетсиманската градина и когато бил разпънат на кръста (вж. 1 Нефи 11:33). Страданието на Исус било толкова голямо, че го накарало „да потрепер(и) от болка и да кърв(и) от всяка пора“ (Учение и завети 19:18). След разпъването Си на кръста Исус възкръснал, печелейки победа над смъртта. Тези събития, взети заедно, представляват Единението на Исус Христос.
Нашите греховете ни правят духовно нечисти, а „нищо нечисто не може да живее с Бога“ (1 Нефи 10:21). Освен това законът за правосъдието изисква последствия за нашите грехове.
Единителната жертва на Исус ни предоставя начин, по който да бъдем очистени от греха и осветени, когато се покаем. Тя също така осигурява начин, по който да бъдат задоволени изискванията на правосъдието (вж. Алма 42:15, 23–24). Спасителят казва: „Аз (…) съм изстрадал тези неща за всички, та да могат те да не страдат, ако се покаят. Но ако те не се покаят, трябва да страдат, тъкмо като Мен“ (Учение и завети 19:16–17). Ако не беше Исус Христос, грехът щеше да сложи край на всяка надежда за бъдещо съществуване с Небесния Отец.
Предлагайки Себе Си като жертва за нас, Исус не е премахнал нашата лична отговорност. Необходимо е да имаме вяра в Него, да се покайваме и да се стремим да спазваме заповедите. Когато се покайваме, Исус ще изисква от наше име правата Си на милост пред Своя Отец (вж. Мороний 7:27–28). Благодарение на застъпничеството на Спасителя, Небесният Отец ни прощава, освобождавайки ни от бремето и вината за нашите грехове (вж. Мосия 15:7–9). Ние ставаме духовно чисти и можем накрая да бъдем приветствани в Божието присъствие.
Божествената мисия на Исус била също да ни спаси и от смъртта. Понеже Той възкръснал, всички ние ще бъдем възкресени след смъртта. Това означава, че духът и тялото на всеки човек ще бъдат обединени отново и всеки от нас ще живее завинаги в съвършено възкресено тяло. Ако не беше Исус Христос, смъртта щеше да сложи край на всяка надежда за бъдещо съществуване с Небесния Отец.
Вяра в Исус Христос
Първият принцип на Евангелието е вяра в Господ Исус Христос. Вярата е основата на всички останали евангелски принципи.
Вярата в Исус Христос включва да имаме увереност, че Той е Единородният Божий Син. Тя включва да се уповаваме на Него като на наш Спасител и Изкупител – че Той е единственият начин да се завърнем в Божието присъствие (вж. Деянията на апостолите 4:10–12; Мосия 3:17, 4:6–8). Поканени сме да упражняваме „непоклатима вяра в Него, уповаващи се изцяло на заслугите на Този, Който е могъщ да спасява“ (2 Нефи 31:19).
Вярата в Исус Христос е увереността, че Той е страдал за нашите грехове чрез Своята единителна жертва. Благодарение на Неговата жертва ние можем да бъдем очиствани и изкупвани, когато се покайваме. Това пречистване ни помага да намираме мир и надежда в този живот. Също така ни позволява да получим пълнота от радост след смъртта.
Вярата в Исус Христос включва упованието, че чрез Него всички ние ще бъдем възкресени, след като умрем. Тази вяра може да ни укрепва и утешава във времена на загуба. Скръбта от смъртта може да бъде разпръсната от обещанието на Възкресението.
Вярата в Исус Христос включва увереността и упованието, че Той е взел върху Си нашите оскърбления и немощи (вж. Исайя 53:3–5). Той знае от опит как с милост да ни подкрепя по време на изпитанията в живота (вж. Алма 7:11–12, Учение и завети 122:8). Като упражняваме вяра, Той ни помага да продължаваме напред през трудностите.
Чрез вярата ни в Него, Исус може да ни изцелява физически и духовно. Той е готов винаги да ни помага, когато си спомняме Неговата покана: „Поглеждайте към Мене във всяка мисъл; не се съмнявайте; не се бойте“ (Учение и завети 6:36).
Принцип на действие и сила
Вярата в Исус Христос води до действие. Изразяваме нашата вяра, като се подчиняваме на заповедите и вършим добро всеки ден. Покайваме се за греховете си. Предани сме Му. Стремим се да ставаме по-подобни на Него.
Като упражняваме вяра, можем да изпитваме силата на Исус в ежедневието си. Той ще увеличава нашите усилия. Ще ни помага да израстваме и да устояваме на изкушението.
Укрепване на нашата вяра
Пророкът Алма учи, че изграждането на вярата може да започне с простото „желание да повярва(ме)“ (Алма 32:27). Тогава, за да расте нашата вяра в Исус Христос, е необходимо да я подхранваме, като изучаваме Неговите слова, прилагаме ученията Му и се подчиняваме на заповедите Му. Алма учи, че когато търпеливо и усърдно подхранваме словото Божие в сърцата си, „то ще се прихване (…) (и ще стане като) едно дърво, прорастващо към вечния живот“, укрепвайки вярата ни (Алма 32:41, вж. стихове 26–43).
Покаяние
Какво представлява покаянието?
Покаянието е вторият принцип на Евангелието. Вярата в Исус Христос и любовта ни към Него ни водят към покаяние (вж. Еламан 14:13). Покаянието е процесът на обръщане към Бог и отвръщане от греха. Като се покайваме, нашите действия, желания и мисли се променят, за да бъдат в по-голяма хармония с Божията воля. Опрощението на греховете е направено възможно чрез Исус Христос и Неговата единителна жертва.
Покаянието е много повече от упражняване на силата на волята за промяна в поведението или за преодоляване на слабостта. Покаянието е искрено обръщане към Христос, Който ни дава силата да преживеем „голяма промяна“ в сърцата си (Алма 5:12–14). Когато изпитаме тази промяна в сърцето, ние сме духовно родени отново (вж. Мосия 27:24–26).
Чрез покаянието развиваме нова представа за Бог, себе си и света. Чувстваме отново любовта на Бог към нас като към Негови чеда – и любовта на нашия Спасител към нас. Възможността да се покайваме е една от най-големите благословии, които Бог ни е дал чрез Своя Син.
Процес на покаяние
Когато се покайваме, ние признаваме греховете си и изпитваме искрено разкаяние. Изповядваме ги пред Бог и молим за прошката Му. Също така изповядваме сериозните грехове пред овластени ръководители на Църквата, които ще ни подкрепят, докато се покайваме. Правим всичко по силите си, за да възстановим щетите, което означава, че се опитваме да поправим проблемите, които може да сме причинили с действията си. Истинското покаяние се проявява най-добре чрез праведни действия във времето.
Покаянието е ежедневен процес през целия ни живот. „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“ (Римляните 3:23). Трябва да се покайваме непрестанно, припомняйки си, че „за всичко имам(е) сила чрез (Христос), Който (ни) укрепява“ (Филипяните 4:13). Господ ни е уверил, че „всеки път, когато Моят народ се покайва, Аз ще прощавам простъпките им против Мене“ (Мосия 26:30).
Благословии от покаянието
Покаянието е положителен принцип, който носи радост и мир. То ни води „до силата на Изкупителя за спасението на душите (ни)“ (Еламан 5:11).
Когато се покайваме, нашата вина и скръб са изцелявани с течение на времето. Ние чувстваме влиянието на Духа все повече. Нашето желание да следваме Бог става по-силно.
„Прекалено много хора гледат на покаянието като на наказание – нещо, което да избягват. (…) Но това чувство за наложено наказание идва от Сатана. Той се опитва да ни пречи да гледаме към Исус Христос, Който стои с отворени обятия, с надеждата и желанието да ни изцелява, прощава, пречиства, укрепва и освещава“ (Ръсел M. Нелсън, „Можем да се справяме по-добре и да бъдем по-добри“, Лиахона, май 2019 г., с. 67).
Кръщение: нашият първи завет с Бог
Вярата в Исус Христос и покаянието ни подготвят за обредите на кръщението и потвърждаването. Кръщението е първият спасителен обред на Евангелието на Исус Христос. Когато получаваме този радостен обред на надежда, ние сключваме нашия първи завет с Бог.
Обредът е свято действие или церемония, извършвана чрез властта на свещеничеството. Някои обреди, като кръщението, са съществени за нашето спасение.
Чрез обредите ние сключваме завети с Бог. Тези завети са свещени обещания между нас и Бог. Той ни обещава да ни благославя, ако спазваме обещанията си към Него. Трябва да сме силно отдадени в спазването им.
Бог ни е дал обредите и заветите, за да ни помага да дойдем при Него и да имаме вечен живот. Като получаваме свещенически обреди и спазваме свързаните с тях завети, можем да изпитваме „силата на божествеността“ в живота си (Учение и завети 84:20).
Заветът на кръщението
Спасителят ни учи, че кръщението е необходимо, за да влезем в небесното царство (вж. Йоан 3:5). А също и за да станем членове на Църквата на Исус Христос. Нашият Спасител ни дава пример, като се кръщава (вж. Матей 3:13–17).
Когато сме кръстени и спазваме завета, който сме сключили, Бог обещава да прощава греховете ни (вж. Деянията на апостолите 22:16, 3 Нефи 12:1–2). Тази велика благословия е възможна чрез единителната жертва на Исус Христос, „Който ни обича и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си“ (Откровението на Йоан 1:5). Бог също така обещава да ни благославя със спътничеството на Светия Дух, за да можем да бъдем освещавани, напътствани и утешавани.
Като част от кръщелния ни завет, ние свидетелстваме, че желаем да вземем върху си името на Исус Христос. Обещаваме също, че винаги ще си спомняме за Него и ще спазваме Неговите заповеди. Обещаваме да обичаме другите и да им служим, да „скърби(м) с онези, които скърбят (…) и да утешава(ме) онези, които се нуждаят от утешение, и да бъде(м) свидетели Божии по всяко време, за всяко нещо и на всяко място“ (Мосия 18:9; вж. стихове 8–10, 13). Изразяваме нашата решимост да служим на Исус Христос до края на живота си (вж. Учение и завети 20:37, Мосия 2:17).
Нашите заветни обещания, свързани с кръщението, са велика отговорност. Но също така са вдъхновяващи и радостни. Те изграждат специална връзка между нас и Небесния Отец, чрез която Той непрестанно разпространява Своята любов.
Кръщение чрез пълно потапяне
Исус ни учи, че е необходимо да бъдем кръстени чрез пълно потапяне за опрощение на греховете ни (вж. Учение и завети 20:72–74). Кръщението чрез пълно потапяне е символ на смъртта, погребването и Възкресението на Исус Христос (вж. Римляните 6:3–6).
За нас лично кръщението чрез пълно потапяне също има въздействащ символизъм. То представлява смъртта на стария ни живот, погребването на този живот и нашето духовно повторно раждане. Когато се кръщаваме, започваме процеса на повторно раждане и превръщане в духовни синове и дъщери на Христос (вж. Мосия 5:7–8, Римляните 8:14–17).
Деца
Децата не се кръщават, докато не достигнат възрастта на отговорност, която е осем години (вж. Учение и завети 68:27). Децата, които починат, преди да достигнат тази възраст, са изкупени чрез Единението на Исус Христос (вж. Мороний 8:4–24, Учение и завети 137:10). Преди да бъдат кръстени, децата трябва да бъдат учени на Евангелието, за да бъдат подготвени за тази важна стъпка в живота си – сключването на завет с Бог.
Причастието
Нашият Небесен Отец иска да бъдем верни на заветите, които сключваме с Него. За да ни помага в това, Той ни е заповядал да се събираме често, за да вземаме от причастието. Причастието е свещенически обред, който Исус въвежда сред Своите апостоли точно преди Единението Си.
Вземането от причастието е най-главната цел на събранието за причастие всяка седмица. Хляб и вода се благославят и раздават на конгрегацията. Хлябът представлява тялото на Спасителя, което Той е пожертвал за нас. Водата представлява кръвта Му, която Той е пролял за нас.
Вземаме от тези символи във възпоменание на жертвата на Спасителя и за да подновим заветите си с Бог. Ние получаваме отново обещанието, че Духът ще бъде с нас.
Дарът на Светия Дух
Получаване на дара на Светия Дух
Кръщението се състои от две части. Исус учи, че трябва да се „роди(м) (…) от вода и Дух“, за да влезем в Божието царство (Йоан 3:5, курсив добавен). Джозеф Смит учи, че „кръщението с вода е само половин кръщение и не струва нищо без другата половина – която е кръщението със Светия Дух“ (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, 2008 г., с. 102).
Кръщението с вода трябва да бъде последвано от кръщение с Духа, за да бъде пълно. Когато получим и двете кръщения, ние сме очистени от греховете си и сме духовно родени отново. Тогава започваме нов духовен живот като ученици на Христос.
Ние получаваме кръщението с Духа чрез обред, наречен потвърждаване. Този обред се извършва от един или повече носители на свещеничеството, които полагат ръце върху главата ни. Първо, те ни потвърждават за член на Църквата, а след това ни предават дара на Светия Дух. Това е същият обред, който е споменат в Новия завет и в Книгата на Мормон (вж. Деянията на апостолите 8:14–17, 3 Нефи 1:36–37).
Светият Дух е третият член на Божеството. Той работи в единство с Небесния Отец и Исус Христос. Когато получим дара на Светия Дух, можем да имаме Неговото спътничество през живота си, ако сме верни.
По какъв начин ни благославя Светият Дух
Дарът на Светия Дух е един от най-великите дарове на Небесния Отец. Светият Дух ни пречиства и освещава, правейки ни по-свети, по-завършени и по-подобни на Бог (вж. 3 Нефи 27:20). Той ни помага да се променяме и да израстваме духовно в стремежа си да следваме Божиите наставления.
Светият Дух ни помага да научаваме и разпознаваме истината (вж. Мороний 10:5). Също така потвърждава истината в сърцата и умовете ни. Освен това Той ни помага да преподаваме истината (вж. Учение и завети 42:14). Когато научаваме и преподаваме истини чрез силата на Светия Дух, Той ги отправя в сърцата ни (вж. 2 Нефи 33:1).
Когато смирено търсим напътствия от Светия Дух, Той ще ни води (вж. 2 Нефи 32:5). Това включва и подтици как можем да служим на другите.
Светият Дух ни осигурява духовна сила, която да ни помага да преодоляваме слабостите си. Той ни помага да устояваме на изкушенията. Може да ни предупреждава за духовни и физически опасности.
Светият Дух ще ни помага при трудностите в живота. Той ще ни утешава в моменти на изпитания или скръб, изпълвайки ни с надежда (вж. Мороний 8:26). Чрез Светия Дух можем да чувстваме Божията любов към нас.
Устояване до края
Когато бъдем кръстени и потвърдени, ние встъпваме в завет с Бог. Освен всичко друго, обещаваме да спазваме Неговите заповеди и да Му служим до края на живота си (вж. Мосия 18:8–10, 13; Учение и завети 20:37).
След като сме стъпили на евангелската пътека чрез кръщение и потвърждаване, трябва да положим всички усилия, за да останем на нея. Когато се отклоняваме от пътеката дори и малко, ние упражняваме вяра в Христос за покаяние. Благословията на покаянието ни позволява да се завърнем на евангелската пътека и да запазим благословиите от сключените с Бог завети. Когато се покайваме искрено, Бог винаги е готов да ни прощава и да ни приема обратно.
Устояването до края означава да останем верни на Бог до края на живота си – в добри и трудни времена, в благоденствие и несгоди. Ние смирено позволяваме на Христос да ни моделира и да ни прави по-подобни на Него. Гледаме към Него с вяра, доверие и надежда, независимо от това какво се случва в живота ни.
Да устояваме до края не означава просто да я караме някак си, докато умрем. Вместо това означава да съсредоточаваме живота, мислите и действията си върху Исус Христос. Включва да продължаваме да упражняваме вяра в Христос всеки ден. Също така включва да продължаваме да се покайваме, да спазваме заветите, които сме сключили с Бог и да търсим спътничеството на Светия Дух.
Устояването до края включва да „бърза(ме) напред с увереност в Христа, имайки съвършена светла надежда и любов към Бога и към всички човеци“. Нашият Небесен Отец ни обещава, че ако устоим до края, ние „ще има(ме) вечен живот“ (2 Нефи 31:20).
Евангелието на Исус Христос благославя всички Божии чеда
Евангелието на Исус Христос е за всички Божии чеда. Писанията учат, че „всички са равни пред Бога“, независимо от произхода или положението си. Той кани „всички да дойдат при Него и да вземат от Неговата добрина, и Той не отказва на никого, който идва при Него“ (2 Нефи 26:33).
Евангелието ни благославя и през нашия земен живот, и във вечността. Нашето щастие – както лично, така и семейно – е най-вероятно да се постигне, когато живеем според ученията на Исус Христос (вж. Мосия 2:41, „Семейството: прокламация към света“, ChurchofJesusChrist.org). Животът според Евангелието задълбочава радостта ни, вдъхновява действията ни и обогатява взаимоотношенията ни.
Животът според Евангелието на Исус Христос може също да ни защитава от това да правим избори, които биха ни навредили физически или духовно. Помага ни да намираме подкрепа и утеха във времена на изпитания и скърби. И ни осигурява пътя към щастлив вечен живот.
Едно от великите послания на възстановеното Евангелие е, че всички ние сме част от семейството на Бог. Ние сме Негови възлюбени синове и дъщери. Независимо от семейното ни положение на земята, всеки от нас е член на Божието семейство.
Друга възхитителна част от нашето послание е, че семействата могат да бъдат свързани за вечността. Семейството е постановено от Бог. Планът на щастие на Небесния Отец позволява семейните връзки да продължат след смъртта. Свещените храмови обреди и завети правят възможно семействата да бъдат заедно завинаги.
Чрез светлината на Евангелието семействата могат да разрешават недоразуменията, раздорите и трудностите. Семействата, разделяни от разногласия, могат да бъдат изцелявани чрез покаяние, прошка и вяра в силата на Единението на Исус Христос.
Евангелието на Исус Христос ни помага да изграждаме по-здрави семейни връзки. Домът е най-доброто място за преподаване и изучаване на принципите на Евангелието. Дом, основан на евангелски принципи, ще бъде място на убежище и безопасност. Ще бъде място, на което Господният Дух може да обитава.
Кратък до среден план на урока
Следният план е пример за това какво бихте могли да преподадете, ако разполагате с малко време. Когато използвате този план, изберете един или повече принципи, които да преподадете. Доктриналната основа за всеки принцип е дадена по-рано в урока.
Докато преподавате, задавайте въпроси и слушайте. Отправяйте покани, които ще помагат на хората да се учат как да се доближават до Бог. Една от важните покани е човекът да се срещне с вас отново. Продължителността на урока ще зависи от въпросите, които задавате и от вниманието, с което слушате.
Какво бихте могли да преподадете на хората в рамките на 3–10 минути
-
Бог е изпратил Своя Възлюбен Син Исус Христос на земята, за да ни изкупи от греха и смъртта.
-
Вярата в Исус Христос е принцип на действие и сила. Вярата ни помага да изпитваме укрепващата сила на Спасителя в живота си.
-
Вярата в Исус Христос ни води до покаяние. Покаянието е процесът на обръщане към Бог и отвръщане от греха. Като се покайваме, нашите действия, желания и мисли се променят, за да бъдат в по-голяма хармония с Божията воля.
-
Когато се покайваме, Бог ни прощава. Прошката е възможна благодарение на това, че Исус Христос е извършил Единение за нашите грехове.
-
Кръщението се състои от две части: кръщение с вода и с Духа. Когато сме кръстени и потвърдени, ние сме очистени от греховете си и това ни дава ново начало в живота.
-
След като бъдем кръстени с вода, ние получаваме дара на Светия Дух чрез обреда на потвърждаването.
-
Когато с вяра следваме евангелската пътека до края на живота си, Бог ни обещава да получим вечен живот.