„Глава 3: Урок 4 – Да се превръщаме в ученици на Исус Христос за цял живот“, Проповядвайте Моето Евангелие: ръководство за споделяне на Евангелието на Исус Христос (2023 г.)
„Глава 3: Урок 4“, Проповядвайте Моето Евангелие
Глава 3: Урок 4
Да се превръщаме в ученици на Исус Христос за цял живот
Преподаване на този урок
Кръщението е радостен обред на надежда. Когато се кръстим, ние показваме желанието си да следваме Бог и да стъпим на пътеката, водеща към вечен живот. Също така показваме и решимостта си да се превръщаме в ученици на Исус Христос за цял живот.
Този урок е организиран според заветите, които сключваме при кръщението. Съдържа следните основни раздели, всеки от които има подраздели:
Помогнете на хората да разберат, че принципите и заповедите, които преподавате, са част от завета, който ще сключат при кръщението. Покажете им как всяка част от този урок ще им помогне да „дойд(ат) в Христа (…) и да участва(т) в Неговото спасение“ (Омний 1:26, вж. също 1 Нефи 15:14).
Ще е добре да преподадете този урок на няколко посещения. Посещението за преподаване рядко трябва да надвишава 30 минути. Обикновено е по-добре да имате кратки, но чести посещения, които да покриват малки части от материала.
Планирайте какво ще преподавате, кога ще го преподавате и колко време ще ви отнеме. Обмисляйте нуждите на хората, на които преподавате, и търсете напътствието на Духа. Може да сте гъвкави и да преподавате според това, което най-добре ще помогне на хората да се подготвят за кръщение и потвърждаване.
Някои от разделите в този урок включват конкретни покани. Търсете вдъхновение, за да решите по какъв начин и кога да ги отправите. Обърнете внимание на нивото на разбиране на всеки човек. Помогнете му да заживее според Евангелието стъпка по стъпка.
Нашият завет да имаме желание да вземем върху си името на Исус Христос
При своето кръщение ние сключваме завет да следваме Исус Христос „с цялостно намерение в сърцето“ и свидетелстваме, че „иска(ме) да взем(ем) върху си името на Исус Христос“ (2 Нефи 31:13, вж. също Учение и завети 20:37).
Да вземем върху си името на Исус Христос означава, че си спомняме за Него и се стремим да живеем като Негови ученици за цял живот. Позволяваме Неговата светлина да блести чрез нас за другите. Виждаме себе си като Негови и Го поставяме на първо място в живота си.
Следващите раздели описват два начина, по които си спомняме за Исус Христос и Го следваме.
Молете се често
Молитвата може да бъде обикновен, сърдечен разговор с Небесния Отец. В молитвата говорим с Него честно и открито. Изразяваме любовта си към Него и Му благодарим за нашите благословии. Също така молим за помощ, защита и напътствия. Когато завършим молитвата си, трябва да отделим време да спрем за малко и да слушаме.
Исус учи: „Затова вие трябва да се молите винаги на Отца в Моето име“ (3 Нефи 18:19, курсив добавен, вж. също Моисей 5:8). Когато се молим в името на Исус Христос, ние си спомняме и за Него, и за Небесния Отец.
Исус ни дава пример, който да следваме, когато се молим. Можем да научаваме много за молитвата, като изучаваме молитвите на Спасителя в Писанията (вж. Матей 6:9–13, Йоан 17).
Молитвите ни могат да включват следните части:
-
Започваме с обръщение към Небесния Отец.
-
Изразяваме чувствата в сърцата си, като например благодарност за получените благословии.
-
Задаваме въпроси, търсим напътствие и се молим за благословии.
-
Завършваме с думите: „В името на Исус Христос, амин“.
Писанията ни увещават да се молим сутрин и вечер. Въпреки това ние може да се молим по всяко време и на всяко място. За личните и семейните ни молитви може да е значимо да коленичим, докато се молим. Винаги трябва да се молим в сърцата си. (Вж. Алма 34:27, 37:36–37; 3 Нефи 17:13, 19:16.)
Молитвите ни трябва да са съдържателни и от сърце. Когато се молим, трябва да избягваме да казваме едни и същи неща по един същи начин.
Молим се с вяра, искрено и с истинско намерение да действаме според получените отговори. Когато правим това, Бог ще ни води и ще ни помага да взимаме правилни решения. Ще се чувстваме по-близо до Него. Той ще ни дава разбиране и истина. И ще ни благославя с утеха, мир и сила.
Изучаване на Писанията
Научете повече за този принцип
-
Ръководство към Писанията: „Молитва“
-
Gospel Topics: „Prayer“ (Евангелски теми: „Молитва“)
Изучавайте Писанията
Нефи учи: „Угощавайте се със словата на Христа; защото ето, (те) ще ви кажат всичко това, което трябва да правите“ (2 Нефи 32:3, вж. също 31:20).
Изучаването на Писанията е съществен начин, по който си спомняме за Исус Христос и Го следваме. В Писанията научаваме за живота, служението и ученията Му. Научаваме и за Неговите обещания. Като четем от Писанията, ние усещаме Неговата обич. Душите ни се разширяват, вярата ни в Него нараства и умовете ни се просветляват. Свидетелствата ни за божествената Му мисия стават по-силни.
Спомняме си за Исус и Го следваме, като прилагаме словата Му в живота си. Трябва да изучаваме Писанията всекидневно и по-специално Книгата на Мормон.
Писанията на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни включват Библията, Книгата на Мормон, Учение и завети и Скъпоценен бисер. Наричат се още „стандартни произведения“.
Изучаване на Писанията
Научете повече за този принцип
-
Ръководство към Писанията: „Писания“
-
Gospel Topics: „Scriptures“ (Евангелски теми: „Писания“)
Нашият завет да спазваме Божиите заповеди
Бележка: Има много начини, по които да преподавате заповедите от този раздел. Например може да ги преподавате на няколко посещения. Или да преподавате някои от тях като част от първите три урока. Когато преподавате заповедите, не забравяйте да ги свързвате с кръщелния завет и плана на спасение.
Когато бъдем кръстени, ние встъпваме в завет с Бог, че ще „спазва(ме) Неговите заповеди“ (Мосия 18:10, Алма 7:15).
Бог ни е дал заповеди, защото ни обича. Той желае най-доброто за нас както сега, така и във вечността. Като наш Небесен Отец Той знае от какво се нуждаем за нашето духовно и физическо благосъстояние. И също така знае какво ще ни донесе най-голямото щастие. Всяка заповед е божествен дар, даден ни, за да напътства нашите решения, да ни защитава и да ни помага да израстваме.
Една от причините да дойдем на земята е да се учим и да израстваме чрез мъдрото използване на нашата свобода на избор (вж. Авраам 3:25). Изборът да се подчиняваме на Божиите заповеди – и да се покайваме, когато се проваляме – ни помага да се справяме с това често пъти изпълнено с трудности земно пътуване.
Божиите заповеди са източник на сила и благословии (вж. Учение и завети 82:8–9). Като спазваме заповедите, ние научаваме, че те не са натоварващи правила, които ограничават нашата свобода. Истинската свобода идва, когато се подчиняваме на заповедите. Подчинението е източник на сила, която носи светлина и знание чрез Светия Дух. Подчинението ни носи по-голямо щастие и ни помага да достигнем божествения си потенциал като Божии чеда.
Бог обещава да ни благославя, ако спазваме заповедите Му. Някои благословии са конкретни за определени заповеди. Неговите най-висши благословии са мир в този живот и вечен живот в идния свят. (Вж. Мосия 2:41; Алма 7:16; Учение и завети 14:7, 59:23, 93:28, 130:20–21.)
Благословиите на Бог са както духовни, така и материални. Понякога трябва да сме търпеливи и да ги чакаме, доверявайки се, че ще дойдат според Неговата воля и време (вж. Мосия 7:33, Учение и завети 88:68). За да разпознаваме някои от тях, трябва да бъдем духовно бдителни и наблюдателни. Това е особено вярно за благословиите, които идват по прости и привидно обикновени начини.
Някои благословии могат да бъдат очевидни само като се обърнем назад във времето. Други може да не дойдат в този живот. Независимо от времето или естеството на Божиите благословии, можем да бъдем сигурни, че ако се стремим да живеем според Евангелието на Исус Христос, те ще дойдат (вж. Учение и завети 82:10).
Бог обича всички Свои чеда съвършено. Той е търпелив със слабостите ни и ни прощава, когато се покайваме.
Двете големи заповеди
Когато питат Исус: „Коя е най-голямата заповед?“, Той отговаря: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум“.
И тогава добавя, че втората голяма заповед е подобна на първата: „Да възлюбиш ближния си, както себе си“ (Матей 22:36–39). „Друга заповед, по-голяма от тези, няма“ (Марк 12:31).
Като духовни чеда на Бог имаме огромен потенциал да обичаме. Това е част от духовното ни наследство. Да живеем според двете големи заповеди – да обичаме първо Бог и да обичаме ближния си – е отличителна черта на учениците на Исус Христос.
Да обичаме Бог
Има много начини, по които можем да изразяваме любовта си към Бог. Можем да спазваме Неговите заповеди (вж. Йоан 14:15, 21). Можем да Го поставяме на първо място в живота си, като подчиняваме волята си на Неговата. Можем да съсредоточаваме желанията, мислите и чувствата си върху Него (вж. Алма 37:36). Можем да живеем с благодарност за благословиите, които Той ни е дал и да бъдем щедри в споделянето на тези благословии (вж. Мосия 2:21–24, 4:16–21). Чрез молитва и служба към другите можем да изразяваме и задълбочаваме любовта си към Него.
Подобно на другите заповеди и заповедта да възлюбим Бога е за наша полза. Това, което обичаме, определя нашите стремежи. Нашите стремежи определят нашите мисли и действия. А нашите мисли и действия определят това кои сме и кои ще станем.
Да обичаме другите
Да обичаме другите е продължение на нашата любов към Бог. Спасителят ни учи на много начини, по които да показваме любовта си към другите (вж. например Лука 10:25–37 и Матей 25:31–46). Подаваме им ръка и ги приемаме в сърцата и живота си. Обичаме, като служим, давайки от себе си, дори и по малко. Обичаме другите, като използваме дарбите, които Бог ни е дал, за да ги благославяме.
Да обичаме другите включва да бъдем търпеливи, любезни и искрени. Включва да прощаваме щедро. Означава да се отнасяме към всички хора с уважение.
Когато обичаме някого, и ние, и даденият човек сме благославяни. Сърцата ни се изпълват с повече обич, животът ни се изпълва с повече смисъл и радостта ни се увеличава.
Благословии
Двете големи заповеди – да възлюбим Бога и да възлюбим ближния си – са в основата на всички Божии заповеди (вж. Матей 22:40). Когато обичаме Бог на първо място, а също така обичаме и другите, всичко в живота ни ще се подрежда. Любовта ще се отразява на нашата гледна точка, на разпределението на времето ни, на целите, които преследваме и на подредбата на приоритетите ни.
Изучаване на Писанията
Научете повече за този принцип
-
Ръководство към Писанията: „Милосърдие“, „Любов“
-
Gospel Topics: „Charity“, „Love“ (Евангелски теми: „Милосърдие“, „Любов“)
Следвайте пророка
Бог призовава пророците, за да бъдат Негови представители на земята. Чрез тях Той разкрива истини и предоставя напътствия и предупреждения.
Бог призовал Джозеф Смит да бъде първият пророк от последните дни (вж. урок 1). По същия начин приемниците на Джозеф Смит са призовани от Бог да ръководят Неговата Църква, включително пророкът, който я води днес. Ние следва да придобием убеденост в божественото призование на живия пророк и да следваме неговите учения.
Ученията на живите пророци и апостоли са котва на вечната истина в един свят с променящи се ценности. Като следваме Божиите пророци, объркването и споровете на света няма да ни надвиват. Ще откриваме все по-голямо щастие в този живот и ще получаваме напътствия за тази част от вечното ни пътуване.
Изучаване на Писанията
Научете повече за този принцип
-
Ръководство към Писанията: „Пророк“, „Пророчица“, „Пророчество, пророкувам“
-
Gospel Topics: „Prophets“, „Prophecy“ (Евангелски теми: „Пророци“, „Пророчество“)
Спазвайте десетте заповеди
Бог разкрива десетте заповеди на древен пророк на име Моисей, за да напътства народа Си. Тези заповеди важат със същата сила и днес. Те ни учат да се покланяме на Бог и да показваме почит към Него. Учат ни и как да се отнасяме един към друг.
-
„Да нямаш други богове освен Мене“ (Изход 20:3). Други „богове“ могат да включват много неща като притежания, власт и известност.
-
„Не си прави кумир“ (Изход 20:4).
-
„Не изговаряй напразно Името на Господа, твоя Бог“ (Изход 20:7).
-
„Помни съботния ден, за да го освещаваш“ (Изход 20:8).
-
„Почитай баща си и майка си“ (Изход 20:12).
-
„Не убивай“ (Изход 20:13).
-
„Не прелюбодействай“ (Изход 20:14).
-
„Не кради“ (Изход 20:15).
-
„Не свидетелствай лъжливо против ближния си“ (Изход 20:16).
-
„Не пожелавай“ (Изход 20:17).
Изучаване на Писанията
Научете повече за този принцип
-
Ръководство към Писанията „Заповеди, десетте“
-
Gospel Topics: „Ten Commandments“ (Евангелски теми: „Десетте заповеди“)
Живейте съгласно закона за целомъдрието
Законът за целомъдрието е важна част от плана на Бог за нашето спасение и възвисяване. Сексуалната интимност между съпруг и съпруга е постановена от Бог за създаване на деца и за изразяване на любов в рамките на брака. Тази интимност и силата за създаване на човешки живот са предвидени да бъдат нещо красиво и свещено.
Божият закон за целомъдрие представлява въздържание от сексуални взаимоотношения извън законния брак между мъж и жена. Този закон също така означава пълна вярност и лоялност към партньора след брака.
За да ни помагат в спазването на закона за целомъдрието, пророците ни насърчават да бъдем чисти в мислите и думите си. Трябва да избягваме порнографията под всякаква форма. За да спазваме този закон, трябва да бъдем скромни в поведението и външния си вид.
Кандидатите за кръщение трябва да живеят съгласно закона за целомъдрието.
Покаяние и прошка
В Божиите очи нарушаването на закона за целомъдрието е нещо много сериозно (вж. Изход 20:14, Ефесяните 5:3). То е злоупотреба със свещената сила, която Той ни е дал да създаваме живот. Но Той продължава да ни обича, дори да сме нарушили този закон. Той ни приканва да се покаем и да се очистим чрез единителната жертва на Исус Христос. Отчаянието в резултат на греха може да бъде заменено със сладкия мир на Божието опрощение (вж. Учение и завети 58:42–43).
Благословии
Бог е дал закона за целомъдрието, за да благославя нас и духовните чеда, които изпраща на земята. Подчинението на този закон е изключително важно за нашия личен мир и за да имаме любов, доверие и единство в нашите семейни взаимоотношения.
Когато живеем според закона за целомъдрието, ще бъдем предпазвани от духовното нараняване, което идва от сексуалната интимност извън брака. Също така ще избягваме емоционалните и физическите проблеми, които често съпътстват този вид взаимоотношения. Ще израстваме в своята увереност пред Бог (вж. Учение и завети 121:45). Ще бъдем по‑възприемчиви за влиянието на Светия Дух. Ще бъдем по-добре подготвени да сключваме свещени завети в храма, които да обединяват семействата ни за вечността.
Изучаване на Писанията
Научете повече за този принцип
-
Ръководство към Писанията: „Целомъдрие“
-
Gospel Topics: „Chastity“ (Евангелски теми: „Целомъдрие“)
Спазвайте закона за десятъка
Голяма привилегия за членовете на Църквата е възможността да плащат десятък. Когато го правим, ние помагаме за напредъка на Божието дело и благославяме Неговите чеда.
Законът за десятъка произлиза от старозаветни времена. Например пророкът Авраам плащал десятък на всичко, което притежавал (вж. Алма 13:15, Битие 14:18–20).
Думата десятък буквално означава една десета. Когато плащаме десятък, ние даряваме една десета от приходите си на Църквата (вж. Учение и завети 119:3–4, под увеличение се разбира доход). Всичко, което имаме, е дар от Бог. Когато плащаме десятък, ние показваме благодарността си към Него, като връщаме част от това, което Той ни е дал.
Плащането на десятък е израз на вяра. И е начин да почитаме Бог. Исус учи, че трябва „първо (да) търс(им) Неговото царство“ (Матей 6:33), а десятъкът е начин, по който го правим.
Използване на средствата от десятък
Средствата от десятък са свещени. Даваме своя десятък на член на епископството или в много области можем да го платим онлайн. Когато епископството получи десятък, го изпраща до Централата на Църквата.
Съвет, съставен от Първото президентство, Кворума на дванадесетте апостоли и Председателстващото епископство, определя как да бъдат използвани средствата от десятък за Божието дело (вж. Учение и завети 120:1). Това включва:
-
Изграждане и поддръжка на храмове и сгради за събрания.
-
Превод и публикуване на Писанията.
-
Подпомагане дейностите и функционирането на местните конгрегации на Църквата.
-
Подпомагане на мисионерската работа по света.
-
Подпомагане на работата по семейна история.
-
Финансиране на учебни заведения и образователни програми.
Десятъкът не се използва за заплащане на местните ръководители на Църквата. Те служат доброволно, без никакво заплащане.
Благословии
Когато плащаме десятък, Бог ни обещава благословии, които са много по-големи от това, което ние даваме. Той обещава да „разкри(е) небесните отвори (и) да изле(е) благословение (…) така че да не стига място за него“ (Малахия 3:10, вж. стихове 7–12). Тези благословии могат да бъдат както духовни, така и материални.
Изучаване на Писанията
Научете повече за този принцип
-
Ръководство към Писанията: „Десятъци, десятък“
-
Gospel Topics: „Tithing“ (Евангелски теми: „Десятък“)
Спазвайте Словото на мъдростта
Господният закон за здравето
Нашите тела са свещен дар от Бог. Всички ние имаме нужда от физическо тяло, за да станем подобни на Него. Телата ни са толкова важни, че Писанията ги сравняват с храмове (вж. 1 Коринтяните 6:19–20).
Господ желае да се отнасяме към телата си с уважение. За да ни помага да го правим, Той е разкрил закон за здравето, наречен Словото на мъдростта. Това откровение ни учи да се храним здравословно и да не употребяваме вещества, които вредят на телата ни – и по-конкретно алкохол, тютюн и горещи напитки (това означава чай и кафе).
В духа на Словото на мъдростта, съвременните пророци ни предупреждават да не употребяваме други вещества, които са вредни, незаконни или пристрастяващи. Пророците също така предупреждават да не се злоупотребява с предписани лекарства. (Вашият президент на мисия ще отговори на въпроси относно това дали има други вещества във вашата географска област, които не трябва да се употребяват.)
Благословии
Господ е дал Словото на мъдростта за нашето физическо и духовно благосъстояние. Той обещава големи благословии, ако спазваме тази заповед. Тези благословии включват здраве, мъдрост, съкровища от познание и защита (вж. Учение и завети 89:18–21).
Подчинението на Словото на мъдростта ще ни помага да бъдем по-възприемчиви към подтиците на Светия Дух. Въпреки че всички изпитваме здравословни проблеми, спазването на този закон ще ни помага да имаме по-здраво тяло, ум и дух.
Кандидатите за кръщение трябва да се подчиняват на Словото на мъдростта.
За напътствия как да помагате на хора, които изпитват трудности, свързани с пристрастявания, вижте глава 10.
Изучаване на Писанията
Научете повече за този принцип
-
Ръководство към Писанията: „Слово на мъдростта“
-
Gospel Topics: „Health“, „Word of Wisdom“ (Евангелски теми: „Здраве“, „Слово на мъдростта“)
-
Житейска помощ: „Пристрастяване“
Освещавайте Господния ден
Ден за почивка и поклонение на Бог
Господният ден е свят ден, който Бог е отделил за нас всяка седмица, за да си почиваме от всекидневния труд и да Му се покланяме. Една от десетте заповеди, дадени на Моисей, е: „Помни съботния ден, за да го освещаваш“ (Изход 20:8, вж. също стихове 9–11).
В съвременно откровение Господ потвърждава, че „това е ден, който ти е назначен, за да си починеш от трудовете си и да се поклониш на Всевишния“ (Учение и завети 59:10). Той също така казва, че Господният ден следва да е ден на ликуване, молитва и благодарност (вж. стихове 14–15).
Като част от поклонението ни в Господния ден, ние присъстваме на събранието за причастие всяка седмица. На това събрание ние почитаме Бог и взимаме от причастието, за да си спомняме за Исус Христос и за Неговото Единение. Когато взимаме от причастието, ние подновяваме заветите, които сме сключили с Бог и показваме, че желаем да се покайваме за греховете си. Обредът на причастието е най-важната част от освещаването на Господния ден.
В Църквата участваме и в уроци, в които научаваме повече за Евангелието на Исус Христос. Нашата вяра нараства, когато изучаваме Писанията заедно. Нашата любов нараства, когато служим и се укрепваме взаимно.
Освен да си почиваме от нашите трудове в Господния ден, ние трябва да се въздържаме от пазаруване и други дейности, които биха го превърнали в един обикновен ден. Оставяме настрана дейностите от света и се съсредоточаваме върху мисли и действия от духовен характер.
Ден за вършене на добро
Добрите дела в Господния ден са също толкова важни, колкото нещата, от които се въздържаме, за да го освещаваме. Ние изучаваме Евангелието, укрепваме вярата си, изграждаме взаимоотношения, служим и участваме в други вдъхновяващи дейности със своето семейство и приятели.
Благословии
Освещаването на Господния ден е израз на нашата отдаденост към Небесния Отец и Исус Христос. Когато правим така, че дейностите ни в Господния ден да са съвместими с Божиите очаквания за деня, ще чувстваме радост и мир. Ще бъдем духовно подхранвани и физически освежавани. Ще се чувстваме по-близо до Бог и ще задълбочаваме връзката си с нашия Спасител. Ще се запазим в по-голяма степен „неопетнен(и) от света“ (Учение и завети 59:9). Господният ден ще се превърне в „наслада“ (Исайя 58:13, вж. също стих 14).
Изучаване на Писанията
Научете повече за този принцип
-
Gospel Topics: „Sabbath Day“ (Евангелски теми: „Господен ден“)
-
Ръководство към Писанията: „Господен ден“
Спазвайте и почитайте закона
Светиите от последните дни вярват в спазването на закона и че трябва да бъдат добри граждани (вж. Учение и завети 134, Символът на вярата 1:12). Членовете на Църквата са насърчавани да отдават служба, за да подобряват своите общности и нации. Също така са насърчавани да оказват влияние в подкрепа на здравите морални ценности в обществото и правителството.
Членовете на Църквата са поканени да участват в управлението и политическите процеси в съответствие със закона. Тези от тях, които заемат властови позиции, действат в качеството си на загрижени граждани, а не като представители на Църквата.
Изучаване на Писанията
Научете повече за този принцип
-
„Political and Civic Activity“ („Политическа и гражданска дейност“) в раздел 38.8 на General Handbook (Общ наръчник)
-
Gospel Topics: „Citizenship“ (Евангелски теми: „Гражданство“)
Нашият завет да служим на Бог и на другите
Служба
Когато се кръщаваме, ние сключваме завет да служим на Бог и на другите. Да служим на другите е един от основните начини да служим на Бог (вж. Мосия 2:17). Пророкът Алма учи хората, които желаят да бъдат кръстени, че трябва „да нос(ят) един другиму тегобите си (…) да скърб(ят) с онези, които скърбят (…) и да утешава(т) онези, които се нуждаят от утешение“ (Мосия 18:8–9).
Обичайно скоро след кръщението си новите членове получават призование да служат в Църквата. Тези призования са доброволни и не се заплащат. Когато ги приемаме и служим с усърдие, ние израстваме във вярата, развиваме талантите си и благославяме другите.
Друга част от службата ни в Църквата е да бъдем „служещ брат“ или „служеща сестра“. В тази отговорност служим на отделни членове и семейства.
Като ученици на Исус Христос, ние търсим възможности да служим всеки ден. Подобно на Него, ние „обикаля(ме) да прави(м) благодеяния“ (Деянията на апостолите 10:38). Служим на съседите си и на хората в общността ни. Можем да се включваме във възможности за служба чрез JustServe, където това е възможно. Можем да подкрепяме хуманитарните усилия на Църквата и да участваме, като откликваме при природни бедствия.
Изучаване на Писанията
Научете повече за този принцип
-
Ръководство към Писанията: „Служба“
-
Gospel Topics: „Service“ (Евангелски теми: „Служба“)
Да споделяме Евангелието
Като част от нашия кръщелен завет, ние обещаваме да „бъде(м) свидетели Божии“ (Мосия 18:9). Един от начините, по които го правим, е, като споделяме Евангелието на Исус Христос. Да помагаме на другите да приемат Евангелието е един от най-радостните видове служба, които можем да отдаваме (вж. Учение и завети 18:15–16). Това е въздействащ израз на нашата любов.
Когато изпитваме благословиите на живота според Евангелието, ние съвсем естествено искаме да ги споделяме. Членове на семейството, приятели и познати често проявяват интерес, когато даваме верен пример и виждат как Евангелието благославя живота ни. Можем да споделяме Евангелието по непринудени и естествени начини (вж. Общ наръчник, глава 23).
Ние каним другите да участват заедно с нас в развлекателни и църковни дейности; в дейности, свързани със служба или с общността. Можем да ги поканим на някое събрание в Църквата или служба за кръщение. Можем да ги поканим да гледат онлайн видеоклип, който обяснява Евангелието на Исус Христос, да прочетат Книгата на Мормон или да посетят ден на отворените врати в храма. Има стотици покани, които можем да отправяме. Често да поканим означава просто да включим семейството, приятелите или съседите си в това, което вече правим.
Ако помолим, Бог ще ни помага да разпознаваме възможностите да споделяме Евангелието и да разказваме на другите по какъв начин то благославя живота ни.
За повече информация относно прилагането на принципите „да обичаме, да споделяме и да каним“ вижте „Обединявайте се с членовете“ в глава 9.
Изучаване на Писанията
Научете повече за този принцип
-
Ръководство към Писанията: „Мисионерска работа“
-
Gospel Topics: „Missionary Work“ (Евангелски теми: „Мисионерска работа“)
Десятък и дарения от пост
Бог е установил закона за поста като начин да развиваме духовна сила и да помагаме на хората в нужда.
Постът представлява въздържане от храна и напитки в продължение на определен период от време. Обикновено Църквата отделя първата неделя от всеки месец като ден за пост. Денят за пост включва въздържане от храна и напитки в рамките на 24 часа, ако сме физически способни за това. Други важни части от този ден са молитвата и споделянето на свидетелство. Насърчавани сме също така да постим и по друго време, когато имаме нужда.
Изграждане на духовна сила
Постът може да ни помага да се смиряваме, да се доближаваме до Бог и да се чувстваме духовно обновени. Преди да започне Своето служение, Исус Христос пости (вж. Матей 4:1–2). В Писанията са записани много разкази за пророци и други хора, които постят, за да увеличават духовната си сила и да търсят специални благословии за себе си или за останалите.
Постът и молитвата вървят заедно. Когато постим и се молим с вяра, ние сме по-настроени да получаваме лично откровение. Също така сме по-възприемчиви да разпознаваме истината и да разбираме Божията воля.
Помощ за нуждаещите се
Когато постим, ние даряваме пари в Църквата, за да помагаме в грижата за хората в нужда. Това се нарича дарение от пост. Поканени сме дарението, което правим, да е минимум равно на сумата от пропуснатите хранения. Насърчавани сме да бъдем щедри и да даваме повече от стойността на тези хранения, ако имаме възможност. Даренията от пост са един от начините, по които можем да служим на другите.
Те се използват за осигуряване на храна и други продукти от първа необходимост за хората в нужда както на местно ниво, така и по света. За информация как да направите дарение от пост, вижте „Десятъци и други дарения“ в този урок.
Изучаване на Писанията
Пост
Оказване на грижи за нуждаещите се
Научете повече за този принцип
-
Ръководство към Писанията: „Пост, постене“
-
Общ наръчник: 22.2.2
-
Gospel Topics: „Fasting and Fast Offerings“ (Евангелски теми: „Пост и дарения от пост“)
Нашият завет да устоим докрай
Когато бъдем кръстени, ние сключваме завет с Бог да „устои(м) до края“ и да живеем според Евангелието на Исус Христос (2 Нефи 31:20, вж. също Мосия 18:13). Стремим се да бъдем ученици на Исус Христос за цял живот.
Пророкът Нефи от Книгата на Мормон описва кръщението като портата, през която влизаме на евангелската пътека (вж. 2 Нефи 31:17). След кръщението ние продължаваме да „бързаме напред с увереност в Христа“ (2 Нефи 31:20).
Като „бързаме напред“ по пътеката на ученичеството, ние се подготвяме да отидем в храма. Там ще сключим завети с Бог, като получим храмови обреди. В храма ще бъдем надарени със сила и ще можем да бъдем запечатани като семейства за вечността. Спазването на заветите, които сме сключили в храма, ще отвори вратата за всяка духовна привилегия и благословия, която Бог има за нас.
Ако продължаваме с вяра по евангелската пътека, накрая ще получим най-големия Божий дар – дара на вечния живот (вж. 2 Нефи 31:20, Учение и завети 14:7).
Следващите раздели обясняват някои аспекти на това, което Бог ни е осигурил, за да ни помага да устоим до края на нашето земно пътуване и да намираме радост в него.
Свещеничеството и църковните организации
Свещеничеството е властта и силата на Бог. Чрез свещеничеството Небесният Отец изпълнява Своето дело „да се осъществят безсмъртието и вечният живот“ на Неговите чеда (Моисей 1:39). Бог дава власт и сила на Своите синове и дъщери на земята, за да помагат в изпълнението на това дело.
Свещеничеството благославя всички ни. Получаваме обреди, като например кръщение и причастие, чрез носителите на свещенически санове. Също така получаваме благословии за изцеление, утеха и напътствие.
Свещеничеството, ръководителите на Църквата и призованията
Църквата се ръководи от Исус Христос чрез пророци и апостоли. Тези ръководители са призовани от Бог, ръкоположени са и им е дадена властта на свещеничеството да действат от името на Спасителя.
В древността Христос дал на апостолите Си същата власт на свещеничеството, която им позволила да ръководят Неговата Църква, след като Той се възнесъл в небесата. Накрая тази власт била изгубена, когато хората отхвърлили Евангелието и апостолите умрели.
Небесни пратеници възстановили свещеничеството през 1829 г. чрез пророка Джозеф Смит и Господ установил отново Своята Църква с апостоли и пророци. (Вж. урок 1.)
На местно ниво епископите и президентите на кол имат властта на свещеничеството да ръководят църковните конгрегации.
Когато мъже и жени биват призовани и отделени да служат в Църквата, на тях им се дава власт от Бог да действат в съответното призование. Тази власт се дава на мисионери, ръководители, учители и други хора, докато не бъдат освободени от призованието си. Тя се предава под ръководството на носители на свещенически ключове.
Властта на свещеничеството може да се упражнява единствено в праведност (вж. Учение и завети 121:34–46). Тази власт е свещено доверие да се представлява Спасителя и да се действа в Негово име. Тя винаги има за цел да благославя и да служи на другите.
Свещеничеството на Аарон и свещеничеството на Мелхиседек
В Църквата свещеничеството включва свещеничеството на Аарон и свещеничеството на Мелхиседек. Под напътствията на носители на свещенически ключове, свещеничеството на Аарон и свещеничеството на Мелхиседек се предават на достойни членове на Църквата от мъжки пол. След като бъде предадено съответното свещеничество, се прави ръкополагане в сан на това свещеничество, като например дякон или старейшина. Ръкополагането се извършва от човек, който има необходимата власт за това.
Когато един мъж или млад мъж получава свещеничеството, той сключва завет с Бог да изпълнява свещени задължения, да служи на другите и да помага за изграждането на Църквата.
Младите мъже може да получат свещеничеството на Аарон и да бъдат ръкоположени в сан дякон от месец януари на годината, през която навършват 12 години. Те може да бъдат ръкоположени в сан учител в годината, в която навършват 14 години и свещеници в годината, в която навършват 16. Обърнати във вярата членове от мъжки пол, които имат навършени нужните години, може да получат свещеничеството на Аарон скоро след кръщението и потвърждаването си. Носителите на това свещеничество отслужват обреди, като например причастие и кръщение.
След като служи известно време като свещеник в свещеничеството на Аарон, достоен мъж на възраст най-малко 18 години може да получи свещеничеството на Мелхиседек и да бъде ръкоположен като старейшина. Мъжете, които получат свещеничеството на Мелхиседек, могат да извършват свещенически обреди, като например даване на благословии за изцеление и утеха на членове на семейството си и на други хора.
Виж General Handbook, 38.2.9.1 (Общ наръчник, 38.2.9.1) за информация относно получаването на свещеничеството от нови членове.
Кворуми и църковни организации
Кворуми на свещеничеството. Кворум е организирана група от носители на свещеничеството. Всеки район има кворум на старейшините за пълнолетни мъже. Кворумите за дякони, учители и свещеници са за младите мъже.
Общество за взаимопомощ. Обществото за взаимопомощ включва жените на възраст 18 и повече години. Членовете на Обществото за взаимопомощ укрепват семействата, отделните членове и общността.
Млади жени. Младите жени се присъединяват към организацията на Младите жени от месец януари на годината, през която навършват 12 години.
Неделно училище за деца. Децата на възраст между 3 и 11 години са част от Неделното училище за деца.
Неделно училище. Всички възрастни и младежи посещават Неделно училище, където се събират, за да изучават Писанията заедно.
За повече информация относно свещеничеството, вижте Общ наръчник, глава 3.
За повече информация относно свещеническите кворуми и църковните организации, вижте Общ наръчник, глави 8–13.
Изучаване на Писанията
Научете повече за този принцип
-
Общ наръчник, глава 3: „Принципи на свещеничеството
-
Gospel Topics: „Aaronic Priesthood“, „Melchizedek Priesthood“, „Priesthood“ (Евангелски теми: „Свещеничеството на Аарон“, „Свещеничеството на Мелхиседек“, „Свещеничество“)
Брак и семейство
Брак
Бракът между мъжа и жената е постановен от Бог. Той заема централно място в Неговия план за вечния напредък на Неговите чеда.
Съюзът между съпруг и съпруга в брак трябва да бъде тяхната най-ценна връзка на земята. Те имат свещената отговорност да бъдат предани един на друг и верни на брачния завет, който са сключили.
Съпругът и съпругата са равни в Божиите очи. Единият не трябва да доминира над другия. Решенията им трябва да бъдат вземани в единство и обич, с пълно участие и на двете страни.
Когато съпругът и съпругата се обичат взаимно и работят заедно, бракът им може да бъде източник на тяхното най-голямо щастие. Те могат да си помагат един на друг и на децата си да напредват към вечен живот.
Семейството
Подобно на брака, семейството е постановено от Бог и заема централно място в Неговия план за нашето вечно щастие. Най-вероятно е нашите семейства да бъдат щастливи, когато живеем според ученията на Исус Христос. Родителите преподават Евангелието на Исус Христос на своите деца и им дават пример, като живеят според него. Семействата ни предоставят възможности да се обичаме и да си служим едни на други.
Родителите трябва да превърнат семействата си в свой основен приоритет. За родителите е свещена привилегия и отговорност да се грижат за децата, които им се родят или които осиновят.
Всички семейства си имат трудности. Когато търсим подкрепата на Бог и спазваме Неговите заповеди, семейните трудности могат да ни помагат да се учим и да израстваме. Понякога те ни помагат да се учим да се покайваме и прощаваме.
Църковните ръководители насърчават членовете да провеждат седмична домашна вечер. Родителите използват това време, за да учат децата си на Евангелието, да укрепват семейните взаимоотношения и да се забавляват заедно. Също така от църковните ръководители има издадена и прокламация, в която се преподават важни истини за семейството (вж. „Семейството: прокламация към света“, ChurchofJesusChrist.org).
Други начини за укрепване на семейството включват семейна молитва, изучаване на Писанията и поклонение заедно в Църквата. Можем също да издирваме семейна история, да събираме семейни разкази и да служим на другите.
Много хора имат ограничени възможности за брак или за любящи семейни взаимоотношения. Мнозина са преживели развод и други трудни семейни обстоятелства. Въпреки това Евангелието ни благославя индивидуално, без значение от нашето семейно положение. И ако сме верни, Бог ще ни предостави начин, по който да имаме благословиите на любящо семейство, било то в този живот или в идния.
Изучаване на Писанията
Брак
Семейство
Научете повече за този принцип
-
Ръководство към Писанията: „Семейство“, „Брак, сключвам брак“
-
Общ наръчник, глава 2: „Подкрепяне на отделните членове и семействата в делото на спасение и възвисяване“
-
Gospel Topics: „Marriage“, „Family“, „Parenting“ (Евангелски теми: „Брак“, „Семейство“, „Родителство“)
Храмова работа и работа по семейна история за починали предци
Небесният Отец обича всички Свои чеда и желае тяхното спасение и възвисяване. И все пак милиарди хора са починали, без да чуят Евангелието на Исус Христос или да получат спасителните обреди на Евангелието. Тези обреди включват кръщение, потвърждаване, ръкополагане в свещеничеството (за мъжете), надаряване в храма и вечен брак.
Чрез Своята благодат и милост Господ е предоставил друг начин тези хора да приемат Евангелието и неговите обреди. В света на духовете Евангелието се проповядва на тези, които са починали, без да го приемат (вж. Учение и завети 138). В храмовете можем да извършваме обреди от името на нашите починали предци и други. След това тези починали хора в света на духовете могат да приемат или отхвърлят Евангелието и извършените за тях обреди.
Преди да можем да извършим съответните обреди, ние трябва да открием нашите предци, които не са получили такива. Откриването на членовете на семейството ни, за да могат да получат обредите, е главната цел на работата ни по семейна история. Когато намираме информация за тях, я добавяме в базата данни на Църквата на FamilySearch.org Тогава ние (или други хора) можем да извършваме за тях обреди чрез заместник в храма.
Като откриваме предците си и извършваме обреди за тях, семействата ни могат да се обединят за вечността.
Изучаване на Писанията
Научете повече за този принцип
-
Общ наръчник, глава 28: „Храмови обреди за починалите“
-
Gospel Topics: „Baptisms for the Dead“, „Family History“ (Евангелски теми: „Кръщения за мъртвите“, „Семейна история“)
Храмове, надаряването, вечен брак и вечно семейство
Храмове
Храмът е домът Господен. Той е свято място, където можем да сключваме завети с Бог, като получаваме Неговите свещени обреди. Като спазваме тези завети, силата на божествеността ще бъде видна в живота ни (вж. Учение и завети 84:19–22, 109:22–23).
Надаряването
Един от обредите, които получаваме в храма се нарича надаряване. Думата надаряване означава „дар“. Този дар на знание и сила идва от Бог. По време на надаряването сключваме завети с Бог, които ни обвързват с Него и Неговия Син Исус Христос (вж. глава 1).
Пълнолетните членове може да получат собственото си надаряване в храма след най-малко една година членство в Църквата. За повече информация относно надаряването, вижте Общ наръчник, 27.2.
Вечен брак и вечно семейство
Божият план за щастие позволява семейните връзки да продължат след смъртта. В храма ние можем да сключим брак за времето и вечността. Това прави възможно семействата да бъдат заедно завинаги.
След като брачните двойки получат своето храмово надаряване, те може да бъдат запечатани или да сключат брак за вечността. Децата им може да бъдат запечатани за тях.
Съпруг и съпруга, които са запечатани в храма, трябва да спазват сключените завети, за да получат благословиите на вечния брак.
Изучаване на Писанията
Научете повече за този принцип
-
Общ наръчник, глава 27: „Храмови обреди за живите“
-
Gospel Topics: „Temples“, „Endowment“, „Marriage“ (Евангелски теми: „Храмове“, „Надаряване“, „Брак“)