Каква е позицията на Църквата относно терапията за промяна на пола?

„Хората, които чувстват, че вътрешното им усещане за пол не съвпада с биологичния им пол при раждане, (…) често преживяват сложни трудности. С тях – и техните роднини и приятели – следва да се отнасяме с разбиране, доброта, състрадание и изобилие от Христова обич. (…)

Достойните хора, които не предприемат хирургически, медицински или социален преход от биологичния си пол при раждане, могат да се радват на всички привилегии от членството в Църквата.

Църковните ръководители съветват да не се предприема хирургически, медицински или социален преход в пол, различен от биологичния пол при раждане. (Социален преход означава съзнателното самоопределяне и представяне като човек с пол, различен от биологичния при раждане, а това може да означава промяна на облекло и външен вид, имена или местоимения.) Ръководителите предупреждават, че предприемането на тези действия ще доведе до ограничения относно членството в Църквата. Тези ограничения включват получаване или упражняване на свещеничеството, получаване или ползване на храмова препоръка и получаване на някои църковни призования. (…)

Членовете, които са предприели стъпки за промяна на пола и след това са преминали обратно към биологичния си пол при раждане, и са достойни и отдадени да спазват Божиите заповеди, могат да получат всички привилегии от членството в Църквата.

Обстоятелствата силно варират от човек до човек и може да се променят с времето. Членовете, които чувстват, че вътрешното им усещане за пол не съвпада с биологичния им пол при раждане или които се самоопределят като трансджендър, както и родителите или попечителите на непълнолетни лица в такива обстоятелства, се насърчават да се съветват със своя епископ. Епископите се съветват с президента на кол, за да реагират на личните обстоятелства, като проявяват деликатност и Христова любов. Президентите на кол и мисия се съветват с областното президентство“ (General Handbook: Serving in The Church of Jesus Christ of Latter-day Saints, 38.6.23).